Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград, 07.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският районен съд, в публично заседание на 20.12.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
При участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 283/ 2019г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е
образувано по предявени обективно съединени
искове- за установяване на вземане по чл.79 от ЗЗД вр.
чл.422 ГПК; и по чл.205
от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „******“ ЕАД твърди в исковата си молба, че между „******“ и ответникът
Н.Д.С. е бил сключен Договор за мобилни услуги от 04.11.2016г., сключен
за мобилен номер по програма „НОН СТОП” 30,99 лева, като при възползване от
преференциални условия на оператора, абонатът е взел мобилно устройство “SAMSUNG
модел GALAXY J5 Dual Gold“ на изплащане посредством 23бр. месечни лизингови вноски в размер на 14,59 лева всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор. Въз основа на договора ответницата ползвала
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за съответният
мобилен номер било фактурирано под посоченият абонатен №.
Ищецът посочва Съгласно чл.26 от Община условия на мобилният оператор- „
при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя- страна по договора. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя
от задължението му за плащане па дължимите суми“. В иска се
посочва, за потребените от абоната услуги за периода от 15.11.2016г. до 14.03.2017г. ищецът
е издал съответните фактури, с начислени
за периода суми за плащане /разговори по абонаментен план и вносси
за лизинг на закупеният тел.апарат/, като в тях е посочен и срокът за плащане. Общодължимата сума по фактурите възлизала на 88,01 лева. Ищезът
посочва, че с кредитно известие за извършена корекция по дълга, е била сторнирана сума, при начислени лизингови вноски и отразен
незаплатения баланс от предходния отчетен период в съответен размер, при което
задължението за плащане възлиза на 88,01лева.
Ищецът твърди, че според чл.71 от ОУ, потребителят е длъжен да заплаща
определените от дружеството цени по начин и срокове за плащане, посочени в т.27
от тези ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването и. Според чл.75 от ОУ при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, „******“ЕАД има право незабавно
да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.196в от ОУ да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. Поради неизпълнението на абоната-ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги на стойност 88,01 лева, на
основание чл.75 в вр. чл.196 от ОУ на мобилния
оператор, „******“ЕАД прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника
за ползваният абонамент и издал по абонатният номер крайна
фактура на 15.03.2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на 927, 18 лева, от която- незаплатен от
абоната-ответник остатък в размер на 88,01
лева, за задълженията по предходните фактурирани
периоди; начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 547,37 лева; и незаплатени лизингови
вноски в размер на 291,80 лева.
Ищецът е посочил също така, че съгласно сключеният договор за мобилни
услуги, страните имат права и задължения, описани в него и ОУ на доставчика на
мобилни услуги. В чл.20 oт ОУ е било посочено, че всички услуги се заплащат
в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова
листа на дружеството. А съгласно чл.23б месечният абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. Потребителят
отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред, Съгласно чл.27 от ОУ плащането на посочената във фактурата сума се
извършвало в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването и. Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни
услуги и преустановяване па предоставяните услуги, на основание т.12 ал.2 от
ОУ, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство са били обявени за предсрочно
изискуеми /месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай
на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай
на забава на дължими съгласно тези договори плащания/.
Със заявеният петитум в исковата
молба „******“ЕАД, е предявило искове против ответника
иск по реда на чл.415 от ГПК иск за сумата от 379,81 лева, относно установяване на вземане в размер на 88,01 лева- за задълженията по
предходните фактурирани периоди от 15.11.2016г. до 14.03.2017г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата.; осъдителен иск за сумата в 291,80
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
04.11.2016г. Претендират се разноските в исковото производство.
В съдебно заседание не се представлява, като от процесуален представител е
постъпило писмено становище, в което поддържа исковата претенция и намира
възраженията по отговора за несъстоятелни.
Ответникът,
с редовно връчено съобщение по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, представляван от особен представител адв.Д.Х.
***, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, в своят отговор по чл.131 от ГПК, оспорва
предявените искове. Сочи, че не са спазени законовите изисквания за
прекратяване на договора по реда на чл.87 ал.1 от ЗЗД, а и самите Общи условия
съдържали различни възможности за прекратяване на същите, но това винаги е
трябвало да стане при спазване на законовите изисквания- с 1 месечно предупрежданеие, което не било сторено. Отсъствали
доказателства, че е налице такова предупреждение, поради и което искът е бил
неоснователен и недоказан. В съдебно заседание, не се представлява.
След
като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Mежду „******“ЕАД
и ответникът бил е сключен Договор за мобилни услуги от 04.11.2016г.,
сключен за съответен мобилен № по програма програма
„НОН СТОП” 30,99 лева, като при възползване от преференциални условия на
оператора, абонатът е взел мобилно устройство “SAMSUNG модел GALAXY J5 Dual Gold“ на изплащане посредством 23бр. месечни лизингови вноски в размер на 14,59 лева всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор- приложени по делото. Въз основа на договора ответницата
ползвала предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за
мобилен номер е било фактурирано под съответен абонатен номер. Бил
издаден и запис на заповед за посочената в този документ сума на същата дата
Съгласно чл.26 от ОУ на мобилния оператор - при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.
При сключване на индивидуален договор всеки потребител страна по договора
бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. За потребените
от абоната услуги на посоченият мобилен номер на ответника за периода от
15.11.2016г. до 14.03.2017г. ищецът е издал съответните фактури, с начислени за периода
суми за плащане /разговори по абонаментен план и вноски за лизинг на закупеният
тел.апарат/, като в тях е посочен и срокът за плащане. Общо дължимата сума по
фактурите възлизала на 88,01 лева /със
съответните корекции и сторнирания/.
Според
чл.71 от ОУ, потребителят е длъжен да заплаща определените от дружеството цени
по начин и срокове за плащане, посочени в т.27 от тези ОУ, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и.
Според чл.75 от ОУ при неспазване на което и да е задължение по част XIII
от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, „******“ЕАД има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на от ОУ да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него. Съгласно Договора за мобилни услуги, в случай на прекратяване на
договора по вина на или инициатива на Потребителя, същия дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на
договора. Оставащите за плащане дължими лизингови вноски съгласно
погасителният план по Договора за лизинг са описани в крайна фактура на
15.03.2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на 927, 18 лева, от която- незаплатен от абоната-ответник остатък в
размер на 88,01 лева, за
задълженията по предходните фактурирани периоди; начислена неустойка
за предсрочно прекратяване в размер на 547,37
лева; и незаплатени лизингови вноски в размер на 291,80 лева.
По
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
пред РС- Момчилград е било образувано ч.гр.дело№ 98/2019г. и е била
издадена Заповед № 45/ 27.02.2019г. за изпълнение на парично задължение на ответника
Н.С. към „******“ЕАД сумата в размер на 379,81лева, представляваща потребени
и незаплатени далекосъобщителни
услуги, мораторна лихва за забава върху
просроченото задължение в размер на 72,09 лева, за период от
31.03.2017г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва от 25.02.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 25 лева-платена държавна такса и сумата в размер на 180 лева- адвокатско възнаграждение. Посочено е ,
че вземането произтича от
Неизпълнено парично задължение,
произтичащо от договор по предоставяне
на далекосъобщителна услуга от 04.11.2016г. между длъжника и „******” ЕАД, за
което има издадена фактура №
**********/15.03.2017г.
Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане съдът е указал на заявителят „******“ЕАД, че
в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да
предяви против длъжника иск за установяване на вземането си по заповедта за
изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.
Въз
основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
С
исковата молба по чл.415 от ГПК заявителят е уточнил, че от сумата 379,81 лева, установителният иск е само за сумата 88,01 лева- незаплатени далекосъобщителни услуги
от ответника, а останалата сума от
291,80 лева е осъдителен иск за незаплатени лизингови вноски във връзка със
закупеното мобилно устройство.
Предвид горното следва да се приеме, че сключеният договор с
ответника за далекосъобщителни услуги и закупеното мобилно устройство на
лизингови вноски, са част от т.н. пакетни услуги по цитираната програма „Нон стоп” при възползване от преференциални условия на
оператора и той е ползвал съответните преференции до момента, в който е спрял
изплащането на услугите. Съгласно т.11 „б“ от ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК– ВКС, приложението на правилата за първоначално
съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен установителен иск изисква преценка от съда на общите
процесуални условия за приемането им за съвместно разглеждане с установителният иск.
В производството по чл.415 от ГПК, респ.чл.422 от ГПК може да се предяви
осъдителен иск на друго основание за разликата между размера на вземането
предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането при
условията на чл.210 ал.1 от ГПК. В случая вземането по издадената заповед
е 379,81лева, а двата
осъдителни иска са за сумата от 379,81
лева, и не я надвишават. Заявителят е уточнил в исковата молба,
че в далекосъобщителните неплатени услуги възлизат на 88,01лева, и незаплатени лизингови вноски във връзка със закупеното
мобилно устройство възлизат на 291,80
лева. В настоящият казус прилагайки т.11б от цитираното тълувателно решение, пълният размер на търсеното вземане от
заявителя е това, което е предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.
За
да възникне спорното материално право за парично вземане за ищеца по иска с
правно основание чл.415 от ГПК, в негова тежест е да установи наличието
на действителен договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че е
предоставил твърдените мобилни услуги на ответника. Така, в тежест
на ищеца е да докаже факта на сключването на валиден договор за доставката на
мобилни услуги, съдържанието му, вкл. и уговорките за цена и срок на
издължаването и и за неустойка при предсрочното прекратяване на договора;
приложимостта на представените с исковата молба Общи условия(ОУ); потребените мобилни услуги и стойността им; надлежно
упражненото право за прекратяване на договора и размера на неустоечното
плащане; наличието на валиден договор за лизинг и точното изпълнение на
задълженията му като лизингодател по него.
В тежест на ответника по делото от своя страна е да установи всички
наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, да установи точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на претендираните суми или обстоятелства изключващи дължимостта им.
Съдът
приема за безспорно установено, че представения по делото Договор за мобилни
услуги от 04.11.2016г. е валидно сключен и съответно обвързва страните по
делото. Същият не е оспорени от ответната страна и доколкото носят
подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. В този смисъл следва да се приеме, че с подписването на
процесният договор за мобилни услуги и за лизинг в
правната сфера на всяка от страните са възникнали съответни права и задължения.
За прецизност, следва да се уточни, че договорът за услуга срещу
възнаграждение, каквито са договорите за мобилни услуги с мобилните оператори,
се подчиняват на правилата, уредени в чл.258 и сл. от ЗЗД относно
договора за изработка, докато договорът за лизинг пък намира своето правно
основание в чл.342 от ТЗ.
По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основното си задължение по
договорите - да предоставя на ответника мобилни услуги съответен мобилен по преферциалната програма, както и че и е предоставил
лизинговата вещ- устройство с посочената марка на изплащане. Ответникът,
от една страна не твърди, от друга- не сочи доказателства във връзка с
изпълнението на своите задължения по приемане на работата /извършената услуга/
от страна на ищеца, отделно не сочи доказателства да са съществували каквито и
да било причини да откаже да я приеме, или да е направил възражения във връзка
с приемането и. Не сочи и не се установява от доказателствата по делото да са
налице скрити недостатъци, които да основават освобождаване от плащане или
отбив в цената. Безспорен е и фактът, че ответникът не е заплатил дължимата
сума по издадената фактура в уговорения срок, като доказателства относно факта
на плащане на тези суми не бяха ангажирани и до датата на приключване на
съдебното дирене.
Ето защо, съдът приема, че ответникът е неизправна страна по договора, тъй
като не е предложила на кредитора изпълнение в уговорените срокове. От цитираната по-горе фактура от
14.03.2017г. се установява, че по нея има неплатена сума в общ
размер 379,81 лева, от която
далекосъобщителните неплатени услуги възлизат на 88,01лева, и незаплатени лизингови вноски във връзка със закупеното
мобилно устройство възлизат на 291,80
лева. В същата фактура е включена и начислена неустойка за
предсрочно прекратяване в размер на 547,37
лева, но последната не е предмет на цитираното по-горе ч.гр.д. № 98/2019г.,
и затова не е предмет на настоящото производство.
1/Установителен иск за сумата от 88,01 лева; Oт изразените от
страните становища съдът приема за безспорно и че това правоотношение е било
прекратено, без да е установен по категоричен и безспорен начин в хода на производството
точният момент на прекратяване на договора /вероятно през м. март-
април 2017г.). Също, от приложената фактура и приложенията към същата, които
реално не са оспорени от ответника, съдът приема, че са установени задължения
на абоната за заплащане на предоставени и съобщителни услуги и договорени
месечни такси по правоотношението относно Договор за мобилни услуги от
цитираната дата и касаещи съответният мобилен номер.
Дължимостта на тези суми е обвързана от доставката на услуги и съдът намира, че тези
суми се дължат от ответника. Фактурaта и приложението
към нея изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти/възникване на
вземания за доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на
посочените стойности, като същите не са подписани от получателя на доставката /ответника
по делото/. Издаването на една данъчна фактура е неотменно задължение,
предвидено в данъчния закон като последица от факт на възникване на данъчно
събитие/доставка/, явяващо се и източник за определяне на дължимия данък
- чл.113 от ЗДДС. Нелогично
би било издаването на фактура, без да е налице реална доставка /освен в
хипотезата на изготвянето на документ с невярно съдържание с цел извличане на
облага чрез признаване и реализация на несъществуващо право на приспадане на
данъчен кредит, каквито доводи и не са изложени от ответната страна/. В тази връзка следва да се подчертае, че
сключването на договор за ползване на електронни далекосъобщителни услуги с
едновременно получаване на мобилно устройство от същия мобилен
оператор, предполага ползването на тези услуги и заплащането на
месечна абонаментна такса за осигурен достъп в мрежата. Фактурата e частен
свидетелстващ документ и в това си качество има формална доказателствена
сила, като съгласно чл.180 от ГПК удостоверяват извършване на изявлението и
неговото авторство, без да доказват верността на вписаните в него други
обстоятелства. Изключение от това правило/материална доказателствена
сила на частен свидетелстващ документ/ е хипотезата, при която издателят удостоверява
неизгодни за себе си факти. Конкретният случай обаче не е такъв. Именно поради
това, фактурата не се ползва с доказателствена сила
относно доставката на услугите по сключения договор между страните и стойността
и. От друга страна, представените по делото фактура е писмено доказателство по
смисъла на ГПК и възпроизвежда дължимите по сключения договор суми, като не е
необходимо фактурата да е подписана, доколкото чрез същата не се установява
основанието на вземането. Също така, във всяка фактура е посочено името на
съставителя, а освен това същата отговаря на всички изисквания на ЗСч. и няма
пречка да бъде приета и ценена като доказателствено
средство.
Съгласно сключеният договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и ОУ на доставчика на мобилни услуги. В чл.20 oт ОУ било посочено, че всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа
на дружеството. Съгласно чл.23б месечният абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. Съгласно
цитираните ОУ на мобилния оператор, заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключването на договора мобилният оператор уведомява всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъде издадена фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от оператора, след предварително
уведомление до абоната. Месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени
пред оператора в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата или по
общия ред, предвиден в действащото законодателство. Оспорването не освобождава
абоната от задължението за плащане на дължимите суми.
Предвид горното съдът намира, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си, като е издало процесната
фактура със съответното приложение, като отразява ползването на мобилни услуги
от конкретен мобилен номер, предоставен на ответника по подписан от
него договор с ищцовото дружество. След като не се
оспорва от ответника, че предоставените съобщителни услуги касаят период преди
прекратяване на правоотношението между страните, съдът намира за основателен и
доказан иска за дължимост на посочената сума, представляваща цената на незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от цитираната дата за съответният абонатен номер и
издадена фактура за отчетния период, отразен в нея. Съобразно и това съдът
приема за установено, че ответникът дължи сумата от 88,01 лева , предоставени
от ищцовото дружество, но незплатени
далекосъобщителни услуги.
2/Осъдителен
иск за сумата 291.80лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 04.11..2016г. за
закупеното мобилно устройство. Относно сключеният договор за
мобилно устройство, съдът намира за необходимо да изложи, че нормите, уреждащи
договора за лизинг се съдържат в ТЗ, като видно от разпоредбата на чл.342 ал.1
от ТЗ, с договора за лизинг, лизингодателят се
задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение, като в чл.342
ал.3 от ТЗ изрично е предвидена възможност лизингополучателят
да придобие вещта по време на договора или след изтичането.
Безспорно е, че страните са сключили Договор за лизинг, по силата на
който ответникът е следвало да заплаща в определен срок и размер
лизингови/наемни/ вноски, т.е. отношенията между страните се уреждат от нормите
на чл.345 от ТЗ вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД. В изпълнение на поетите с договора
от 23.02.2016г. задължения ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство-
описаното по-горе, което последният е получил. Плащането на наемната
цена/лизингови вноски/ е основно задължение на лизингополучателят
във възникналото между страните правоотношение(24бр. месечни лизингови вноски в
размер на посочените суми, съгласно уговорения погасителен план), съгласно
чл.345 от ТЗ вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД. Неизпълнението
на това задължение е изява на виновно поведение на ответникака
в договорното правоотношение, което дава право на лизингодателя-ищец,
съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, да иска изпълнение. Следователно, лизингодателят има вземане за наемна цена/лизингови вноски/
срещу лизингополучателя по процесният
договор. Претенцията включва съответен брой незаплатени месечни вноски в размер
на сумата 291, 80 лева, съгласно гореобсъдената фактура.
В случая договорът за лизинг не е обвързан от договора за
предоставяне на мобилни услуги, като предвид събраните по делото доказателства,
че лизингодателят
е предал вещта на лизингополучателя, като няма данни
да са плащани претендираните лизингови вноски. В
случая това е един отрицателен факт, който не подлежи на доказване, а на
оборване от ответната страна, което не е било сторено в настоящето
производство, като посоченият иск следва да бъде уважен до претендирания
размер.
При
този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 255 лева, представляваща направени в
производството по настоящото дело, от която ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 75лева
и адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, в размер на 180лева. В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени и разноски за възнаграждение за особен представител–
300 лева. Или, обща сума от 555 лева.
Разноските
в заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с
оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на
заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по
чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето
предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на
отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.10
от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на
ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство -
ч.гр.дело № 98/ 2019г. на РС- Момчилград в размер на 205лева.
Или, ответникът следва да заплати сумата в общ размер на 760 лева.
Водим
от изложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявен иск от страна на „******“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, със законен представител ****, и пълномощник Адвокатско дружество „Г и П.”, представлявано от
адв. В.Г. от САК, че Н.Д.С., с ЕГН- **********,***, дължи на „******“ ЕАД, по
Заповед № 45/ 27.02.2019г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№ 98/2019г. на РС- Момчилград, сумата от 88,01 лева, представляваща цената на
незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 04.11.2016
и издадена фактура №
**********/15.03.2017г.
ОСЪЖДА Н.Д.С., с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на „******“ ЕАД-
София, сумата 291,80 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 04.11.2016г. з закупеното мобилно устройство устройство “SAMSUNG
GALAXY J5 Dual Gold“.
ОСЪЖДА
Н.Д.С., с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на „******“
ЕАД- София, сумата в общ размер на 760
лева- направени по делото разноски /в настоящото производство и по ч.гр.д.
№ 98/2019г. на РС-Момчилград/.
Решението подлежи на
обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението
за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: