Определение по дело №59/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 61/05.07.2012г., постановено по гр. д. № 397/2012г., К. районен съд е осъдил „Г.- инвест” , гр. К. да заплати на Ц. М. К. сумите: 25 000 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за възлагане изпълнението на строителен надзор от 22.10.2008г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2012г. - датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; 4 514.03лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.06.2010г. до 14.03.2012г. включ., върху сумата от 25 000лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за възлагане изпълнението на строителен надзор от 22.10.2008г., и 3 127.75 лв., представляваща разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „Г.- инвест” , Г., който чрез пълномощника си адв.Б. го атакува изцяло като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения за незаконосъобразност с материалноправните норми на ЗУТ, Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите. Твърди, че били неправилни изводите на съда относно забава на ответника към момента на предявяване на иска и отговорността за разноските по делото. В оспореното решение не се правело разграничение на датата на съставянето на акт обр.15 от датата на окончателното подписване на акт обр.15 /вкл. и от Възложителя МРРБ/. Не се установявало изискуемо вземане на ищеца да получи исканото възнаграждение към 16.06.2010г., тъй като на 27.05.2010г. цитираният акт обр.15 не бил надлежно подписан от всички лица, посочени в него. Без надлежно подписване от страна на Възложителя, съставения на 27.05.2010 г. акт обр. 15не бил изпълнил предназначението си, поради което преди 06.03.2012г. и към момента на предявяване на главния иск по делото претендираното възнаграждение не било изискуемо.

Твърди се, че в договора за възлагане изпълнението на строителен надзор била договорена неустойка, а обезщетение за забавено парично задължение по чл. 86 ЗЗД се дължало, ако не била уговорена неустойка. Районният съд не обсъдил в мотивите към оспореното решение довода за конкуренцията между неустойка и лихва, което представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тълкуването на срока за плащане, уговорен в процесния договор, а именно „до 20 дни след подписване на акт обр. 15" сочело недвусмислено, че страните са договорили плащането да се извърши задължително след подписването на посочения акт и от възложителя. Това тълкуване се налагало при съобразяване изискванията на чл. 20 от ЗЗД. Като приел противното, съдът нарушил чл.20 от ЗЗД.

Иска се въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответникът по жалбата не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание чрез процесуалният си представител моли да се отмени атакуваното решение в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати главница в размер на 25000лв., поради извършено плащане в хода на процеса. В останалата му част желае решението да се потвърди. Излага подробни съображения и претендира разноски, за което представя списък на разноските на основание чл.80 от ГПК.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Съображенията на съда са следните:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД за заплащане на възнаграждение, ведно с обезщетение за забава, по сключен между страните договор за възлагане на изпълнението на строителен надзор от 22.10.2008г.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца като изпълнител и ответника като възложител, бил сключен договор от 22.10.2008г. за възлагане изпълнението на строителен надзор с предмет „Строителен надзор" на извършени СМР по време на строителния процес на строеж "Укрепване бреговете на р.Арда в района на Г." по части „Изместване на съществуващ ТП N 75", „Изместване на ВЛ 20 КV в района на укрепване на р.Арда в района на Г.", „Изместване на ВЛ 110 КV. Енчец в района между въжен мост и ж.п.мост" за обема, определен с протокол обр. 11/22.10.2008г. По този договор изпълнил задълженията си, а ответникът не му заплатил уговореното възнаграждение в 20-дневен срок от подписването на акт образец 15 в размер на сумата 25 000 лв. Ищецът твърди, че акт образец 15 бил подписан на 27.05.2010г., при което на 16.06.2010Ò. вземането към ответника било изискуемо, с оглед на което ответникът изпаднал в забава да изплати възнаграждението, уговорено с договора, и наред с възнаграждението от 25 000лв., претендира и обезщетение за забава за периода от 16.06.2010г. до 14.03.2012г. в размер на сумата 4 443.62 лв., увеличена на основание чл.214, ал.1 от ГПК на сумата 4514.03 лв.

От фактическа срана по делото се установява следното:

Не се спори по делото, че между страните е сключен посочения в исковата молба договор от 22.20.2008г., както и, че по този договор ищецът надлежно е изпълнил задълженията, които е поел, а уговореното възнаграждение възлиза на 25 000 лв. С договора страните се споразумели, че той влиза в сила от подписването му и е с действие до датата на окончателно изпълнение на СМР на обекта и оформяне на всички технически документации на обекта, необходими за подписване на констативен акт обр. 15. Уговорено е дължимото от възложителя на изпълнителя възнаграждение и срока за плащането му - 25 000 лв. до 20 дни след подписване на акт обр. 15. В т.ІІІ.3 са уговорени допълнителни условия за заплащане на възнаграждението - наличие на извършени и приети СМР, отчетени с акт обр.19 и сметка обр.22, както и оформени и подписани актове и протоколи по реда на Наредба N3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството за актуваните СМР, комплектовани с подробни количествени ведомости, декларации за съответствие на вложените материали и протоколи от специализирани лаборатории/3.1/, наличие на контролни подробни ведомости за изпълнените и приети СМР, отчетени с акт обр.19, включително регистър на контролно замерените коти за нива и застройки на характерните точки със специализирани геодезически инструменти /3.2./ и наличие на писмени дневни доклади за напредъка на строителството за актувания период, оформени от страна на изпълнителя, като към сключването на процесния договор и понастоящем нормативно не е регламентиран акт обр. 19. С подписване на акт обр. 15 се установява годността за приемане на строежа, даващ основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор, и със съставяне на който акт се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя. Акт обр. 15 е съставен и подписан на 27.05.2010г., и въз основа на него е съставен окончателен доклад от 14.11.2011г., което е доказателство, че непосредствената работа по упражняване на строителния надзор, е приключила. По процесния договор срокът на действие е уговорен до подписване на акт обр. 15 със задължение ответникът да заплати на ищеца уговореното възнаграждение в срок до 20 дни след подписване на акта. Актът е подписан на 27.05.2010г., в т.ч. и от ищеца като техническо правоспособно лице упражнило строителен надзор.

Пред настоящата инстанция е представено ново доказателство – операционна бележка №30 от 26.09.2012г. и сметка за изплатени суми №9 от 25.09.2012г., от които се установява, че ответникът е изплатил на ищеца сумата в размер на 23067,40лв., представляваща сумата в размер на 25 000лв., с приспаднат/удържан авансов данък в размер на 1 868,60лв. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца не оспорва, че главницата му е изплатена изцяло така, както е претендирана.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира предявените искове за основателни и доказани, поради което същите следва да се уважат. Съдът напълно споделя мотивите, изложени в атакуваното решение, които са пълни, всестранно разглеждащи всички наведени от страните доводи и възражения, и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.

Тъй като в хода на процеса /във въззивното производство/ е настъпило плащане на главницата в размер на 25 000лв., с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК първоинстанционното решение да бъде отменено в частта му, с която ответника е осъден да заплати сумата в размер на 25 000лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за възлагане изпълнението на строителен надзор от 22.10.2008г. , а иска в тази му част следва да се отхвърли.

В останалата му част решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. При този изход на делото, се следват деловодни разноски в полза на въззиваемия К., доколкото въззивника „Г.-инвест” , Г. с поведението си е станал причина за завеждане както на първоинстанционното, така и на въззивното производство. Следва жалбодателя да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски по делото за тази инстанция съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 1 900 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 61/05.07.2012г., постановено по гр. д. № 397/2012г. по описа на К.йския районен съд в частта му, с която „Г.-Инвест" , Г. е осъдено да заплати на Ц. М. К. сумата в размер на 25 000 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за възлагане изпълнението на строителен надзор от 22.10.2008г., вместо коетопостановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. М. К. против „Г.-Инвест" , Г. иск за заплащане на сумата в размер на 25 000 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за възлагане изпълнението на строителен надзор от 22.10.2008г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „Г.- инвест” , Г., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „В.” № *, да заплати на Ц. М. К., с ЕГН *, направените разноски за тази инстанция в размер на 1 900 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/