РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Бургас, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20242100100096 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Ж.
Й. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.*, чрез пълномощник адв.Живко Нейчев от АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 316 против Застрахователно
акционерно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София , район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов, чрез пълномощник адв. Гочо Петков Димов от АК-
Ямбол, със съдебен адрес: гр.Ямбол, ул.„Бузлуджа“ № 15, ет.6, офис 16,
преупълномощен от адв.Мариан Гочев от АК-София, да бъде осъдено да
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяно ПТП на
15.09.2020г., ведно със законната лихва от причиняването на вредите до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски, в т.ч. адвокатски хонорар. Според изложеното в исковата молба, на
15.09.2020г. след обяд след гр. Бургас в посока кв. „Пети километър“, Ж.
вървял пеша и близо до отбивката бил блъснат в гръб от преминаващ лек
автомобил - л.а.м.“Ситроен“ модел „Берлинго“ с ДК № *** управляван от М.
1
С. П.. Вследствие на сблъсъка, ищецът загубил съзнание и бил откаран в
Отделение по ортопедия и травматология в УМБАЛ Бургас АД. При
извършения преглед били установени следните увреждания: фрактура на 3 и 4
ребрени дъги вляво с по три фрактурни линии, които довели до трайно
затруднение движението на снагата за срок от 1 – 1,5 месеца и фрактура на
латерален малеол на лява табия (голям пищял), която е довела да трайно
затруднение движението на увредения ляв долен крайник за срок по-дълъг от
2 – 2,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, както и открита
кървяща рана в задната част на главата. Била извършена оперативна
интервенция за наместване на фрактурите и фиксация. Виновният водач за
настъпилото ПТП с л.а.м.“Ситроен“ е М. С. П. с ЕГН **********, което
станало ясно в образуваното ДП № 569/20г. по описа на Пето РУ на МВР –
Бургас и ПОР № 1977/20г. по описа на РП-Бургас. Досъдебното производство
приключило с определение за съдебно споразумение по НОХД № 2766/23г. по
описа на РС-Бургас, с което П. се признал за виновен и се съгласил да изтърпи
наложеното му наказание. След изписването му от болницата, ищецът имал
затруднения при движението, като бил 90 дни в болнични поради
нетрудоспособност. Болките в ребрата и левия крак още не били отшумели,
особено ако се наложи дълго време да стои прав. Затова приемал
непрекъснато боклоуспокояващи медикаменти. Месеци наред ползвал чужда
помощ за елементарни хигиенни нужди, дори в жилището му било трудно да
се придвижва. Твърди, че последиците от някои от уврежданията ще търпи с
години, като здравословното му състояние продължава да е влошено.
Ж. заявява, че за л.а.м.“Ситроен“ модел „Берлинго“ има сключена
застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗАД „Бул инс“
АД по полица № ****, със срок на валидност от 12.09.2020 г. до 11.09.2021 г.
Поради това, към ответника била предявена извънсъдебна претенция за
определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от Ж.Ж.
неимуществени вреди вх.№ **-***/ 19.02.2021г., за което била образувана
застрахователна преписка № **-***/ 22.02.2021г. Според писмо изх.№ 487/
26.05.2021г., застрахователното дружество било отказало изплащане на
обезщетение.
В постъпилия писмен отговор, ЗАД „Бул инс“ АД оспорва
предявените искови претенции, като ги счита за неоснователни. Не се оспорва
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
2
„Гражданска отговорност“ за автомобила, участвал в ПТП, за посочения
период. Не се оспорва и факта, че е образувано ДП № 569/ 2020г. по описа на
Пето РУ – Бургас относно настъпилото ПТП.
Оспорва се наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на водача на МПС. Затова се счита за неизяснен и
механизма на описаното от ищцовата страна ПТП, причината за настъпването
му и вината на водача П.. Пряка причина е движението на пострадалия по
банкета на пътното платно в нарушение на чл.108 ал.1 от ЗДвП по посока на
движение на автомобилите, а не срещу него. Поради това и се твърди
съпричиняване от страна на ищеца, което е в степен от 50 %. От друга страна,
Ж. не е представил никакви доказателства за действително претърпени травми
и увреждания, а само ги е изброил, поради което си оспорват и част от
твърденията в исковата молба относно характера на претърпените травми и
последиците от тях.
При условията на евентуалност се оспорва размера на
претендираното обезщетение, като се сочи, че не е съобразен с критериите
посочени в чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че претендираното обезщетение е
завишено и не следва да бъде уважавано в такъв размер. Към исковата молба
липсват доказателства за трудова заетост преди ПТП, начин на живот и др.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като
основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски
показания и съдебно-автотехническа експертиза.
В съдебно заседание ответното ЗАД „Бул инс“ АД чрез
процесуалния си представител, изрази становище за неоснователност и
недоказаност на исковите претенции. Възраженията си обосновава със
заключението по приетата съдебно-автотехническа експертиза. Счита, че
търсеното обезщетение следва да се намали поради съпричиняване.
Защитната си теза разви в кратки писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
3
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд
според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията
между пострадалия и застрахователя е видно, че е била образувана щета № **
– *** от 22.02.2021г. при застрахователя (л.4; 7 по делото). Исковата молба е
постъпила в съда след изтичане на повече от 3 месеца от момента, в който
застрахователят по същество е постановил отказ да определи обезщетение.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр.
чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между
ответника ЗАД „Бул инс“ АД и участвалото в ПТП, МПС л.а.м.“Ситроен“
модел „Берлинго“ с ДК № *** по повод ЗЗГО полица № ****, със срок на
валидност от 12.09.2020 г. до 11.09.2021 г. (непредставена).
Било и сключено съдебно споразумение по НАХД № 2766/2023г.
по описа на РС-Бургас, по силата на което водачът М. П. се е признал за
виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1, б.“б“, вр.чл.342 ал.1 от
НК, вр.чл.20 ал.2, изр.второ от НК, вр.чл.21 ал.1 и чл.116 ал.1 от ЗДвП, като на
15.09.2020г. в гр. Бургас по път I-6 в посока кв. „Ветрен“ при управление на
л.а.м.“Ситроен“ модел „Берлинго“ с ДК № *** нарушил правилата за
движение, като не намалил скоростта и не спрял, като по непредпазливост по
смисъла на чл.11 ал.3 от НК причинил на пешеходеца Ж. Ж. средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на 3 и 4 ребрени дъги вляво по три
фрактурни линии, които довели до трайно затруднение движението на снагата
за срок от 1 – 1,5 месеца и фрактура на латерален малеол на лява табия (голям
пищял), която е довела да трайно затруднение движението на увредения ляв
долен крайник за срок 2,5 - 3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес,
като на основание чл.78А от НК съдът го освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 500
лв. и на основание чл.375а ал.2 от НПК, чл.78а ал.4, вр.чл.343г, вр.чл.37 ал.1,
т.7 от НК не наложил кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ (л.11-13 от НАХД № 2766/2023г.). Приложена е
медицинска документация във връзка с наложилото се лечение на
пострадалия Ж..
Според заключението на проведената съдебно-автотехническа
експертиза (л.55-60), пешеходецът Ж. се е движел попътно на движението на
4
автомобила. В този участък на пътя липсва както тротоар, така и банкет.
Автомобилът се е движел със скорост от около 50 км/ч. в дясната пътна лента.
Ж. е ходел вдясно, извън пътната лента и преди автосервиз Максауто е
започвала ограда, поради което пострадалият е навлязъл плътно вдясно на
пътното платно. Времето е било ясно, слънчево, като водачът П. е имал
възможност своевременно да види пешеходеца и да предприеме маневра за
избягване на удара, която обаче е настъпил с предната дясна част на
автомобила, с дясната част на предния десен фар. Описан е подробно
механизмът на станалото ПТП, като въпреки че е възприел пострадалия,
водачът не е намалил скоростта, не е завил наляво и с 50 км/ч. е блъснал
пешеходеца. Последният явно не е възприел автомобила, тъй като е вървял с
гръб към него.
В заключението на приетата тройна съдебно-автотехническа
експертиза (л.81-88), вещите лица са изготвили скица с обозначени място на
удара, протривания и петна кръв по дясната мантинела, място, където е
паднало тялото на пострадалия (л.88). Установени са били следи от удара и в
предната дясна колона на предното обзорно стъкло на автомобила. Описан е
механизма на произшествието (л.85), а като причина за възникването е
добавено поведението на Ж., който в нарушение на закона се е движел в
платното за движение на автомобилния поток, а не срещу него в другата част
на пътното платно.
Според показанията на свидетелката Т. Ж. – дъщеря на ищеца, в
деня на инцидента Ж. бил откаран в болницата и прекарал там 7 дни. Бил с
натрошени ребра и счупен крак. След като го прибрали вкъщи, 3 месеца
ищецът бил изцяло зависим от свидетелката и съпруга , които се грижели за
него, тъй като изобщо не можел да става. Бил на памперси и с големи мъки го
водели до банята. Имал и открита рана на главата, кървял.
Свидетелят Т. К. – зет на ищеца, заяви, че от връщането на
пострадалия от болницата вкъщи, непрекъснато му помагал – водел го банята
и тоалетната, бръснел го, къпел го, тъй като Ж. не можел да става и да ходи –
бил със счупени ребра и крак. Това продължило 2-3 месеца и чак към края
можел да ходи с патерици. Ж. взимал обезболяващи, но понякога и те не
помагали. По професия е шофьор и тръгнал на работа 8-10 месеца след
инцидента.
5
Представените доказателства разкриват следната фактическа
обстановка. Приетото с влязло в сила споразумение на основание чл.300 от
ГПК е задължително за настоящия съд относно извършване на деянието,
неговата противоправност и вината на дееца. Затова съдът се позовава на
установената от наказателния съд фактическа обстановка, както и на
приложените протоколи, съставената медицинска документация,
заключенията на приетите съдебно-медицински и съдебно-автотехническа
експертизи, а също и от показанията на свидетелите Ж. и К.. Причините са
субективни – недостатъчна концентрация или отклоняване на вниманието от
страна на водача на лекия автомобил и движение от страна на пострадалия
против правилата на ЗДвП.
Съдът няма съмнения, че уврежданията са станали при ПТП на
15.09.2020 г., когато пострадалият е бил блъснат от лекия автомобил.
Получените увреждания са предизвикали болки и страдания, като
възстановяването продължава повече от 4 месеца, през който период
значително е влошено качеството на живот – ищецът продължава и досега да
чувства болки при промяна на времето. Уврежданията отговарят да са
причинени от удара с лекия автомобил и протриването в мантиленала, като са
в причинна връзка с настъпилото ПТП (така в споразумението).
С оглед така изяснения механизъм на станалото ПТП, съдът
приема, че беше уставен деликт, вследствие на който е налице и увреждане на
Ж.Ж.. В подкрепа на този извод са и събраните по делото доказателства. Или
произшествието е причинено от водача на лекия автомобил М. П., а пътно-
транспортното произшествие с причинените от него вреди са вследствие на
виновното поведение на водача на л.а.м. „Ситроен“, който е допуснал
нарушение на правилата за движение, обосноваващи неговата вина за
настъпването на вредоносните последици.
Изложените факти водят до следните правни изводи. На
основание чл.432 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника застраховател. В
хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че ищецът Ж. Ж.
е претърпял страдания, изразяващи се в шок, стрес и изключителни болки
след претърпяното пътно-транспортно произшествие, за причиняването на
6
което вина има М. П.. Последният чрез своите действия, противоправно е
причинил на ищеца средна телесна повреда, като съдът приема, че са налице
предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответното
застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на
настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с
ДК № ***, управляван от П..
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие.
Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на
обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и
следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че
след увреждането и претърпените медицински намеси, Ж. Ж. не би могъл да
живее както преди това. От показанията на разпитаните свидетели Т.Ж. и Т.К.
се установи, че пострадалият е бил принуден да търси помощ от близките за
редица действия, вкл.посещаване на тоалетната, душ, бръснене и др., за не по-
малко от 3 месеца. Обездвижването и продължилото няколко месеца лечение,
принудителната рехабилитация са довели до значителни болки и страдания за
ищеца. Претърпените болки и страдания от Ж.Ж. вследствие на преживяното,
невъзможността да води живот както преди, съдът преценява че отговарят на
сумата от 30 000 лв.
Направеното възражение от ответната страна за съпричиняване,
съдът приема за частично основателно. Пострадалият без съмнение се е
движел на нерегламентирано място – с движението на автомобилния поток, а
не срещу него в нарушение на чл.108 от ЗДвП. Това следва от заключението на
вещото лице В.Г. по приетата САТЕ и на вещите лица по приетата тройна
САТЕ, по този въпрос няма спор. С това пострадалият Ж. е оказал влияние
върху неблагоприятните последици от станалото ПТП, което съпричиняване
съдът оценява на 10 %. Този извод следва от обективните действия на
пострадалия, който е бил на 52 години, в зряла възраст и с достатъчно
житейски опит, е следвало да спази изискването на чл.108 от ЗДвП, като се
движи вляво на пътното платно, срещу движението, след като на мястото не е
7
имало тротоар или свободен банкет. Или искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ за
неимуществени вреди се явява основателен до размера от 27 000 лв., като в
останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По делото ищецът претендира лихва за забава, считано от датата
на причиняване на вредите. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с
другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая
застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от
момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер
не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на
обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника
за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за
забава следва да се възприеме 19.04.2021 год. – датата, на която
пълномощникът на Ж.Ж. е предявил претенцията пред застрахователя (л.4 –
отговор на застрахователя).
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на
разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. (л.65),
за което е приложен списък по чл.80 от ГПК (л.115). На основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ответникът дължи заплащането на разноските съобразно уважената
част от исковете. При това положение, дължимите разноски са в размер на
2700 лв.
В тежест на ответника ЗАД „Бул инс“ АД следва да се присъди и
държавна такса върху присъдената сума от 27 000 лв. – 1080 лв. дължими по
сметка на съда.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, Ж. Ж. следва да заплати в полза
8
на ЗАД „Бул инс“ АД направените по делото разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Разноските са сборът от 3720 лв. адвокатско
възнаграждение и 1720 лв. изплатени възнаграждения на вещи лица или общо
5440 лв., съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК (л.116). Или следва
да бъде присъдена сумата от 544 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Бул инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София , район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от изпълнителните
директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез
пълномощник адв. Гочо Петков Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес:
гр.Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.6, офис 16, да заплати в полза на Ж. Й. Ж. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, чрез
пълномощник адв.Живко Нейчев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 316 сумата от 27 000 (двадесет и седем
хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, стрес и страдания вследствие на претърпяно
ПТП от 15.09.2020г. в гр. Бургас, причинено от водача на застрахования при
ответното дружество л.а.м.“Ситроен“ модел „Берлинго“ с ДК № *** - М. С.
П., ведно със законната лихва считано от 19.04.2021 г. до окончателното
изплащане, по банкова сметка с IBAN *****, **** с титуляр Ж. Й. Ж., като
иска до претендираните 30 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Бул инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София , район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от изпълнителните
директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез
пълномощник адв. Гочо Петков Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес:
гр.Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.6, офис 16 да заплати в полза на Ж. Й. Ж. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, чрез
пълномощник адв.Живко Нейчев от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 316 сумата от 2700 (две хиляди и
седемстотин) лв. разноски, по банкова сметка с IBAN ****, **** с титуляр Ж.
9
Й. Ж..
ОСЪЖДА Ж. Й. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.,
ж.к. „И.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, чрез пълномощник адв. Живко Нейчев от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 316
да заплати в полза на Застрахователно акционерно дружество „Бул инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София , район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от изпълнителните
директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез
пълномощник адв. Гочо Петков Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес:
гр.Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.6, офис 16 сумата от 544 (петстотин
четиридесет и четири) лв. направени по делото разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Бул инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София , район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от изпълнителните
директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез
пълномощник адв. Гочо Петков Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес:
гр.Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.6, офис 16 да заплати в полза на Държавата
по сметка на ОС-Бургас сумата от 1080 (хиляда и осемдесет) лв. дължима
такса върху уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10