Присъда по дело №1861/2021 на Районен съд - Русе

Частният тъжител Г. Й. Г., ЕГН:**********, обвинил
подс. Е.С. С., ЕГН:**********, в това, че:
през периода от 19.03.21г., 09.04.2021г., 23.04.2021г., 02.05.2021г. (Великден),
07.05.2021г., 21.05.2021г., 11.06.2021г., 09.07.2021г., 23.07.2021г., 06.08.2021г, както и
за периода от 45 дни през лятото, в условията на продължавано престъпление, със 11
отделни деяния, като родител не изпълнила или по какъвто и да е начин осуетила
изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или
относно лични контакти с дете - престъпление по чл.182 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК.
Тъжителят поддържа обвинението. Моли съда да признае за виновен подсъдимия,
като наложи съответно наказание.
Подсъдимата дава обяснения. Отрича предявеното с тъжбата обвинение, заявява
че по никакъв начин не е осуетила или не изпълнила съдебно решение, относно
упражняване на родителски права или относно лични контакти на тъжителя с детето
Б.Г.Й.. Защитникът й пледира за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Подс. Е.С. С. живее в гр.М., българска гражданка, със средно образование,
неомъжена, неосъждана, ЕГН:**********.
През периода 2009год. до 2014год. подс.С. и тъж.Г. живеели на семейни начала в
гр.М.. По време на съвместното им съжителство, на 13.07.2010год. се родило детето им
– Б.Й.. С тях живеела и св.М.А., дете от предходно съжителство на подсъдимата.
Предвид влошаване на отношенията между подсъдимата и тъжителя, през 2014год., тя,
заедно с двете деца напуска жилището в гр.М. и се завръща в родното си място –
с.Басарбово.
През 2015 г. подс.С. заминала да работи за около 8 месеца във Федерална
Република Германия. Когато се прибрала се установила на квартира с децата в гр. М..
Със споразумение по гр.д. N13465/2021г., по описа на Районен
съд Русе, били уредени родителските права и режима на
лични отношение, касаещи детето Б.Г.Й., ЕГН:**********. Съгласно споразумението
родителските права по отношение на ББ. ГГ. ЙЙ. били предоставени на майка му,
подс.С., а на тъжителят бил определен следният режим на лични отношения: Всяка
първа и трета седмица от месеца от 18:ООч. в петък до 18:ООч. в неделя с преспиване;
половината от
общия брой от дните, определени за есенна, междусрочна, пролетна и зимна ваканции
и всички официални празници, като всяка четна година детето ще прекарва Коледните
празници с майката от 23.12. до 27.12. вкл. за съответната година, а Новогодишните
празници-с бащата от 30.12. до 03.01. вкл. за съответната година, а всяка нечетна
година-обратно на ротационен принцип, както и 45 дни през лятото, /при уговорка
могат да бъдат разпределени на три пъти по 15 дни/, несъвпадащи с платения годишен
отпуск на майката. Личните празници на детето /рожден ден, имен ден и др./ да се
прекарват заедно с двамата родители.
Според изложеното в тъжбата, в периода от завеждане на гр.д. N13465/2021г.,
по описа на Районен съд Русе, до приключването му със
споразумение, контактите между тъжителя и детето Б.Г.Й. били ограничавани от
подс.С. и му било отказвано да го вижда. Предвид това, тъжителят образувал
изпълнително дело No 235/2021 г., по описа на ЧСИ – св.В.Н., с предмет – режимът на
1

лични отношения между бащата Г.Г. и детето ББ.. Св.В. Н. следвало да съдейства този
режим да бъде осъществяван между двамата. Въпреки намесата му това не се случило,
което мотивирало тъж.Г. да подаде тъжба, с която обвинил подс.С. за извършено
престъпление по чл.182 ал.2, вр.чл.26 ал.1 т НК.
Според показанията на св.В. Н. за първата дата от инкриминирания период–
19.03.21год, връчил покана за доброволно изпълнение на подс.Е.С., която приела, не се
противопоставила на контакта между тъж.Г. и детето. В уговорения час - 18:00 часа,
св.Н. и тъж.Г. били пред блока в гр. М., където ББ. живеел с подс.С.. След разговор с
детето, св.Н. помолил подс.С. да се отдръпнат, за да дадат възможност на тъж.Г. да
поговори със сина си. Свидетелят разговарал с подс.С., като й обяснил, че нейното
съдействие не се изчерпвало в това да доведе детето,
а следвало и да го подготви психологически, че ще има такива срещи, на което тя
принципно изразил съгласие. На посоченато дата - 19 март 2021 г. режим на лични
отношения не бил осъществен, тъй като Б.Й. отказал да тръгне с баща си – тъж.Г.. На
09.04.21год. ситуацията била идентична – подс.С. и ББ. били на адреса, пред входа
заедно, като последният повтарял еднотипни реплики – „Не, не искам да отида, няма да
ходя“. Детето не давало конкретни обяснения защо не желае да тръгне с баща си.
Според св.Н. на една от срещите, ББ. се обърнал към баща си, в отговор на
нежеланието си за контакт с него, с думите: „Ти си знаеш, помниш ли ...“, като
визирал някакъв инцидент между двамата в центъра на гр. М., без конкретика.
На 21 май 2021 г. подс.С. била уведомена от св.Н. по телефона за предстоящата
среща между бащата и детето, в негово присъствие. И на тази дата имало повторение
на ситуацията от първите две. Подс.Стжоянова и ББ. ЙЙ. слезли пред входа, като
последният отказал да комуникира и тръгне с баща си.
На 23 юли 2021 г. режим на лични отношения отново не бил осъществен - детето
отказало да тръгне с тъж.Г..
С оглед, съдействие за осъществяване на режима за лични отношения между
тъж.Г. и детето Божида ЙЙ., св.В. Н., на основание чл.528 от ГПК поискал съдействие
от Отдел „Закрила на детето“, с оглед правомощията им да разяснят на страните
ползите от изпълнението на режима на лични отношения, както и за отстраняване на
пречките, възпрепятстващи последните. За резултата от това бил изготвен доклад от
Агенция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ – гр. Русе, приложен по
делото. Според социалните работници, при „..индивидуалния разговор с ББ., той
споделя......, че няма нищо против да се вижда с баща си, но …..изпитва притеснение от
състоянието на раздразнителност, в което г-н Г. изпада след употреба на алкохол и
евентуалните въпроси от страна на неговите приятели, ако го видят с него в такъв
момент на кварталната площадка или в гр. М.. С това момчето свързва и нежелание си
да нощува в дома на бащата”… Твърдят, че „по време на социалното проучване
родителите на ББ. сътрудничат на социалните работници от ОЗД – Русе”, което сочи че
подс.С. не извършва действия, имащи за цел да неизпълнение или осуетяване
изпълнението на съдебното решение. Същият извод се извежда и от сключеният от
подс.С. договор за предоставяне на социална услуга №334-384/19.04.21год. с ЦОП
„Том Сойер”, с предмет психологическо консултиране на дете и грижещ се за него,
което показва нейното желание за преодоляване на проблема, свързан с режима на
лични отношения между тъж.Г. и сина й ББ..
Показанията на св.Хр. Г., брат на тъжителя и неговата съпруга - св.В. Г.а, не
съдържат уличаващи подс.С. доказателства, обосноваващи съставомерност на
2

действията й. Същите са неконкретни – без факти и доказателства, относими към
предмета на доказване. Съдържат лични виждания и преценки, досежно възпитанието
на ББ.. За едно от инкриминираните деяния- 07.05.21год., св.В. Г.а потвърждава, че
детето отказало да тръгне с баща си /”Не искам да дойда”/, като изказва
предположения за евентуален натиск от страна на подс.С. върху него, без да
обосновава същите с факти. За 23.04.21год. св.Хр.Г. твърди, че режимът на лични
отношения не бил осъществен-никой не отворил и не излязъл при позвъняване на
вратата на апартамента. Причина за това сочи в показанията си св.Л. Д., живееща на
семейни начала с брата на подсъдимата в с.Басарбово. Същата потвърждава, че
показанията на св.Хр.Г., като заявява, че на 6 май 2021 г. тъж.Г. се обадил по телефона
на подсъдимата, която била у тях, да й каже, че трябва да се срещнат с детето на 7 май.
Разяснява, че срещата не се състояла, тъй като „ ……ББ. се разрева и каза: “Аз не
искам да се виждам с тати“. Допълва, че те не се прибрали в жилището си в гр. М.,
останали у дома й в с. Басарбово, по повод рожден ден на близък родственик.
В показанията си св.Л. Д. не отрича, че преди ББ. е ходил при баща си, но
отказал да вижда с него от година насам, като твърди, че детето споделяло, че „баща
му се напива, бие го и пред него обижда майка му и сестра му.” Идентични са и
показанията на св.М. А. – дъщеря на подс.С.. Същата не отрича, че „няма нито една
среща, на която контакта на лични отношения между ББ. и Г.Г. да е осъществяван от
година и половина
насам” като сочи за причина отношението на тъж. Г. към тях – упражнено физическои
психическо насилие спрямо нея, подс.С. и ББ.: „ Г. се държеше лошо с нас – с мен, с
брат ми и с майка, и по тази причина напуснахме жилището му. Аз лично съм била
доста време малтретирана от него. Брат ми и майка ми също бяха малтретирани….”
В обясненията си подс.С. не отрича обстоятелството, че от 19.03.2021г. и до
настоящия момент е нямало дата, на която режимът на лични отношения между
тъжителя и ББ. да е осъществен. Потвърждава показанията на св.Д., че причина за това
физическо насилие били – „бой, както и психическо насилие с обиди”. Твърди, че
тъжителят употребява системно алкохол, който го прави „неконтролируем”. Сочи
инцидент между тъжителя и ББ. станал в центъра на гр.М., пред приятели на
последния, сложил началото на отказа на детето да се вижда с баща си. Твърди, че не
възпрепятства срещите между двамата, напротив стреми се да съдейства за
осъществяването им, като сочи доказателство за това доброволните психологически
консултации, провеждани в резултат на сключения договор с ЦОП „Том Сойер”.
В резултат на горепосочените писмени и гласни доказателства се налага извода,
че режимът на лични отношения между Б.Й. и тъж Г. Г. не се осъществява, поради
отказа на детето да се вижда с баща си. Доказателства, че подс.С. с конкретни действия
или бездействия не е изпълнила или по какъвто и да е начин е осуетила изпълнението
на съдебното решение, определящо режима на лични отношения между тъж.Г. и сина
му , не се събраха.
Вярно е, че чл.3 и чл.4 от ЗЛС съдържа хипотеза в насока заместване на волята
на малолетните и непълнолетните лица от родителя, но същите касаят правни действия
и са несъпоставими с режима на упражняване на родителските права и лични контакти
между родителите и децата. Относима към конкретния казус е Конвенцията за правата
на детето, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г.,
която в чл.3, т.1 определя, че „висшите интереси на детето са първостепенно
съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
3

съдилищата, административните или законодателните органи”, а чл. 3, т. 1 от ЗЗДет
прогласява принципа на зачитане и уважение на личността на детето. Тези нормативни
актове поставят интересите на детето от първостепенно значение и наличието на
нежелание от негова страна несъмнено е причина да не бъде осъществен посоченият в
съдебното решение режим на лични отношения, т.е. волята на Б.Й. е от значение за
изпълнение на личните отношения с тъж.Г.. Противното би означавало, че личните
контакти между тъжителя и сина му биха могли да бъдат осъществени принудително в
рамките на образуваните изпълнителни дела, при които, видно от приложените
протоколи за предаване на дете, дори частният съдебен изпълнител се е съобразил с
отказите на детето да тръгне с баща си.
В допълнение, както отбеляза по-горе съдът, не се установиха конкретни
действия или бездействия на подсъдимата на посочените дати, които да осуетяват
изпълнението на съдебното решение. Не се установява тя да е отказвала или умишлено
възпрепятствала срещите между ББ. с бащата, конкретни и подкрепени с факти
действия да е повлияла негативно на детето, за да не желае то да се среща с него, нито
да е организирала целенасочено активности на детето по времето, когато е трябвало да
се среща с баща си. Напротив, от свидетелските показания се установи, че в посочените
в съдебното решение дни за срещи с бащата детето се намирало на обичайния му адрес
в дома на подсъдимата, същата е осигурявала възможност, двамата да контактуват, но
режимът не се е осъществил, тъй като самото дете не искало да контактува с баща си.,
или е имало обективна причина – здравословен проблем /травма на ръката/,
възпрепятстващ срещата.
В този смисъл липсва обективно съставомерно поведение от страна на
подсъдимата, което да бъде подведено под нормата на чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26 НК,
което от своя страна прави безпредметно изследване на субективната му страна. В
случая безспорно накърнени са обществените отношения, осигуряващи нормалното
развитие на детето, доколкото това развитие е обусловено от нуждата от реализиране
на редовни контакти с всеки от родителите му, но интересът на самото дете в
настоящата хипотеза не е накърнен, защото волята на детето същото следва да бъде
съобразена . След като то по собствено желание не желае да се среща с тъжителя и
липсват доказателства за повлияването му в това отношение от страна на подс.С., то
следва да се приеме че последната не е осъществила престъплението по чл.182 ал.2,
вр.чл.26 ал.1 от НК, което налага да бъде ОПРАВДАНА по него.
Не са представени доказателства за направените от подсъдимата разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне
съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	23
Дата:	17 февруари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия:	Светлана Нейкова Нейчева

Дело:	20214520201861
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 септември 2021 г.

Присъда по дело №1861/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите