Решение по адм. дело №985/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 226 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и е след отмяна с Решение № 5341/29.04.2024 г., поправено с Решение № 12505/19.11.2024 г., постановени по адм. дело № 4123/2023 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/ на Република България, на Решение № 1429/07.11.2022 г., постановено по адм. дело № 73/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. К. А. срещу Заповед № Г-327/23.10.2020 г. на Заместник-кмета на Община Варна и е осъден да заплати разноски по делото в припадащата му се част в размер на 16,66 лева /шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Образувано е по жалба на А. К. А., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], ап. 16, срещу Заповед № Г-327/23.10.2020 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с която е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ – план за регулация и застрояване /ПРЗ/ и работен устройствен план /РУП/ за урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-280, кв. 15 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, [улица], представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-421/08.12.1994 г. на Кмета на Община Варна.

Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че в нарушение на чл. 26 от АПК не е уведомен за започване на административното производство, както и за съдържанието на Заповед № 161/14.03.2019 г. на Главния архитект на Община Варна за допускане изработването на проект за ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, която е цитирана в обжалваната заповед. Сочи, че височината на сградата в УПИ II-280 към имота на жалбоподателя – УПИ I-6, не съответства на посочената в силуетите на плана височина от 9м. Счита, че неправилно определената височина на сградата води до неправилно определяне на отстоянията на новата сграда до границата с УПИ I-6, както и на разстоянията между сградите в УПИ I-6 и в УПИ II-280, които са по-малки от изискуемите по чл. 31 от ЗУТ. Излага съображения, че неправилно със заповедта е допуснато намалено отстояние до 1/3 от сградата в УПИ II-280 към страничната регулация с УПИ I-6 на основание чл. 36, ал. 3 от ЗУТ, без да са налице необходимите предпоставки за това. Изтъква, че предвиденото в плана подземно застрояване препятства осигуряването на предвиденото за имота озеленяване в нарушение на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Аргументира, че неправилно с ПУП-ПРЗ и РУП е въведена нова зона на застрояване – Ц1, тъй като видно от приложеното към преписката становище на МК УПИ II-280 попада в границите на охранителната зона на археологически резерват „Античен град Одесос – Варна“, който съгласно т. 7 от таблицата на показателите към Приложение № 1 към ОУП/2012 г. на гр. Варна е извън тази зона. Отправя се искане за отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание и в депозирана чрез представител по пълномощие писмена защита жалбата се поддържа изцяло, като се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че доколкото в случая сградата е само една, отстоянието на същата от страничните граници на УПИ следва да е 1/3 от цялата височина на сградата, т.е. релевантна за определяне на това разстояние е общата височина на сградата, а не поотделно височината на всяко от стъпалата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък.

Ответникът – Заместник-кметът на Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана. Намира издадената заповед за процесуално и материално законосъобразна, издадена от компетентен орган, на когото по надлежния ред са делегирани правомощия от Кмета на Община Варна. Счита, че графичната и текстовата част на заповедта отговарят на специфичните изисквания на ЗУТ и на ОУП от 2012 г. на гр. Варна. Сочи, че в случая височината на застрояване се доказва с работен устройствен план. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като моли същото да бъде присъдено в минимален размер.

Заинтересованите страни И. А. П., Е. Г. П., Е. Д. Й., Р. Д. Х.-О. и Д. Й. О., чрез представител по пълномощие в съдебно заседание и в депозирани писмени бележки, изразяват становище за неоснователност на жалбата, считайки че от заключението на вещите лица се установява, че планирането в процесния ПУП-ПРЗ и РУП е съобразено както с изискванията на устройствената зона по ОУП, така и с тези на охранителната зона на археологически резерват „Одесос – Варна“, като е в съответствие и с изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 1 и чл. 36 от ЗУТ. Твърдят, че особеното мнение на вещото лице арх. В. П. не следва да се взема предвид, тъй като е изолирано и е вследствие на непълнота на данните, с които е работил този експерт.

Заинтересованата страна Община Варна, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованите страни В. Ц. Я.-Г., А. Е. Т., В. М. Т., А. М. С., З. Г., С. Ц. В., В. Д. Е., В. М. К., Е. Ж. К., „Еко Енерджи Строй“ ЕООД, ДП „Български спортен тотализатор“ – София, В. С. Н., Д. Т. Д., Е. Х. Д., С. Н. Н., И. С. Д., В. С. И., С. Г. К., Л. П. Т., Ж. Д. Б., Д. И. А., Е. А. З., Е. Л. Г., З. Ж. Б., А. Ж. Б., М. Ю. Д., З. В. Д. и С. М. Т. – не изразяват становище по жалбата.

Административен съд – Варна, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред административния орган е образувано по повод подадено заявление рег. № АУ122788ОД/14.12.2018 г. /л. 147 от адм. преписка/ от И. А. П., Е. Г. П., Р. Д. Х.-О. и Д. Й. О., в качеството им на собственици на ПИ 10135.1507.280, УПИ ІІ-7, кв. 15, по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, с административен адрес [улица]. Със заявлението е отправено искане до Кмета на Район „Одесос“ при Община Варна за допускане на проучване и проектиране на изменение на ПУП и за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ в обхвата на ПИ с идентификатор 10135.1507.280, на основание чл. 135, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ.

С Решение по т. 24 по Протокол № 1 от заседание на Общинския експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ при Община Варна, проведено на 08.01.2019 г. /л. 112-115 от адм. преписка/, е изразено положително становище да бъде разрешено изготвянето на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ-7 /ПИ 10135.1507.280/, одобрен със Заповед № Г-421/08.12.1994 г. на Кмета на Община Варна /л. 126-127 от адм. преписка/, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, представена скица по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ /л. 116 от адм. преписка/, в съответствие с ОУП на община Варна, с Правилата и нормативи за прилагането му и „Специфични правила и нормативи към окончателния проект на ОУП на община Варна“, при запазване на ценната едроразмерна растителност, като е направено предложение до компетентния орган да издаде заповед на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ.

Със Заповед № 161/14.03.2019 г. на Главния архитект на Община Варна /л. 105 от адм. преписка/ на заявителите е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ-7 /ПИ 10135.1507.280/, одобрен със Заповед № Г-421/08.12.1994 г. на Кмета на Община Варна.

На 25.03.2019 г., на основание чл. 124б, ал. 2 вр. чл. 135, ал. 7 от ЗУТ на таблото в сградата на Район „Одесос“ и на оградата на поземлен имот, находящ се на [улица], е поставено обявление за издадената Заповед № 161/14.03.2019 г. на Главния архитект на Община Варна, като същото е свалено от таблото в сградата на Район Одесос на 08.04.2019 г., които обстоятелства са удостоверени със съставени служебни бележки /л. 99-100 от адм. преписка/.

Въз основа на разрешението е изготвен проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за посочения имот, с обяснителна записка и графично изображение към него /л. 91-93 от адм. преписка/, представени на Кмета на Район „Одесос“ при Община Варна със Заявление рег. № АУ007104ОД/21.01.2020 година /л. 89 от адм. преписка/. Проектът е разгласен с обявление, което е поставено на определените за това места в сградата на общината/района, публикувано е на интернет страницата на района и е изпратено на заинтересованите лица /л. 56-87 от адм. преписка/.

На л. 29 от адм. преписка е приложено становище от Министъра на културата, с което е съгласуван ПУП-ПРЗ и РУП на [улица]за УПИ II-280, кв. 15, 8-ми м.р., с идентификатор ПИ 10135.1507.208, гр. Варна.

Постъпило е възражение от общото събрание на етажната собственост на жилищна кооперация на имот на [улица], УПИ I-6, кв. 15, по плана на 8-ми м.р., гр. Варна, чрез управителя на етажната собственост, против проекта за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП /л. 14-16 от адм. преписка/.

С решение по т. 59 по Протокол № 22/28.07.2020 г. /л. 5-8 от адм. преписка/ ОЕСУТ не е уважил възражението, приел е обявения на основание чл. 128, ал. 3 от ЗУТ ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ІІ-280, кв. 15 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, [улица], и е предложил издаването на заповед по реда на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № Г-327/23.10.2020 г. на Заместник-кмета на Община Варна, е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ -280, кв. 15 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, [улица], представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-421/08.12.1994 г. на Кмета на Община Варна, така, както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част, представляваща неразделна част от заповедта /Приложение № 1 и 2/ (л. 75-78 от адм. дело № 73/2021 г. по описа на Административен съд – Варна).

А. К. А. – собственик на ап. № 16 от жилищна сграда на [улица] гр. Варна, ведно с 14.02 кв.м. идеални части от дворното място, представляващо УПИ I-6, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 199/11.07.2001 г., том II, вх. рег. № 3603, дело № 399/2001 г., вписан в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № 8702/11.07.2001 г. – е уведомен за одобрения със Заповед № Г-327/23.10.2020 г. на Заместник-кмета на Община Варна ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ІІ-280 на 08.12.2020 г. (л. 49 от адм. дело № 73/2021 г. по описа на Административен съд – Варна), като му е предоставен 14-дневен срок за запознаване с преписката, както и за обжалване на заповедта по реда на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ пред Административен съд – Варна.

При първото разглеждане на делото е допуснато изготвянето на два броя единични съдебно технически експертизи /СТЕ/, едната от които във връзка с допустимостта на жалбата, и на тройна СТЕ.

Съгласно заключението на първата единична СТЕ (л. 144-149 от адм. дело № 73/2021 г. по описа на Административен съд – Варна) – тази по допустимостта на жалбата, с процесния ПУП-ПРЗ и РУП е предвидено намалено отстояние по смисъла на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ между новопредвидената сграда в УПИ II-280 и съществуваща такива в УПИ I-6 – 5.60 метра /вместо минимално отстояние между тях от 6 метра/, което е илюстрирано от вещото лице арх. Б. К. в извадка от процесния ПУП-ПРЗ върху актуална КК, представляваща Приложение № 1 към СТЕ.

От заключението на втората единична СТЕ (л. 579-591 от адм. дело № 73/2021 г. по описа на Административен съд – Варна) се установява, че предмет на процесния ПУП-ПРЗ е изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г- 421/08.12.1994 г. на Кмета на Община Варна, относно регулационното отреждане, без да е предвидена промяна в начина на застрояване – преди и след изменението застрояването е сключено на източната граница с УПИ III-281. Устройствените показатели са в съответствие с параметрите на зона Ц1 на ОУП на гр. Варна: плътност – до 80 %, кинт – 5, минимална озеленена площ – 20 %. Вещото лице арх. А. Д. посочва, че за територията на УПИ I-6, кв. 15 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, е действащ ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-421/08.12.1994 г. на Кмета на Община Варна, който предвижда нискоетажно застрояване с две мансардни нива /височина към улицата к.+9.50, а към вътрешен двор к.+15.50/ и е приложен и като застрояване. Експертът дава заключение, че с процесния план не се променя местоположението на регулационната граница между УПИ -280 и УПИ I-6. Констатирано е, че според графичната част процесния на ПУП-ПРЗ и РУП застрояването в УПИ -280 е сключено на общата граница с УПИ III-281 с височина към улицата 15.58м до кота корниз плюс 4.50м до кота било и 19.76м кота корниз към дъното на имота; височина на западна фасадна стена на сградата в УПИ -280 – разположена на отстъпи спрямо УПИ I-279, както следва: Н 9м – на 3м; Н 12м – на 4м; Н 15м – на 5м; Н 18м – на 6м. Установено е, че застрояването в УПИ I-279 е реализирано и в разработката е отчетено с височина 15.35м до кота корниз. Арх. Д. уточнява, че при еднообемно застрояване кота било се отчита спрямо общата височина на застрояването, а при разчленено, стъпаловидно разположено застрояване /с отстъпи или при голяма денивелация/ кота било е функция спрямо височината на всяка от ограждащите стени. Според вещото лице с процесния ПУП-ПРЗ и РУП са спазени предвидените в чл. 31, ал. 2 от ЗУТ отстояния, които в случая са до страничната граница на УПИ – най-малко 1/3 от височината на сградата, и до границата към дъното на имота – най-малко 6м. С процесния ПУП е предвидено запазване на пететажна многофамилна жилищна сграда, разположена в УПИ I-6. Посочено е, че процесният имот попада в охранителната зона на Археологически резерват „Одесос – Варна“ – т.н. „Компактна територия за опазване на КИН – „Компактен град“. Нормативно допустимата в случая дълбочина на застрояване е до 16м, а отстоянието спрямо южната граница /дъното на имота/ – 6м. Установено е от вещото лице, че в процесната разработка е посочено подземно застрояване, разположено до границите на имота, като линиите са ограничителни, а не задължителни, поради което точната конфигурация на застрояването, както и точното разположение на зоните с видовете озеленяване се определя на следващ етап – с проектна разработка. Констатирано е, че към преписката на процесния ПУП няма данни за картотекирана растителност, както и становище за дървесните видове в имота – предмет на плана, от отдел „Екология“ на Община Варна.

Заключението по втората единична СТЕ е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя в частите по т. 2, 4, 5, 6, 7, 8 и 10 с конкретни съображения.

Видно от заключението на тройната СТЕ (л. 645-652 от адм. дело № 73/2021 г. по описа на Административен съд – Варна) процесният ПУП е в пълно съответствие с предвижданията на ОУП от 2012 г. на Община Варна по отношение на устройствената зона, в която попада /Ц1/ и нейните показатели, което е илюстрирано от вещите лица арх. А. Д., арх. Б. К. и арх. инж. Р. С. в Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3 към заключението. Посочено е, че процесният ПУП-ПРЗ изменя страничната регулация между УПИ -280 и УПИ I-6, като я отразява съобразно границите на актуалната кадастрална карта във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Според експертите няма допусната грешка в процесния ПУП, тъй като планът за регулация от 1994 г. не е приложен, а актуалната кадастрална карта е влязла в сила и не е обжалвана. Посочено е, че кота стреха на предвидената сграда в УПИ -280 е 15.38м и абсолютна кота било 45.38м – с 4.50м от кота стреха, а кота стреха на съществуващата сграда в УПИ I-6 е 15.35м. Предвидената височина на сградата в УПИ -280 по нейната западна фасада е 19.88м корниз, като при оформянето на западната фасадна ограничителна плоскост на процесната сграда е ползван чл. 31, ал. 2, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1 от ЗУТ. Установено е в конкретния случай на процесния ПУП – част РУП, че кота било и кота корниз са идентични. Вещите лица дават заключение, че отчитайки факта, че законно построената съществуваща сграда в УПИ I-6 /ПИ:279/ с кота стреха 15.35м е средно на 2.60м от страничната граница на изток, т.е. е ползвано намалено отстояние, за процесния ПУП-РУП е приложен чл. 36 от ЗУТ за разстоянието на западната фасадна плоскост на новопредвидената сграда в УПИ -280 към съществуващата такава в УПИ I-6. Сборувайки височините на сградите, експертите са изчислили, че нормативно определеното разстояние между сградите е 11.74м, което след намаляването му с 1/3 на основание чл. 36, ал. 1 от ЗУТ е 7.83м, а разстоянието между сградите е 9.21м. Установено е, че УПИ -280 попада в границите на охранителната зона на Археологически резерват „Античен град Одесос – Варна“, т.е. в обхвата на защитена територия за опазване на културното наследство. Констатирано е, че съгласно ОУП на гр. Варна УПИ -280 попада в устройствена зона Ц1 с устройствени показатели съгласно Приложение № 1, ред 7, към Правилата и нормативите за прилагането му, както следва: макс. плътност – 80 %, макс. кинт – 5.0; мин. озеленяване: 20 %; неограничена височина; с пояснение за обхват на зона Ц1. Посочено е, че предвидената максимална дълбочина на застрояване за процесния ПУП е 16м, отговаря на нормата на чл. 30 и чл. 31 от ЗУТ и не нарушава нормата за отстояние от дъното на имота - 6м. съгласно чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

В открито съдебно заседание по изслушване и приемане на заключението по тройната СТЕ вещото лице арх. К. прави уточнение, че съгласно направената структура на гр. Варна по ОУП са формирани множество устройствени зони, част от които е и устройствена зона Ц1. От друга страна делението от гледна точка на паметниците на културата и тяхното съхраняване е предмет на Закона за културното наследство и зона Ц1 може да попада в няколко от тези зони, които са определени по схемата на посочения закон, като това са различни зони, които нямат нищо общо помежду си.

По настоящото дело е допуснато изготвянето на петорна СТЕ, според чието заключение /л. 234-242 от делото/ ПИ:10135.1507.280 попада в устройствена зона Ц1, което е отразено в Приложение № 1 към заключението /л. 243 от делото/, представляващо извадка от ОУП/2012 г. на община Варна, с показатели, както следва: максимална плътност: 80 %; максимален К инт: 5.0; минимално озеленяване: 20 %; Н стреха – неограничено; с начин на застрояване: е, д, с. Посочено е, че процесният имот попада в охранителната зона на Архитектурен и археологически резерват „Одесос – Варна“, означена като „Ткин А1“ на Приложение № 2 към заключението /л. 244 от делото/, представляващо извадка от схема „културно наследство“ към ОУП. Видно от Приложение № 3 – „Ситуация“ и „Разрез 2-2“, към СТЕ /л. 245 от делото/ съществуващата сграда в УПИ I-6 e с височина 15.35м при средно отстояние на странична граница 2.6м, което е по-малко от нормативното предвидените 5.12 метра. Констатирано е, че в процесния ПУП-РУП е приложен чл. 36 от ЗУТ, като новопредвидената сграда в УПИ II-280, спазвайки изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ към регулационната си граница на запад, отчита разположението на заварената сграда в УПИ I-6 от запад, като ползва намаление на разстоянието между двете сгради с 1/3, както следва:

• в участъка до 9м при норма 3м +5.12м = 8.12м, предвиденото намалено отстояние е 3м + 2.6м = 5.6 м, което е по-голямо от минималното 5.41м (8.12м -2.714)
• в участъка на стъпаловидната структура с височина 12 метра и хоризонтално разстояние между двете сгради 4м + 2.6м = 6.6м при норма 4м + 5.12м = 9.12м, предвиденото намалено отстояние е 4м + 2.6м = 6.6м, което е по-голямо от минималното 6.08м (9.12м – 3.04м);
• в участъка на стъпаловидната структура с височина 15 метра и хоризонтално разстояние между двете сгради 5 м + 2.6м = 7.6 м при норма 5м + 5.12м = 10.12м., предвиденото намалено отстояние е 5м + 2.6м = 7.6м, което е по-голямо от минималното 6.75м (10.12м – 3.37м);
• в участъка на стъпаловидната структура с височина 18 метра и хоризонтално разстояние между двете сгради 6м + 2.6м = 8.6м при норма 6м + 5.12м = 11.12м, предвиденото намалено отстояние е 6м + 2.6м = 8.6м, което е по-голямо от минималното 7.41м (11.12м – 3.71м).

Вещите лица арх. инж. Р. С., арх. Б. К., арх. К. А., арх. Л. П. и арх. В. П. дават заключение, че определената височина на корниза от 15 метра е препоръчителна, без да е задължителна, поради което остава в сила тя да бъде неограничена съгласно показателите на зона Ц1. Посочено е, че становището за фасадна плоскост по чл. 32, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, представено в отговора на въпрос № 1, е илюстрирано в Приложение № 3, Разрез 1-1, към заключението. Според експертите назначената кота корниз на западна фасада е идентична с кота било и е в размер на 45.38м. От графичната част в Приложение № 3 към заключението е видно, че линиите на застрояване в УПИ II-280 по процесния ПУП са съобразени със заварената сграда в УПИ I-6.

Заключението по петорната СТЕ е подписано от вещото лице арх. В. П. с особено мнение, съгласно което този експерт се солидаризира с мнението на останалите вещи лица по т. 1 и 3 и се разграничава по т. 2 и 4 относно минималните разстояния между сградите според изискванията на ЗУТ. Според особеното мнение /л. 254-258 от делото/ от чертежа на РУП (л. 76 от адм. дело № 73/2021 г. по описа на Административен съд – Варна) се установява, че линиите на застрояване към страничната регулация и на двата съседни имота не са успоредни една на друга и разстоянието между тях намалява в дълбочина, като на плана, озаглавен СИТУАЦИЯ, са отбелязани три различни размера на разстоянието между сградите в сантиметри: 593 към улицата, средно 560 и 527 към дъното на УПИ II-280. Поради това е посочено, че на чертежа, отразяващ силуета на двора, приложен на същия л. 76 от адм. дело № 73/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, на мястото на написаните 560 трябва да пише 527, за да отразява вярно ситуацията, а изискващото се най-малко разстояние между сградите е 5.41м. Заключено е, че е налице противоречие в самия лист РУП, между СИТУАЦИЯ и СИЛУЕТ /план и разрез/. Според вещото лице арх. П. в процесния ПУП има участък с дължина от 5м по западната застроителна линия, по отношение на който изискването за минимално разстояние от 5.41м не е спазено, което е отразено графично на ситуацията на стр. 4 от особеното мнение /л. 257 от делото/ – маркираният в жълто триъгълник. От особеното мнение се установява, че разстоянието между сградите в УПИ -280 и УПИ I-6 е 5.60м само в една конкретна точка и ще е променлива по цялата дължина на страничната регулация, като към улицата реално е 5.93м, което е повече от минимално изискуемото разстояние от 5.41м, а към двора реално е 5.27м, което е по-малко от минимално изискуемото разстояние от 5.41м.

При изслушване и приемане на заключението по петорната СТЕ в открито съдебно заседание вещото лице арх. инж. С. заявява, че в графичната част на процесния ПУП ясно е изразено, че имотът попада в зона Ц1, като в Приложение № 2 се вижда, че е в охранителната зона на Архитектурен и археологически резерват „Одесос – Варна“ и попада в „Ткин А1“ със съответните ограничения за тези зони. Пояснява също така, че при предвиденото съгласно ПУП стъпаловидно прибиране на сградата съответно се увеличава и разстоянието спрямо страничната регулация. Тъй като височината стъпаловидно се променя, за всяко отдръпване е изследвано колко е разстоянието между двете сгради за съответната височина 9м, 12м, 15м, 18м при стъпаловидните отдръпвания, което е отразено в разрез 2-2. Уточнява, че посочената в Приложението към Специфичните правила и нормативи към ОУП максимална височина от 15м не е задължителна, а препоръчителна.

Заключението по петорната СТЕ е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя в частта относно приложимостта на зона Ц1 за конкретния имот – предмет на плана, тъй като е приета графичната част, а не текстовата, а те трябва да се тълкуват съвместно. Експертното заключение е оспорено и в частта относно изводите на вещите лица за отстоянията между сградите, а именно: че от всеки отстъп при стъпаловидно разположено застрояване следва да се вземе височината кота корниз на стъпалото и оттам да се изчисляват разстоянията, тъй като този начин на определяне на отстоянията не съответства на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗУТ. Твърди, че в случая отстоянието на сградата в процесния ПУП до страничната регулационна линия към УПИ І-6 е само 3м. по проект, а при височина на корниза от 19.83м, записана в приложението, следва да е 1/3 от височината, т.е. 6.64м, а не 3м. Оспорени са и изводите на вещите лица относно приложимостта на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ в конкретния случай, тъй като тази разпоредба не касае вече реализирано строителство с намалени разстояния, а и намалени разстояния могат да ползват само заварени от плана строежи, т.е. такива, които са предмет на плана, какъвто не е настоящият случай.

Особеното мнение на арх. П. е оспорено от процесуалния представител на ответника, който изразява несъгласие с направените в него изводи относно тълкуването на чл. 31 и чл. 36 от ЗУТ, както и от пълномощника на заинтересованите страни И. А. П., Е. Г. П., Е. Д. Й., Р. Д. Х.-О. и Д. Й. О., според който изразеното от това вещо лице различно виждане по никакъв начин не кореспондира с изследванията, направени от останалите вещи лица.

По делото са приложени Правила и нормативи за прилагане на общия устройствен план на община Варна /ПН/ /л. 189-208 от делото/ и Приложение № 1 Показатели за устройство и застрояване към Правилата и нормативите за прилагане на плана /л. 209-222 от делото/, както и Специфични правила и нормативи /СПН/ към общия устройствен план на община Варна /л. 223-228 от делото/ и Приложение № 1 Показатели за устройство и застрояване към Специфичните правила и нормативите за прилагане на плана /л. 229-230 от делото/, както и Приложение № 3 към чл. 4, ал. 2 от СПН Специфични изисквания към подробните устройствени планове /л. 231-232 от делото/.

Въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, чийто имот е непосредствено засегнат от оспорения акт по смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от ЗУТ съгласно заключението на първата единична СТЕ, изготвено от вещото лице арх. Б. К., назначена при първото разглеждане на делото от Административен съд – Варна, т.е. притежаващо активна процесуална легитимация за неговото обжалване, и пред надлежния съд, което я прави допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Противно на твърденията на жалбоподателя обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – Заместник-кмета на Община Варна, съгласно Заповед № 5513/31.12.2019 г. (л. 76 от адм. дело № 73/2021 г. по описа на Административен съд – Варна), с която, на основание § 1, ал. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУТ, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, Кметът на Община Варна е предоставил на П. П. – Заместник-кмет на Община Варна, своите правомощия по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ да одобрява или отказва със заповед подробни устройствени планове и техните изменения.

Оспорената заповед е издадена в необходимата форма съгласно изискванията на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, включително фактическите и правните основания за нейното издаване.

В хода на производството по издаване на обжалвания административен акт са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани в ЗУТ и АПК. Производството е започнало по заявление на собствениците на засегнатия от плана имот с искане за изменение на действащ ПУП в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. С надлежен акт на компетентен орган на заявителите е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ. Проектът е разгласен с обявление, което е поставено на определените за това места в сградата на общината/района, публикувано е на интернет страницата на района и е изпратено на заинтересованите лица. Спазена е процедурата по съгласуване и приемане на проекта от ОЕСУТ. Изработеният проект е съобщен на заинтересованите страни по данни от имотния регистър по реда на чл. 128 от ЗУТ, като в законоустановения срок е постъпило възражение, което ОЕСУТ счел за неоснователно.

Липсата на нарочно съобщение до А. А. на издаденото разрешение за изработване на проект за ПУП не представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо издадения краен акт – заповедта за одобряване на ПУП, до степен неговата незаконосъобразност. Заповед № 161/14.03.2019 г. на Главния архитект на Община Варна, с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ-7 /ПИ 10135.1507.280/, е издадена на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Според чл. 135, ал. 7 от ЗУТ заповедите по ал. 3 и 5 се съобщават на заинтересованите лица по чл. 131 по реда на чл. 124б, ал. 2 и се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Съгласно чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ решенията на общинския съвет и заповедите на кмета на общината по чл. 124 и 124а се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия – предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината, т.е. не се предвижда лично уведомяване на заинтересованите лица. Дори да се приеме обратното, съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че несъобщаването на проекта за изменение на плана на всички заинтересовани лица не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не води до нарушаване на правото на защита на оспорващия. Това е така, тъй като с подаване на жалбата срещу заповедта до съда той може да изложи своите доводи и възражения, съответно да представи доказателства в тяхна подкрепа, както е сторено в настоящия случай. А. А. е упражнил надлежно правото си на жалба срещу заповедта, с оглед на което следва да се приеме, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби.

В графичната част на оспорената заповед е посочено, че УПИ II-280 – имотът, предмет на разработката, попада в градоустройствена зона Ц1 съгласно ОУП на гр. Варна. До същия извод са достигнали и вещите лица, изготвили заключенията по единичната и тройната СТЕ при предходното разглеждане на делото, както и по петорната СТЕ, назначена в настоящото съдебно производство. Посочената от административния орган и от вещите лица градоустройствена зона е неправилно определена съобразно СПН към ОУП на община Варна. Видно от т. 7 от Приложение № 1 към Правила и нормативи за прилагане на общия устройствен план на община Варна устройствена зона Ц1 обхваща зоната на стария градски център и фронта на градските булеварди, вън от резерват „Одесос“ и охранната му зона. По делото е безспорно установено, вкл. посредством заключенията на всички СТЕ, че УПИ II-280 попада в границите на охранителната /охранната/ зона на Археологически резерват „Античен град Одесос – Варна“. Това обстоятелство изключва принадлежността му към посочената в графичната част на оспорената заповед зона Ц1. От друга страна съгласно т. 2 от Приложение № 1 към СПН на ОУП на община Варна процесният УПИ II-280 попада в обхвата на Зона Ц2, включваща зоната на стария градски център в границите на резерват „Одесос“ и охранната му зона.

От гореизложеното се налага извод за противоречие на заповедта за одобряване на ПУП с приетия през 2012 г. ОУП на община Варна относно градоустройствената зона, в която попада УПИ II-280. Според трайната съдебна практика такова противоречие винаги води до незаконосъобразност на заповедта за одобряване на ПУП и представлява самостоятелно основание за нейната отмяна, тъй като съгласно чл. 103а, ал. 2 от ЗУТ проектите за подробни устройствени планове, чието изработване е разрешено по реда на този закон, които не са одобрени към датата на влизане в сила на общия устройствен план или на неговото изменение, се съобразяват с предвижданията на общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане.

Съгласно т. 2 от Приложение № 1 към СПН на ОУП на община Варна при изработването на подробните устройствени планове се прилагат чл. 1 до чл. 5 от специфичните правила и нормативи към ОУП. По силата на чл. 2, ал. 1, т. 1, буква а) от СПН към ОУП на община Варна на територията на община Варна се обособяват защитени територии с режим на културно-историческа защита с оглед опазване на недвижимото културно наследство (Ткин), между които компактната градска територия с концентрация на недвижими културни ценности (Ткин А5), в която се включва и архитектурен и археологически резерват „Одесос – Варна“ (Ткин А1), и охранителната му зона. Обстоятелството, че процесният УПИ II-280 попада в територията на Ткин А1 се установява от заключението на петорната СТЕ и не се оспорва от страните по делото. За тази територия не намират приложение същите градоустройствени правила, които са относими за останалата част от зоната. Посочената територия се отнася към групата на централните устройствени зони – с многофункционално предназначение за общественообслужващи дейности, обитаване и др. допълващи функции и в графичната част на плана е означена със сигнатура върху основния режим „Ц2“, като за нея, ПУП се изработват в съответствие със ЗУТ, ЗКН и действащата подзаконова нормативна уредба, като специфичните изисквания към подробните устройствени планове за отразени в Приложение № 3 към специфичните правила и нормативи. Съгласно т. 1, буква г) от Приложение № 3 към чл. 4, ал. 2 от СПН „Специфични изисквания към подробните устройствени планове“ за териториите по чл. 2, ал. 1, т. 1, б. „а“; б. „б“, б. „в“ и б. „д“ в териториалния обхват на недвижимите културни ценности при отсъствие на други ограничения се препоръчва /без да се ограничава/ „ниско“ до „средно застрояване“ с кота корниз 15.00м. Съгласно предвижданията на процесния ПУП-ПРЗ височината на сградата е 19.83м /обстоятелство, установено от заключенията на всички СТЕ/, която според отменителното решение на ВАС е правилно изчислена, т.е. предвидено е високо застрояване, което е в противоречие с изискванията на СПН към ОУП на община Варна.

Настоящият съдебен състав не кредитира експертните заключения, в частта, в която вещите лица посочват, че с изискванията на т. 1, буква г) от Приложение № 3 към чл. 4, ал. 2 от СПН се препоръчва, без да се ограничава, височината на строителството. Текстът на приложението е в смисъл, че за посочените територии, при отсъствие на други ограничения, се предвижда ниско до средно застрояване при изрично посочена максимална височина 15м, съответна на чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Приемането на обратното би обезсмислило изричното посочване на двата вида застрояване. Следователно направеното със скицата-предложение и с обяснителната записка към проекта за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ II-280, кв. 15 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, предвиждане за жилищно строителство с характер на застрояването високо, т.е. над 15м, е в нарушение на действащия ОУП на община Варна от 2012 г., което води до материална незаконосъобразност на оспорената заповед.

Оспорената заповед е незаконосъобразна и поради неправилно определяне на отстоянието от предвидената за изграждане сграда в УПИ II-280 до страничната регулационна линия към УПИ I-6, както и на разстоянието между сградите в двата имота.

В чл. 31, ал. 2 от ЗУТ са регламентирани нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване при средно и високо жилищно застрояване, като съгласно т. 1 разстоянието до страничната граница на урегулирания поземлен имот следва да е най-малко една трета от височината на сградата. Според даденото в чл. 24, ал. 1 от ЗУТ легално определение височината на сградата, се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост – при сгради със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза – при сгради с корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени – при сгради без корнизи и без стрехи. В случая от графичната част на обжалваната заповед е видно и се установява от заключенията на вещите лица по тройната и по петорната СТЕ, че абсолютната кота било на новопредвидената сграда в УПИ II-280 е 45.38м., като според вещите лица, изготвили заключението по петорната СТЕ кота корниз на западната фасада е идентична с кота било, т.е. е в същия размер. Така изчислената височина на сградата по нейната западна фасада – кота корниз 45.38м, спрямо средно прилежащ терен от 25.55м, определя, на основание чл. 24, ал. 1 от ЗУТ, височина на сградата 19.83м. В този смисъл е и заключението по петорната СТЕ /вж. Приложение № 3, разрез 1-1 – л. 245 от делото/. При това положение минималното отстояние от сградата в УПИ II-280 до страничната регулационна линия с УПИ I-6, изчислено съобразно правилото на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, е 6,61м (1/3 от височината на сградата 19.83), а не 3м, каквито са предвижданията на процесния ПУП-ПРЗ, отразени в неговата графична част – силует от [улица]/от север/ и силует от двор /от запад/ (л. 78 от адм. дело № 73/2021 г. по описа на Административен съд – Варна).

Независимо че предвижданията на ПУП са за стъпаловидно изграждане на сградата, при което всяко следващо ниво е на по-голям отстъп, височината на сградата не следва да се определя поотделно за всеки един отстъп, като се вземе предвид височината на кота корниз на съответното стъпало, тъй като това би било в противоречие с императивната норма на чл. 24, ал. 1 от ЗУТ. След като предвидената с разработката сграда е само една /обстоятелство, безспорно между страните и потвърдено от вещите лица в открито съдебно заседание/, отстоянието до страничната регулационна линия със съседния УПИ I-6, съсобственик в който е жалбоподателят, следва да се изчисли спрямо височината на цялата сграда, а не на отделните нейни нива, както неправилно приемат административният орган, издал процесната заповед за одобряване на ПУП, и вещите лица, изготвили експертните заключения по назначените СТЕ, които поради гореизложените съображения не следва да бъдат кредитирани в тази част.

На следващо място, съдът счита, че въпреки че в текстовата част на заповедта е посочено, че същата се издава и на основание чл. 36 от ЗУТ с намалени до една трета разстояния през страничната регулационна линия на запад към УПИ I-6, посочената разпоредба не е спазена, поради следното:

В чл. 36, ал. 1-3 от ЗУТ са предвидени хипотези, при които, при определени условия, е допустимо, въз основа на РУП, разстоянието между новопредвидената с ПУП и заварена сграда да бъде намалено най-много с една трета. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗУТ разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите. Намаленото по правилата на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ разстояние между двете сгради /новопредвидената в УПИ II-280 и заварената в УПИ I-6/ е посочено с червен цвят на чертежа СИЛУЕТ ОТ ДВОР и е в размер на 541см /5.41м/. Същото е изчислено в идентичен размер и от вещите лица, изготвили заключението по петорната СТЕ.

В графичната част на ПУП-ПРЗ и РУП, на плана, озаглавен СИТУАЦИЯ (л. 76 от адм. дело № 73/2021 г. по описа на Административен съд – Варна), са отбелязани три различни по размер разстояния между сградите в УПИ II-280 /новопредвидена/ и в УПИ I-6 /заварена/ в сантиметри, съответно: 593 към улицата, средно 560 и 527 към дъното на УПИ II-280, като на разреза СИЛУЕТ ОТ ДВОР е посочено разстояние между двете сгради в сантиметри 560, представляващо сбор между 260см. /разстоянието от заварената сграда в УПИ I-6 до регулационната линия/ и 300см. /разстоянието от новопредвидената сграда в УПИ II-280 до регулационната линия/. Неправилно с оспорената заповед е прието, че средното разстояние между сградите /5.60м/ е меродавно за преценката относно спазването на намаленото разстояние между сградите съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗУТ. В разпоредбите на чл. 31, ал. 2, т. 1 вр. чл. 36 от ЗУТ са регламентирани минимални разстояния между сградите на основното застрояване, а не средни такива, каквото е посочено в графичната част на заповедта за одобряване на ПУП. В случая изчисленото средно разстояние е в посочения размер само в една точка, а по цялата останала дължина на сградата разстоянието се променя и е различно /в частта към улицата се увеличава, а в частта към двора намалява/. Установеното минимално разстояние между сградите е 5.27м при нормативно изискуем минимум, намален с една трета съгласно чл. 36 от ЗУТ, от 5.41м, с оглед на което се налага извод за несъобразяване с изискванията на посочената правна норма. Налице е и противоречие в самия РУП между СИТУАЦИЯ и СИЛУЕТ /план и разрез/, тъй като в план СИТУАЦИЯ е посочено, че към дъното на имота разстоянието между сградите е 5.27м, т.е. това е най-малкото изчислено разстояние, поради което именно това разстояние, а не 5,60м, е трябвало да бъде отразено в разрез СИЛУЕТ ОТ ДВОР. В този смисъл е и особеното мнение на вещото лице арх. В. П. към заключението по петорната СТЕ. От изготвената от това вещо лице ситуация /л. 257 от делото/ е видно, че е налице участък с дължина от 5м. по западната застроителна линия, където изискването за минимално разстояние от 5.41м. не е спазено.

Експертните заключения не следва да бъдат кредитирани в частта, в която вещите лица приемат спазване на минималното разстояние до сградата в УПИ I-6, по съображения, идентични на изложените по-горе относно отстоянието до страничната регулационна линия, свързани с неправилно изчисляване на отделни отстояния спрямо всеки отделен отстъп. Както бе посочено новопредвидената сграда е само една, поради което и разстоянието между сградите следва да се изчисли спрямо височината на цялата сграда, а не спрямо отделните нейни стъпаловидни нива, каквито изчисления са направили вещите лица, изготвили заключенията по назначените СТЕ. Нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ допуска намаляване под минимално предвидените отстояния за запазване на заварени сгради, като допуска такова намаляване между сградите – съществуваща и предвидена за запазване и новопредвидена, но не допуска или изисква изваждане на височините на кота корниз на различните по височина части на една сграда /отстъпи/ и изчисляване на отстоянието до заварената сграда от разликата между кота корниз на различните по височина тела на сградата.

Предвид всичко изложено дотук съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради издаването й в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което е налице основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за нейната отмяна.

С оглед изхода на спора, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 226, ал. 3 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 10 029,75 лева, както следва:

1/ по адм. дело № 73/2021 г. по описа на Административен съд – Варна:

• 10.00 лева държавна такса (л. 89 от адм. дело № 73/2021 г. по описа на Административен съд – Варна);
• 2020.00 лева за вещи лица (л. 551, 603, 626 и 689 от адм. дело № 73/2021 г. по описа на Административен съд – Варна);
• 900.00 лева адвокатско възнаграждение (л. 661 от адм. дело № 73/2021 г. по описа на Административен съд – Варна);

2/ по адм. дело № 4123/2023 г. по описа на ВАС:

• 70.00 лева държавна такса (л. 17 от адм. дело № 4123/2023 г. по описа на ВАС);
• 1200.00 лева адвокатско възнаграждение (л. 16 от адм. дело № 4123/2023 г. по описа на ВАС);
• 1250.00 лева за назначаване на особен представител (л. 129 от адм. дело № 4123/2023 г. по описа на ВАС);

3/ по настоящото адм. дело № 985/2024 г. по описа на Административен съд – Варна:

• 3 329.75 лева за вещи лица (л. 165 и 293 от делото);
• 1250.00 лева адвокатско възнаграждение (л. 265 от делото).

Заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед продължителността на делото, неговата фактическа и правна сложност, както и предвид конкретно осъществената от наетия адвокат защита (подаване на жалба, осъществяване на процесуално представителство в проведените открити съдебни заседания и депозиране на подробни писмени бележки, по-голямата част от съображенията в които са споделени от съда при постановяване на настоящото решение), поради което възражението на ответника е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, Пети състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № Г-327/23.10.2020 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с която е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ – план за регулация и застрояване /ПРЗ/ и работен устройствен план /РУП/, за УПИ II-280, кв. 15 по плана на 8-ми м.р. на гр. Варна, [улица], представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-421/08.12.1994 г. на Кмета на Община Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А. К. А., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], ап. 16 сумата от 10 029,75 лева /десет хиляди двадесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.