Р Е Ш Е Н И Е
№144 03.02.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ състав
На двадесет и първи
януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 2823 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145-178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.27, ал.3 и 5 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) .
Образувано е по жалба на Югоизточно държавно
предприятие, Териториално поделение „Държавно ловно стопанство-Граматиково“,
Булстат-2016176540203, с.Граматиково, общ.Малко Търново (ЮИДП ТП ДЛС-Граматиково),
против акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/3631 от
03.10.2019г., на зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с който е
изключен от подпомагане и е издаден на ЮИДП ТП ДЛС-Граматиково акт за установяване
на публично държавно вземане в размер на 1570,31 лева, представляващ 50% от
общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2012, 2013 и 2014, на основание
чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. (Съкр. на Наредба № 11 от 3.04.2008г. за условията и
реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 - 2013г., обн., ДВ, бр.40/2008г.).
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, като издаден в противоречие с материалния закон. Счита се, че
материалноправно изискване за издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) е прекратяване на ангажимента на земеделския стопанин,
чрез изключването му от подпомагане на някое от законовите основания. Това не
може да бъде извършено с един акт, както е сторено в настоящия случай, защото
актът по изключване на подпомагането трябва да е влязъл в сила и едва тогава да
се издаде АУПДВ. В насроченото открито съдебно заседание оспорващият не изпраща
представител. Изразява писмено становище, че поддържа жалбата на изложеното в
нея основание, пледира за отмяна на атакувания акт и за присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответникът
– зам.изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, редовно уведомен, в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт Д.Р., която оспорва жалбата като
неоснователна, представя административната преписка в цялост и иска от съда да
отхвърли жалбата. Счита, че с оглед спецификата на мярка
212, административният орган следва да изключи кандидата от подпомагане, без за
това да се издава нарочен административен акт. С иницииране на производството
по издаване на АУПДВ е установено неизпълнението от страна на жалбоподателя,
като е мотивирано в какво се състои то, поради което правото му на защита не е
нарушено. Претендира присъждане на разноски.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено следното:
Оспорващият ЮИДП ТП ДЛС-Граматиково бил регистриран с
Уникален регистрационен номер (УРН) 561673 в ДФ“Земеделие“ в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен бил за участие по мярка 212
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“ от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) за
периода 2007-2013г. През първата година от ангажимента, по заявление с УИН 02/250612/81685,
за кампания 2012г. му била изплатена сумата от 974,77 лева. За втората година
от ангажимента по заявление с УИН 02/210613/90060, за кампания 2013г. му била изплатена сумата от 1089,77 лева и за третата
година по заявление с УИН 02/260614/98632, за кампания 2014г. му била изплатена сумата от 1076,08
лева. Общата изплатена сума по мярка 212, представляваща сбор от изплатеното
финансово подпомагане през трите години, предхождащи годината на прекратяване
на ангажимента възлиза на 3140,62 лева.
За 2015г. ЮИДП ТП ДЛС-Граматиково не е подало
заявление за подпомагане по мярка 212, като не е изпълнил задължението си по
чл.4, ал.1, т.2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г., да извършва земеделска
дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет
последователни години от първото компенсаторно плащане и да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в
същия район през всяка година след първото компенсаторно плащане.
Нарочен акт за прекратяване на ангажимент по мярка 212
не бил издаден (по аргумент от чл.15 от Наредба № 11 от 03.04.2008г.), а направо с писмо изх.№ 01-2600/3631 от 26.06.2019г.
ЮИДП ТП ДЛС-Граматиково било уведомено, че се открива производство по издаване
на АУПДВ на
основание чл.26, ал.1 от АПК. В писмото е посочено, че това се извършва заради
неподаването за кампания 2015г. на заявление за подпомагане по мярка 212,
представляващо неизпълнение на задълженията по чл.4, ал.1, т.2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г.
Извършено е позоваване на чл.14 ал.1 от същата наредба, че земеделски стопанин,
който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен
ангажимент, се изключва от подпомагане и се задължава да възстанови получените
до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от
тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мярката.
Цитирани са извършените в полза на жалбоподателя горецитираните три плащания за
2012г., 2013г. и 2014г. по мярка 212, като на основание чл.14, ал.1, т.3 от
Наредба № 11 от 03.04.2008г. му е посочено, че следва да възстанови сумата от
1570,31 лева, представляваща 50% от получената субсидия по мярката поради
прекратяване на участието му след третата година от поетия ангажимент. Описан е
начинът по който следва да бъде извършено плащането, както и че ако не приема
направените констатации в 7-дн. срок може да изложи възражение и да представи
относими доказателства.
В дадения срок ЮИДП ТП ДЛС-Граматиково подало възражение в което
посочило, че през третата година е подал заявление с УИН 02/260614/98632, за
кампания 2014г. и на 25.09.2014г. е получил уведомително писмо за площи,
декларирани от повече от един кандидат. При поемането на ангажимента през
2012г., основанието за ползването на заявените дивечови ниви произтичало от
представен лесоустройствен проект и заложени мероприятия по подхранване на
дивеча, като и понастоящем това е документът от който ЮИДП ТП ДЛС-Граматиково
черпи правата си. Органът е посочил какви допълнителни документи изисква, за да
приеме, че площите се стопанисват на правно основание и тъй като
предприятието-жалбоподател не разполага с тях, е преценило да не подава
заявление за подпомагане за последните две години, защото не може да отстрани
посочените нередовности. Освен това на основание чл.14, ал.6, т.1 от Наредба №5
от 27.02.2009г. не може да оттегли подадено вече заявление по една или няколко
схеми. Позовава се и на чл.19, пар.3 от Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014 на Комисията от 11.03.2014г. за допълнение на Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на
плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания,
подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L
181от 20.6.2014г.), според който: „Ако
сумата, изчислена съгласно параграфи 1 и 2, не може да бъде изцяло прихваната в
съответствие с правилата, определени от Комисията въз основа на член 57,
параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, през следващите три календарни години
след календарната година на констатацията, неиздължената сума се анулира.“.
Предвид, че уведомителното писмо е изпратено до него на 25.09.2014г., намира за
изтекъл този тригодишен срок и неиздължената сума е следвало да бъде анулирана.
Поради това счита, че не са налице предпоставките за издаване на АУПДВ.
На 03.10.2019г. заместник изпълнителният директор на
ДФ“Земеделие“ издал по отношение на ЮИДП ТП ДЛС-Граматиково атакувания в
настоящото съдебно производство АУПДВ № 01-2600/3631, с който е определил, че
го изключва от подпомагане и му издава акт за установяване на публично държавно
вземане в размер на 1570,31 лева, представляващ 50% от общата изплатена сума по
мярка 212 за кампании 2012, 2013 и 2014, на основание чл.14, ал.1, т.3 от
Наредба № 11 от 03.04.2008г.
Актът е издаден на основание чл.27, ал.3 и 5 от ЗПЗП,
чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК и чл.5, пар.1 и 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на
Комисията от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедурите
за контрол, както и на кръстосаното спазване по отношение на подкрепата за
развитие на селските райони мерки и чл.80, пар.1 и 2 от Регламент (ЕО) №
1122/2009 на Комисията от 30.11.2009г. за определяне на подробни правила за
прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване,
модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за
директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент,
както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано
спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор.
Органът се мотивирал, че при извършване на
административни проверки на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП било установено, че за
кампания 2015г. ЮИДП ТП ДЛС-Граматиково не е подало заявление за подпомагане по
мярка 212, с което не е изпълнил гореописаните си задължения по чл.4, ал.1, т.2
и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. Посочил е, че правните последици от
неспазване на тези задължения уредени в чл.14, ал.1 от същата наредба водят до
това, че кандидатът се изключва от подпомагане по мярката и следва да
възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си. Описани са и изплатените по мярката през 2012г.,
2013г. и 2014г. суми, техният общ размер възлизащ на 3140,62 лева, както и че
на основание чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. следва да
възстанови сумата от 1570,31 лева, представляваща 50% от получената субсидия по
мярката поради прекратяване на участието му след третата година от поетия
ангажимент. Посочено е изпращането на писмо изх.№ 01-2600/3631 от 26.06.2019г.
с изложеното от съда съдържание, както и подаденото възражение от ЮИДП ТП
ДЛС-Граматиково. Същото не било прието с кратки мотиви досежно задължението към
кандидата да стопанисва едни и същи площи през петгодишния ангажимент и
възможността са заявява и други площи, както и че на основание чл.171, ал.1 от ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичането на петгодишен давностен
срок.
При тези мотиви и на основание чл.14, ал.1, т.3 от
Наредба № 11 от 03.04.2008г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК, вр. чл.166 от ДОПК и
чл.20а, ал.6 и ал.5, предл.І, вр. ал.2 и ал.1 от ЗПЗП бил издаден оспореният в
настоящото съдебно производство акт. В него е посочено, че същият подлежи на
оспорване пред административния съд в 14-дневен срок от съобщаването му. Актът
е връчен лично на директора на стопанството на 11.11.2019г. Жалбата срещу него
е подадена направо до съда на 20.11.2019г.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като
подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона
срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.166, ал.2 от ДОПК и отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Оспореният акт съдържа волеизявление на
административен орган, с което пряко се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от
лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, в
законовия срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно изискванията на
чл.168, ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, оспореният АУПДВ е
валиден административен акт, издаден в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправни
разпоредби, представляващо отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.
Валидността изхожда от
факта, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
Специалният ЗПЗП не определя правила за установяване на публичните държавни вземания,
нито орган, който да е компетентен да издава актове с такова съдържание, поради
което съгласно чл.166, ал.2, предл.2 от ДОПК, изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“
е определил органа, който да издава актове за установяване на публични държавни
вземания. Видно от приложената по делото заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г.
(л.114), визираното правомощие е делегирано на заместник изпълнителният
директор на ДФ“Земеделие“ Петя Славчева, която е издател на процесния акт.
Актът е издаден в писмена
форма с необходимото съдържание по чл.59, ал.2 от АПК и при спазване на
административнопроизводствените правила. Същият съдържа изложение на
фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Органът е
посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право, като
изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и
разпоредените правни последици. Спазени са изискванията по чл.26, ал.1 от АПК
за уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно производство, в
резултат на което същият е упражнил надлежно правото си на участие. Съдът не
констатира допуснати съществени нарушения административнопроизводствените
правила, а и такива оплаквания не са предявени от жалбоподателя.
Съдът приема, че оспореният
административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон.
Материалноправно изискване за издаване на процесния АУПДВ е ДФ“Земеделие“ да е
прекратил многогодишния ангажимент на земеделския стопанин на някое от
основанията в закона или приложимите подзаконови нормативни актове, за да е
налице задължение за възстановяване на получената финансова помощ по
съответната мярка. Макар в чл.14, ал.1 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. да е
използван единствено израза „изключване от подпомагане по тази наредба“, веднага
в следващия чл.15 е посочено, че разпоредбите на чл.14 не се прилагат,
ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на
получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства. Следователно при налагащото се тълкуване се достига
до извода, че използването на термините „изключване от подпомагане“ и
„прекратяване на ангажимента“ е равнозначно.
По важното в случая е, че изключването
от подпомагането, респ. прекратяването на ангажимента следва да бъде установено
с влязъл в сила административен акт (вж. решение № 10183 от 2.07.2019г. на ВАС по адм.д.№
2201/2019г. и цялата съществуваща до сега практика), като едва след това може да се пристъпи към създаването на
изпълнителното основание, каквото представлява АУПДВ. Същите не могат да бъдат
издавани в едно и също производство, защото прекратяването на ангажимента,
респ. изключването от подпомагане практически не е възникнало преди изтичането
на сроковете за обжалване на акта с който е постановено, поради което не е
възникнало и задължението за плащане на съответните публични задължения за да е
възможно издаването на АУПДВ.
Съгласно чл.27, ал.3 от
ЗПЗП, разплащателната агенция предприема необходимите действия за събиране на
недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет. Съгласно чл. 27,
ал.5 от ЗПЗП, вземанията на разплащателната агенция, които възникват въз
основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират
по реда на ДОПК. Изводът, който следва от горното и от обстоятелствата по
казуса е, че материалноправна предпоставка за упражняване на правомощието на
органа за събиране на недължимо платената сума и издаване на АУПДВ, е наличието
на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия от жалбоподателя
многогодишен ангажимент, респективно изключване от подпомагане. Такъв в случая
няма, което прави оспореният АУПДВ незаконосъобразен, а това налага неговата
отмяна.
При този изход на спора,
основание чл.143, ал.1 от АПК основателна е претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски, представляващи внесена държавна
такса в размер 50 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Бургас, VІІ-ми състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане №
01-2600/3631 от 03.10.2019г., на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Югоизточно държавно предприятие, Териториално
поделение „Държавно ловно стопанство-Граматиково“, Булстат-2016176540203,
с.Граматиково, общ.Малко Търново, направените по делото разноски в размер 50,00
(петдесет) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: