РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. К., 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова И.
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500163 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 260173 от 14.05.2021г., постановено по гр. д. N 1613/2016г.,
К.йският районен съд е допуснал да се извърши делба на следния недвижим
имот: апартамент N *, с идентификатор 40909.118.503.8 по кадастралната
карта на гр.К., находящ се в гр.К., бул.Б., жилищен блок N *, вх.*, ет. *,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
79.16 кв.м., ведно с принадлежащите му избено помещение N 8 с полезна
площ 15.07 кв.м. и таванско помещение N * с полезна площ 17.48 кв.м., както
и съответни идеални части от общите части на сградата в размер на 71.03
кв.м., при посочени граници на апартамента, избеното и таванското
помещение между съделителите: 1/Н. Й. СТ., ЕГН ********** и Г. В. СТ.,
ЕГН**********, двамата от гр.К. бул.„Б.” №*, вх.*, ет.*, ап.*, при квоти:
34,485% идеални части за ищеца Г. В. СТ., ЕГН ********** и 65.515%
идеални части за ответника Н. Й. СТ., ЕГН **********. С решението е
осъден Н. Й. СТ. да заплаща ежемесечно на Г. В. СТ., на основание чл.344,
ал.2 предл. посл. от ГПК, сумата в размер на 186.75 лв., представляваща
обезщетение за ползването на апартамент N 8 със застроена площ по
документ 79.16 кв., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор N 40909.118.50.3.8 по КККР на гр.К., за периода от влизане в
законна сила на решението до окончателното извършване на делбата, като е
отхвърлено искането по чл.344, ал.2 предл. посл. от ГПК за разликата над
сумата 186.75 лв. до пълния му претендиран ежемесечен размер от 200 лв.
1
Окръжният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от Н. Й. СТ., чрез
пълномощника - адв. И., против Решение №260173/14.05.2021г., постановено
по гр. д. № 1613/2016г. по описа на К.йския районен съд, в частта му, с която
жалбодателят е осъден да заплаща на ответницата по жалбата обезщетение за
ползването на апартамент №*, находящ се в гр.К., бул.”Б.” №*, за периода от
влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата.
Решението в атакуваната му част се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно. Иска се то да бъде отменено в тази част.
Ответникът по жалбата Г. В. СТ., чрез упълномощения си процесуален
представител – адв. Б., с депозиран отговор и писмено становище оспорва
изцяло жалбата. Моли да се потвърди атакуваното решение.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
Въззивната инстанция, като инстанция по същество, обсъди доказателствата
по делото и приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е за делба, в първата му фаза - по допускане на делбата, и се
движи по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Г. В. СТ. от гр.К., чрез
пълномощник, против Н. Й. СТ. от гр.К., за допускане на делба на следния
съсобствен недвижим имот: апартамент N 8, с идентификатор 40909.118.503.8
по КККР на гр. К., находящ се в гр. К., бул. Б., жилищен блок N *, вх.*, ет.*,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
79.16 кв.м., при граници: на същия етаж: 40909.118.50.3.11, с принадлежащи:
избено помещение №* с полезна площ 15.07 кв.м., при граници на същото:
запад-коридор, юг-мазе №*, горе-апартамент № * и таванско помещение №* с
полезна площ 17.48 кв.м., при граници на същото: изток-коридор, север-таван
№*, юг-таван №*, долу-апартамент №*, заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата.
Делбата се претендира при равни дялове за всеки съделител. В хода на
делото, при твърдение, че спрямо делбения имот фактическа власт се
упражнява от ответника, който препятства ползването му от ищцата, като
привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК последната претендира ответникът
да бъде осъден да й заплаща обезщетение за ползването на имота за периода
от влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното й
извършване, в размер на 200 лв. месечно.
Доколкото с първоинстанционния съдебен акт съдът се е произнесъл с
2
необжалвано в тази му част решение, с което е допуснал до делба процесния
имот при дялове - 34.485 % идеални части за Г. В. СТ. и 65.515 % идеални
части за Н. Й. СТ., с ЕГН **********, то в настоящото производство предмет
на разглеждане и произнасяне е само претенцията за привременни мерки по
чл.344, ал.2, предл. последно ГПК, която районният съд е уважил съобразно
установената съсобственост при посочените идеални части.
Основното оплакване на въззивника е за това, че първоинстанционният съд
кредитирал свидетелските показания на свидетеля на ищцата и не дал вяра на
свидетелските показания на свидетелите на ответника, при което формирал
неправилни изводи относно това установил ли е ответника едностранно
фактическа власт спрямо имота и лишил ли е ищцата от ползването му.
Както правилно е посочено в обжалваното решение, съгласно чл. 344, ал. 2
ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените
имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми
ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по
този начин се извършва привременно разпределение на ползването на
имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. В
този случай така определените суми, които следва да бъдат заплащани между
съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им по
повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и
имат характер на привременна мярка досежно ползването. За уважаване на
искането е от значение дали молителят по него ползва имота съобразно
правата си.
В казуса ищцата твърди, че няма ключ и няма достъп до имота, с оглед на
което претендира ответникът да й заплаща обезщетение по реда чл.344, ал.2
от ГПК. Ответникът оспорва тези твърдения. В подкрепа на твърденията си
двете страни сочат гласни доказателства.
От показанията на св.О. се установява, че след развода на страните, ищцата и
детето напуснали жилището, а ответникът останал да живее в него.
Впоследствие, след няколко месеца заминал да живее и работи в гр.В..
Свидетелката твърди, че отв. Н.С. сменил ключа за апартамента, като ищцата
била допускана в апартамента само да вземе свои лични вещи, а дъщерята на
страните – Л., при пребиваванията си в гр.К. оставала в жилището на
свидетелката. След отправена до ответника молба да осигури достъп на
дъщеря си до стаята й в процесното жилище, той обещал да прати ключ,
което така и не сторил. Такава молба била отправена и до жената, която
почиствала имота - И. Д., но същата отказала.
От показанията на св.И* Д. се установява, че познава страните от много
години, като първоначално се грижела за детето им, а когато то отраснало – за
чистотата в апартамента. През 2015г. страните се разделили, като ищцата си
тръгнала с детето; взела и багаж. Ответникът отишъл да работи в гр. В. Т., а
след това и в гр. В.. Оставил й ключ, за да помогне при необходимост.
Посочва, че един ден Г. /има предвид ищцата/ й поискала ключ, но тя
отказала да й го даде. Не знаела дали Г. има ключ за жилището, но твърди, че
патрона на вратата не е сменян.
3
Разпитаната св.П. Д. установява, че отв. С. отишъл в гр.В. през 2016г., а от
2018г. двамата заживели на семейни начала. През това време ответникът не
ползвал имота в гр.К. и нямал ключ от него.
При така установеното, въззивният съд напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, изложени в атакуваното решение. Същите са
подробни, обективни, обосновани и почиват на събраните по делото
доказателства. Поради това и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите му. Намира решението за правилно и законосъобразно и като такова
то следва да се потвърди.
С оглед релевираните с въззивната жалба оплаквания, следва да се добави и,
че показанията на свидетелите О. и Д. не са взаимно противоречиви, а
напротив – те са допълващи се и очертават една точно определена фактическа
обстановка, а именно – преди развода на страните ищцата е напуснала
процесното семейно жилище, след което не е имала достъп до него, и това е
наложило тя да поиска ключ от св. Д.. Както правилно отбелязва и районният
съд, без значение е дали ответникът е заживял в друго населено място;
относимо в случая е само това, че с поведението си е лишил другия
съсобственик на имота от възможността да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и според правата си, поради което и дължи
обезщетение на ищцата за ползата, от която е лишена.
В обобщение, поради съвпадане в правните изводи на двете съдебни
инстанции, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, и доколкото разноски се претендират само от
въззиваемата, такива й се следват в размер на 600лв. за адвокатско
възнаграждение, за което се сочат доказателства, че е платено в брой /л.20/.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260173 от 14.05.2021г., постановено по гр. д.
N 1613/2016г. по описа на К.йския районен съд, в частта му, с която Н. Й.
СТ., с ЕГН **********, гр.К., бул.Б. N *, бл.№ * на ОЦЗ, вх.*, ет.*, ап.*,
общ.К., обл.К., е осъден да заплаща ежемесечно на Г. В. СТ., с ЕГН
**********, гр.К., бул.Б. N *, вх.*, ет.*, ап.*, общ.К., обл.К., на основание
чл.344, ал.2 предл. посл. от ГПК, сумата в размер на 186.75 лв.,
представляваща обезщетение за ползването на апартамент N * със застроена
площ по документ 79.16 кв., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор N 40909.118.50.3.8 по КККР на гр.К., за периода от влизане в
законна сила на решението до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА Н. Й. СТ., с ЕГН **********, гр.К., бул.Б. N *, бл.№ * на ОЦЗ,
вх.*, ет.*, ап.*, общ.К., обл.К., да заплати на Г. В. СТ., с ЕГН **********,
гр.К., бул.Б. N *, вх.*, ет.*, ап.*, общ.К., обл.К., разноски за въззивното
производство в размер на 600лв.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5