Присъда по дело №530/2024 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ

към Присъда №5 от 22.01.2025г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 530 по описа за 2024 година.

Районна прокуратура – Хасково е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Г. Г. Д. -
**********, ЕГН **********, с който на същия му е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл.142а, ал.5, вр. ал.1 от НК, а именно за това, че за периода от 09.11.2022г.
до 11.11.2022г. в гр.Хасково, противозаконно лишил от свобода Е. С. А. от гр.Хасково, като
деянието е било извършено по начин, мъчителен за пострадалата Е. С. А. от гр.Х.и
лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна
прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението по отношение
на подсъдимия. Заявява, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се
доказала изцяло. След кратък теоретичен анализ на същността на престъплението по чл. 142,
ал. 1 от НК, прокурора твърди, че от установената по делото фактическа обстановка можело
да се направи категоричен извод за наличие на престъпление насочено срещу свободното
формиране на волята на пострадалата Е. С. А. да определя местопребиваването си и
свободно да се придвижва в пространството. В случая майката на извършителя е била
противозаконно лишена от свобода, тъй като липсвало каквото и да е законно основание за
задържането й, заключена била в апартамента и й била ограничена свободата на
предвижване. Не следвало да се кредитират обясненията на подсъдимия, тъй като били в
разрез с всички други гласни доказателства по делото. Показанията на свидетелите К.Л. –
съседка на пострадалата и полицейските служител И.Б., М.Я., Н.Я., Д.А. и В.А., които били
възприели какво е състоянието на пострадалата така и възпроизвеждат казаното от нея
лично пред тях, доказвали по категоричен начин, че тя е била противозаконно лишена от
свобода. Техните показания кореспондирали както помежду си, така и с всички останали
доказателства по делото и затова следвало изцяло да се кредитират. Показанията на
свидетелите се подкрепяли и от заключението по изготвената съдебномедицинска
експертиза, на вещото лице д-р Е.. От това заключение се потвърждавало, че действително
на жертвата са нанесени множество леки телесни повреди по времето и начина описан от
нея. Упражнената принуда и насилие спрямо пострадалата била възприета както от
свидетелката Л. така и от полицейските служители, които на два пъти посетили
пострадалата на датите 10.11. и 11.11.2022 г. като и през двата дни тя е била заключена, от
сина си подс.Г. Д. и това било обективно доказано. С оглед на събраните доказателства по
категоричен начин се доказвало извършеното престъпление по основния състав на чл. 142а,
ал. 1 от НК. била доказана и квалификациятапо по ал. 5 от същия текст. На първо място,
двете квалифициращи обстоятелства лишаването от свобода да е продължило повече от две
денонощия и деянието да е било извършено по начин мъчителен за пострадалата не били
кумулативни, а самостоятелни. Първата отежняваща квалификация, лишаването от свобода
да е продължило повече от две денонощия се доказало от събраните гласни доказателства,
защото сигналът към полицията е бил получен на 10.11.2022 г. Полицейските служители
били на адреса и са установили, че пострадалата е заключена както на 10.11.2022г. така и на
11.11.12022 г. освен това пострадалата заявила на всички свидетели, че от няколко дни синът
й я е държал заключена. Ето защо и прокуратурата повдигнала обвинение от предишния ден
09.11.2022г. Втората отежняваща квалификация също била налице, тъй като
противозаконното лишаване от свобода на жертвата било съпроводено с упражняване на
1

физическо и психическо по своя характер насилие, което насилие определяло начина на
изпълнение на деянието като извършено по начин мъчителен за пострадалата. Видно от
заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза и изложеното от
вещото лице нараняванията на пострадалата били нанесени преди три денонощия както
било описано от нея и това се потвърдило от вещото лице. Прегледът бил извършен от
съдебния лекар на 14.11.2022 г., което по категоричен начин доказвало, че нараняванията са
нанесени през инкриминирания период. Съдебният лекар бил категоричен, че се касае за
системен тормоз в продължение на дни, а не еднократен акт. Касаело се за системно
малтретиране, ударите били множество и по цялото тяло. Категорично не били от падания
както твърдял подсъдимият, а по ръцете и по повърхностите от тялото били защитни
наранявания с оглед механизма на причиняването им. Според прокурора, на база
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и с оглед личната и генерална превенция
следвало на подсъдимия да се наложи ефективно наказание ,,Лишаване от свобода“. Законът
предвиждал наказание от три до дванадесет години. Поради това и прокурора иска съдът да
признае за виновен подсъдимия и да му наложи наказание ,,Лишаване от свобода“ в размер
на една година и шест месеца. Наказанието следвало да се изтърпи при първоначален ,,общ“
режим от подсъдимия. С оглед на изложеното, моли съда да постави своята присъда в този
смисъл.
Защитникът на подсъдимия, адв. С. пледира, че по делото не се доказало по
безспорен начин подсъдимият да е извършил престъплението за което му е повдигнато
обвинение. Поради това иска съдът да признае за невиновин подсъдимия и на основание чл.
304 от НПК да го оправдае по повдигнатото обвинение. Според защитата, описаното в
обвинителния акт било несъставомерно деяние. Всички доказателства по делото сочели
несъставомерност на твърдяното извършено престъпление. Не се доказало по делото
извъшване на деяние по основния състав – чл.142а, ал.1 от Нк, а още по-малко по
квалифициранияттакъв по ал.5 на чл.142а от НК в двата му квалифициращи елемента.
Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си.
Подсъдимия Г. Г. Д., не се признава за виновен, дава обяснения по делото и в
последната си дума иска съда да го оправдае по повдигнатото обвинение.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г. Г. Д. заживеел, заедно с майка си Е. С. А., в нейния апартамент
находящ се на адрес: гр.Хасково, ************.
На 10.11.2022г. около и след 15.00 часа, когато св.Л. се върнала от работа, била повикана
през прозореца от съседката си Е. С. А.. Последната потърсила помощ от съседката си св. К.
Л. Л.. В началото А. поради притеснение не споделила с нея поради каква причина търси
помощ. Свидетелката К. Л. Л., се качила до етажа на пострадалата и през процепите на
металната врата и подала цигари. По-късно през деня, пострадалата отново потърсила св.Л.,
и последната през терасата й подала храна и вода. Тогава пострадалата Е. С. А., обяснила, че
синът й Г. я заключил, не й давал да излиза, биел я, тормозил я, като я държал гладна и
жадна. Показала на свидетелката Л. белезите от нараняванията, причинени по думите на
пострадалата от сина й и помолил св.Л. да се обади на внучка й. Св.Л. й заявила, че няма
телефонния номер и тогава св.А. помолила Л. да звънне на полицията, защото я било страх,
че вечерта сина й ще я нарани. Още преди св.Л. да се обади на полицията, на 10.11.2022г.
около 18.00 часа, на вратата на апартамента на пострадалата А. се появили полицейските
служители - свидетелите В.Б.А. и М.Д.Я.. Същите били изпратени на адреса от оперативен
дежурен при РУ Хасково по сигнал за осъществено домашно насилие в апартамент на адрес
- гр.Хасково, ************. Сигнала до полицията бил подаден от свидетеля В.Ж.Д. -
полицейски инспектор в Служба „КОС" при ОД на МВР Хасково. Той пък бил уведомен от
2

друго лице, което му заявило за известен му случай, при който възрастна жена е
малтретирана от сина си и отделно от това той я държал с дни заключена и не й давал храна
и вода. След като се отзовали на място свидетелите А. и Я. установили контакт с
пострадалата, която се намирала в апартамента си. Жилището се намирало в средата на
петия етаж и имало две входни врати - вътрешна дървена и външна метална. Металната
врата била заключена. Жената заявила, че живее на този адрес със сина си Г.. Оплакала се,
че от около година сина й осъществявал системен психически тормоз над нея, биел я
редовно, карал я да проси, прибирал й пенсията и не й давал средства, за да си осигури
препитание. Причина, която пострадалата посочила, като такава да потърси помощ в случая
била, че от няколко дни, не помнела колко, тя била заключена от сина й в апартамента без
храна и вода. Тогава полицейските служители - свидетелите В.Б.А. и М.Д.Я. предложили на
Е. С. А. да извикат ключар, за да отвори вратата или да разбият вратата с нейно съгласие, за
да я изведат от жилището и да й окажат помощ, но пострадалата отказала. Тогава
свидетелите А. и Я. докладвали подробно установеното от тях на оперативния дежурен, за
предприемане на следващи действия по случая.
На 11.11.2022г., в ранния предиобед, полицейските служители - свидетелите И.М.Б. и
колегата му Д.А.А. отново отишли на адреса на пострадалата Е. А.. Почукали на вратата и
след като се представили попитали дали Е. А. е там. Жената в апартамента потвърдила, че е
тя, но им казала, че сина й отново го няма и тя продължава да бъде заключена от него, без да
има ключ. Свидетелите Б. и А. я попитали дали е добре, и отново и предложили да извикат
ключар и да отворят вратата. Тя казала, че е добре, но била гладна и жадна, като отказала да
извикат ключар или те да разбият вратата и да я освободят. Полицейските служители казали
на пострадалата да излезе на терасата, а те слезли на четвъртия етаж при св.К. Л..
Полицейските служители през терасата видели визуално св.А., като установили, че в
действителност има множество наранявания по лицето и главата. После полицаите отишли
да търсят подсъдимия Г. Д. на комплекс „Веспрем". Било в късния следобед 11.11.2022г.,
когато разбрали че е бил там и е тръгнал да се прибира. Върнали се до блока и тръгнали по
стълбите понеже асансьора бил зает. Заварили подсъдимия тъкмо в момента, когато
отключил вратите на жилището си и влиза през тях. Поискали да влязат вътре и той ги
пуснал в жилището. Жилището било запуснато, мръсно, разхвърляно, като имало изгасени
фасове навсякъде. Веднага отвели подс.Д. в РУ Хасково, а св.А. оставили в жилището, като
й казали, че ще се върнат по-късно. След като подс.Д. бил задържан се върнали в жилището
на пострадалата и я откарали на преглед в СО при МБАЛ Хасково около 19.00 часа. В
болницата я прегледали, снимали я на рентген, а в последствие на 14.11.2022г. бил извършен
и преглед от съдебен лекар. За случилото се била уведомена внучката на пострадалата. Тя
поела ангажимент, че ще се погрижи за баба си, като така и направила в последствие,
настанявайки я в Дом за стари хора, в местност „Кенана".
По делото е изготвено заключението по назначената съдебномедицинска експертиза
по писмени данни /л.44,49/. Съгласно това заключение е установено, че при инцидент на
10.11.2022г. пострадалата Е. С. А. е получила множество кръвонасядания на лицето /в лявата
слепоочна област и скулата има кръвонасядане с мораво зелен цвят и размери 13/5 см. В
областта на дясната скула и долния клепач на окото кръвонасядането е с морав цвят и
диаметър 5 см./. Получила е и множество разкъсно контузии рани и обширни
кръвонасядания по цялата повърхност на двете ръце и подбедрици /по цялата повърхност на
дясната мишница, лакътна област, предмишницата и дланта има разпръснати повърхностни
и по-дълбоки рани на фона на безформени разлети кръвонасядания с мораво син зелен цвят.
Раните не по-малко от 4 на брой и са покрити от надигнати тъмно червени корички кръв и
диаметър на най-голямата 2 см. По цялата повърхност на дясната мишница, лакътна област,
предмишницата и дланта има разпръснати повърхностни и по-дълбоки рани на фона на
безформени разлети кръвонасядания с мораво син зелен цвят. Раните не по-малко от 5 на
брой и са покрити от надигнати тъмно червени корички кръв и диаметър на най-голямата 2
3

см./. Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Описаните увреждания били причинени от твърди тъпи предмети и можело да се получат
при побой, нанесен с твърди предмети и множество удари с ръце и с крака, по начина,
времето и при обстоятелствата описани в предварителните сведения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на база гласни и писмени
доказателства събрани и приобщени в хода на съдебното следствие: обясненията на Г. Г. Д.,
разпита на свидетелите Б. , Я., Л. , А., Д. , А. и Я. , съдебномедицинска експертиза по
писмени данни /л.48,49/, свидетелство за съдимост /л.55/, характеристични данни /л.53/,
декларация за семейно и имотно състояние /л.95/, съдебномедицински документи /л.5 7-62/,
карта за обвиняем /л.97/ и други по описа на досъдебно производство №360/2023г. по описа
на РУ на МВР Хасково.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прие за доказано по делото, подс. Г. Г.
Д. от гр.Хасково е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.142а, ал.1 от НК, а именно: за периода от 09.11.2022г. до 11.11.2022г. в гр.Хасково,
противозаконно лишил от свобода Е. С. А. от гр.Хасково.
Доколкото при противозаконното лишаване от свобода по чл. 142а от НК непосредствен
обект са обществените отношения, свързани с правото на свободно придвижване в
пространството от пострадалото лице и то не може да извършва действия по придвижване,
защото физически е възпрепятствано да напусне мястото, където противозаконно е лишено
от свобода. В случая съдът, като начало на затварянето на пострадалата в жилището и, от
когато е лишена от тази възможност да го напусне, приема датата 10.11.2022г., в периода от
15.00 часа когато свидетелката Л. се е прибрала в дома си и е била извикана за помощ от
пострадалата, до около 18.00 часа на същата дата когато са отишли полицейските служители
– свидетелите В.Б.А., М.Д.Я.. По безспорен начин от показанията на тези трима свидетели
св. К. Л. Л., В.Б.А., М.Д.Я. се доказа по делото че в този период от време безспорно
пострадалата е била заключена в дома си от подс.Г. Д.. Косвено последното се потвърждава
и от показанията на св. Д., както и от показанията на останалите полицейски служители
св.И.М.Б., св. Д.А.А. и св.Н. В. Я.. От показанията на всички тези свидетели, еднопосочно се
доказва, че на дата 10.11.2022г., в периода от 15.00 часа до 18.00 часа, пострадалата е била
заключена в дома си. Освен това и пред двата полицейски екипа пострадалата категорично е
отказала да бъде освободена, като и се отключи вратата или се разбие. За това категорично
свидетелстват всички посочени по-горе свидетели, които лично са възприели отказа на
пострадалата да бъде освободена.
Тоест според съда с отказа на пострадалата да бъде отключена или разбита вратата, та
сама е приела да бъде ограничена в предвижването си и така е било преустановено, или по-
точно е довършено престъплението по отношение на пострадалата.
Що се касае до това кой е извършил престъплението съдът намира също за безспорно
доказано, че това е бил сина на пострадалата, а именно подс. Г. Г. Д.. Действително липсват
преки очевидци на това подсъдимият да е заключил майка си в апартамента и по този начин
противозаконно е ограничил правото й на предвижване. Тук обаче има система от косвени
доказателства в показанията на свидетелите К. Л. Л., В.Б.А., М.Д.Я., св.И.М.Б., св. Д.А.А.,
св.Н. В. Я. и св.Д.. показанията на всички тези свидетели са еднопосочни и
непротиворечиви относно това какво точно е съобщила пострадалата относно извършителя
на деянието. Тя е разказала едно и също на всички тези свидетели, като е посочила, че
именно синът и Г. Г. Д. я е заключил в домът й, и я е оставил без ключове и без вода и храна.
Напълно житейски оправдано е и поведението на пострадалата описано от св.Л.. последната
съобщава, че първоначално пострадалата не е разказала какво точно се случва, но след като
е било невъзможно да се свърже с внучката си, е разказала, как подсъдимия я е заключил и
оставил без възможност да напусне жилището си. В случая съвсем нормалната житейска
логика сочи на това, че пострадалата освен, че се е срамувала от факта, че синът и я
4

заключва, то тя е била и притеснена от последствията, ако той разбере, че тя е повикала
полиция. Именно след като вече не е имала друга възможност, пострадалата е разказала
какво точно се е случило и е помолила съседката си да повика полиция. Ето защо съдът
кредитирайки показанията на всички полицейски служители и на св.Л. приема, че безспорно
се доказа по делото, че именно подс. Г. Г. Д. е извършил престъплението по чл.142а, ал.1 от
НК.
Нещо повече в обясненията си дадени в хода на съдебното следствие подс.Д., не
отрича, че той е отключел входната метална врата на жилището точно в момента когато са
дошли и свидетелите И.М.Б. и колегата му Д.А.А., но отрича майка му да е нямала ключове
за вратата. Освен това подсъдимия не отрича и нараняванията по тялото на майка си, но
твърди, че са от падания, тоест от самонараняване. Съдът приема последното за нормална
защитна реакция и в тази им част не кредитира обясненията на подсъдимия.
Като взе предвид описаният за доказан период от време през който пострадалата е
била заключена от сина си в дома им, съдът прие, че не се доказа по делото да е налице
квалифициращият признак посочен в чл.142а, ал.5, предл.3 от НК, а именно лишаването от
свобода е продължило повече от две денонощия. Поради това и в тази част съда призна
подсъдимия за невинен и го оправда.
Що се касае до квалифициращият признак на обвинението, посочен в чл.142а, ал.5,
предл.1 от НК, а именно деянието да е извършено по начин мъчителен за жертвата, то и тук
съда прие за недоказано по безспорен начин деянието да е извършено при условията на този
квалифициращ признак. Действително безспорно по делото от свидетелските показания, от
обясненията на подсъдимия и от назначената по делото съдебномедицинска експертиза се
доказа, че пострадалата е имала множество леки телесни повреди, но по никакъв начин не се
доказа, те да са причинени, на първо место от подс. Г. Г. Д. и на второ место в периода на
противозаконното лишаване от свобода на пострадалата, така както твърди в обвинението
прокуратурата. Нещо повече липсват каквито и да са доказателства, че именно подсъдимият
е причинил установените телесни повреди на пострадалата. В случая относно тези
наранявания имаме само твърдения от пострадалата, предадени в разговор със свидетелите
по делото. Това обаче не доказва по безспорен начин, че подс. Д. е нанесъл тези увреждания
на пострадалата и още по-малко те могат да се свържат, че са нанесени във връзка с
противозаконното лишаване от свобода на Е. А. и то точно от подсъдимия. Тук следва да се
отбележи, че по делото не се събраха никакви доказателства относно каквито и да са
скандали, разправии и саморазправи между подсъдимия и пострадалата. Напротив св.Л., е
категорична, че не е чувала и виждала подобни неща между подс.Д. и майка му. Тя рядко го
виждала и той не бил създавал проблеми в блока. За пръв път свидетелката е чула, за
нанесен побой над пострадалата едва на 10.11.2022г. тук следва да се отбележи и факта, че
подс.Д. не се доказа в периода от 15.00 – 18.00 на 10.11.2022г. да е бил в процесното жилище
и да е имал изобщо възможност да причини описаните телесни повреди на майка си. Данни
за завръщането му имаме едва към 18.00 часа на 11.11.2022г., когато полицаите го заварват
да влиза в дома си. Тоест според съда и в тази си част обвинението не се доказа. Тоест не се
доказа твърдяното в обвинителният акт от прокурора физическо и психическо насилие над
пострадалата в периода на противозаконното и задържане, което да е довело до извършване
на деянието по начин мъчителен за жертвата. Затова и съдът оправда подсъдимия и тази
част на обвинението.
От субективна страна обвиняемия е осъществил престъплението по чл.142а , ал.1 от НК,
умишлено, с пряк умисъл - съзнавал е, че не съществува законно основание за ограничаване
свободата на пострадалата или че нарушава установения за това ред, както и фактът, че
жертвата не е дала изрично съгласие възможността й за свободно придвижване в
пространството да бъде ограничена.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието по
5

чл.142а, ал.1 от НК бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от
една страна предвиденото в последната разпоредбата, основано на преценката за степента
на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната
степен на обществената опасност на деянието и дееца. Съдът установи като смекчаващи
вината обстоятелства, липсата на предишни осъждания. Отегчаващо вината обстоятелство
според съда е лошата характеристика на подсъдимия.
По този начин и съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че формално са налице
предпоставките наказанието за подсъдимия Д., за това деяние да бъде определено при
условията на чл. 55 от НК. Поради това съдът прие, че следва наказанието да се определи на
осн.чл.55, ал.1,т.2 от НК. Преценяйки смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
съдът прие, че наказанието следва да е ,,Пробация" със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/ година, която да се
изпълнява два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок от 1 /една/ година.
Съдът осъди Г. Г. Д. - **********, ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково направените в
досъдебното производство разноски за вещи лица в размер на 187.20 лева.
Така определеният размер на наказанията е справедлив и обоснован, като е от
естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите
членове на обществото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата.

Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.
6

Номер на акта:	5
Дата:	22 януари 2025 г. (в сила от 29 май 2025 г.)
Съдия:	Гроздан Бончев Грозев

Дело:	20245640200530
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 юни 2024 г.

Присъда по дело №530/2024 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите