№ 35
гр. С., 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900160 по описа за 2023 година
ИЩЦАТА – П. Н. Н. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Й. Д. от
САК, със съдебен адрес гр. С., бул. „К. А. Д-К" № 5, вх. В, ап. 25 е предявила срещу „ЗАД
Д.Б.:Ж.З.: Ж.З.“ АД с ЕИК *********** обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.2 от КЗ:
за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева, за причинени й неимуществени
вреди – болки и страдания от смъртта на нейната майка В. Г.а Н., настъпила в резултат
на ПТП, осъществено на 24.12.2022 год. около 11.45 часа по път III - 358, около 65.760
км, с посока на движение от с.Г. към гр.Я., между лек автомобил марка „Мазда“, модел
„3“ с рег. № Р 0617 ВТ, управляван от М.Й.Й. и лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган“ с рег. № ЕН 7590 ВС, управляван от Т.И.Й., по вина на застрахования при
ответника водач – М.Й.Й. за лек автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с рег. № Р 0617
ВТ, със застрахователна полица № BG/30/122000318846 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна от 26.01.2022 год. до 25.01.2023 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 25.04.2023г. – датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на ответното дружество по извънсъдебната
претенция на ищцата до окончателното заплащане на сумата;
за заплащане на обезщетение в размер на 775 лева, за причинени й имуществени вреди
– разходи за погребение на нейната майка В. Г.а Н., смъртта на която е настъпила в
резултат на ПТП, осъществено на 24.12.2022 год. около 11.45 часа по път III - 358,
около 65.760 км, с посока на движение от с.Г. към гр.Я., между лек автомобил марка
„Мазда“, модел „3“ с рег. № Р 0617 ВТ, управляван от М.Й.Й. и лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган“ с рег. № ЕН 7590 ВС, управляван от Т.И.Й., по вина на
1
застрахования при ответника водач – М.Й.Й. за лек автомобил марка „Мазда“, модел
„3“ с рег. № Р 0617 ВТ, със застрахователна полица № BG/30/122000318846 за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 26.01.2022 год.
до 25.01.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.04.2023г. –
датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на ответното дружество по
извънсъдебната претенция на ищцата до окончателното заплащане на сумата.
Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 24.12.2022 г., около 11:45 ч., по път III-358,
с посока на движението от с. Г. към гр. Я., М.Й.Й. управлявал л.а. „Мазда 3“, с peг. №
Р0617ВТ. В автомобила, заедно с него на задната лява седалка пътувала В. Г.а Н., а на предна
дясна седалка пътувала ищцата - П. Н. Н., като всички в автомобила били с поставени
предпазни колани.
Изложено е още в исковата молба, че по същото време, по същия път със същата
посока на движение, пред л.а. „Мазда", се движел лек автомобил „Рено Меган" с peг. № ЕН
7590 ВС, управляван от Т.И.Й.. При км. 65,760 М.Й.Й. предприел маневра „изпреварване" на
лек автомобил „Рено“ модел „ Меган“ с peг. № ЕН 7590 ВС, като при завършване на
маневрата и поради наличието на автомобил в лентата за насрещно движение, не осигурил
достатъчно странично разстояние между него и изпреварвания автомобил и при завръщане в
собствената си пътна лента блъснал странично лекия автомобил „Рено Меган" с peг. № ЕН
7590 ВС, след което лекият автомобил „Мазда 3" с peг. № Р 0617 ВТ се завъртял, напуснал
пътното платно вдясно и се блъснал в бетонна ограда на стопанска сграда.
Ищцата сочи, че в резултат на така настъпилото ПТП, В. Г.а Н. получила тежки,
несъвместими с живота телесни увреждания и починала на място.
По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
38/30.12.2022г. и било образувано досъдебно производство № 284/2022 г., по описа на РУ-Т.,
пр. пр. № 2/2023 г. по описа на ОП - Л., което към настоящия момент било висящо.
Поддържа се от ищцата в исковата молба, че вината за настъпване на процесното
ПТП е само и единствено на водача на л.а. „Мазда" М.Й.
Ищцата твърди още, че между нея и майка й приживе съществували отношения на
взаимни обич, грижа и разбирателство. Двете били изключително близки, като се чували по
телефона всеки ден, а почивните и празничните дни прекарвали заедно. П. изключително
много разчитала на моралната подкрепа на майка си, като същата често й помагала и в
отглеждането и възпитанието на децата й. Ищцата излага, че все още не може да се отърси
от шока, да осъзнае и да приеме, че нейната майка В. си е отишла неочаквано и
безвъзвратно. Всеки ден тя усещала липсата на майка си, като мъката й все още не била
отшумяла.
Към датата на ПТП, по отношение на л.а. Мазда" с peг. № Р 0617 ВТ била налице
2
валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица №
BG/30/122000318846, валидна от 26.01.2022г. до 25.01.2023г., сключена при „ЗАД Д.Б.:Ж.З.:
Ж.З." АД.
Ищцата твърди още, че с искане от 25.01.2023г. предявила пред ответника претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
смъртта на майка й. С писмо с изх. № 2143/25.04.2023г. ответното дружество уведомило
ищцата, че отказва да й заплати претендираните застрахователни обезщетения.
Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който заявява, че счита предявените искове за неоснователни, като ги оспорва също по
основание и размер.
С отговора на исковата молба се оспорва механизма на процесното ПТП описан в
исковата молба, вината на М.Й. причинно-следствената връзка между действията на водача
на лекия автомобил Мазда и настъпилите вреди, размерът и съществуването на твърдените
от ищцата вреди. Прави се възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалата
В. Г.а Н., поради непоставен обезопасителен колан към момента на ПТП.
Ответникът с отговора на исковата молба признава съществуването на валидно
застрахователно правоотношение към момента на ПТП, по силата на застраховка ГО на
автомобилистите, сключена с посочената в исковата молба застрахователна полица с него за
процесния лек автомобил Мазда.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е подала допълнителна искова молба, с която
оспорва всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на
ответника.
Препис от допълнителната исковата молба е връчен на ответника с указанията по
чл.373 от ГПК и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът е подал допълнителен отговор, с
който е оспорил ДИМ.
С определение от 15.02.2024г. съдът е прекратил съдебното производство по делото,
поради отказ от предявените искове. Съдебното изявление за отказ от исковете е направено
от а. С., който е представил изрично пълномощно от името на ищцата за извършването на
това процесуално действие с молба от 14.02.2024г.
След депозирана частна жалба от страна на ищцата, чрез адв. Й. Д. от САК
определението на съда от 15.02.2024г. е отменено от САС с определение № 1544 от
21.06.2024г. постановено по ч.т.д. № 776 от 2024г. В така постановения съдебен акт САС е
приел, въз основа на изслушана и приета съдебно-графологична експертиза, че подписът за
упълномощител в представеното по делото копие на пълномощно с рег. № 352/06.02.2024г.
на нотариус Р.В. е копие на подпис, който не е положен от лицето, от чието име изхожда - П.
Н. Н.. В тази връзка а. С. не е имал учредена представителна власт от ищцата, въз основа на
посоченото пълномощно.
3
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените с и.м. препис – извлечение от акт за смърт № 163 от
25.12.2022г. на Община – Т. и удостоверение за родствени връзки на В. Г.а Н. с ЕГН
********** е, че същата е починала на 24.12.2022 год. и ищцата П. Н. Н. е нейна дъщеря и
единствен законен наследник.
Видно от представения с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
38/30.12.2022год. на ОД МВР – Л., РУ – Т., в същия е отразено настъпило ПТП на 24.12.2022
год. около 11.45 часа на път № 358, км 65.760, с участници – МПС № 1 – лек автомобил
марка „Мазда“, модел „3“ с рег. № Р 0617 ВТ, управляван от М.Й.Й. и МПС № 2 – лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ЕН 7590 ВС, управляван от Т.И.Й..
Посочено е още в протокола, че ПТП е настъпило след като водачът на МПС № 1 при
маневра „изпреварване“ не е осигурил достатъчно странично разстояние при завръщане в
собствената си лента за движение и блъснал странично изпреварвания участник № 2, в
следствие, на което настъпило ПТП.
Горното се потвърждава от заключението на неоспорената от страните комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, назначена по делото, която сочи следния
механизъм на ПТП:
На 24.12.2022 г. , около 11.45 ч. лек автомобил „Мазда 3“ с peг. № Р 0617 ВТ се
движил по път III-358 в посока от с. Г. към гр. Я.. Скоростта му района на произшествието е
била от порядъка на 91 км/ч. По същото време в същата посока пред него със скорост от
порядъка на 68 км/ч се движил лек автомобил „Рено“ с peг. № ЕН 7590 ВС. В даден момент
водача на лек автомобил „Мазда“ предприел изпреварване на движещия се пред него
автомобил. При прибирането си в лентата за движение водача на лек автомобил „Мазда“ не
осигурил достатъчно странично разстояние ( най- вероятно поради наличие на ППС в
лентата за насрещно движение), при което е настъпил приплъзващ удар между задната му
дясна част , в областта на задна дясна врата и предна лява част на лек автомобил „Рено“ .
След удара Лек автомобил „Мазда“ продължил движението си напред и в дясно, като
едновременно с това придобил ротация около масовия си център по посока на
часовниковата стрелка, гледано отгоре и достигнал до ъгъла на бетонната ограда, където
настъпил втори удар между нея и лява странична част на автомобила. Лек автомобил „Рено“
от своя страна продължил движението си напред и в дясно до мястото описано в протокола
за оглед.
Експертизата дава заключение, че в конкретния случай причините за настъпване на
произшествието били субективните действия на водача на лек автомобил „Мазда“, който при
предприетото от него изпреварване не е осигурил достатъчно странично разстояние между
него и изпреварвания автомобил.
Видно е още от заключението на КСМАТЕ, че деформирани, чрез хлътване навътре
били тавана и лява странична част на лек автомобил „Мазда“.
4
Възприетата по-горе фактическа обстановка във връзка с механизма на ПТП, както и
обстоятелството, че в резултат на същото на В. Г.а Н. са били причинени несъвместими с
живота телесни увреждания, причинили смъртта й, не се оспорва от ответника в съдебно
заседание.
Във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване, заключението
на КСМАТЕ установява, че ако пострадалата В. Г.а Н. е била с поставен обезопасителен
колан в момента на ПТП не би получила подобна по тежест и вид гръдна травма. С оглед
деформациите обаче на купето на автомобила, в който е пътувала В. Н. наличието на колан
не можело да предотврати тежката черепномозъчна травма на пострадалата, която
причинила мигновената й смърт.
От показанията на свидетелката Л. Г.а М., водена от ищцата, без родство със същата,
се установява, че ищцата и майка й са били изключително близки приживе. Майката на
ищцата й помагала с всичко, поемала и грижите за децата, когато П. имала ангажименти.
Майката на ищцата живеела в гр.Т., а П. и семейството й в гр. Б.. Преди смъртта на В. с П.
били постоянно заедно, всяка събота и неделя семейството на П. пътувало до гр. Т., а когато
семейството на П. не можели да отидат, родителите на ищцата отивали в гр.Б.. Децата на П.
били много привързани към баба си и дядо си – родителите на П.. Майка й оставала в дома
на П. предимно за празниците, тъй като прекарвали всички празници заедно двете
семейства. След смъртта на бащата на П. с майка й станали още по-близки. Баща й на П.
починал 2 години преди катастрофата от рак. Майка й и баща й на П. живели шест месеца в
дома на П. в гр. Б., след като баща й се разболял, за да могат тя и майка й да се грижат за
него. Ищцата преживяла тежко смъртта на майка си. Седем дни след това и мъжът й
починал от същата катастрофата. Тя била срината тотално. След катастрофата П. не била в
състояние да ходи на работа, не била добре и здравословно, заради уврежданията й от
катастрофата и поради психичното й състояние.
С определението си по чл.374, ал.1 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4
от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно,
към датата на ПТП, застрахователно правоотношение, сключено със застрахователна полица
№ BG/30/122000318846 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
валидна от 26.01.2022 год. до 25.01.2023 г., между ответника и собственика на МПС - лек
автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с рег. № Р 0617 ВТ.
От представената с и.м. в непълен препис писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ на П. Н. до ЗАД „Д.Б.:Ж.З.: Ж.З.” АД и отговора на ответника с писмо изх.
№ 2143 от 25.04.2023г., се установява, че при ответника по молба на ищцата с вх. № 455 от
26.01.2023г. е била заведена преписка по щета във връзка с процесното ПТП, приключила с
постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на ищцата от процесното
ПТП.
Установява се от представената по делото фактура от 11.01.2023г. в заверен препис, че
ищцата е направила разходи в размер на 775 лева за погребението на майка си.
5
Останалите представени по делото писмени доказателства – споразумение от
14.02.2024г. сключено между ответника и ищцата, чрез а. С. и платежно нареждане от
същата дата за превод по сметка на адв.Ц. С. на сумата в размер на 80 000 лева са без
значение за настоящия правен спор доколкото ищцата не е потвърдила упълномощителната
сделка между нея и а. С. и съответно не е потвърдила сключеното на 14.02.2024г.
извънсъдебно споразумение, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, за които е установено по
в.ч.гр.д.№ 776/2024г. по описа на САС, че не са подписани от ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
6
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата по делото.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищцата
следва да установи и че е от кръга на лицата – наследници на починалата при ПТП, която
има право на обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди, търпени
вследствие на загубата на нейната майка.
Установи се по делото от заключението по назначената КСМАТЕ, че единствената
причина за настъпването на описаното с и.м. ПТП са били субективните действия на водача
на лек автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с рег. № Р 0617 ВТ - М.Й.Й., който в зоната на
ПТП, при предприетото от него изпреварване не е осигурил достатъчно странично
разстояние между него и изпреварвания автомобил.
Между страните не се спори и относно обстоятелството, че вследствие на
катастрофата водачът на лекия автомобил и майката на ищцата – пътник в автомобила са
починали. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не бе опровергана.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с рег. № Р 0617 ВТ,
управляван при ПТП от М.Й.Й., е бил сключен с ответника договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/30/122000318846, валидна от 26.01.2022 год. до 25.01.2023 год., т.е. валидна към датата
7
на ПТП, 24.12.2022 год.
Доказан по основание, първият от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан частично по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая
неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания на
ищцата вследствие смъртта на нейната майка В. Г.а Н.. Характерът и тежестта на същите
бяха установени от показанията на свидетелката М. – ищцата е преживяла изключително
тежко загубата на своята близка, с която са поддържали непрекъснати контакти и са имали
близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита както вида на родствената връзка между
починалата и ищцата, низходяща от първа степен, нейната най-близка роднина, така и
обстоятелството, че П. Н. е била единствен наследник на починалата, която е полагала
грижи и помагала в отглеждането на децата на ищцата. Изводът за емоционалната близост и
силната връзка между майка и дъщеря не може да бъде разколебан от обстоятелството, че
ищцата е живеела в Б., а майка й – в Т. – свидетелката М., разпитана по делото категорично
установи, че двете никога не са прекъсвали контактите си и са се виждали при всяка
възможност /всяка събота и неделя, винаги по празници/, а са се чували ежедневно.
В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за
справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на
близък, съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата
сума, която ответникът следва да заплати на ищцата, е в размер на 160 000 лева. Ответникът
следва да се осъди да заплати на ищцата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, по първия от обективно
съединените искове сумата от 160 000 лева за причинените й неимуществени вреди –
душевни болки и страдания, поради смъртта на нейната майка, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
ответното дружество по извънсъдебната претенция на ищцата – 25.04.2023г. /предвид
диспозитивното начало в гражданския процес/, до окончателното й заплащане. За разликата
над определения размер от 160 000 лева до пълния предявен размер на иска от 200 000 лева,
същия следва да се отхвърли като неоснователен.
Вторият от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в
размер на 775 лева за причинени на ищцата имуществени вреди – извършени разходи за
погребението на нейната майка е доказан по основание и размер и следва да се уважи
8
изцяло. По прекия иск по чл. 432 КЗ застрахователят по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" дължи да репарира онези разходи на
увреденото лице, които са пряка и непосредствена причина от увреждащото противоправно
деяние. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на
делинквента и чл. 51, ал. 1 от ЗЗД задава обективните й предели. Съдът приема, че разходите
за погребението на майката на ищцата са реално сторени, което се удостоверява с
приложената фактура, същите също така са пряка последица от пътнотранспортното
произшествие, при което е загинала В. Н., поради което подлежат на обезщетяване от
застрахователя. В случая, това са обичайните и разумни разходи за погребението на
пострадалото лице - Решение № 36 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1135/2023 г., IV г. о.,
ГК; Определение № 3291 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2023 г., IV г. о., ГК;
Решение № 856 от 26.06.2023 г. на САС по в. гр. д. № 3072/2021г.
Ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, по
втория от обективно съединените искове сумата от 775 лева за причинените й имуществени
вреди – извършени разходи за погребението на нейната майка В. Н., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
ответното дружество по извънсъдебната претенция на ищцата – 25.04.2023г. /предвид
диспозитивното начало в гражданския процес/, до окончателното й заплащане.
Ответникът при условията на пълно, главно доказване не установи направеното от
него възражение за съпричиняване. По делото се установи, че с оглед деформациите на
купето на автомобила, в който е пътувала В. Н. наличието на поставен обезопасителен колан
не е можело да предотврати тежката черепномозъчна травма на пострадалата, която е
причинила мигновената й смърт.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като с определение № 404/03.10.2023год. ищцата е била освободена от заплащане
на държавна такса и внасяне на разноски за предявените искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса
върху уважения размер на исковете в размер на 6 431 лева и направените разноски от
бюджета на съда, съобразно уважения размер на исковете в размер на 600 лева – заплатени
от бюджета на съда възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ.
В хода на производството по делото пред САС по в.ч.гр.д.№ 776/2024г. ищцата е
направила съдебни и деловодни разноски в размер на 515 лева за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице, поради което и предвид изхода на спора ответникът следва да
се осъди да заплати на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 412.40
лева, съобразно уважената част от исковете.
Тъй като, видно от представения в о.с.з. на 12.11.2024 год. договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищцата – П. Н. Н. и адв. И. Н. Ж. с ЕГН ********** от САК, със
служебен адрес гр. С., бул.“К. Ал. Д.“ № 5, вх.В, ап.25, същият е за оказване на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото,
9
то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение.
Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.1 и т.5 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед уважения размер на
исковете /1 х 775 лева и 1 х 160 000 лева / минималният размер на възнаграждението по чл.7,
ал.2, т.1 и т.5 възлиза на 400 + 11 050 лева, което е несъответно на фактическата и правна
сложност на делото.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на ОСГТК
на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при определянето на
възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва
да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при несъответствие между размера
на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
следва да бъде намалено и заплатеното възнаграждение.
В настоящия случай фактическа и правна сложност на делото е обусловена от
извършените процесуални действия с участието на пълномощника на ищеца в две съдебни
заседания, в които са събрани показанията на един свидетел и е прието заключението на
една комплексна експертиза.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НВАР минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на делото
и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 7000 лева, което
ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение не следва да бъде начислен ДДС, доколкото адвокатът не установява в
производството регистрацията си по ДДС. Така определеното от съда възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на
исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д.
№ 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
За производството по делото пред САС по в.ч.гр.д.№ 776/2024г. съдът намира, че
съответно на сложността на делото и спецификата на конкретния случай е размер на
възнаграждението от 3500 лева, което ответникът следва да се осъди да заплати на
пълномощника; върху така определеното възнаграждение не следва да бъде начислен ДДС,
доколкото адвокатът не установява в производството регистрацията си по ДДС.
В хода на производството по делото ответникът по исковете не е претендирал за
направени по делото разноски.
10
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, ЗАД „Д.Б.:Ж.З.: Ж.З.” АД, с ЕИК
*********** да заплати на П. Н. Н. с ЕГН **********, сумата от 160 000 лева /сто и
шестдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди –
болки и страдания от смъртта на нейната майка В. Г.а Н., настъпила в резултат на ПТП,
осъществено на 24.12.2022 год. около 11.45 часа по път III - 358, около 65.760 км, с посока
на движение от с.Г. към гр.Я., между лек автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с рег. № Р
0617 ВТ, управляван от М.Й.Й. и лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ЕН
7590 ВС, управляван от Т.И.Й., по вина на застрахования при ответника водач – М.Й.Й. за
лек автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с рег. № Р 0617 ВТ, със застрахователна полица №
BG/30/122000318846 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна
от 26.01.2022 год. до 25.01.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.04.2023г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на ответното
дружество по извънсъдебната претенция на ищцата до окончателното заплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди В ЧАСТТА
МУ за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лева/.
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, ЗАД „Д.Б.:Ж.З.: Ж.З.” АД, с ЕИК
*********** да заплати на П. Н. Н. с ЕГН **********, сумата от 775.00 лева /седемстотин
седемдесет и пет лв./, съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди –
разходи за погребението на нейната майка В. Г.а Н., починала в резултат на ПТП,
осъществено на 24.12.2022 год. около 11.45 часа по път III - 358, около 65.760 км, с посока
на движение от с.Г. към гр.Я., между лек автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с рег. № Р
0617 ВТ, управляван от М.Й.Й. и лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ЕН
7590 ВС, управляван от Т.И.Й., по вина на застрахования при ответника водач – М.Й.Й. за
лек автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с рег. № Р 0617 ВТ, със застрахователна полица №
BG/30/122000318846 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна
от 26.01.2022 год. до 25.01.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.04.2023г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на ответното
дружество по извънсъдебната претенция на ищцата до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ЗАД „Д.Б.:Ж.З.: Ж.З.” АД, ЕИК ***********
да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 7 031 лева /седем хиляди и
тридесет и един лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и
разноски поети от бюджета на съда.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, ЗАД „Д.Б.:Ж.З.: Ж.З.” АД, ЕИК ***********
да заплати на адв. И. Н. Ж. с ЕГН ********** от САК, със служебен адрес гр. С., бул.“К.
Ал. Д.“ № 5, вх.В, ап.25, сумата от 10 500 лева /десет хиляди и петстотин лв./, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
11
безплатно процесуално представителство по настоящото дело, както и по в.ч.гр.д.№
776/2024г. по описа на САС.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАД „Д.Б.:Ж.З.: Ж.З.” АД, с ЕИК
*********** да заплати на П. Н. Н. с ЕГН ********** сумата от 412.40 лева лева
/четиристотин и дванадесет лева и четиридесет ст./, съставляваща направени по делото
съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12