РЕШЕНИЕ
№ 4559
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110215824 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от
ЗМВР.
Образувано е по повод депозирана жалба от непълнолетния Н. Б. С.,
ЕГН ********** със съгласието на законния му представител - майка му Г. А.
Б., чрез адв. К. М. от САК, против заповед за задържане на лице рег. № 227зз-
1493 от 22.10.2025 г., издадена от Миглена С. Д. – инспектор в ОР при 01 КГ в
03 РУ-СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането за срок до 24 часа
на жалбоподателя.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед. Твърди се, че същата
била незаконосъобразна и неправилна, тъй като формата и съдържанието й не
съответствали на закона. Освен това същата била и нецелесъобразна, понеже
не преследвала легитимна и законовопризната цел.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна
на заповедта. Счита, че не била налице необходимост от задържането на С.,
1
понеже той сам се е явил в полицейското управление след призоваване. Не
претендира разноски.
Ответникът Миглена С. Д. – инспектор в ОР при 01 КГ в 03 РУ-СДВР,
редовно призована, не се явява и не се представлява в последното открито
съдебно заседание по делото.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваната заповед за задържане подлежи на обжалване по
реда на АПК, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2025 г. в 10:50 часа Миглена С. Д. – инспектор в ОР при 01 КГ в
03 РУ-СДВР, издала заповед за задържане на жалбоподателя Н. Б. С. за срок
до 24 часа, тъй като срещу него имало образувано ДП № 227 ЗМК 1720/2025 г.
по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 41465/2025 г. по описа на СРП и налични
данни за това, че същият е извършил престъпление грабеж по смисъла на
чл.198, ал.1 от НК, като на 17.10.2025 г. около 18:20 часа в град София, в парк
„Св. Троица“ е отнел със сила от джоба на пострадалия парична сума, за което
престъпление било образувано посоченото досъдебно производство. В тази
връзка било прието, че има данни лицето Н. Б. С. да е извършило
престъпление по смисъла на чл.198, ал.1 от НК и същият бил задържан на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Жалбоподателят Н. Б. С. бил освободен на
22.10.2025 г. в 18:50 часа.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите
на предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от
ЗМВР, заповедта трябва да е издадена в писмена форма, като алинея 2 на
същата разпоредба посочва, какво трябва да е съдържанието на самата
заповед, а по-точно – името, длъжността и местоработата на полицейския
орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането;
данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл.73; както и правата на
2
задържаното лице. В конкретния случай е спазена предвидената от закона
форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е
писмена заповед за задържане, връчена на адресата й, като в същата са
вписани името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и
адресна регистрация, фактическите и правните основания за задържането,
датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице и
му е предоставено копие от заповедта, за което той се е подписал.
В тази връзка, съдът намира атакуваната заповед за законосъобразна,
тъй като от събраните по делото доказателства стана ясно, че срещу
жалбоподателя Н. Б. С. е имало образувано ДП № 227 ЗМК 1720/2025 г. по
описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 41465/2025 г. по описа на СРП и налични
данни за това, че на 17.10.2025 г. около 18:20 часа в град София, в парк „Св.
Троица“ е отнел със сила от джоба на пострадалия парична сума, за което
престъпление е било образувано посоченото досъдебно производство, поради
което действително е имало данни, че лицето Н. Б. С. е извършил
престъпление по смисъла на чл.198, ал.1 от НК – грабеж. Съгласно чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има
данни, че е извършило престъпление, а в случая не само е имало данни, че Н.
Б. С. е извършил престъпление, но и на база тези данни е било образувано
досъдебно производство (ДП). Последното е достатъчно показателно, тъй
като за задържане по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е задължително да
има образувано ДП, а просто е необходимо да са налице данни, че
задържаният е извършил престъпление. От друга страна в чл.207, ал.1 от НПК
е посочено, че досъдебно производство се образува, когато са налице законен
повод и достатъчно данни за извършено престъпление, тоест изискванията на
НПК за образуване на ДП са много по-големи от тези на чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР за задържане на лицето. По ЗМВР е необходимо просто да има данни,
че Н. Б. С. е извършил престъпление, докато по НПК се говори не само за
„данни“, а за „достатъчно данни“ за извършено престъпление и в допълнение
трябва също да е налице „законен повод“. В тази връзка образуваното срещу
Н. Б. С. ДП е достатъчно показателно за наличието на данни за извършено
престъпление по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че задържането на Н. Б. С. било нецелесъобразно, понеже той
3
сам се е явил в полицейското управление след призоваване. В ЗМВР няма
изискване задържането да цели примерно предотвратяване или
преустановяване на престъпление, а единствено трябва да има данни, че
лицето е извършило престъпление, каквито в случая са налице. Няма посочена
и опасност от укриване като условие за задържането по ЗМВР, а такава
опасност се преценява едва в производство по чл.64 от НПК, когато е
направено искане от прокурора до съда за вземане на постоянна мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Целта е била да се провери
съдимостта на лицето и да се прецени, дали е необходимо същият да бъде
задържан за по-дълго с постановление на прокурор до 72 часа и дали
евентуално да се иска от съда вземане на постоянна мярка за неотклонение
„задържане под стража“, понеже все пак става въпрос за тежко умишлено
престъпление. Тук трябва да се отбележи, че в настоящото производство съдът
не изследва въпроса, дали е доказано Н. Б. С. да е извършил престъплението,
във връзка с което е бил задържан по реда на ЗМВР, тъй като това е предмет
на изследване в досъдебното производство и ако прокурорът прецени, че има
достатъчно доказателства, то следва да внесе обвинителен акт в съда и
единствено съдът, който разглежда повдигнатото обвинение, има
правомощията да се произнесе, дали Н. Б. С. е извършил престъплението.
Затова в случая тези обстоятелства и доказаността на деянието не подлежат на
проверка и контрол, а само трябва да се установи, дали заповедта има
необходимите реквизити и съдържание, както и дали е имало данни Н. Б. С. да
е извършил престъпление, които обстоятелства са налице.
Неоснователно е и възражението в жалбата, че формата и съдържанието
на заповедта не съответствали на закона, тоест, че не са посочени
фактическите и правни основания за задържането. В тази връзка правилно в
заповедта е посочено правното основание за задържането - чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, достатъчно ясно е описано фактическото основание на това задържане
– „във връзка с извършено престъпление по чл.198 от НК, на 17.10.2025 г.
около 18:20 часа в град София, в парк „Св. Троица“ е отнел със сила от джоба
на пострадалия сума пари – образувано ДП № 227 ЗМК 1720/17.10.2025 г. по
описа на 03 РУ-СДВР“, като е посочена и правната квалификация на деянието
– чл.198 от НК. Няма какво допълнително да се изисква от органа, издал
заповедта, като фактическо и правно посочване на основанията за задържане.
В случая не може да се говори и за прекомерност на задържането, тъй
4
като от заповедта е видно, че същото е продължило 8 часа (при възможност за
задържане до 24 часа), което е нормално при данни за извършено против
собствеността тежко умишлено престъпление от общ характер. Времето, през
което е продължило задържането, съответства на целта на закона и не
надхвърля необходимото за постигане на целта на това задържане. През това
време е трябвало да се провери съдимостта на лицето и да се прецени, дали е
необходимо същият да бъде задържан за по-дълго с постановление на
прокурор до 72 часа и дали евентуално да се иска от съда вземане на
постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва
да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на непълнолетния Н. Б. С., ЕГН ********** със
съгласието на законния му представител - майка му Г. А. Б., чрез адв. К. М. от
САК, против заповед за задържане на лице рег. № 227зз-1493 от 22.10.2025 г.,
издадена от Миглена С. Д. – инспектор в ОР при 01 КГ в 03 РУ-СДВР, с която
на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР) е постановено задържането за срок до 24 часа на
жалбоподателя.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6