№ 92
гр. Кула, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20251330100035 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК от Р. С. Н., ЕГН:
**********, от гр. ********************* против „Водоснабдяване и
канализация - Видин” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Видин, ул. ”Широка” № 18 с искане да бъде установено по
отношение на ответника, че не му дължи сумите за доставена питейна вода на
имот, находящ се в ******************, за което е издадена от ответника
Фактура № ***************** г. на стойност 3 781, 34 лв. и Фактура №
***************** на стойност 6, 65 лв. за посочените във фактурите
периоди и насрещен осъдителен иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД от ответника против
ищеца по първоначалния иск за осъждане на Р. С. Н. да заплати на
„Водоснабдяване и канализация - Видин” ЕООД сумата 3 787,99 лв. (три
хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и девет ст.) —
главница, представляваща стойността за неплатена доставена питейна вода на
адрес: *****************, от които сумата 3 781,34 лв. за отчетния период от
21.09.2024 г. до 21.10.2024 г. и сумата 6,65 лв. за отчетния период от
22.10.2024 г. до 08.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на насрещната искова молба до окончателно изплащане на
вземането.
Претендираните права произтичат от това, че ищецът твърди, че не е
потребил питейната вода в собствения си имот, находящ се в
***********************, за която са издадени от ответното дружество
Фактура № ***************** г. на стойност 3 781, 34 лв. и Фактура №
***************** на стойност 6, 65 лв. Също така твърди, че е имало авария
на измервателния уред, която е следвало да бъде отстранена от дружеството,
което не го е сторило, поради което неправилно е отчетено потребеното
количество вода. Ответното дружество твърди, че е доставило и съответно, че
ищцата е потребила питейната вода през посочения във фактурите срок и в
1
посоченото количество и за посочената стойност, че същото е отчетено с
измервателен уред, който отговаря на изискванията и ако е имало авария, то тя
е била след измервателния уред, за което отговорност носи ищцата.
По насрещния иск претендираните права произтичат от твърденията на
дружеството, че ищцата като абонат на дружеството е потребила посоченото
количество питейна вода в процесните фактури, която питейна вода е
доставена от дружеството, отчетено е по надлежния ред с измервателен уред,
който отговаря на изискванията. Ответната страна оспорва при посочените по
– горе твърдения.
С проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично
и с процесуалния си представител адв. Т.. Поддържа исковата молба и моли
съда предявеният иска да бъде уважен изцяло, оспорва предявения насрещен
иск и моли същият да бъде отхвърлен. Претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 ГПК. Ответното дружество оспорва исковата
молба и моли същата да бъде отхвърлена, поддържа предявения насрещен иск
и моли същият да бъде уважен изцяло. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображния излага в писмени
бележки в предоставения от съда срок.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори между страните и се установява от представения по делото
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от
********************************* на нотариус Валентина Баракова с
район на действие РС Кула ,че ищцата е собственик на имот, находящ се в
***********************. Между страните не се спори и че ищцата е клиент
на ответното дружество, което доставя питейна вода на посочения имот. В
допълнение на това от разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 на
МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните услуги /наричана по-нататък
„наредбата”/ е видно, че потребител на ВиК услуги е лицето, което получава
ВиК услуги и ги използва за собствени нужди като ползва водоснабдения
имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в
негова полза вещно право на ползване или вещно право на строеж върху
имота. Следователно са налице и категорични доказателства, че
облигационната връзка между страните по делото е възникнала много преди
началото на исковия период и няма доказателства, а и конкретни твърдения
същата да е прекратявана. Съгласно чл. 8 от посочената наредба получаването
на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него
(тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се определят
правата и задълженията на оператора и на потребителите. В срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да
направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни
условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на
споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора
остават в сила общите условия. По делото липсва спор, че общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от В и К Видин са публикувани
2
на интернет сайта на дружеството и са действащи през процесния период. По
делото не се излагат твърдения и не са представени по делото постигнати
между страните условия, които да са различни от общите условия в
отношенията между тях. Страните не спорят и се установява и от
представените по делото Фактура № *****************г. и Фактура №
***************** , че ответното дружество е издало посочените фактури за
доставена питейна вода на посочения имот на ищцата, както следва - Фактура
№ *****************г. за доставена 1138 куб.м. питейна вода за периода от
21.09.2024г. до 21.10.2024г. /старо показание 3006 куб.м., ново 4144 куб.м. за
сумата 3781,34 лв. и Фактура № ***************** за доставени 2 куб.м.
питейна вода за отчетния период от 22.10.2024г. до 08.01.2025г. за сумата 6,65
лв./стар показание 4144 куб.м. и ново 4146 куб.м. Страните не спорят и че
посочените суми не са заплатени от ищцата. Същата оспорва да е потребила
посочените количества питейна вода, които са фактурирани с посочените
фактури. Същата посочва в исковата молба, че в началото на 2023г. е имало
теч на вода в шахтата, където е монтиран водомерът, но никой от ответното
дружество не е дошъл да извърши проверка на какво се дължи този теч.
Реално ищцата не оспорва и показателите на измервателния уред, а оспорва да
е потребила количеството вода, което е отчетено от измервателния уред –
водомер.
Видно от представената по делото справка, която не се оспорва от страните,
предходната издадена от ответното дружество фактура за доставена питейна
вода в имота на ищцата е от 30.09.2024г. и е на стойност 89,71 лв., като същата
е заплатена, както и всички предходни фактури, които са издадени от
ответното дружество за доставена питейна вода. Видно от представената по
делото от ищцата Разписка № **********************, с която е заплатена
посочената сума, по посочената фактура показанието на водомера /ново/ е
било 3006 куб.м., а както вече бе посочено по – горе процесната Фактура №
*****************г. за доставена 1138 куб.м. питейна вода за периода от
21.09.2024г. до 21.10.2024г. е със старо показание 3006 куб.м и ново 4144
куб.м.
В Чл. 17. (4) от Общите условия е регламентирано, че доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се
извършва от и за сметка на потребителите. По делото няма твърдения от
ищцата и не са представяни доказателства същата да е извършвала проверка
на измервателния уред. Видно от приетия по делото Протокол за демонтаж
от 08.01.2025г. измервателният уред – водомер на ищцата от процесния имот е
демонтиран от служител на ответното дружество и е изпратен за проверка, а
видно от Свидетелство за проверка № 25-01-17-118/30 от 23.01.2025г. н
Лаборатория към „ Аква Билдинг – сервиз „ ЕООД гр. София е извършена
проверка на водомера и е дадено заключение, че същият е изправен и
съответства, като показателите на същия, когато е приет за проверка са 4146
куб.м. Свидетелката Е.Ц.Н., която е извършвала отчитането на показателите
на водомера свидетелства, че отчитането на показателите през периода м. март
– м. октомври става ежемесечно, а през останалия период не се прави редовно
отчитане на показателите на водомерите, заради зимния период. Същата
свидетелства, че си спомня когато е отчела високата стойност, тъй като е
направило впечатление, че отчетената стойност е доста по – висока от
предходните, за което е уведомила ищцата.
В Чл. 32. (1) от Общите условия е регламентирано, че доставянето на
питейна вода се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
3
вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните
водомери, а съгласно чл. 33. (1) от ОУ В и К операторът издава ежемесечни
фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на
количества. Съгласно чл. 34. (1) ОУ възражения срещу определената дължима
сума за използвани В и К услуги могат да се правят писмено пред В и К
оператора в 30-дневния срок за плащане по фактурата, а съгласно ал.2 на
същия член В и К операторът се произнася в срок от 10 работни дни от
подаване на възражението по ал. 1 и дължимата сума се заплаща след
извършване на проверката от В и К оператора. В случая няма твърдения и не
са представени по делото доказателства ищцата да е направила такова
възражение.
От разпита на допуснатия на ищцата свидетел – Ц.Р.Ц. се установява, че
през месеците август – септември 2024г. същият е извършвал ремонтни
дейности в процесния имот на ищцата и през този период не е виждал някой
да живее в имота.
Правилно ответното дружество посочва, че голямото отчетено количество
вода може да се дължи на неизправност във водопроводната мрежа след
водомера, което е изцяло отговорност на собственика, в случая ищцата и в
този смисъл обстоятелството дали имотът е бил обитаван или не през
процесните периоди е без значение за това дали е доставена до имота и
съответно преминала през измервателния уред процесното количество
питейна вода.
С оглед на посоченото, съдът приема, че по делото се установява по
безспорен начин, че за отчетния период 21.09.2024г. до 21.10.2024г.
измервателният уред – водомер в процесния имот на ищцата е отчел 1138
куб.м. / старо показание 3006 куб.м и ново 4144 куб.м./, а за периода от
22.10.2024г. до 08.01.2025г. е отчел 2 куб.м. / старо показание 4144 куб.м и
ново 4146 куб.м./, което е на стойност съответно 3781,34 лв. и 6,65 лв. , които
са фактурирани от ответното дружество с Фактура № *****************г. и
Фактура № ***************** и които не са заплатени от ищцата и
съответно на основание чл. 32. (1) от Общите условия ищцата дължи тяхното
заплащане на ответното дружество. Дали реално посоченото количество вода
е потребено от ищцата и как е без значение. Същата дължи заплащането на
отчетената вода от измервателния уред, който е бил изправен на основание чл.
32 от ОУ, тъй като по делото безспорно се установява, че водомерът, монтиран
в процесния имот на ищцата, е бил изправен и същият е отчел посочените
показатели за посочените периоди.
С оглед на посоченото съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск от ищцата срещу ответното дружество се явява
неоснователен и недоказан и като такъв същият следва да бъде отхвърлен, а
предявеният насрещен иск от ответното дружество следва да бъде уважен в
цялост.
С оглед изхода на спора, а именно отхвърляне на исковата претенция на
ищцата в цялост, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски, а с оглед уважаване и на насрещния иск, същият има право и на
разноски по него на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Същият е направил искане
за разноски, за което е представил списък по чл. 80 ГПК за заплатена
държавна такса по насрещния иск в размер на 151,52 лв. и юрисконсултско
възнаграждение и за двата иска. Ответното дружество е представило документ
за заплатената дължима държавна такса по предявения от него насрещен иск в
размер на 151,52лв. Същото е представлявано в производството от
4
юрисконсулт, поради което съдът определя юрисконсултското възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ в минималния установен размер – 200 лв.,
като с оглед обстоятелството, че и по отрицателния установителен, и по
насрещния осъдителен иск са установявани едни и същи факти и
обстоятелства, съдът приема, че не следва да се присъжда юрисконсулттско
възнаграждение и по двата иска.
Ищцата също е направила искане за разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, но с оглед изхода на спора, същото следва да се
остави без уважение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124 ГПК от Р. С. Н., ЕГН: ********** от гр. *********************
против „Водоснабдяване и канализация - Видин” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. ”Широка” № 18 с искане да
бъде установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите за
доставена питейна вода на имот, находящ се в ******************, за което е
издадена от ответника Фактура № ***************** г. на стойност 3 781, 34
лв. и Фактура № ***************** на стойност 6, 65 лв. за посочените във
фактурите периоди, както и искането за разноски.
ОСЪЖДА Р. С. Н., ЕГН: ********** от гр. ********************* да
заплати на „Водоснабдяване и канализация - Видин” ЕООД ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. ”Широка” № 18 сумата 3
787,99 (три хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и девет
ст.) лв. — главница, представляваща стойността за неплатена доставена
питейна вода на адрес: *****************, от които сумата 3 781,34 лв. за
отчетния период от 21.09.2024 г. до 21.10.2024 г. и сумата 6,65 лв. за отчетния
период от 22.10.2024 г. до 08.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 21.05.2025г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата 351,52 лв. /триста петдесет и един
лева и 52 стотинки/– разноски в производството, от които сумата 151,52
лв./сто петдесет и един лева и 52 стотинки/ - държавна такса и 200/двеста/
лева юрисконсултско възнаграждение, които суми да бъдат преведени по
банкова сметка IBAN **********************************.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
5