Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-32 Година 2019, 16 април
гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 165/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З.И.Б.,
ЕГН: ********** *** против решение № 2575/12.12.2018г., постановено от Районен
съд – Бургас по гр.д. № 6303/2018г. С това решение Районен съд – Бургас
отхвърля иска на Б. с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422 от ГПК да се
приеме за установено, че П.П.Д., ЕГН: ********** *** му дължи сума в размер на
2000 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден в гр.Сливен на
20.05.2004г., предявен за плащане на 25.12.2017г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 1281/11.04.2018г. по ч. гр. д. № 2071/2018г. на БРС. С
решението съдът отхвърля и иска за заплащане на законна лихва за забава,
начиная от 27.03.2018г. до окончателното плащане на главницата, която също е
част от предмета на заповед за изпълнение № 1281/11.04.2018г. по ч.гр.д. №
2071/2018г. на БРС. С процесното решение съдът осъжда Б. да заплати на П.Д.
съдебни разноски в размер на 444 лева.
В жалбата З.Б. твърди, че решението не е
мотивирано. Развива съображения, че датата на предявяване на записа на заповед
е 25.12.2017г. и съгласно чл.536, ал.2 от ТЗ тя трябва да се приеме за дата на
падежа. Оспорва извода на съда за нищожност на ценната книга. Иска от
въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да уважи предявените искове. Не ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Ответната страна – П.П.Д. представя
писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска от
съда да потвърди първоинстанционното решение и да й присъди извършените пред
въззивната инстанция разноски. Не сочи доказателства.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
На 27.03.2018г. З.И.Б. подава заявление
по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
запис на заповед, издаден от П.П. Р на 20.05.2004г. за сумата от 2 000
лева. Към заявлението е приложена ценната книга.
На 11.04.2018г. Районен съд – Бургас
издава заповед № 1281/11.04.2018г., с която разпорежда на длъжника П.П.Д. да
заплати на З.И.Б. сумата от 2000 лева, представляваща неплатена главница по
запис на заповед, издаден на 20.05.2004г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане и сумата от 40 лева, представляваща разноски в заповедното
производство. Заповедта е връчена на адресата и възразена в срок. В резултат на
това, Б. предявява иск против П. Р с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК за сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва и разноските по
заповедното производство. В исковата молба Б. твърди, че записът на заповед е
предявен на 25.12.2017г. и тази дата трябва да се счита за падеж съгласно
разпоредбата на чл.536, ал.2 от ТЗ.
В отговора по чл.131 от ГПК ответната
страна прави възражение за нищожност на ценната книга, въвежда твърдение, че
същата е антидатирана; прави възражение за погасено право на предявяване и за
изтекла давност и твърди липса на каузално правоотношение.
С решение № 2575/12.12.2018г., Районен
съд – бургас отхвърля исковете на Б. като приема, че абстрактната правна сделка
е нищожна поради наличие на два падежа.
Въз основа на изложените фактически
данни, които се установяват от приложените по делото доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 2575/12.12.2018г. е правилно.
Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.486, ал.1 от
Търговски закон падежът на менителницата може да бъде: 1. на предявяване; 2. на
определен срок след предявяването; 3. на определен срок след издаването; 4. на
определен ден. Според алинея втора менителница, която е издадена с падежи,
определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна. В конкретния
случай менителницата, въз основа на която се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение, е с два падежа – на предявяване и „на ……..2004“. Поради
това, районният съд правилно е приел, че абстрактната правна сделка – ценна
книга (запис на заповед) е нищожна. Твърдението на жалбоподателя, че текстът
„на ……..2004“ не е попълнен, е вярно, но не променя формирания извод за наличие
на два последователни падежа в менителницата. Така е защото, освен този текст, менителницата
съдържа и тест за предявяване на същата. При това положение представеният по
делото запис на заповед не е съобразен с разпоредбата на чл.486, ал.1 от ТЗ и на
основание следващата алинея се явява недействителен.
Предвид гореизложеното, частната жалба е
неоснователна и трябва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2575/12.12.2018г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 6303/2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: