Р
Е Ш Е Н И Е
№ 539/ 19.12.2019 г., град
Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на десети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря, СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура гр.Добрич, ПЛАМЕН НИКОЛОВ, разгледа докладваното от съдия
Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 178 по описа на
съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на „****“ АД, подадена чрез адв. Г.С. - ДАК, срещу Решение № 2 от 04.01.2019 г.,
постановено по нахд № 1165/ 2018 год. по описа на Районен съд – Добрич, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 08 – 001049/347 от 13.08.2018 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушаване на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се
изводите на съда и се прави оплакване, че самоволно инспекторите на Дирекция „Инспекция
по труда“ –Добрич са групирали нарушенията по месеци, от м.май 2015 г. до
декември 2017 г., в резултат на което наказващият орган на 20.07.2018 г. издал
30 наказателни постановления срещу „****“ АД, всяко от които за нарушение по
чл.128, т.2 от Кодекса на труда. Възразява се, че наказващият орган е следвало
да издаде само едно наказателно постановление, в което да опише всички
нарушения и да определи санкция. Решението на съда било постановено в нарушение
на материалния закон и понеже предписанията на Дирекция „Инспекция по труда“-
Добрич били нищожни и не пораждали правно обвързващо действие. Съдът бил
допуснал и съществени процесуални нарушения, тъй като разместил
доказателствената тежест и възложил на санкционирания работодател да доказва,
че не е извършил нарушение. По тези основни съображения, подробно доразвити в
касационната жалба, се иска решението и потвърденото с него наказателно
постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, не
изразява становище.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в административно-наказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, а извършването на
нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин със събраните по делото
доказателства.
Административен съд –Добрич намира, че касационната жалба е
подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
касационната жалба за неоснователна.
С оспореното решение Районен съд - Добрич е потвърдил
Наказателно постановление № 08 – 001049/347
от 13.08.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
–Добрич, с което на “****” АД е наложена имуществена санкция от 1 500 лева на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, за това че в
качеството си на работодател не е изпълнило в срок т.8 от предписание,
обективирано в протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г.
Производството пред касационната инстанция бе спряно до
приключване с влязло в сила решение по административен дело № 55/2019 г. по
описа на Административен съд –Добрич, образуване по оспорване на дадените
задължителни предписания, обективирани в Протокол от ПР1815113 от 21.05.2018 г.
с искане за обявяването му за нищожно. Към настоящия момент решението е влязло
в сила, поради което разглеждането на спора за законосъобразността на решение
на РС Добрич е възобновено.
По делото пред районния съд е установено, че с т.8 от
цитираното предписание инспекторите от Д „ИТ“ – Добрич, ****и ****, са наредили
на дружеството-работодател в срок до 01.06.2018 г. да изплати на двадесет и
един поименно посочени работници трудовото възнаграждение за месец февруари 2016
г. От предписанието се установява, че дължимите възнаграждения на работниците
са в размер от 48 лева най-малкото до 678 лева най-голямото. Предписанието е връчено
лично срещу подпис на С.Щ. – изпълнителен директор на „****“ АД.
По делото се установява също, че административно
наказващият орган е поканил писмено, с призовка с изх. № 18065087 от 31.05.2019
г., представляващия „****“ АД или упълномощено от него лице да се яви в дирекцията
на 05.06.2018 г. като представи ведомост, фишове или други документи, с които
да удостовери изпълнението на предписанието, дадено на 21.05.2018 г. Призовката
е връчена на 04.06.2018 г.
На 06.06.2018 г., при извършване на проверка за изпълнение
на предписанието, контролните органи установяват, че дружеството не е изпълнило
предписанието в дадения срок в частта му по т.8 видно от Протокол за извършена
проверка № ПР1819100/15.06.2018 г.
Поради това на 22.06.2018 г. срещу „****“ АД е издаден Акт за установяване на административно
нарушение № 08-001049, връчен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт е издадено и оспореното пред съда наказателно постановление,
с което на работодателя е наложена имуществена санкция от 1500 лева, на
основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел,
че гореописаната фактическа обстановка е установена, т.е. че нарушението е
доказано и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява, фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП. Съдът е приел
също, че в административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, основания за отмяна на
наказателното постановление. В резултат на това районният съд е стигнал до
крайния правен извод за установеност на извършеното нарушение и
законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Изводите на въззивния съд по отношение на извършването на
нарушението се доказват от писмените доказателства. Настоящата инстанция не
установи в съдебното производство касаторът да е представил доказателства за
датата и начина на изплащане на дължимите на работниците трудови
възнаграждения, т.е за изпълнение на предписанието, макар и след срока,
предоставен с него.
Видно от Протокол от ПР1815113 от 21.05.2018 г., съставен
от инспектори при Дирекция „ИТ“-Добрич за констатираните нарушения на трудовото
законодателство са издадени 30 преписания, т.е. 30 индивидуални административни
акта, обединени в един документ. Всяко предписание обхваща отделни нарушения на
трудовото законодателство, състоящи се в неизплащане на начислени трудови възнаграждения
на работници и служители на дружеството за конкретно определени месеци през
периода 2015 - 2017 години. За всяко предписание е даден конкретен срок за
изпълнение. Предписанията са дадени по месеци, защото заплащането на
трудовото възнаграждение се дължи от работодателя за всеки месец. Неизплащането
на уговорените с работниците трудови възнаграждения за различни месеци от
годината представлява извършване на
множество противоправни деяния, а не на едно противоправно „продължавано
административно нарушение“, което да се санкционира с едно наказание. Впрочем,
нормата на чл.18 от ЗАНН изрично изключва възможността за прилагане на чл.26,
ал.1 от Наказателния кодекс. Последната намира приложение само в случаите,
когато противоправните деяния осъществяват състав на престъпление. В случая неизпълнението
на отделните предписания, които са отделни индивидуални административни актове,
представлява отделно административно нарушение. Преценката за тежестта на
наложеното наказание се извършва по правилата на чл. 27 от ЗАНН - в границите
на наказанието, предвидено за извършеното нарушението, като се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства. Определеното от наказващия орган наказание в конкретния
случай е минималното предвидено по закон (чл.415, ал.1 от КТ) и е съобразено с
конкретните данни по делото. Затова е неоснователно възражението на касатора,
че общият размер на наложените санкции с издадените 30 наказателни
постановления е в противовес с понятието за правова държава и справедливост,
тъй като не преследва легитимната цел на санкцията. В останалата част на касационната
жалба по отношение на това възражение се възпроизвеждат възраженията от
въззивното производство, които районният съд е обсъдил и мотивирано е отхвърлил
като неоснователни.
Неоснователно е възражението, че издаденото предписание
било нищожно и затова не подлежало на изпълнение. Кодексът на труда предвижда
възможност за оспорване законосъобразността на предписанието, от която
работодателят не се е възползвал, въпреки че същото му е било надлежно връчено.
Именно затова в мотивите си районният съд е посочил, че неизпълнението на
влязлото в сила предписание е юридическият факт пораждащ административно
наказателната отговорност на работодателя по чл.415, ал.1 от КТ.
Едва в хода на касационното производство пред настоящия съд
по искане на „****“ АД за обявяване на нищожност на влязлото в сила предписание
пред Административен съд - Добрич бе образувано адм. дело № 55/ 2019 г.,
приключило с влязло в сила на 01.11.2019 г. решение № 102/ 22.03.2019 г., с
което жалбата и възраженията в нея за нищожност на предписанието са отхвърлени
като неоснователни.
Настоящата инстанция не установи районният съд да е разместил
доказателствената тежест. Както бе посочено по-горе, в хода на съдебното
производство пред районния съд работодателят не е оспорил предписанието, което
не е изпълнил по предвидения за това ред, т.е. по реда на АПК пред съответния
административен съд. Затова правилно и законосъобразно районният съд е приел,
че издаденото, връчено и неоспорено, предписание е влязло в сила. А доколко
процесната т.8 от същото е изпълнена, следва да докаже работодателят, който е задълженият
субект по Кодекса на труда. От данните по делото не става ясно дали двадесет и един
работници, посочени поименно в т.8 от предписанието, са си получили изобщо
дължимите възнаграждения за м.февруари 2016 г.
По тези съображения настоящият състав намира за
неоснователни всички направени възражения, доводи и аргументи за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Затова решението на районния съд, с което е
потвърдено наказателното постановление, е правилно и законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд - Добрич
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 2 от 04.01.2019 г., постановено по нахд № 1165/2018 г. по описа на Районен
съд - Добрич.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: