№ 18218
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110138732 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е предявен на 18.07.2023г. от Й. М. Д. против А. Т. Л. иск с правно
основА.е чл. 127, ал. 2 от СК - за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо общото дете на стрА.те – Й. Й. Д., роден на 22.12.2016г. Твърди се, че стрА.те
живеели заедно девет години, като през този период се родило общото им дете. Ответникът
не желаела да работи, средствата за издръжка на стрА.те и детето ги изкарвал основно
ищецът. След като проблемите между стрА.те се задълбочили ответникът напуснала
жилището, в което стрА.те живеели заедно на 14.02.2022г. детето останало при бащата.
Майката не полагала никакви грижи за него, не изпращала средства за издръжката му, а то
било вече на възраст, при която му предстои започване на училище. По изложените
съображения ищецът претендира на него да бъдат предоставени родителските права по
отношение на малолетното дете Й., майката да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер
на 500 лв. и да й бъде определен режим на лични отношения. Претендира разноски по
делото. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника А. Л., в който
оспорва твърденията в исковата молба. Твърди, че е напуснала жилището, което е обитавала
съвместно с ищеца поради поредица от актове на насилие по отношение на нея. Оставила е
детето при баща му защото е нямала възможност да се грижи за него и да го издържа. В
момента живее и се издържа сама. Заявява, че живее под прага на бедност и изпитва
сериозни материални и финансови затруднения за осигуряване на собствените си
ежемесечни разходи за храна и облекло, не притежава собствено жилище. Няма възможност
да наеми жилище затова живее при приятели. По изложените съображения не възразява
родителските права да се упражняват от бащата, на нея да бъде определен режим на лични
отношения с детето и да бъде осъдена да заплаща издръжка в минимален размер.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
стрА.те съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СтрА.те са родители на малолетното дете Й. Й. Д., роден на 12.12.2016г. Това се
установява от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
1
Акт за раждане № 0803/22.12.2016г., издадено от Столична Община, район Витоша.
СтрА.те не спорят, че детето е родено по време на съвместно съжителство,
продължило девет години. Не спорят и че към момента са разделени след като на
12.12.2022г. майката е напуснала жилището и е оставила детето Й. на грижите на неговия
баща. От тогава да настоящия момент то се отглежда основан от ищеца без финансовата
подкрепа на майката. И към настоящия момент стрА.те живеят отделно, майката проявява
епизодичен интерес към детето и не участва в неговото отглеждане и издръжка.
Представеният по делото социален доклад на ДСП-Люлин от 23.01.2023г. е изготвен
след среща с детето ищеца. Същият е разказал, че детето е родено по време на
съжителството им продължило девет годни. Поради несходство в характерите майката е
напуснала жилището и е оставила детето. След раздялата майката не се интересува от
детето, което има желА.е да се вижда с нея. Опитвало се е да й се обади, но тя не отговаряла
на позвънявА.ята му. В грижите за детето бащата разчитал на своята майка. тримата
живеели в едно жилище, в което имало осигурено всичко необходима за детето. Детето
имало нужда от логопед, кого било насочено към такава услуга, от която до изготвяне на
доклада не се е възползвало. Препоръките на социалните работници са, че на майката
следва да бъде определен режим на лични отношения защото в интерес на детето е то да
общува и двамата си родители.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се
обжалва по общия ред.”
І. Относно упражняването на родителските права:
СтрА.те по делото, родители на детето Й., които не са били в брак не са и живели
заедно във фактическо съжителство. Детето живее само с баща си и неговата майка, които
полагат основните грижи за него. Родителите не са постигнали споразумение относно
местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения и издръжката на общото
им дете. Установява се, че родителите са разделени от началото на 2022г. След този момент
грижите за детето са опети изцяло от бащата. Майката не възразява родителските права да се
упражняват от бащата като заявява, че самата тя има финансови и здравословни
затруднения, които не й дават възможност да се грижи пълноценно за сина си. Тя не
оспорва родителския капацитет и годност на бащата да полага грижи за детето. При
направена преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК съдът намира, че родителските
права следва да бъдат предоставени на бащата, който е способен изцяло да задоволи
базисните потребности на детето и да му осигури спокойна и сигурна среда за живот. С
предоставяне родителските права на бащата, според настоящия съдебен състав ще бъдат
защитени в пълен обем интересите на детето Й., което ще расте в средата към която е
привикнало.
ІІ. Относно местоживеенето на детето:
В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на
детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената
разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от
родителите, при роднина, близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване,
доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържА.е е определено от
Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от
2
СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че
съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”. Съгласно чл. 126, ал. 1
от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни
причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни причини детето да живее
отделно от своя баща – Й. Д., който ще упражнява родителските права, поради което
местоживеенето на детето следва да се определи при него.
ІІІ. Относно мерките за лични отношения:
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І от СК съдът следва да определи мерки по
упражняването на родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права спрямо детето Й. при условията на чл. 59 от СК,
изхождайки единствено от интересите на детето. Определяйки режима на лични контакти
между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързА. с
местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние,
както и с другите обстоятелства свързА. със средата в която се отглежда. Преценката е
служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава
от стрА.те. С оглед установеното по делото, че майката няма постоянно жилище, в което би
могла да осигури условия за отглеждане на детето, живее при приятели, поради финансови
затруднения, че контактува рядко с детето, от две години не се е грижила сама за него,
намира че на майката следва да бъде определен режим на лични контакти с детето в
зависимост от възрастта му. За яснота на стрА.те следва да бъде отбелязано, че при промяна
на обстоятелствата така определения режим на лични контакти може да бъде променен.
ІV. Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да
определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.
143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като
размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата
(чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед
възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2
от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите на детето са обичайни за дете на
неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.), както и
общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което то е отглеждана, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и
образователни потребности на детето Й.. Според социалния доклад той се нуждае от
специалист логопед, който може да получи безплатно по специална програма, но въпреки
указА.ето на социалните работници, бащата не се е възползвал от него.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявА.я, които да ги
възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на
данни за други алиментни задължения на някой от родителите т. е. да плаща издръжка в
полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Относно размера на издръжката
съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в
3
случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е
в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Така,
като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събрА.те по делото
доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим
съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна
издръжка в размер на 400 лв., като ответникът следва да поеме част от нея в размер на 200
лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.07.2022г. Останалата част, ведно
с непосредствените грижи по отглеждане и възпитА.е на детето следва да се поеме от
бащата. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен за посочения размер от
200 лв, а за разликата до 500 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Издръжките се
дължат, видно със законната лихва за забава, арг. от чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл.127, ал.2 от
СК. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на детето, дори и без искане на стрА.те.
По разноските:
Разноски по делото се претендират от ищеца, който представя и доказателства за
извършването им. С оглед изхода на делото и характера на настоящото производство, обаче
- спорна съдебна администрация на стрА.те не се следват разноски и същите следва да
останат в тяхна тежест така, както са направени от всяка страна, поради което и искането на
стрА.те за присъждането им следва да бъде оставено без уважение.
За да обоснове този свой извод, съдът съобрази следното :
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК е
право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако е
постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат реално направените разноски.
Съответно съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът пък има право да иска
заплащане на направените от него разноски съобразно отхвърлената част на иска. Като се
има предвид, че претенцията по чл. 127, ал. 2 от СК и чл.127а СК се разрешава чрез
съдебно администриране се налага извода, че правилото на цитираната законова
разпоредба не намира приложения, така като в теорията се приема и от проф. Ж.Сталев.
Този извод на съда не се променя, от наличието съдебна практика в обратния смисъл -
Определение № 252/25.09.2016г., постановено по ч.г.д.№ 3895/2015г. на ВКС, ІІ ГО. По този
въпрос е налице противоречива съдебна практика, а настоящият съдебен състав застъпва
практиката съобразно, която съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора – Определение №385/25.08.2015г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 3423/2015г., І ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Разпределението
на деловодните разноски по претенции, по които предявяването на молба (искова молба) е
законно необходимо, за да се постигне даден правен резултат, не е съобразно правилото на
чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото спора между родители за родителската отговорност, част от
който е и този по чл.127а от СК, се разрешава само по съдебен ред, дори и когато
родителите постигнат споразумение по чл.127, ал.1 от СК, то също следва да бъде утвърдено
от съда с решение. Нещо повече, дори и да не е сезиран с някоя от претенциите по чл.127,
ал.2 от СК, съдът дължи служебно произнасяне по този въпрос, с които не е сезиран, ако те
до момента не са регламентирА., водейки се отново само от интереса на детето (напр. ако е
направено само искане за определяне на режим на лични отношения на неотглеждащия
родител с детето съдът, ако не са регламентирА. ще уреди и въпросите свързА. с
упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето). Съдът
преценява и замества споразумението между родителите, съобразно интересите на детето.
Касае се за акт на спорна съдебна администрация, решението по което няма сила на
4
присъдено нещо, което при промяна на фактическите обстоятелства, може да бъде изменяно
във всичките му части. Нещо повече, в повечето от случаите, както е и в настоящия случай
съдът не е уважил изцяло претенциите на който и да е от двамата родители, между които не
е спорен въпроса за това кой ще упражнява родителските права и при кого ще живее детето.
При този изход на спора ответникът А. Л. следва да бъде осъден да заплати в полза
на СРС сумата в размер 144 лева- държавна такса върху определения размер на издръжка
на детето Й. (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т. 7 от ГПК).
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основА.е чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските
права по отношение на детето Й. Й. Д., ЕГН **********, на неговия баща Й. М. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „Люлин -6“, бл. 629, вх. Г, ет. 3, ап. 108, при който
детето ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката А. Т. Л., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „ИвА.ца Данчев“ № 15а с детето Й. Й. Д., ЕГН **********, като
майката има право да вижда и взема детето при себе си както следва: всяка втора и трета
събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с
преспиване; всяка четна година от 10.00 ч. до 18.00 часа на 24-ти декември; от 10.00 часа
до 17.00 часа на 30-ти декември; всяка нечетна година от 10.00ч. до 18.00 часа на Светлия
Понеделник, както и тридесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на бащата, както и на всички лични празници на майката - рожден и имен ден,
съответно ако е работен ден от 17.30ч. до 21.00 часа на същия ден, ако е почивен ден - от
9.00 часа до 19.00 часа същия ден; Майката има право на виртуален контакт с детето два
пъти в седмицата – вторник и четвъртък в диапазона между 18.00ч. и 19.00 часа по Скайп,
Вайбър и/или телефон, като бащата Й. М. Д., ЕГН ********** се задължава да обезпечава
технически тези срещи.
ОСЪЖДА ответника А. Т. Л., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „ИвА.ца
Данчев“ № 15а да заплаща на малолетното си дете детето Й. Й. Д., ЕГН **********, чрез
неговия баща и законен представител Й. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Люлин -6“, бл. 629, вх. Г, ет. 3, ап. 108 месечна издръжка в размер на 200 лева (двеста
лева), считано от 18.07.2022г. / датата на депозиране на исковата молба/ до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката, на основА.е чл. 143, ал.2 от СК,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на
основА.е чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК, като отхвърля иска до претендирА.я размер от 500 лв.
като неоснователен.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основА.е чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОСТАВЯ без уважение искането на Й. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „Люлин -6“, бл. 629, вх. Г, ет. 3, ап. 108за присъждане на разноски по делото.
ОСЪЖДА ответника А. Т. Л., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „ИвА.ца
Данчев“ № 15а да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 144 лв. -
държавна такса по делото върху определения размер на издръжката на детето.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6