ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 469
гр. ХАСКОВО, 28.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
Членове:ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
Г. К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20255600600622 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21, вр. чл. 306 ал.3 предл.1, вр. ал.1 т.1 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Г. П. от АК – Хасково, защитник на
подсъдимия Р. Т. С. от гр.Х. против протоколно определение от 16.07.2025г. постановено
по НОХД № 123/2025г. по описа на РС – Димитровград, с което съдът по реда чл.306 ал.1 т.1
от НПК, на основание чл.343 б ал.5 от НК е отнел в полза на държавата моторно превозно
средство- лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Джета“, с рег.№********, ведно с ключ
за него – на съхранение в РУ на МВР – Димитровград, което МПС е изключителна
собственост на подсъдимия Р. Т. С. . В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се противоконституционност на
разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК и несъобразеността й с правото на ЕС, за съразмерност и
пропорционалност на наказанието. Сочи се образуваното КД № 15/2024г. и предстоящото по
него произнасяне, както и отправено от РС – Велики Преслав преюдициално запитване до
СЕС. С тези доводи се иска отмяна на обжалваното определение.
Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира
определението за правилно, обосновано, законосъобразно и предвид произнасянето на
Конституционният съд, иска да бъде потвърдено.
Пред настоящата инстанция подсъдимият не се явява .Явява се защитникът му
адв.П. ,който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното с нея определение .
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното
1
определение, по наведените от страните доводи и служебно на основание чл.314 от НПК
намира, че жалбата е допустима, но неоснователна ,поради следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по внесен от РП –
Хасково – ТО – Димитровград обвинителен акт, изготвен по ДП № 170/2024г. по описа на
РУ – Димитровград, с който подсъдимия Р. Т. С. с ЕГН- ********** от гр.Х. , е предаден
на съд за две престъпления по чл.354а ал.3 т.1,предл.1-во и по чл.343б ал.3 от НК. В
проведеното на 16.07.2025г. съдебно заседание, е одобрено споразумение по делото
постигнато на същата дата между прокурор при РП – Хасково – ТО – Димитровград и
защитника на подсъдимия, с което последния е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.354а ал.1 т.1 от НК , затова че 09.03.2024 г. в с.Ч., общ.Д., обл. Х., без
надлежно разрешително държал високо рискови наркотични вещества - марихуана /канабис,
коноп/ с нетно тегло 6,28 гр. със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент -
тетрахидроканабинол 5.95 % /тегловни процента/ и марихуана /канабис, коноп/ с нетно тегло
78 гр. грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент -
тетрахидроканабинол 4.53 % /тегловни процента/ на обща стойност 1685.60 лв.,за което му е
определено наказание „лишаване от свобода „ за срок от 10 месеца и кумулативно наказание
„глоба „ в размер на 1000 лв. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от 3 години. Със същото определение
подсъдимият е признат за виновен и в извършено престъпление чл.343б ал.3 от НК – за
това, че на 09.03.2024г. в с.Ч., общ. Д., обл. Х. управлявал моторно превозно средство лек
автомобил марка" Фолксваген", модел "Джета" с рег. № ********, след употреба на
наркотични вещества, а именно " канабис ", установено по надлежния ред с техническо
средство дрегер "Drug Test 5000" с фабричен № ARLK0007, за което му е наложено
наказание 7 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66
ал.1 от НК за срок от 3 години.Наложена му е и глоба от 490 лв. и кумулативно на
основание чл. 343 г, вр.чл. 343 б ал.1 и чл.37 ал.1 т.7 от НК, е лишен от право да управлява
МПС за срок от 1 година и 5 месеца.На основание чл.23 ал.1 от НК двете наказание са
групирани и е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца
,чието изпълнение по реда на чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години ,а на
основание чл.23 ал.2 и ал.3 от НК към общото наказание са присъединени наказанията
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 5 месеца и наказанието глоба
от 1000 лв. Приспаднато е времето, през което С. е бил лишен от това право по
административен ред, осъден е и за разноски След одобрение на споразумението, в същото
съдебно заседание съдът по реда на чл.383 ал.2 предл.2 от НПК, провел производство по
чл.306 ал.1 т.1 от НПК, вр. чл.53 от НК относно приложението на чл.343б ал.5 от НК по
отношение на лекия автомобил, послужил за извършване на престъплението и след
изслушване становищата на страните приел, че разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК се явява
приложим закон в случаите на чл.343 б ал.1- 4 от НК, предвиждащ отнемане в полза на
държавата на МПС, послужило за извършване на престъплението ,когато е собственост на
дееца, или присъждане на равностойността му когато деецът не е негов собственик.
Конкретно в случая е прието, че въпросното МПС послужило за извършване на
2
престъплението е изключителна собственост на дееца и с тези доводи, с обжалваното
определение на основание чл.343б ал.5, вр. ал.1 от НК е отнел процесното МПС в полза на
държавата .
Тези изводи на първата инстанция са правилни и се споделят от настоящата.
Престъплението по чл.343б ал.3 от НК, за което подсъдимият е признат за
виновен и осъден с одобреното споразумение ,което има значение на влязла в сила присъда,
е умишлено. Възраженията ,наведени в жалбата се отнасят до приложимостта на нормата
на чл. 343б ал. 5 от НК и в тази връзка е е необходимо да се отбележи следното: В
законовия текст е допуснато смесване между обективните елементи на престъплението по
чл. 343б ал.1 от НК – предмет и средство. Принципно немислимо е наказателната норма да
посочва и така изначално да обявява средството на престъплението и по този начин тя /т.е.
законът/, а не деецът, да избира предназначението й като оръдие на престъпното
посегателство. Затова и управляваното от дееца моторно превозно средство при
реализацията на престъпния състав в чл.343б ал.3 от НК категорично не може да се
дефинира като средство на общественоопасното посегателство, а именно такова е правното
му значение при буквалния и необременен от законодателните намерения прочит на
обнародваната с ДВ бр. 67/04.08.2023 г. разпоредба в чл. 343б ал 5 от НК. В постановеното
на 17.07.2025 г. Решение № 8 по к.д. дело № 15/2024 г. Конституционният съд е приел, че
тази непрецизност на правната норма не влияе върху нейното съзвучие с основния закон,
тъй като не засяга принципа на законоустановеност и не се компрометира с изискването за
известност и предвидимост на наказателната отговорност, защото позволява провеждането
на тълкуване в рамките на разумните очаквания. Наред с това е прието, че макар и
несъвършена, разпоредбата се явява годно средство за постигане на легитимната цел и
отговаря на критериите за съразмерност на ограничението спрямо правата на засегнатите от
престъплението. В заключение, Конституционният съд не открива такава степен на
вътрешно противоречие в закона, която да засяга конституционни ценности и да налага
обявяване на нормата за противоконституционна. Едновременно с това изрично е уточнено,
че разминаванията между нормата и правната наука, както и между нея и разпоредбите в
„Общата част“ на НК, могат да бъдат преодолени „чрез съхраняващо тълкуване“, което е
неизменна част от правораздаването и присъщ елемент от правоприлагането. Това означава,
че тълкуване по необходимост в случая се налага, а то поради изложените по-горе
съображения изключва третиране на автомобила като средство на престъплението. И след
като автомобилът е предмет на престъпното въздействие, то предвиденото в чл. 343б ал.5 от
НК отнемане (респ. присъждане на равностойността), което съдът е длъжен да приложи,
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 53 ал.1 б.“б“ от НК.Нормата в чл.
343б ал.5 от НК остава част от действащото позитивно право, поради което, но с
пояснението, че засилената наказателна интервенция е насочена към предмета на
престъплението, а не към средството за осъществяването му, първоинстанционният съд
правилно я е приложил , отнемайки в полза на държавата лекия автомобил ,собственост на
подсъдимия.
Не се споделят и оплакванията, че разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК противоречи на
правото на ЕС, а обстоятелството, че от друг съдебен орган е отправено преюдициално
запитване за съответността й с правото на ЕС, след като няма произнасяне от СЕС, е
ирелевантно за настоящото дело.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл.306 ал.3, вр. ал.1 т.1, вр. чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК,
съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.07.2025г. постановено по НОХД
№123/2025г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което основание чл.343б ал.5,
вр.ал.1 от НК е отнето в полза на държавата моторно превозно средство- лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Джета“, с рег.№********, ведно с ключ за него – на съхранение
в РУ на МВР – Димитровград, което МПС е изключителна собственост на подсъдимия Р.
Т. С.,ЕГН-********** от гр.Х..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4