Решение по дело №345/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 319
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Георги Йовчев
Дело: 20223001000345
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Варна, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000345 по описа за 2022 година


Производството е образувано по въззивна жалба на П. С. А., с ЕГН ********** от
гр.Варна срещу решение №127/05.04.2022 г. по т.д.766/2021 г. по описа на ВОС, с което е
отхвърлен предявения от въззивника иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за
приемане за установено, че не дължи на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. "Московска", № 19, сумата от 27887.37 лв., непогасена
главница по Договор за кредит „Експресо“ № 266420/25.03.2011 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението в съда 26.09.2013 г. до изплащането, сумата
1410.61 лв., възнаградителна лихва за периода 25.10.2011 г. – 02.10.2012 г., сумата 4170.37
лв., наказателна лихва, както и сумата 669.37 лв., разноски по делото, за които суми е
издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 14126/2013 г., на ВРС,
XXIV с. и е образувано изп.д. № 20168950400097, на ЧСИ № 895, с район на действие ВОС,
поради погасяването по давност на правото да иска изпълнение.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие със закона и необосновани изводи.
Насрещната страна „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище гр.София е
подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Твърди се, че ответникът на основание заповед за изпълнение от 27.09.2013 г., по
ч.гр.д.№ 14126/2013 г., на ВPC, XXIV с-в, се е снабдил с изпълнителен лист за сумата от 27
887.37 лв., представляваща непогасено задължнеие по договор за кредит – „Експресо“ №
266420/25.03.2011 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението –
26.09.2013 г. до изплащането, сумата 1410.61 лв., възнаградителна лихва, за периода
25.10.2011 г. – 02.10.2012 г., както и сумата 4170.37 лв., наказателна лихва, както и разноски
1
за заповедното производство в размер на 669.37 лв. Излага, че въз основа на изпълнителния
лист е образувано изп.д.№ 508/2013 г., на СИС при ВРС, I-ви район, което по молба вх. №
25362/12.12.2016 г. на кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е прехвърлено за
продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ, рег. № 895, с район на действие – ВОС.
Твърди, че последното валидно изпънително действие е извършено на 08.11.2013 г. с
налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, поради което до датата на
последващия запор през 2021 г., погасителната давност е изтекла.
Ответникът „БАНКА ДСК“ АД, със седалище гр.София е подал писмен отговор, в
който оспорва иска.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна: Предявената въззивна жалба е депозирана
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.
259, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими. Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до неправилността
на съдебния акт, касаещ приложимите норми относно погасяване на вземането по давност,
то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на
чл. 269, изр.2 ГПК.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че по ч.гр.д.№ 14126/2013 г., на ВPC, XXIV с., в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД, чиито правоприемник е въззиваемото дружество е издадена Заповед по чл. 417 ГПК от
27.09.2013 г., по силата на която длъжниците П. С. А. и К. С. Ш.-А.а, са осъдени да заплатят
солидарно сумата 27 887.37 лв., представляваща непогасено задължнеие по договор за
кредит – „Експресо“ № 266420/25.03.2011 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението – 26.09.2013 г. до изплащането, сумата 1410.61 лв.,
възнаградителна лихва, за периода 25.10.2011 г. – 02.10.2012 г., както и сумата 4170.37 лв.,
наказателна лихва, както и разноски за заповедното производство в размер на 669.37 лв. За
събиране на вземането по издадената заповед, въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп.д.№ 508/2013 г., на СИС при ВРС, I-ви район, което по молба вх. №
25362/12.12.2016 г. на кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е прехвърлено за
продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ, рег. № 895, с район на действие – ВОС.
От доказателствата по делото се установява, че с разпореждане от 28.10.2013 г. е наложен
запор върху МПС – Ауди 80, ДК № В5044СТ, собственост на въззивника, а след извършени
справки с разпореждане от 07.11.2013 г. е наложен и запор върху трудовото му
възнаграждение, получавано от „Мизия Милк“, по силата на трудов договор от 27.09.2012 г.
С молба вх. № 16214/25.11.2013 г., третото задължено лице – „Мизия милк“ ООД е признало
вземането и е уведомило съдебния изпълнител, че изплащането ще се извършва при
условията на чл. 446 ГПК. Видно от уведомително писмо вх. № 10741/19.08.2014 г.,
трудовото правоотношение на въззивника с „Мизия милк“ ООД е било прекратено на
01.08.2014 г. Установява се, че през периода м.02.2014 г. – м.07.2021 г., по изпълнителното
дело почти ежемесечно са постъпвали доброволно платени от въззивника суми, с които
дългът е бил намаляван. С молба от 14.07.2021 г., взискателят е направил искане за налагане
на запор на трудово възнаграждение на въззивника от „Симид Агро“ ЕООД, като от м.
08.2021 г., по изпълнителното дело са започнали да постъпват суми в резултат на наложения
запор.
Тъй като се касае за вземания установено със заповед за изпълнение, която има
2
значение на влязло в сила решение, по отношение на тях следва да се прилага общата пет
годишна давност, съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Съдът намира, че при разрешаване на спора относно погасяване на вземанията по
давност, следва да намери приложение и приетото на 26.06.2015 г. ТР № 2/2015 г., с което е
обявено, че ППВС № 3/80 г. е загубило сила и е възприето, че на основание чл. 116, б. "в"
ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането.
Заповедта за изпълнение издадена срещу въззивника е влязла в сила на 26.11.2013 г.,
поради което относими спрямо иска за несъществуване на правото на принудително
изпълнение поради изтекла погасителна давност, са фактите настъпили след 26.11.2013 г. В
този смисъл следва да се приеме, че започналият да тече на 26.11.2013 г. давностен срок е
бил прекъсван първоначално с искането за налагане на запор върху вещи на длъжника и
трудовото му възнаграждение, както и с извършените от трети задължени лица плащания, а
по-късно и от извършените по доброволен път от длъжника, но в рамките на
изпълнителното производство плащания, с които действия, последният е поддържал
висящността на изпълнителния процес.
Наред с това следва да се посочи, че с извършваните месечни плащания по
изпълнителното дело, образувано именно по молба на кредитора „БАНКА ДСК” АД,
длъжникът потвърждава категорично и недвусмислено съществуването именно на
задължението по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист към сочения в тях
кредитор. Обстоятелството, че плащанията са извършвани по изпълнителното дело, по
естеството си предполагат достигането на тези действия до знанието на кредитора, най-
късно при извършване на разпределение на получените суми от страна на съдебния
изпълнител в полза на кредитора. Ето защо съдът намира, че всяко доброволно плащане от
страна на длъжника по образуваното по молба на кредитора изпълнително производство
представлява признаване на вземането и води до прекъсване на давността по смисъла на
чл.116, б.„а“ от Закона за задълженията и договорите. В този смисъл са и разясненията
дадени в Тълкувателно решение N 4 от 14.10.2022 г., постановено по тълкувателно дело N
4/2019 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че към датата на образуване на исковото
производство, давността не е изтекла, поради което предявеният иск, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед на гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на настоящето
решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
въззиваемото дружество, следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
размер на 300 лева.
Воден от горносто, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №127/05.04.2022 г. по т.д.766/2021 г. по описа на ВОС, с
което е отхвърлен предявения от П. С. А., с ЕГН ********** от гр.Варна иск с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК, за приемане за установено, че не дължи на „БАНКА ДСК”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Московска", № 19,
сумата от 27887.37 лв., непогасена главница по Договор за кредит „Експресо“ №
266420/25.03.2011 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в
съда 26.09.2013 г. до изплащането, сумата 1410.61 лв., възнаградителна лихва за периода
25.10.2011 г. – 02.10.2012 г., сумата 4170.37 лв., наказателна лихва, както и сумата 669.37
лв., разноски по делото, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, по ч.гр.д. № 14126/2013 г., на ВРС, XXIV с. и е образувано изп.д. № 20168950400097,
3
на ЧСИ № 895, с район на действие ВОС, поради погасяването по давност на правото да
иска изпълнение.
ОСЪЖДА П. С. А., ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к.„Възраждане“, бл. 16, вх. 3, ет.
4, ап. 57 ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ АД. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Московска” №19, сумата от 300 (триста) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4