гр.К., ……….2021 год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданска колегия в
публично заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря........................Х. К.............................................................като
разгледа докладваното от съдията..................................гр.д.№1122 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.92 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено
заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу С.В.Д., с ЕГН-********** било
образувано ч.гр.д.№3541/2019 г. по описа на РС-К., издадена заповед за
изпълнение и рамките на предвидения от законодателя 14 /четиринадесет/ дневен
срок с оглед постъпило възражение от страна на длъжника на основание чл. 415
във вр. с чл. 422 от ГПК предявява иска за установяване съществуването на
изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство. Исковата
претенция срещу С.В.Д., с ЕГН-********** се основавала по договор за цесия от
дата 29.11.2019 г., с прехвърлител на вземанията "И. ф." ООД, ЕИК:*****,
което дружество било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „Т.Б.“ ЕАД. Мобилният оператор с
търговска марка „Т.“, прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение №1 от договора. „ЮБЦ“ ООД с ЕИК:***** встъпил в
правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл.410 ГПК, които придобил върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Твърди, че въз
основа на договора с мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД ответникът е ползвала
предоставяните й мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната №*****.. На 09.01.2018 г. потребителят подписала договор за ползване на мобилен номер *****, при избран тарифен план
Тотал, с месечна абонаментна такса ***лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. На същата дата абонатът добавил за ползване и мобилен
номер *****, при избран
тарифен план Тотал, с месечна абонаментна такса ***лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Въз основа на сключения договор за предоставянето на
мобилни услуги с индивидуален клиентски номер М03264122 от 09.01.2018 г. за
периода от 15.12.2017 г. до 14.04.2018 г. били издадени фактури на обща
стойност ***лв., както следва: - фактура №**********/15.01.2018 г. за отчетен
период 09.01.2018г.-14.01.2018 г.на
обща стойност ***лв. както следва: за мобилен номер *****, с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на ***лв. /без ДДС/, от които: - ***лв. незаплатена цена на
месечен абонамент по избрания тарифен план, ***лв. незаплатена цена на други
услуги /към номера 0700/0800/00800/, използвани извън пакета, ***лв.
незаплатена цена за разговори към „Грижа за клиента“, ***лв. незаплатени услуги
с добавена стойност СМС, използвани извън пакета; за мобилен номер *****, с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на ***лв./без ДДС/, от които: ***лв. без ДДС незаплатена цена на
месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал *** лв. с ДДС, ***лв.
незаплатена цена на други услуги /към номера 0700/0800/00800/, използвани извън
пакета, ***лв. незаплатена цена за кратки текстови съобщения, използвани извън
пакета, платими в срок 30.01.2018г.;
- фактура №**********/15.02.2018 г. с отчетен период 15.01.2018г.-14.02.2018 г. на стойност 203.34 лв. както
следва: за мобилен номер *****
с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на ***лв. /без ДДС/ в
т.ч. ***лв. без ДДС незаплатена цена на месечен абонамент по избрания тарифен
план Тотал ***лв с ДДС, ***лв. незаплатена цена за незаплатена цена на други
услуги /към номера 0700/0800/00800/, използвани извън пакета, ***лв.
незаплатена цена за други услуги с добавена стойност, използвани извън пакета, ***лв.
незаплатена цена за разговори „Към грижа за клиента“, ***лв. незаплатена цена
за услугата Роуминг (общо); и за мобилен номер *****, с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на ***лв./без
ДДС/, в т.ч. ***лв. без ДДС незаплатена цена на месечен абонамент по ползвания
тарифен план Тотал ***лв с ДДС, ***лв. незаплатена цена на допълнителен пакет
СМС/ММС в мрежата на Теленор, ***лв. незаплатена цена за разговори към „Грижа
за клиента“, ***лв. незаплатена услуга Роуминг, използвана извън пакета; със
срок за плащане 02.03.2018г. Абонатът потребила и не е заплатила мобилни
услуги на обща стойност ***лв.,
фактурирани за два последователни отчетни месеца - за м.01.2018г. и за м.02.2018г.
Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер. Неизпълнението на абоната-ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност ***лв., ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка
с чл.75, вр.с чл.196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника С.В.Д. за ползваните
абонаменти и издал по абонатен номер №*****
крайна фактура №**********/15.04.2018г. с начислена
обща сума за плащане в размер на ***лв.
в т.ч. неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в
размер на *** лв. и ***лв. за потребените мобилни услуги
от предходните два отчетни периода, със срок за плащане на задължението
30.04.2018 г. Датата на
деактивация на процесния абонамент била 30.03.2018г. като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.Така абонатът бил в неизпълнение
на договорите си и спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал ***лв. с ДДС за мобилен
номер ***** до 09.01.2020г. Претендираната сума в
размер на ***лв. била формирана като сбор от незаплатени далекосъобщителни и
мобилни услуги по договора в размер на ***лв. и неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на ***лв., ведно с мораторна лихва в размер на ***лв. за периода от
04.05.2018 г. до 06.12.2019 г. В допълнение на
неустойката, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок
на договора по чл.1.1. б.“б“. Приложени били уговорените правила за начисляване
на неустойката като за номер *****
била начислена неустойка по договор за мобилни услуги в размер на
тримесечни абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3 x ***лв. без ДДС = ***лв.
и за номер ***** неустойка
по договор за мобилни услуги в размер на тримесечни абонаментни такси (без ДДС)
в размер на 3 x ***лв. без ДДС =
***лв.
При сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите 25-то число
от месеца. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С.В.Д.,
с ЕГН-**********, че съществува вземане на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК:*****, в
размер на ***лв. по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, представляващо сбор от
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга в размер на ***лв., ***лв.
неустойка по договорите, сключени между ответницата и Т. Б.“ ЕАД, ведно с
мораторната лихва за забава в размер на ***лв. за периода от 04.05.2018 г до
06.12.2019 г. Претендира съдебни разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК въпреки, че с изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на отговора, така и последиците от не подаването му в едномесечния срок. В съдебно заседание ответникът не се явява, не е дала становище по иска и не е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
С молба вх.№263712/27.11.2020 г. ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
От събраните по доказателства
съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№3541/2019 г. по
описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед №2112/18.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С.В.Д., с ЕГН-**********, за сумите: ***лв.
главница, ***лв. мораторна лихва за забава за периода от
04.05.2018 г. до 06.12.2019 г. и законната лихва върху главницата от
16.12.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и *** лв. разноски по делото, от които: ***лв. държавна такса и *** лв. с ДДС възнаграждение. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на постоянния и
настоящия адрес по справка в НБДН. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и указанията на съда ищецът е предявил иска за установяване съществуването
на вземането му по издадената заповед за изпълнение.
Преписа от исковата молба, ведно с
приложенията и разпореждане по чл.131 от ГПК са връчени лично на ответника на
постоянния адрес по справка в НБДН, на който адрес са връчени лично и
определението по чл.140 от ГПК с указанията на съда по чл.238 от ГПК.
Установителният иск с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като заповед №2112/18.12.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Съдът като взе предвид данните по делото и направеното искане по реда на чл.238, ал.1 от ГПК приема следното:
Налице са формалните предпоставки,
съгласно чл.238, ал.1 от ГПК за удовлетворяване искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, тъй като са изпълнени
изискванията на чл.239, ал.1 от ГПК, а именно: на ответника са указани последиците
от неспазване срока за подаване на отговор и от неявяване в съдебно заседание.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, съдът приема предявените искове за процесуално допустими и по същество вероятно основателни. Вероятната основателност на предявените искове се обосновава в случая и от приетите по делото писмени доказателства в т.ч. заверени копия на 2 бр. договора за мобилни услуги от 09.01.2018 г., декларация-съгласие, приложение-ценова листа от 09.01.2018 г., пълномощно, 3 бр. фактури от 15.04.2018 г.,15.01.2018 г. и 15.02.2018 г., Общи условия на Т. Б. ЕАД, уведомление за цесия от 22.05.2020 г., договор за цесия от 29.11.2019 г., договор за прехвърляне на вземания от 12.07.2019 г., връчени лично на ответника С.В.Д. и не оспорени.Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати дължимите парични суми по процесните договори за мобилни услуги са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответника С.В.Д. е да докаже, че е изплатила претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото не са представени. По иска по чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена неустойка, както и настъпването на изискуемостта и размера й, а в тежест на ответника е да докаже плащане или да наведе правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи възражени. Такива възражения не са наведени. Представените доказателства доказа всички елементи на фактическия състав по предявените искове. Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, като предявените искове следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по същество.
По разноските:
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид
изложеното на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на *** лв., от които: 25
лв. държавна такса и *** лв.с ДДС адвокатско възнаграждение, както и *** лв.
разноски от които: *** лв. държавна такса и *** лв. с
ДДС адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№3541/2019
г. по описа на РС-К. .
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на С.В.Д., с ЕГН-********** *** и настоящ адрес ***, че съществува
вземане на ”Ю.” ЕООД, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление ***, за сумата
от ***лв., представляваща сбор от главница за потребена и неплатена
далекосъобщителни/мобилни услуги в размер на ***лв., ***лв. неустойки по
договори за мобилни услуги и ***лв., мораторната лихва за забава за периода от 04.05.2018 г до
06.12.2019 г., за
които вземания е издадена заповед №2112/18.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3541/2019 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА С.В.Д.,
с ЕГН-********** *** и настоящ адрес *** да заплати на ”Ю.” ЕООД, с ЕИК:*****,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на *** лв. и *** лв. разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 3541/2019 г. по описа на Районен съд-К..
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл.239, ал.4 от ГПК.
След влизане в сила на решението, препис
от него да се приложи по ч.гр.д.№3541/2019 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: