№ 1115
гр. Варна, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. С.а
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. С.а Въззивно гражданско дело №
20233100501692 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 57178/31.08.2022г. от К. Д. Р. , ЕГН **********, с
настоящ адрес: в ****** срещу решение №2531/10.07.2023г., постановено по
гр.дело № 20213110113676/2021г. на Варненския районен съд, в частта, с
която е прието за установено по отношение на въззивника, че дължи на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от
866.56 лева /осемстотин шестдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от
16.01.2019 г. до 16.07.2019 г. по партида с абонатен № 1276472, за обект,
находящ се в ******, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.02.2021 г., до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 143.88 лв. /сто четиридесет и три лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху
главницата, дължима за периода от този период представляваща обезщетение
за забава върху посочената главница, начислено за периода от 18.04.2019г. до
1
11.02.2021г., за които суми са издадени фактури в периода 19.03.2019г. –
17.07.2019 г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед №
261394/19.02.2021 г. за изпълнение на паричнозадължение по ч. гр. д. №
2480/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 с[1]в, на основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. За неправилен се счита извода
на съда, че главницата, която ответникът дължи е формирана от първите три
фактури посочени на стр.2 от исковата молба, като в първата фактура са
ценообразувани 266 куб.м. вода, а във втората и третата фактура по 7 куб.м.
вода. Поддържа се оспорването, че не е установено от страна на ищеца, че
ответникът е реално потребил 266 куб.м. вода. Според вещото лице по СТЕ
средмесечния разход на количество вода е 5 куб.м. вода. Следователно за
процесните периоди биха се потребили 15 куб.м. вода, а не 280 куб.м.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Водоснабдяване и канализация“ Варна – ООД, в който се
застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност
и законосъобразност на атакуваното решение. Доказана е реалната
консумация на потребена вода от 266 куб.м. В констативния протокол
№125/29.01.2019г. са отбелязани показания на водомера 2168. На проверката
е присъствал ответника и е положил подпис. За следващите два отчетни
периода също е доказана реалната консумация от по 7 куб.м., съгласно
заключението на вещото лице. По изложените съображения се моли
въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му
части.
В съдебно заседание въззивникът редовно пР.ан чрез особенния си
представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също
редовно пР.ана, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно
изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
2
редовност.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено
по отношение на ответника К. Д. Р., че дължи на ищеца „Водоснабдяване и
канализация“ Варна - ООД сумата от 1445.16 лева, представляваща
незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 16.01.2019 г. до
18.01.2021 г. по партида с абонатен № 1276472, за обект, находящ се в
******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.02.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 162.75 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата, дължима за периода от този период представляваща
обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за периода от
18.04.2019г. до 11.02.2021г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 от
ГПК Заповед № 261394/19.02.2021 г. за изпълнение на паричнозадължение по
ч. гр. д. № 2480/2021 г. по описа на Районен съд – Варна .
Ищецът излага, че е подал заявление за процесната сума и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в изпълнение на
указанията на съда за ищецът се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск.
В исковата молба ищецът твърди, че същият, в качеството си на
оператор по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги предоставя на ответника ВиК услуги. Ответникът е титуляр на партида
с абонатен № 1276472, за обект, находящ се в ******. За релевираните
периоди ответникът не заплатил дължимите суми за ВиК услуги, като поради
не плащане в срок същият дължи освен главниците и мораторна лихва за
посочените периоди в претендираните размери.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено, че ответникът дължи процесните суми.
Ответникът К. Д. Р. е депозирал отговор в срока чл.131 от ГПК, в
който излага съображения за недопустимост на предявените искове, а по
същество оспорва същите по основание и размер.
Ответникът твърди, че не е собственик на имота за процесния период,
не е ползвател на ВиК услуги. Имотът е отчужден на 18.12.2019г. Излага
3
съображения, че от представените доказателства не може да се установи
реалната консумация на вода, оспорва годността на поставения водомер.
Въвеждате се възражения, че е начислено голямо количество вода, което не
може реално да бъде потребено за процесния период. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
По изложените доводи моли съдът да отхвърли предявените искове.
Решение №2531/10.07.2023г., постановено по гр.дело №
20213110113676/2021г. на Варненския районен съд е влязло в законна сила, в
частта, с която са отхвърлени исковете за приемане за установено, че се
дължат следните суми: за разликата над 866.56лв. до пълния предявен размер
от 1445.16лв. за главница и за периода 17.02.2020г. до 18.01.2021г., както и за
разликата над 143.88лв. до пълния предявен размер от 162.75лв. за периода от
18.06.2020г. до 11.02.2021г.
При така очертаните предмет на предявените искове и въззивен
контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За основателност на предявения главен иск в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между него, в
качеството си на оператор по Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и ответникът е сключен договор за ВиК услуги, че
ответникът е титуляр на сочената партида, че се дължи за релевираните
периоди такси за ВиК услуги в претендираните размери, че поради
неплащане в срок ответникът е изпаднал в забава и същият дължи мораторна
лихва за посочените периоди в претендираните размери.
Настоящата инстанция, с оглед събраните в хода на съденото дирене
доказателства приема за доказан факта, че между страните е сключен договор,
по силата на който ищецът се е задължил да предоставя ВиК услуги за
питейни – битови нужди, а от своя страна ответникът, в качеството си на
потребител по смисъла на чл.2, ал.1 и чл.59 от Общите условия на ищеца, да
заплаща дължимото възнаграждение в срока по чл.31, ал.2, а именно тридесет
4
дневен срок след датата на фактуриране.
От представената по делото справка от Агенцията по вписванията се
установява, че водоснабденият обект, находящ се в ****** е бил собственост
на К. Д. Р. и А. Д. Р. по силата на договор за продажба от 2007г. през
процесния период 16.01.2019г. до 16.07.2019г. В чл.2, ал.1, т.1 от Общите
условия и чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е прието, че потребители на услугите ВиК са
собствениците на водоснабдявани имоти.
С оглед горното въззивникът се явява потребител на ВиК услуги,
поради което и пардитата се води на негово име с клиентски №1276472.
От представения констативен протокол №125/29.01.2019г. се
установява, че е извършено посещение на водоснабдявания имот на ответника
за отчет и оглед на водомерно положение. В констатациите е вписано, че
главният водомер е с показания 2005, а показанията на контролния водомер са
2168. С подписването на този протокол въззивникът е признал неизгодни
факти, а именно, че към тази дата това са били показанията на водомера,
които не се опровергават от други доказателства.
Съгласно опис на отчети на абонат е налице реално отчитане от
инкасатор на 17.01.2019г., където показанията на водомера са били 1902. За
периода 16.01.2019г. до 29.01.2019г., когато е съставен констативния
протокол е налице разлика между старо и ново показание от 266 куб.м. На
18.06.2019г. инкасаторът е отчел ново показание на водомера от 2175 и е
налице разлика от 7 куб.м. за периода 20.05.2019г. до 16.07.2019г. Съответно
на 18.07.2019г. отново е извършен реален отчет, където са отразени 7 куб.м.
вода при показания на водомера 2182 за периода 17.06.2019г. до 16.07.2019г.
Следователно процесните 297 куб.м. вода са реално консумирани в периода
16.01.2019г. до 16.07.2019г. Тези показания не се опровергават по никакъв
начин от заключението на вещото лице по допусната СТЕ. Вещото лице е
дало предполагаем среден разход от 5 куб.м на месец, но от едно лице.
Не са налице оплакванията във въззивната жалба, че неправилно са
остойностени ВиК услугите, както и по отношение на размера на начислената
лихва за забава, поради което съдът намира, че исковете по чл.415, ал.1, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са доказани по своето основание и
5
размер.
По изложените съображения и при съвпадане на правните изводи на
двете инстанции, първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се следват разноски в
размер 50.00лв., определено от съда юрисконсултско възнаграждение по
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, след преценка за
фактическата и правна сложност на въведения въззивен спор. В тежест на
въззивника са и 300.00лв., разноски за възнаграждение за особен
представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2531/10.07.2023г., постановено по
гр.дело № 20213110113676/2021г. на Варненския районен съд, в частта, с
която е прието за установено по отношение на К. Д. Р. , ЕГН **********, с
настоящ адрес: в ******, че дължи на „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 866.56 лева /осемстотин шестдесет и
шест лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща незаплатена стойност
на ползвани В и К услуги за периода от 16.01.2019 г. до 16.07.2019 г. по
партида с абонатен № 1276472, за обект, находящ се в ******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
18.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 143.88 лв. /сто четиридесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от
този период представляваща обезщетение за забава върху посочената
главница, начислено за периода от 18.04.2019г. до 11.02.2021г., за които суми
са издадени фактури в периода 19.03.2019г. – 17.07.2019 г., за които суми е
издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед № 261394/19.02.2021 г. за
изпълнение на паричнозадължение по ч. гр. д. № 2480/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, 50 с[1]в, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ
и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Д. Р. , ЕГН **********, с настоящ адрес: в ****** ДА
6
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Прилеп №33
сумата от 350.00лв. /триста и петдесет лева/, представляваща разноски и
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7