РЕШЕНИЕ
№ 1323
гр. Варна, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110203300 по описа за 2025 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба, предявена от " Е." ООД против Наказателно постановление
№ 839662-F822687/21.07.2025 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД-
НАП-В., с което е наложено административно наказание " Имуществена
санкция" в размер на 1 000 лева на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат се доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила, а именно че в акта и постановлението не са посочени
датата и мястото на извършване на нарушението, а самото то не е описано
достатъчно подробно. Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението, а в условията на алтернативност-прилагане на чл. 28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. А.
пледира за отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
1
като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2025г. свид.Г. - старши инспектор по приходите в ТД на
НАП- В., в изпълнение на служебните си задължения, извършила проверка
възложена с резолюция №П-03000325034671-0РП-001/20.02.2025г. на
възз.дружество, което било регистрирано по ЗДДС лице.
В хода на ревизията се установило, въз.дружество в качеството си на
регистрирано по реда на ЗДДС лице не изпълнило задължението си да отрази
в дневник покупки издадени КИ в периода за който се отнасят, както следва:
-КИ № **********/05.07.2024г. с ДО -75,71 лв. и ДДС -15, 15 лв.
издадено от Е. 07 АД с ЕИК *********. Същото е отразено в дневник покупки
за м.02/2025г., вместо в дневник за покупки за м.07/2024г.
-КИ № **********/31.08.2024г. с ДО -7,77 лв. и ДДС -1,55 лв.
издадено от Е. К. ООД с ЕИК *********. Същото е отразено в дневник
покупки за м.02/2025г. , вместо в дневник за - покупки м.08/2024г.
КИ № **********/02.09.2024г. с ДО -215,87 лв. и ДДС -43,17 лв.
издадено от Е. К.-ООД с ЕИК *********. Същото е отразено в дневник
покупки за м.02/2025г. , вместо в дневник за покупки м.09/2024г.
КИ № **********/22.01.2025г. с ДО -17,92 лв. и ДДС -3,58 лв. издадено
от И. К.С Б.Я ЕООД с ЕИК *********. Същото е отразено в дневник
покупки за м.02/2025г. , вместо в дневник за покупки м.01/2025г.
-КИ № **********/07.01.2025г. с ДО -3,63 лв. и ДДС -073 лв.
издадено от И.Р К. Б.Я ЕООД с ЕИК *********.'Същото е отразено в дневник
покупки за м.02/2025г. , вместо в дневник за покупки м.01/2025г
-КИ № 14006502408/15.01.2025г. с ДО -25.51 лв. и ДДС -5,10 лв.
издадено от И. К. Б. ЕООД с ЕИК *********. Същото е отразено в дневник
покупки за м.02/2025г. , вместо в дневник за покупки м.01/2025г.
-КИ № **********/20.01.2025г. с ДО -153,63 лв. и ДДС -30,73 лв.
издадено от И. К. Б. ЕООД с ЕИК *********. Същото е отразено в дневник
покупки за м.02/2025г. , вместо в дневник за покупки м.01/2025г
КИ № **********/20.01.2025г. с ДО -147,14 лв. и ДДС -29,43 лв.
2
издадено от И. К. Б. ЕООД с ЕИК *********. Същото е отразено в
дневник покупки за м.02/2025г. , вместо в дневник за покупки м.01/2025г.
-КИ № **********/27.01.2025г. с ДО -107 лв. и ДДС -21,4 лв.
издадено от И.К. Б. ЕООД с ЕИК *********. Същото е отразено в дневник
покупки за м.02/2025г. , вместо в дневник за покупки м.01/2025г.
КИ № **********/03.01.2025г. с ДО -176,59 лв. и ДДС -35,32 лв.
издадено от И. К. Б. ЕООД с ЕИК *********. Същото е отразено в
дневник покупки за м.02/2025г. , вместо в дневник за покупки м.01/2025г.
КИ № **********/03.01.2025г. с ДО -176,59 лв. и ДДС -35,32 лв.
издадено от И. К. Б.ЕООД с ЕИК *********. Същото е отразено в
дневник покупки за м.02/2025г. , вместо в дневник за покупки м.01/2025г.
-КИ № **********/22.01.2025г. с ДО -163,41 лв. и ДДС -32,68 лв.
издадено от И. К. Б. ЕООД с ЕИК *********. Същото е отразено в дневник
покупки за м.02/2025г. , вместо в дневник за покупки м.01/2025г.
-КИ № **********/07.01.2025г. с ДО -134,42 лв. и ДДС -26,88 лв.
издадено от И. К. Б. ЕООД с ЕИК *********. Същото е отразено в дневник
покупки за м.02/2025г. , вместо в дневник за покупки м.01/2025г.
-КИ № **********/15.01.2025г. с ДО -64,64 лв. и ДДС -12,93 лв.
издадено от И. К.Б. ЕООД с ЕИК *********. Същото е отразено в дневник
покупки за м.02/2025г. , вместо в дневник за покупки м.01/2025г.
-КИ № **********/30.01.2025г. с ДО -128,12 лв. и ДДС -25,62 лв.
издадено от И. К. Б. ЕООД с ЕИК *********. Същото е отразено в дневник
покупки за м.02/2025г. , вместо в дневник за покупки м.01/2025г.
-КИ № **********/30.01.2025г. с ДО -99,99 лв. и ДДС -20 лв.
издадено от И.Р К. Б.ЕООД с ЕИК *********. Същото е отразено в дневник
покупки за м.02/2025г. , вместо в дневник за покупки м.01/2025г.
Поради това свид.Г. съставила против "Е." ООД акт за установяване
на нарушение за това, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице, не е
включило получените кредитни извествтия в дневника за покупки за данъчен
период – месеца в който са издадени, което е довело до определяне на ДДС в
по-малък размер. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 124,
ал.5 вр. чл. 182, ал.1 от ЗДДС.При предявяването на акта, както и в срока по
чл. 44, ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
3
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган изцяло е
възприел фактическите констатации в акта, както и правната квалификация на
нарушението по чл. 124, ал.5 вр. чл. 182, ал.1 от ЗДДС. За него на основание
чл. 182, ал.1 от ЗДДС на дружеството била наложена "Имуществена санкция"
в размер на 1 000 лв.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид. Г. –
актосъставител, чиято достоверност на показанията съдът кредитира, като
дадени обективно и безпристрастно. От тях се установи, че нарушението е
установено при извършена проверка на дружеството, при която станало ясно,
че посочените кредитни известия не са включени в отчета за месеца за който
са издадени.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Зам.Директора на ТД на НАП- гр.В., съгласно заповед на Изпълнителния
директор на НАП и в шестмесечния преклузивен срок. Актът също е съставен
в срока по чл. 34 от ЗАНН и от компетентно лице.
Съобразно събраните по делото доказателства обаче съдът намира, че
в хода на производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Нормата на чл. 124, ал.5 от ЗДДС сочи, че регистрираното по ЗДДС
4
лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за
покупки за данъчния период, през който са издадени. По делото няма спор, че
посочените 16 броя кредитни известия не са отразени в дневника за покупки
на въз.дружество за съответния месечен данъчен период, а за данъчен период
м.02.2025 г..
По делото не са представени доказателства кога са получени
кредитните известия от въз.дружество.
Нито в акта, нито в постановлението обаче са били посочени тези
относими към спора факти. Не е описано кога е получено всяко едно от 16-те
кредитни известия, респективно не са посочени дата и място на извършване на
нарушението, както и датата на неговото установяване за всяко едно от
посочените 16 нарушения. Не е посочено и място на извършване на
нарушението.
Нормите на чл. 42, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН са
императивни и липсата на изискуемите от тях реквизити безспорно
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до
нарушаване правото на защита на наказаното дружество. На следващо място
разпоредбата на чл. 182, ал.1 от ЗДДС предвижда санкция за регистрирано
лице, което не отрази получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък
размер. Т.е. за да е налице нарушение от този вид, то следва да е настъпил
съответния противоправен резултат- определяне на данък в по-малък от
дължимия размер, като този резултат е съставомерен елемент на нарушението.
В случая и в акта, и в постановлението изобщо не е посочено, че
неотразяването на кредитните известия в отчетните регистри през данъчния
период за който са издадени, е довело до определяне на дължимия данък в по-
малък размер. Съответно не е описано и какъв е размера на определения по-
малък размер на определения данък. В случая стойността на определения по-
малък размер на дължимия данък е релевантна към нарушението, доколкото
пък самата санкционна норма предвижда, че се налага "имуществена санкция"
именно в този размер, но не по-малко от 1 000 лв. Поради изложеното до тук
съдът намира, че още при съставяне на акта са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган на свой ред не е
изпълнил задължението си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, като въпреки липсата на
5
възражения, не е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и е издал
наказателно постановление. Не може да се приеме, че е налице хипотезата на
чл. 53, ал.2 от ЗАНН, тъй като нередовностите в акта са били съществени и
реално са пренесени в наказателното постановление.
Отделно от това в процесното НП са посочени общо 16 броя
нарушения обхващащи различни данъчни периоди, АНО не е изпълнил
задължението си да посочи за кой конкретно период налага определеното едно
общо наказание и съответно да посочи дата на нарушението.
За да е съставомерно деянието по чл. 124, ал.5 от ЗДДС законът
изисква не само издадено от доставчика кредитно известие, което да не е
включено в дневниците за покупки от получателя. Задължението за отразяване
в дневниците на покупки възниква само по отношение на получени от
търговеца кредитни известия, което задължава контролния орган да установи
обстоятелствата по тяхното връчване на страната по доставката. Получаването
на кредитното известие от търговеца е релевантен факт, който подлежи на
установяване от административно-наказващия орган в хода на провежданото
от него производство, което не е сторено. Следователно, недоказан е
съществен елемент от обективния състав на нарушението, което изключва
ангажирането на отговорността на наказаното лице. Не са изискани
доказателства въз основа на който да се установи дали има налице забавено
получаване на кредитното известие, което въз.дружество е отразило
своевременно след получаването му в отчетните си регистри.
На следващо място съдът намира, че при съставяне на акта и при
издаване на постановлението са допуснати съществени нарушения на чл. 42,
т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нормата на чл. 182, ал.1 от ЗДДС предвижда
санкция за регистрирано лице, което не отрази получения данъчен документ в
отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне
на данъка в по-малък размер. Т.е. за да е налице нарушение от този вид, то
следва да е настъпил съответния противоправен резултат - определяне на
данък в по-малък от дължимия размер, като този резултат е съставомерен
елемент на нарушението. В случая и в акта, и в постановлението изобщо няма
подобно описание. По този начин е било нарушено правото на защита на
санкционираното лице да разбере въз основа на какви доказателства е било
прието, че е извършило описаното в акта нарушение.
6
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на
което атакуваното наказателно постановление се явява неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в съдебните
производства имат право на разноски по реда на АПК. По този повод са
претендирани от жалбоподателя разноски, ангажирани са и доказателства за
реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер
на 650 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. В
същия договор е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при
подписването му, като в тази си част представлява разписка за заплащането на
хонорара. Същевременно въззиваемата страна е направила възражение за
прекомерност.
Съдът намира възражението за неоснователно, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, изхода от казуса в няколко
съдебни заседания и извършената от процесуалния представител правна
защита. Предвид горното, съдът намира за основателна претенцията за
адвокатски хонорар до пълния й размер от 480 лева, като следва да се осъди
въззиваемата страна за тази сума.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
839662-F822687/21.07.2025 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при
ТД-НАП-В., с което на " Е." ООД е наложено административно наказание "
Имуществена санкция" в размер на 1 000 лева на основание чл.182, ал.1 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“ООД сумата от
480.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
7
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-В.а
по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8