№ 3306
гр. Варна, 11.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. П.
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. П. Въззивно гражданско дело №
20253100501405 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на К. П. П.
чрез адвокат В. С. против решение № 1392 от 22.04.2025 г., постановено по
гр.д.№ 20233110100013 по описа на Районен съд – Варна, осемнадесети
състав, с което е са отхвърлени предявените от К. П. П. срещу К. Л. Х., В. Г. Н.
и Д. Г. Н. субективно съединени искове с правно основание член 54, алинея 2
от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ за приемане за установено
в отношенията между страните, че при изготвянето на кадастралната карта и
кадастралните регистри /КККР/ за част от землището на село Ново Оряхово,
община Долни чифлик, област Варна, одобрени със заповед № РД-18-33 от
15.05.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка, като
реална част от собствения на ищцата поземлен имот със стар идентификатор
52115.501.171 и площ 404 кв.м по КККР, одобрени с предходна заповед №
300-5-10 от 09.02.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, е погрешно
заснета като част от нов поземлен имот с идентификатор 52115.90.117,
записан на ответниците, вместо в границите на записаните на ищцата нови
имоти с идентификатори 52115.501.171, 52115.501.1045 и 52115.501.118, която
реална част е с площ 32 кв.м и граници: имот 52115.501.118, останалата част
от имот 52115.501.117 и имот 52115.501.102, индивидуализирана и повдигната
в зелен цвят на приложената комбинирана скица на лист 11 от
първоинстанционното дело и в червен цвят на приложената на лист 10 скица
1
№ 15-471747 от 03.05.2022 г.; осъдена е въззивницата да заплати на В. Г. Н.
сумата от 1 200 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство, и на Д. Г. Н. сумата от 1 200 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното решение. Излага се, че в заповедта за
изменение на КК от 2015 г. изрично е записано, че същата е за част от
землището на село Ново Оряхово и не включва територията, за която е била
издадена предходната заповед от 2004 г., тоест грешката е в графичната част
на заповедта, като само това е основание за уважаване на исковете. Отделно
от това е доказано, че имотът на въззивницата не е променян по
местонахождение и граници от 1971 г., като в предходната заповед за
одобряване на КК от 2004 г. е правилно отразен, и по този план е бил
извършен договорът за доброволна делба. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което да се уважат исковете.
Във въззивната жалба е направено искане за спиране на настоящото
производство на основание член 229, алинея 1, точка 4 по ГПК, тъй като на
производство пред ВКС е к.гр.д.№ 89/2025 г., касаещо същия имот.
Въззиваемите страни в срока по член 263, алинея 1 от ГПК са депозирали
отговор по така подадената жалба, като оспорват същата с аргументи за
правилност и законосъобразност на решението и искат потвърждаването му.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извърШ.та служебна
проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е
от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в законовоопределените срокове, отговаря на изискванията за
редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
В мотивите на тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г., постановено по
тълк.д.№ 2/2014 г., и тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г., постановено
по тълк.д.№ 8/2013 г., на ОСГТК на ВКС е посочено, че основанието за
спиране по член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК е налице, когато има висящ
процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на
2
пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността
между двата спора се основава на връзката между субективните права,
задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните
правоотношения. В мотивите на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г.,
постановено по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, тази зависимост е
обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете
дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено
от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по
преюдициалното правоотношение. От изложеното следва, че връзката между
делата, която има предвид член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК, е обективната
зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо
и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена,
пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело
и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.
Производството по к.гр.д.№ 89/2025 г. по описа на ВКС е между страните
К. П. П. /ищца/ и К. Л. Х. и Любомир Х. Л. /ответници/ с правно основание
член 124, алинея 1 от ГПК във връзка с член 54, алинея 2 от ЗКИР и искане да
бъде прието за установено, че К. П. П. е собственик по наследство от баща си
Петър Костов Иванов и договор за доброволна делба от 2010 г., на реална част
от поземлен имот, находящ се в село Ново Оряхово, община Долни Чифлик,
област Варна, с идентификатор № 52115.501.102 по КК и КР на селото от 2015
г., с площ на реалната част 68 кв.м и граници на реалната част: ПИ №
52115.501.118 по КК и КР на селото от 2015г, ПИ № 52115.501.117 по КККР
на селото от 2015 г., ПИ № 52115.501.120 по КККР на селото от 2015 г., имот
№ 52115.501.171 по КККР на селото от 2015 г. и останалата част от №
52115.501.102 по КККР на селото от 2015 г. , индивидуализирана и повдигната
със зелен щрих на скицата на лист 69 от въззивното дело, както и на реална
част от поземлен имот, находящ се в село Ново Оряхово, община Долни
Чифлик, област Варна, с идентификатор № 52115.501.120 по КККР на селото
от 2015 г., с площ на реалната част 12 кв.м и граници на реалната част: ПИ
№ 52115.501.102 по КККР на селото от 2015 г., ПИ № 52115.501.117 по КККР
на селото от 2015 г., останалата част от ПИ № 52115.501.120 по КККР на
селото от 2015 г. и имот № 52115.501.171 по КККР на селото от 2015 г.,
индивидуализирана и повдигната със син щрих на скицата на лист 69 от
3
въззивното дело, които реални части погрешно са заснети в КК, одобрена със
заповед № РД18-33 от 2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, като част
от поземлен имот с идентификатор № 52115.501.102, записан на К. Л. Х. и
Любомир Х. Л., вместо в записания на нейно име имот с идентификатор
52115.501.171 по КККР от 2004 г.
Производството по настоящето дело е с правно основание член 54, алинея
2 от ЗКИР за приемане за установено в отношенията между страните, че при
изготвянето на КККР за част от землището на село Ново Оряхово, община
Долни чифлик, област Варна, одобрени със заповед № РД-18-33 от 15.05.2015
г. на изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка, като реална част
от собствения на ищцата поземлен имот със стар идентификатор
52115.501.171 и площ 404 кв.м по КККР, одобрени с предходна заповед №
300-5-10 от 09.02.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, е погрешно
заснета като част от нов поземлен имот с идентификатор 52115.90.117,
записан на ответниците, вместо в границите на записаните на ищцата нови
имоти с идентификатори 52115.501.171, 52115.501.1045 и 52115.501.118, която
реална част е с площ 32 кв.м и граници: имот 52115.501.118, останалата част
от имот 52115.501.117 и имот 52115.501.102, индивидуализирана и повдигната
в зелен цвят на приложената комбинирана скица на лист 11 от
първоинстанционното дело и в червен цвят на приложената на лист 10 скица
№ 15-471747 от 03.05.2022 г.
В настоящия случай от една страна е налице частичен субективен
идентитет, но връзка на преюдициалност между делата в разяснения в
практиката на ВКС смисъл липсва. В тази връзка следва да бъде отбелязано,
че връзката на преюдициалност между две дела е в зависимост от това дали
решението по другото дело ще рефлектира върху правния спор на
производството, чието спиране се иска, а не дали е налице тъждество между
страните и/или предмета на двете дела.
Формирането на сила на пресъдено нещо досежно правото на собственост
на двете реални части – предмет на делото, висящо пред ВКС -, респективно
наличието на грешка в КК, не обуславя въпроса кой е собственик на реалната
част – предмет на настоящото дело и налице ли е грешка в КК. Общите за
двата спора въпроси в случая не са основание за спиране на производството по
настоящото дело, а делата са висящи пред различни по степен съдилища,
4
поради което не е възможно и съединяването им за постановяване на общо
решение – член 213 от ГПК. В конкретния случай е имало основание двете
дела да бъдат съединени на основание член 213 от ГПК, но това не е поискано
от страните, а преценката на съда дали да съедини в едно производство
намиращите се във връзка помежду си висящи дела по описа на един и същи
съд е изцяло в правомощията на решаващия съд и не подлежи на
инстанционен контрол.
С оглед на изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че
искането за спиране на настоящото дело следва да бъде оставено без
уважение.
Във въззивната жалба и отговорите не са направени доказателствени
искания. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. П. П. за спиране на в.гр.д.№
1405/2025 г. по описа на гражданско отделение на Окръжен съд – Варна на
основание член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК до приключване със стабилен
съдебен акт на производството по к.гр.д.№ 89 по описа за 2025 г. на Върховен
касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 27.10.2025 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните по делото.
5
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от
ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че
постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от
тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
член 78, алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6