Решение по КНАХД №1400/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. П. Г., чрез процесуален представител адв. Р. Д., против Решение № 418/13.06.2025г., постановено по НАХД № 4963/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено Наказателно постановление № 69/08.02.2024г., издадено от директора на РДГ - Бургас, с което за нарушение на чл. 84, ал. 1, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на Ж. П. Г., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 150 лева, същият е лишен от право да ловува за срок от три години, както и е отнета вещта, предмет на нарушението - ловно оръжие ИЖ 43, 12 кал., успоредка № 45386 И Ж. П. Г., [ЕГН], е осъден да заплати на Изпълнителна агенция по горите сумата в размер на 200 (двеста) лева, представляваща сторени в производството пред двете съдебни инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Сита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Според него съдът не е отчел допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- подписване на АУАН само от един свидетел. Съдът неправилно е приел, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, като е кредитирал едностранчиво единствено показанията на служителите, съставили констативния протокол и изцяло е игнорирал показанията на свидетеля, посочен от касатора. Последният оспорва фактическата обстановка, възприета от съда. Излага съображения, че в случая се касае до маловажно нарушение, тъй като навлизането в ловището, което не е вписано в разрешителното за индивидуален лов е само с 30 до 50м., което е несъществено. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с пълномощника си адв. Д.. Адв. Д. поддържа жалбата по изложените в нея, съображения. Добавя, в хода на първоинстанционното производство не е доказано по категоричен и безспорен начин извършване на нарушението и респективно мястото на извършване на нарушението. Счита, че представения по делото картен материал - измерване на GPS координати, както винаги се прави в подобни случаи, е следвало да бъде извършено още при установяване на нарушението на място, на терен, а не след половин година, когато, разбираемо, служителите на ЮИДП и РДГ - Бургас са имали пълната възможност да си правят допълнителни уговорки, да видят точно кое място да посочат в съдебното заседание и т. н. Не счита, че след това предявяване на картен материал се е стигнало до изясняване на обективната истина.Претендира присъждане на разноски, сторени пред първата инстанция.

Касаторът заявява, че е ловджия от 20 години и никога досега не е допускал каквото и да е нарушение. Познава много добре района и категорично е сигурен, че не е излизал извън района.

Ответникът директор на Регионална дирекция по горите Бургас не се явява. Представлява се от юрисконсулт Т. С.. Същата иска подадената касационна жалба да бъде отхвърлена, а първоинстанцинното решение- оставено в сила. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение е правилно и законосъобразно, както и постановено съобразно събраните доказателствата по делото.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„Жалбоподателят Ж. П. Г. притежавал валиден ловен билет за 2023г. и разрешително за индивидуален лов серия ЮИ № 025159, за ловностопански район Равадиново, ловище „Пантоловица“ и „Край село“.

Във връзка с подавани сигнали за извършени нарушения по ЗЛОД свидетелят Ю. Х. Ш. (на длъжност гл. специалист в ЮИДП - Сливен) заедно със свои колеги, сред които свидетелят Д. М. Н., няколко пъти, включително на 16.12.2023г., посетили района на ДЛС - Ропотамо за извършване на обход и запознаване с терена. Свидетелите разполагали с карти на района. Същият ден - 16.12.2023г. валял дъжд и свидетелите не забелязали нарушители.

На следващия ден - 17.12.2023г. свидетелят Ш. получил сигнал за забелязани нарушители в района на ДЛС-Ропотамо, поради което взел със себе си двама колеги, сред които свидетелят Н., и тримата отишли на мястото, за което се отнасял сигналът.

Свидетелят Ш. позиционирал колегите си по границата на горския фонд в територията на ДЛС - Ропотамо, землището на [населено място], местност Тумбата, отдел 431, през около 300 метра един от друг, така че да имат видимост, както един към друг, така и към цялата поляна пред гората, за да могат да забележат ако някой подхожда към или излиза от гората. Поляната била заградена с електропастир, като същата била разделена от горския фонд от преминаващ между тях горски път. Свидетелят Ш. навлязъл вътре в гората - в територията на ДЛС - Ропотамо, землището на [населено място], местност Тумбата, отдел 432, също на около 300 метра от свидетеля Н., но по-ниско и нямал видимост към колегите си и към поляната. Избрал това място, на което той се позиционирал, защото там четири пътя, които излизали от гората, се събирали към поляната и било близко до мястото, на което според сигнала, били забелязани автомобилите на нарушителите. Точните места, на които са били позиционирани тримата проверяващи, са отбелязани от свидетеля Ш. на приложената на л. 14 от делото Карта на ловностопанските райони на Териториално поделение „ДЛС РОПОТАМО“.

Известно време след като се позиционирал на отбелязаното с „аз“ на картата място, към обед, свидетелят Ш. забелязал покрай него (свидетелят изрично посочва в съдебно заседание: „Мястото, на което бяха установени нарушителите, е мястото, на което съм отбелязал себе си върху картата с „аз “.) да преминават, движейки се в посока поляната, двама души, сред които жалбоподателят Ж. П. Г. и свидетелят Х. К. А., които носели в ръцете си, извън калъф, сглобени ловни оръжия. Свидетелят Ш. спрял лицата, легитимирал се и поискал всеки от тях да му представи разрешителното си за лов. След като жалбоподателят Г. представил на свидетеля Ш. разрешителното си за лов, последният констатирал, че в същото са описани местности, покриващи друго ловно стопанство (район Равадиново, ловище „Пантоловица“ и „Край село“), а не това на ДЛС - Ропотамо, където към момента двамата ловци се намират.

Свидетелят Ш. решил да повика двамата си колеги, но установил, че не си намира телефона. Помолил ловците да му звъннат на телефонния номер и така намерил телефона си на 15-20 метра обратно в посока поляната, в горския фонд.

След това свидетелят Ш. се обадил на двамата си колеги да се придвижат към мястото, на което е той, като междувременно ловците спорели с него, твърдейки, че са в разрешената им област.

Свидетелят Н. и колегата му С. отишли надолу в гората при Ш. и двамата ловци, като видели, че последните двама държат в ръцете си сглобени ловни пушки и се разправяли с Ш. за това къде ловуват и съответно за къде им е бележката за лов. Ш. обяснил на ловците, че са на територията на ДЛС „Ропотамо“. Пред свидетеля Н. ловците казали, че са ловували на поляната и са минали по пътя, но Н. им обяснил, че това е невъзможно, защото с колега му са били близо до пътя и са наблюдавали поляната през цялото време, като са имали видимост към 95% от нея и не са забелязали никой да минава оттам.

Свидетелят Ш. се обадил и на директора на ДЛС-Ропотамо да прати местен горски, както и на спешен [тел. номер] да изпратят екип на МВР, за да се опишат оръжията на ловците. Полицейските служители, пристигнали на място, проверили самоличността на ловците, както и индивидуализиращите белези на техните оръжия като марка, модел и сериен номер. Данните били предоставени на свидетеля Ш., който съставил Констативен протокол серия ЮИДП-22 № 000954/17.12.2023г., в който описал констатираните обстоятелства при извършване на проверката.

За така установеното нарушение и на база горецитирания констативен протокол, изпратен от ЮИДП-Сливен, на 19.01.2024г. свидетелят П. С. Р. - специалист по лова при ТП „ДЛС - Ропотамо“, в присъствието на жалбоподателя, му съставил АУАН № 2/2024, Серия ЮИДП- 10 2024г., № 000024, за извършено нарушение по чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал и получил препис от него, отбелязвайки като възражение, че не е извършил посоченото в акта нарушение.

Възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка АНО издал процесното Наказателно постановление № 69/08.02.2024г., с което за нарушение на чл. 84, ал. 1, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лева, същият е лишен от право да ловува за срок от три години, както и е отнета вещта, предмет на нарушението - ловно оръжие ИЖ 43, 12 кал., успоредка № 45386.“.

Фактите по спора са правилно установени.

Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалния закон е приложен правилно. Съдът е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК, препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- подписване на АУАН само от един свидетел.

По делото няма спор, че АУАН е подписан само от един от посочените в него, свидетели.

Според разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.

В случая това изискване е спазено, тъй като актът е подписан от един от свидетелите, посочени в него, т.е. посоченото в чл.43, ал.1 от ЗАНН изискване е спазено.

Неоснователно е възражението, че нарушението е недоказано и че съдът кредитирал едностранчиво единствено показанията на служителите, съставили констативния протокол и изцяло е игнорирал показанията на свидетеля, посочен от касатора.

Както правилно е приел първоинстанционният съд, по делото е доказано, че на посочената в наказателното постановление дата - 17.12.2023г. касаторът се е намирал извън населено място (в горска територия в землището на [населено място], местност Тумбата, отдел 432 на ДЛС – Ропотамо. Носил е в ръцете си сглобено и извън калъф ловно оръжие ИЖ 43, 12 кал., успоредка № 45386, т.е. е "ловувал" по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД. С. Г. е ловувал на територията на ДЛС - Ропотамо без да притежава разрешително за лов за този район, доколкото видно от издаденото му разрешително за индивидуален лов серия ЮИ № 025159, същият има право да ловува от 01.12. до 31.12.2023г. в ловностопански район Равадиново, ловище „Пантоловица“ и „Край село“. Така изложените и доказани факти предпоставят извод за съставомерност на деянието по чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД.

Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Ш. и Н.. Същите са били очевидци на извършване на нарушението. Дадените от тях показания са последователни, логични и непротиворечиви. Отделно от това по делото не са налице данни въз основа на които да е възможно да се приеме, че посочените свидетели са заинтересовани от изхода на делото, каквито данни има по отношение на свидетеля А..

А. е ловувал заедно с Г. и е санкциониран за същото нарушение.

Съдът подробно е обсъдил показанията на това лице и е обяснил, защо същите не следва да бъдат приемани като достоверни.

Правилно е установено мястото на извършване на нарушението. Съдът отбелязва, че това място може да бъде установено с всички допустими доказателствени средства, а не е единствено чрез използването на GPS.

В случая за мястото на извършване на нарушението свидетелстват лицата Ш. и Н., като тези им показания съответстват и на представените по делото карти на ловностопанските райони, с отразени ловища и отдели.

По този начин е доказано, че касаторът е ловувал на територията на отдел 432, местност Тумбата, землището на [населено място], който според самата карта (която е на ловностопанските райони на ТП ДЛС - Ропотамо), а и според Ловностопанския план на ТП Държавно ловно стопанство „Ропотамо“, е част от ДЛС - Ропотамо.

Доказан е и субективния елемент от състава на нарушението. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че с оглед спецификата на извършваната дейност, представляваща източник на повишена опасност и изискванията за извършването й следва да се приеме, че всеки един ловец при започване на лова следва да има знание относно всички параметри на разрешението за лов, включително и по отношение на територията, в границите на която е разрешен лова.

Неоснователно е възражението на касатора, че в случая са налице предпоставки да се приеме, че деянието представлява „маловажен случай“, предвид незначителното според него, навлизане на територията на друго ловище- 30-50м.

Разпоредбата на § 1, т.“ от ДР на ЗАНН сочи, че "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая нарушението е на просто извършване, т.е. наличието на вреда не е обективен елемент от състава му.

Същевременно по делото липсват каквито и да е доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи преценка за наличие на такива смекчаващи обстоятелства, които да сочат на по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение.

Наред с това, както правилно посочва първинстанционният съд, следва да бъде отчетено и че в случая се касае за дейност - източник на повишена опасност, като отклоняването от границите на разрешената за лов територия би могло да създаде опасност за живота и здравето на други лица.

Обстоятелството, на което се позовава касатора- дълбочината на навлизане в територията на друго ловище, е отчетено при определяне на санкцията за извършеното нарушение.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт, което съдът определя в размер на 100лв., на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.

Поради изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 418/13.06.2025г., постановено по НАХД № 4963/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

ОСЪЖДА Ж. П. Г., [ЕГН], да заплати на Изпълнителна агенция по горите сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.