№ 1554
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20231100114191 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД.
Производството е образувано въз основа на искова молба от Е. А. М., с ЕГН
********** срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК *********, с която се предявяват
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати
сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на увреди - счупване на
гръбначния стълб в поясната област, закрито, причинени й при пътнотранспортно
произшествие от 30.05.2023г., като пътник в тролейбус на масовия градски транспорт,
по вина на водача на тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“ с peг. № *******, К.
Г. К. с ЕГН **********, чиято гражданска отговорност като автомобилист е
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
сумата 1260лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, чрез
същото деяние, изразяващи се в сторени разходи за лечение, ведно със законната лихва
от 15.09.2023г.- дата на сезиране на застрахователя, до окончателното плащане, както и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърди се, че описания в
исковата молба механизъм на ПТП не отговаря на действително развилия се. Оспорват
твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило поради
действията на водача К. Г. К. при управлението на сочения тролейбус; оспорват се
твърденията за механизъм на транспортния инцидент, така както е описан в исковата
1
молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на водача К. Г. К.; оспорват твърдението, че за
пострадалата са възникнали всички, описани в ИМ вреди и твърденията за тяхната
продължителност. Твърди се, че събитието е случайно. Твърди се, че ищцата не се е
намирала правомерно в превозното средства, като е нямала закупен билет. Поддържа
се наличие на съпричиняване на вредата от страна на пострадалата. Считат, че
претенцията е завишена в сравнение със степента на нанесените увреди и социално
икономическата обстановка в страната. Оспорва се претенцията за акцесорна лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №К-
303 от 30.05.2023г., относно посетено ПТП, настъпило на 30.05.2023г. около 09.30 часа,
касаещо паднал пътник в салона на тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“ с peг.
№ *******, с водач К. Г. К.. В Протокола е записано, че тролейбусът се е движил по
бул.“Патриарх Евтимий“, с посока на движение от ул.“Гурко“ към ул.“Г.С.Раковски“ и
малко преди ул.“Хан Крум“ водача, с поведението си, поставя в опасност пътничката
Е. А. М., която пада в салона на тролейбуса.
По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но
на основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за
фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице
/например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите
в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, за извършените
от съставителя действия по вземане на проби за алкохол, за извършената от него
проверка на документи и пр./. Следователно за самия механизъм на пътно-
транспортното произшествие, описан в протокола, същият принципно не се ползва с
обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в
присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на
службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/. В случая
доколкото не се спори, че протокола не е изготвен непосредствено след
произшествието, същия има удостоверителна сила единствено за това, че водачът на
тролейбуса не е употребил алкохол или упойващи средства.
По делото е изискано прилагане на пр.пр.№25474/2023г. по описа на СРП, ДП
№ЗМ 11163/2023г. по описа на Сектор „Разследване на транспортни престъпления“
към СДВР, като от материалите се установява, че производството е започнало след
разпит на пострадалата Е. А. М., извършен при посещение на служителите от СРТП-
СДВР в УМБАЛСМ „Пирогов“.
Доколкото Констативния протокол няма никаква обвързваща сила за механизъм
на ПТП, по делото са депозирани показания от К. Г. К., водач на тролейбус марка
„Шкода“, модел „Соларис“ с peг. № *******, който посочва, че почти всеки ден
шофира по маршрута на линия №2, като на 30.05.2023 г. около 19.00 - 19:30 ч. го
известили, че през деня в салона на тролейбуса е имало паднал човек. Заявява, че
изобщо не е разбрал, че в превозното средство е паднал пътник, никой не го е
известил. Служителите на СДВР били установили наличието на паднал пътник, след
като гледали записи на камерите от салона на ППС. Посочва, че ако му бъде казано, че
е паднал пътник, ще спре, ще извика линейка, но в случая никой не го е известил.
2
Посочва, че често му се налага да спира рязко. Заявява, че по бул. Патриарх
Евтимий след 7, 7:30 ч. винаги има коли, велосипедисти, животни, които създават
пречки за движението, като от ул. Гурко към ул. Раковски се движи със скорост от 15-
20 км/ч. и не е възможно шофиране с по-голяма скорост. Споделя, че 9.30 ч. е пиков
час. Към салона видимостта му е до втора врата, а след това може да види само
предаването от камери, но няма време и възможност да гледа това предаване
доколкото следи много други сигнализации на ППС и пътната обстановка. Не е
санкциониран по никакъв начин във връзка със случая.
По делото е прието заключение на САТЕ, изготвено от в.лице И. Н., който след
оценка на материалите от ДП, разпита на св.К. и изискания по делото видео материал
от камерите в ППС, приема, че действително на 30.05.2023 г. около 9:30 часа, в гр.
София, на бул. „Патриарх Евтимий“, се е движил тролейбус марка „Шкода“, модел
„Соларис“ с инв. № 1664, управляван от К. Г. К., с посока на движение от улица
„Гурко“ към улица „Г.С. Раковски“, като в района на кръстовището с улица „Хан
Крум“ е настъпило рязко спиране на процесното превозно средство, в резултат на
което е паднал пътник в салона на тролейбуса - Е. А. М.. Вещото лице посочва, че от
техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, може да се
направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на тролейбус „Шкода Соларис“, който е предприел рязко спиране, вследствие на
което в салона на превозното средство, пада пътничката Е. А. М.. Задействането на
спирачната уредба от страна на водача на тролейбус „Шкода Соларис“ е довело до
действие на инерционни сили върху тялото на пътниците в превозното средство. Всяко
тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение
дотогава, докато външна сила не го изведе от това състояние. В практиката и от
техническа гледна точка, нареченото „комфортно спиране“, при което не би настъпило
падане на тялото на пасажер, се изчислява на 1-1,5 м/с2. При всякакво спиране над
посочената стойност, започват да действат инерционни и кинетични сили, които водят
до загуба на стабилна позиция на изправено човешко тяло. При спиране на тролейбуса,
върху тялото на пътника действа външна сила, с посока - посоката на движение на
превозното средство. Водачът на тролейбуса е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, ако не е задействал спирачната уредба, със спирачно
закъснение над 1,5 м/с2, с което не биха възникнали инерционни сили за тялото на
пострадалата.
След запознаване със съдържанието на представения видеозапис от кокпита на
тролейбус „Шкода Соларис“, вещото лице е направил извадки на няколко кадъра, които
визуализират конкретното наличие на пътници в ППС, свободните места за сядане и
поведението на пострадалата. Установява се, че пострадалата пасажерка се е качила от
втора врата на превозното средство, като във вътрешността на ППС, е започнала
придвижване към централната част на същото, с посока към задната му такава.
Пострадалата пасажерка, от качването си, се придържа към помощните съоръжения в
тролейбуса, но когато достига така наречената „хармоника“ или централна част на
превозното средство, посяга да се хване за намиращата се в близост до нея дръжка, но
в този момент започва спирането на тролея, върху тялото й започват да действат
силите на отрицателното ускорение и реално не успява да се хване за помощната
дръжка, в резултат на което загубва стабилната си позиция в превозното средство, пада
и се получават описаните увреждания в материалите по делото.
От кадрите, поместени в заключението на стр.16 и 17 е видно, че в превозното
средство е имало свободни места за сядане, в непосредствена близост до вратата, през
3
която се е качила ищцата, като дори от кадъра на стр.16, отразяващ момента на загуба
на стабилната позиция, е видно, че ищцата тъкмо е подминала две свободни места.
С разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП се въвежда засилена отговорност на
водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението, включително и чрез
вменяването им в задължение да изберат такава скорост за движение, която да е
съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В случая се касае за особен вид водач на МПС, такъв действащ в
границите на професията си, като отговорността му се разпростира освен по
отношение на превозното средства, другите участници в движението, но и по
отношение на лицата, превозвани в управляваното МПС, като действията му следва да
са насочени и към опазване на живота и здравето им. Водачът, управляващ МПС по
занятие, в изпълнение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, следва да съобразява
скоростта на МПС със състоянието на пътя и особеностите на превозното средство,
така че да не създава опасност за движението, но и най-вече за превозваните пътници.
Разпоредбата на чл.132, т.2 ЗДвП задължава водача на превозно средство за обществен
превоз преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за
безопасното превозване на пътниците. Това означава управление не само при спазване
всички правила за движение по ЗДв П, но и по начин съобразен с естеството на
превоза и недопускащ поставянето в риск живота и здравето на пътниците.
Последното е особено важно при обществен превоз в градска среда, при който в
изпълнение на зададените маршрути водачите не могат да се отклоняват от зададения
такъв, а наред с това самите превозни средства позволяват превоз на правостоящи
пътници, което допълнително налага засилено внимание. Затова посочената норма
изисква от водача да управлява превозното средство по начин, че да осигури
безопасността на всички пътници, включително правостоящите. В случая няма
никакви доказателства, установяващи нарушаване на основните правила за движение
от страна на водача – същия е управлявал тролейбуса със скорост много под
максимално допустимата, но е бил длъжен да съобрази начина на движение на ППС с
конкретната пътна обстановка, така че да не се налага рязко намаление на скоростта и
да не е необходимо задействане на спирачната уредба, със спирачно закъснение над 1,5
м/с2. Видно от показанията на водача Кулакиев, той е шофирал многократно по тази
линия, познавал е много добре конкретния пътен участък и е запознат с това, че на
конкретното място шофирането е проблемно. При наличие на засилено движение,
каквото свидетеля твърди, че е налично в конкретния участък в сутрешните часове –
около 09-09.30ч., същия е следвало с повишено внимание и по-съобразен начин да
съобрази шофирането и да не попада в ситуации, изискващи рязко спиране.
4
По делото е назначена СМЕ, чието заключение е прието, като неоспорено от
страните. От същото се установява, че при процесното ПТП, ищцата е получила
счупване на 2- ри поясен прешлен, като медикобиологичния характер на увреждането
е трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни. Втори
лумбален прещлен на ищцата се е счупил по компресионен механизъм - падане назад
върху седалището, при което силата на удара се предава по оста на гръбначния стълб и
предната част на тялото на прешлена се чупи и се деформира. При ищцата е
проведено оперативно лечение, изразяващо се в проникване с игла, под рентгенов
контрол до фрактурата на тялото на 2- ри поясен прешлен и запълване на тялото на
прешлена с костен цимент. При този вид лечение на счупването на прешлени, формата
на прешлена остава такава, каквато е след оперативното лечение. Посочено е, че при
този вид лечение на счупването на прешлени, периода на възстановяване е около 6
месеца, като ищцата е търпяла болки и страдания за период от около 6 месеца, като
първите 2 месеца, болките са били с по-голям интензитет, а след третия месец, болките
имат затихващ характер. Два месеца след оперативното лечение, ищцата е провела
курс физиотерапия и рехабилитация. Лечението на иищата е проведено правилно и
своевременно, като не са констатирани данни, в медицинските документи, за
настъпили усложнения по време на оздравителния период. Въпреки това вещото лице
посочва, че най-вероятно, ищцата ще има болки в мястото на счупването и след
приключване на лечението.
Вещото лице посочва, че в приложените документи по делото е описано, че
ищцата има придружаващи заболявания - високо кръвно налягане, прекаран
хеморагичен инсулт през 2017г. с левостранна хемипареза, повече за ръка и алергия,
без да е уточнено каква. Не са описани придружаващи заболявания, които да водят до
развитието на намалена костна плътност - остеопороза. Посочва се, че възрастта
винаги е фактор, даващ отражение върху начина на протичане и продължителността на
възстановителния процес, поради общото намаляване на функционалния капацитет на
организма.
По делото са депозирани свидетелски показания от И.М.Р.-М., снаха на ищцата.
Посочва, че свекърва й й се обадила в деня на инцидента - 30.05.2023 г., като й казала,
че е паднала в тролейбуса когато се е качила, добрала се до спирката където живее
снаха й , защото е преценила, че свидетелката работи от вкъщи, има кола и може да
реагира най-бързо. Споделя, че свекърва й е разказала, че се е качила на спирка Одеон
в тролей № 2, маркирала си е картата за градския транспорт и веднага тръгнала към
най-близкото място, което е видяла. Тролеят вече е бил тръгнал, но в този момент е
спрял рязко и тя с голяма скорост се ударила в железата зад нея и падайки си удрила
главата и гърба. Казала й, че е изпитала силна болка, не можела да се движи, пътници
в тролейбуса я вдигнали и й помогнали да седне. Казала, че не е смеела да мръдне,
затова е пътувала до спирка Вихрен, където хората са й помогнали да слезе, седнала е
5
на пейката и се е обадила на свидетелката. По пътя към Пирогов казвала, че много я
боли гърба. В болницата констатирали смачкания прешлен и ищцата била оставена в
болничното заведение за уточняване метода на лечение, като е била напълно
обездвижена и не е можела да става. След извършване на оперативната намеса, се
прибрала, но не можела да се движи спокойно, била предимно легнала. В началото
имала нужда от помощ в период от около месец. Имала страх от ходенето, понеже й
обяснявали, че не трябва да се движи, поради което съвсем бавно се стигнало до
момента, в който започнала да се обслужва сама. След известно време тръгнала на
рехабилитация. Било я страх да се качва на градския транспорт известно време.
По настоящем свидетелката посочва, че ищцата не може да прекарва много
време седнала и не може да ходи дълго, защото я боли гърба, не може да пътува
продължително и в кола. Преди инцидента не е имала проблем с гърба и кръста.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ , урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на тролейбус марка „Шкода“, модел
„Соларис“ с peг. № *******, със застрахователна полица, валидна към 30.05.2023г.,
сключена със ЗАД „ОЗК-Застраховане“.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая страните не спорят, а и от представенaта по делото Претенция, с
6
входящ номер на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ от 15.09.2023г., се установява, че ищецът е
отправил към застрахователя – настоящ ответник застрахователни претенции.
Настоящият състав намира и, че по делото безспорно се установява, че на
30.05.2023г. Е. А. М. е била увредена при използване на превозно средство от масовия
градски транспорт, управлявано от лице, чиято гражданска отговорност е предмет на
задължителна застраховка с ответника и произшествието е настъпило по вина на
водача, доколкото не е съобразил начина на управляване на ППС с особеностите на
пътната обстановка и е допуснал рязко спиране.
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата. За да е налице съпричиняване от правна
страна по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по
приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде
определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение
на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
За да е налице съпричиняване, е необходимо нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка. Ето защо, приносът трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този
смисъл са както принципните постановки, застъпени в т. 7 на ППВС 17/1963 г., така и
трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. ВКС, II т. о.; Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д.
№ 35/2009 г., ВКС, II т. о и др.
В настоящия случай по делото не се установи с поведението си пострадалата да
е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Обстоятелството, че същата не е
седнала веднага след качването си в преовзното средство, а се е придвижвала при
движещо се ППС към седалка в по-задната част на тролейбуса, не обосновава извод за
наличие на конкретен принос към увредата. Последната се дължи на загубата на
равновесие вследствие рязко настъпилото ускорение от инерционната сила при рязкото
7
спиране на тролейбуса. Отделно от това липсва задължение на пътниците, без оглед
възрастта им и физическото им състояние, да пътуват в автобус на градския транспорт
седнали. Следва да се има предвид и обстоятелството, че рязкото спиране е извършено
в непродължителен период, след качване на пътника в превозното средства. Ищцата
след качването си е маркирала своята карта и се е отправила към седалка, която може
би е счела за по-удобна, доколкото видно от снимките към САТЕ, свободните места
около втора врата са на задигнати платформи, т.е. тя не е пътувала права в превозното
средство, а се е опитвала да осигури комфортно сядане. Видно е от снимките към СТЕ,
че ищцата е полагала усилия да се придвижва докато се държи за определените за това
места в тролейбуса. Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалия ищец не
е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и възражението за съпричиняване
на това основание следва да бъде оставено без уважение. Ирелеватно е
обстоятелството дали пострадалата е пътувала в автобуса с редовен билет, доколкото
претенцията произтича вследствие на деликт, а не на договорно основание.
Следователно са на лице обстоятелствата обуславящи ангажиране на
отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди, нанесени в следствие на
поведението на застрахования.
При доказана по основание искова претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, определянето на
неговия размер следва да бъде извършено от съда “по справедливост” /чл. 52 ЗЗД/.
Съобразно задължителните указания, дадени в ППВС № 4/ 1968 г., т.2, при преценка
на понятието “справедливост” съдът дължи съобразяване на редица конкретни
обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението – брой на уврежданията, вид медицинска намеса, продължителност на
оздравителния процес, възраст на увредения и наличие на трайни остатъчни дефицити.
Видно от доказателствата по делото на ищеца е причинено едно травматично
увреждане - счупване на 2- ри поясен прешлен, с оздравителен период от 6 месеца.
Приложено е болнично лечение, чиято продължителност не е значителна, извършена е
оперативна намеса, но приложенивя начин на лечение е по-слабо инвазивен, липсва
поставен остеоматериал доколкото височината на прешлена е възстановена с
прилагане на костен цимент, не са на лице трайни ограничения на движението, след
приключване на оздравителния период. Ищцата е била на 76 години към датата на
произшествието, като вещото лице по СМЕ посочва, че възрастта винаги е фактор,
даващ отражение върху начина на протичане и продължителността на
възстановителния процес, поради общото намаляване на функционалния капацитет на
организма, поради което следва да се приеме, че възрастта е отежняващ фактор в
случая. Не е на лице остатъчен дефицит, доколкото вещото лице по СМЕ посочва, че
най-вероятно, ищцата ще има болки в мястото на счупването и след приключване на
лечението, но от свидетелските показания не се установява наличие на такива.
8
От свидетелските показания е видно, че ищцата е търпяла засягане на
всекидневния й бит и начин на живот след прибирането си в къщи след болничния
престой, но е било краткотрайно – в продължение на един месец и единственото, което
свидетелката посочва е, че е следвало да придържат ищцата. Установява се изпитван
страх от придвижване и ползване на градски транспорт, но не се твърди това да е
продължило извън оздравителния период. Свидетелката посочва, че Е. М. не може да
седи продължително, да се вози в автомобил за дълго време и да ходи продължително,
но в СМЕ липсват описани такива възможни последици от травмата.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че справедливият паричен
еквивалент на понесените вследствие на деянието болки и страдания се равнява на
сумата от 12000лв. /по 2000лв. за всеки месец от оздравителния период и при отчитане
на евентуалните последици от увредата/.
Следва да се присъди и претендираното обезщетение за нанесени имуществени
вреди в размер на 1260лв., като разходите се установяват с представените на стр.12 и
13 от делото, фактури и фискални бонове.
От страна на ищеца е направено искане за присъждане на лихва за забава върху
обезщетенията за периода от 15.09.2023г. до окончателното плащане. Съгласно чл. 496,
ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за
уреждане на претенции. В ал.3 е предвидено, че Застрахователят не може да откаже да
се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
изброените в разпоредбата документи, сред които и констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие. В случая такъв е представен, но от страна на
застрахователя не е последвало мотивирано произнасяне в 3 месечен срок. При липса
на такова, следва да се приеме, че ответника изпада в забава считано от изтичането на
срока, предвиден в правната норма. Видно от Писмена претенция за изплащане на
обезщетение, на стр.14 от делото, искане е отправено до ЗАД „ОЗК-Застраховане“ на
15.09.2023г., като към претенцията е представен Констативен протокол за ПТП.
Доколкото от страна на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ не е направено произнасяне по
претенцията в определения от КЗ тримесечен срок, то считано от 15.12.2023г.
застрахователя е изпаднал в забава и дължи лихва. Поради изложеното претенцията
следва да се уважи от посочената дата -15.12.2023г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ следва да заплати на ищеца направените от последната разноски,
9
съразмерно на уважената част от иска, за платена държавна такса в размер на
530,40лв., както и за депозити за работа на вещи лица в размер на 160,69лв.
От адвокат Я. Д. е направено искане за присъждане на възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и представителство на основание чл.38, ал.2
ЗАдв. По делото е представен договор, удостоверяващ уговарянето на безплатно
представителство, поради което на адвокат Д. следва да се присъди възнаграждение.
Съдът намира, че следва да определи дължимото възнаграждение съобразно
предвидените минимални размери по Наредба № 1/09.01.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба №
1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения не обвързва Съда при определяне на размер на дължимото
възнаграждение. В практиката на ВКС, се налага схващането, че минималните размери
по Наредба №1 са ориентировъчни за установените в страната пазарни измерители на
размера на възнаграждението, като не е задължително дословното съобразяване с
приетия минимален размер, но възнаграждението следва да се определя съобразно
критериите на Наредбата, т.е. и при съобразяване на цената на исковете. Минималния
размер на възнаграждението съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в
размер на 1593,40лв., което следва да се присъди.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ следва да се
присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 359,67лв.
за заплатени депозити за работа на вещи лица и призоваване на свидетел. От
ответника е поискано и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 6840лв., като от ищеца е направено възражение с правно основание чл.78,
ал.5 ГПК, което следва да се разгледа. Минималния размер на възнаграждението
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в размер на 4740,96лв. Делото
не се характеризира с правна и фактическа сложност, поради което размера на
възнаграждението следва да се намали до минималния такъв и да се присъди
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 3217,33лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”******* да заплати на Е. А. М., с ЕГН ********** и адрес:
гр.София, ул.“******* на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата
от 12000 лв. (дванадесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение
за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на
увреди - счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито, причинени й при
10
пътнотранспортно произшествие от 30.05.2023г., като пътник в тролейбус на масовия
градски транспорт, по вина на водача на тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“ с
peг. № *******, К. Г. К. с ЕГН **********, чиято гражданска отговорност като
автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество и сумата 1260лв. /хиляда двеста и шестдесет лева/, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди, чрез същото деяние, изразяващи се в
сторени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумите от 15.12.2023г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на обезщетение
за нанесени неимуществени вреди за сумата над 12000лв. до пълния предявен размер
от 40000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”******* да заплати на Е. А. М., с ЕГН ********** и адрес:
гр.София, ул.“******* ап.1 на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото
съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 691,09лв.
ОСЪЖДА Е. А. М., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.“******* ап.1 да
заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”******* на осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 3577лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”******* да заплати на адвокат Я. Д. Д., с ЕГН **********
със служебен адрес: гр.София, ул.“******* възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ и представителство на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на
1593,40лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11