Р Е Ш Е Н И Е № 8
гр. Видин, 03.02.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав
в публичното заседание на осми януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Милена Стоянова
при
секретаря Милена
Евтимова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 1292
по описа за 2019 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба
на «ВиК Видин» ЕООД – Видин против Л.Л.Т. ***, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Твърди
се от ищеца, че отношенията между „ ВиК
Видин” ЕООД и потребителите на предоставяните от дружеството услуги са
облигационни отношения, които се регулират от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от „ ВиК Видин” ЕООД, издадени въз основа на
Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Посочва се, че ответницата
е титуляр на партида с уникален абонатен № 014565 и адрес на потребление: гр.
Видин, ж.к. Химик бл. 21, вх. Б, ап. 30.
Поддържа
се, че дружеството е изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с
питейни качества и да отведе отпадъчните води, ответникът обаче не е изпълнил
задължението си да заплати извършените от дружеството услуги.
Посочено
е в исковата молба, че потребеното количество вода и отведени канални води са определени на базата на
показанията на водомера на потребителя, а в месеците, в които е
установена разлика между количеството питейна вода, отчетено от общия водомер и
сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата,
определени по реда на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от ОУ, в месечната фактура
е включено освен отчетеното изразходено количество вода и дължимата сума от
разпределение.
С
покана за доброволно плащане от 23.10.2018г.,
ищцовото дружество е поканило ответника да изпълни задължението си, като
заплати дължимата сума. Поканата е получена от ответницата на 05.11.2018г. ,
видно от разписката, с която е изпратена същата, но до момента ответницата не е
предприела действия по погасяване на дължимите суми.
Поради не
плащане, ищцовото дружество се е снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но поради връчване на заповедта за изпълнение при
условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за дружеството възниква правен интерес
да предяви настоящия установителен иск.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на „ВиК - Видин” ЕООД сумата
от 390.24 лева, представляваща стойността на изразходената питейна вода и
отведени канални води на адрес: гр. Видин, ж.к. Химик бл. 21, вх. Б, ап. 30 по
фактури за периода от 15.11.2015г. до
15.05.2016г., периода от 15.10.2016г. до 15.06.2017г., периода от 15.10.2017г.
до 15.05.2018г. и периода от 15.07.2018г. до 14.09.2018г. ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 15.01.2019г. до окончателното плащане. Претендират се и разноските
по заповедното и по исковото производство.
Ответницата
чрез назначен особен представител в
отговора на исковата молба е оспорила
иска като частично неоснователен. Направила е възражение за изтекла погасителна
давност на вземането за периода 2015г. – 2016г. като е развила съображения, че
е приложима кратката тригодишна давност поради това, че вземането е за т.нар.
периодични плащания.
По
искане на ищеца с протоколно определение от 18.12.2019г. съдът е допуснал
оттегляне на исковата претенция по фактура № ********** от 15.11.2015г. и по
фактура № ********** от 14.12.2015г. за сумата в общ размер от 23.10 лева и е прекратил производството по делото в тази
част. Претенцията на ищеца е останала за сумата от 367.14 лева.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и изслушана е съдебно — счетоводна експертиза.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна :
Видно от приложеното гр.д. №
87/2019г. ВРС е издал Заповед № 87– РЗ от 16.01.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която ДЛЪЖНИКЪТ
Л.Л.Т. с ЕГН ********** с адрес: *** е
следвало да заплати на КРЕДИТОРА „В и К - Видин” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр. Видин, ул. Широка № 18 с ЕИК *********, представлявано
от управителя Георги Владимиров Владов, представлявано от юрисконсулт Габриела
Лилкова сумата от 390.24 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението в съда – 15.01.2019г. до окончателното плащане, както и разноски
в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и сумата 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
37 от ЗПП и и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като
делото не е с правна и фактическа сложност.
Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства: неплатена доставена питейна вода и
отведени канални води с адрес на потребление: гр. Видин, ж.к. Химик бл. 21, вх.
Б, ап. 30 с уникален абонатен № 014565 за периода от
15.11.2015г. до 15.05.2016г. , периода от 15.10.2016г. до 15.06.2017г., периода
от 15.10.2017г. до 15.05.2018г. и периода от 15.07.2018г. до 14.09.2018г.
От представените по делото доказателства, се установява,
че ответницата Л.Л.Т. е абонат на ищцовото дружество с абонатен
№ 014565 и адрес на потребление: гр. Видин, ж.к. Химик бл. 21, вх. Б, ап. 30.
Безспорно се установи наличието на облигационни отношения, по силата на Общи условия на договорите
за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от «Водоснабдяване и канализация» ЕООД — гр. Видин.
От представените по делото 26 бр. фактури, се
установява, че за процесния период на
ответницата е начислявано потребено количество за изразходвана
питейна вода и отведени канални води за сумата в общ размер от 390.24 лева.
От назначената и изслушана по делото съдебно –
счетоводна експертиза, се установява, че за процесните периоди от 15.01.2016г. до
15.05.2016г., от 15.10.2016г. до 15.06.2017г.,
от 15.10.2017г. до 15.05.2018г. и от 15.07.2018г. до 14.09.2018г. , фактурите са издавани на база на показанията
на индивидуалния водомер на ответницата. Размерът на дължимата сума е 367.14
лева, като плащане от ответницата не е постъпвало при ищеца. Според
заключението на вещото лице издадените фактури са осчетоводени в месеца на
издаването им.
По делото не се ангажираха
доказателства, ответницата да е изпълнила задълженията си да заплати
стойността на доставените В и К услуги в
уговорените срокове.
По възражението на ответницата за
изтекла погасителна давност на вземането, съдът намира следното:
Задължението по договор при общи
условия за заплащане на доставена/отведена питейна вода за битови нужди
съставлява периодични плащания по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011г,
ОСГКТК, и чл. 111, б. «в», предл.
Последно от ЗЗД. Вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането на
кратката тригодишна давност, т.е. с изтичането на период на бездействие на
кредитора от три години. Крайната дата на този срок е 15.01.2019г., когато
ищецът – кредитор предприема първото действие за събирането на вземането си,
като инициира процес за него – подава в съда заявление за издаване на заповед
за изпълнине. Началната дата е датата на изискуемостта на всяка от месечните
сметки, дължими в тридесетдневен срок от датата на фактурата, каквато ищецът
следва да издава ежемесечно ( чл. 33, ал. 2 от Общите условия ), т.е., биха
били погасени с изтичането на давност всички вземания на ищеца с настъпил преди
15.01.2016 г. падеж – вземанията по фактури, издадени редовно преди 15.12.2015г.
Така с падеж преди 15.01.2016г са фактура № ********** от
15.11.2015г. и фактура № ********** от 14.12.2015г. за сумата в общ размер от
23.10 лева, но в проведеното с.з. на
18.12.2019г. ищецът е оттеглил исковата
претенция в тази част и производството по делото е прекратено. По отношение на
останалите фактури, предмет на настоящото производство, не е настъпила
погасителна давност на вземането, тъй като не са изтекли три години от
издаването им. Така напр. по издадената фактура от 15.01.2016г., падежът на
плащане настъпва на 15.02.2016г. , като към момента на подаване на заявлението
в съда - на 15.01.2019г. тригодишния срок не е бил изтекъл.
С оглед
на горното, настоящият съдебен състав намира предявения иск за основателен и
доказан и като такъв ще следва да бъде уважен, като ще следва да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 367.14 лева,
представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води
на адрес: гр. Видин, ж.к. Химик бл. 21, вх. Б, ап. 30 по издадени фактури за периода от 15.01.2016г. до 15.05.2016г., от
15.10.2016г. до 15.06.2017г., от
15.10.2017г. до 15.05.2018г. и от 15.07.2018г. до 14.09.2018г. , ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.01.2019г.
до окончателното плащане.
С
оглед прекратяване на производството по делото в частта по отношение на фактура
№ ********** от 15.11.2015г. и фактура № ********** от 14.12.2015г. за сумата в
общ размер от 23.10 лева, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ще
следва да се обезсили в тази част.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 78 от ГПК ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски по заповедното
производство в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева
за юрисконсултско възнаграждение, с оглед правната и фактическа сложност на
делото, както и разноски в настоящото производство за
платена държавна такса в размер на 25.00 лева, разноски за вещо лице
в размер на 60.00 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 282.24 лева, както и разноски за особен представител в размер на 188.16 лева. При определяне на разноските за особен
представител и за адвокатско възнаграждение съдът съобрази размера на оттеглената
претенция от ищеца в процеса на делото.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението
следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените
суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил
банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC: ***.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Л.Л.Т. с ЕГН ********** *** , че дължи на «В и К Видин» ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка“ № 18, представлявано от управителя Георги Владимиров Владов сумата от 367.14 лева, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. Видин, ж.к. Химик бл. 21, вх. Б, ап. 30 по издадени фактури за периода от 15.01.2016г. до 15.05.2016г., от 15.10.2016г. до 15.06.2017г., от 15.10.2017г. до 15.05.2018г. и от 15.07.2018г. до 14.09.2018г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.01.2019г. до окончателното плащане по издадена Заповед № 87 – РЗ от 16.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 87/2019г. по описа на РС – Видин.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 87- РЗ от 16.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. по ч.гр.д. № 87/2019г. по описа на РС – Видин в частта над сумата 390.24 лева до сумата от 367.14 лева по фактури от 15.11.2015г. и от 14.12.2015г.
ОСЪЖДА Л.Л.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на «В и К Видин» ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка“ № 18, представлявано от управителя Георги Владимиров Владов разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.Л.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на «В и К Видин» ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Видин, ул.
„Широка“ № 18,
представлявано от управителя Георги Владимиров Владов разноски по исковото
производство в общ размер от 555.40 лева.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е:
IBAN: ***, BIC: ***.
Решението може да се обжалва пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: