Решение по в. гр. дело №305/2025 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 296
Дата: 22 октомври 2025 г. (в сила от 22 октомври 2025 г.)
Съдия: Зоя Стоилова Шопова
Дело: 20255400500305
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. С., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20255400500305 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 166/12.05.2025 г. по гр.дело № 953/2024 г. С.ският районен
съд РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС реалното ползване на
незастроеното дворно място от ПИ с идентификатор ***.176, с адрес: гр. С.,
бул. „Б.“ № 13, целият с площ от 844 кв.м., по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-14 от
10.05.2005 г. на изп.директор на АГКК - София, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от
03.07.2023 г., при посочени съседи, който имот образува УПИ XXXII-1337,
находящ се в кв. 232 по действащия устройствен план на гр. С., кв. С., между
А. Л. Д.; Л. С. Д., В. Т. Д.; Ш. Д. Д. и Е. В. П., съобразно трети вариант,
предложен със скица № 4 към заключението по СТЕ /л. 66 от делото/, както
следва:
Е. В. П. ще ползва дял А с площ от 417 кв.м., повдигнат в зелен цвят на
скицата;
1
А. Л. Д. ще ползва целия дял Б с площ от 209 кв.м., повдигнат в жълт
цвят на скицата,
от който площта от 12 кв.м., повдигната в лилав цвят, ще се ползва
съвместно от А. Л. Д., Л. С. Д. и В. Т. Д.;
Л. С. Д., В. Т. Д., Ш. Д. Д. и Е. В. П. ще ползват съвместно оцветената в
сив цвят част с обща площ от 50 кв.м.
Посочено е, че Скица № 4 към заключението по СТЕ на вещото лице
инж. Милин на л. 66 от делото е неразделна част от решението.
С последното също така е осъден Е. В. П. да заплати на А. Л. Д.
разноски от 141,80 лева за платена държавна такса и от 156,66 лева за
възнаграждение на вещо лице.
Срещу решението е постъпила допустима въззивна жалба от Е.
В. П. чрез пълномощника адв.В.Т., с искане да бъде отменено и ползването на
дворното място да бъде разпределено по варианта по скица № 1 от СТЕ, като
евентуално бъде коригиран подходът на А. Д. към дял Б от дворното място от
изток, а достъпът до шахтата – от запад. Претендира и за разноските по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят Е. П., редовно призован,
се явява лично и с пълномощника си адв.В.Т., и поддържа жалбата.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите А. Л. Д., Л. С. Д., В.
Т. Д. и Ш. Д. Д., чрез пълномощника адв.Димитър Кисьов, оспорват жалбата и
молят за потвърждаване на решението, както и да присъждане на разноските
за въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се
явяват.
Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва
да се потвърди, като се имат предвид изложените от С.ския районен съд
мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:
На първо място, жалбоподателят Е. П. възразява срещу
извода на С.ския районен съд, че страните не могат доброволно да решат
начина на ползване на общото дворно място. Твърди, че при покупката от него
на имота през 2023 г. уговорката е ищците да ползват 1/3 от дворното място,
разположена в западната част на имота, а ответникът – 2/3 в източната част,
2
към магазина "Билла“. След проведен разговор между Е. П. и ищците, той се
съгласява да ползва своя дял от западната част на имота /откъм магазин
„Георг“/, а ищците – в източната част.
Оплакването, че е имало решение между страните
доброволно да разпределят ползването на дворното място, е неоснователно.
Самото подаване на искова молба от ищците с твърдение, че не могат да
осъществят с ответника такова доброволно разпределение; необходимостта да
се намесва полиция, за да разреши спора им за ползване на дворното място, за
което свидетелства неоспореното от ответника писмо изх.№ 186200-
6773/19.07.2024 г. от РУ-С.; непредставянето на решение за ползване,
подписано от всички съсобственици със скица, макар и да не е задължително
условие, сочат, че е налице хипотезата по чл.32, ал.2 ЗС, обуславяща намесата
на съда. В тази връзка правилно в мотивите на атакуваното решение С.ският
районен съд се позовава на разрешението по т.1 от ТР № 13/10.04.2013 г. по
тълк.дело № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС. Също така, напр. в Решение № 71 от
19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II г. о., се приема, че съдебната
администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС е допустима, когато липсва съгласие на
съсобствениците или на мнозинството от тях за разпределение на ползването,
когато взетото решение за разпределение на ползването е вредно за общия
имот или когато не може да се образува мнозинство. Настоящият случай
покрива първата хипотеза от така изброените.
Лишено от основание е и следващото оплакване: че е
несправедливо подходът към жилищната сграда да се осъществява от
северната част на имота, а подходът към дворното място – от западната страна
на имота, след бетонната стена и шахтата, свързано с твърдението на
жалбоподателя, че спорен между страните е само начинът, по който се
осъществява подходът към дворното място.
В жалбата липсва обосноваване защо определеният с
атакуваното решение подход на П. към дворното място се явява несправедлив.
Жалбоподателят поддържа, че предложеният със скица № 1
към СТЕ вариант е най-удачен и справедлив, разпределението на ползването е
целесъобразно и при него са отчетени всички входове към сградите – към
избения и двата жилищни етажа на жилищната сграда, към сграда № 2, в
която се помещават избените помещения, и към сграда № 3 – гаража.
3
Това твърдение се опровергава от събраните доказателства.
От заключенията, в това число преписката по Проект от 2013
г. за заснемане на първо ниво и полуподземни изби на съществуващата сграда
в УПИ ХХХІІ-1317, кв.232, на гр.С., със скицата на л.87 от делото на РС,
Договора за доброволна делба от 18.12.2013 г. между част от ищците и
праводателката на ответника Соня Райчева и нейната майка, за който договор
е изготвен проектът, се изяснява, че в сграда № 2 ищецът е собственик на
северозападната полуподземна изба, а Д.и – на североизточната полуподземна
изба. Сграда № 2 се състои от тези две полуподземни избени помещения и се
явява съсобствена между ответника и ищците Л. и В. Д.и. Долепеният до
североизточната изба гараж, който на скиците е обозначен с № 3, е
собственост само на ищците Л. и В. Д.и. Сградата с № 2 е едноетажна,
полуподземна, защото е под нивото на терена от север, под бул.Б.. Бетоновата
плоча представлява покрив на тези сгради. Входът както към собствения на
ответника втори /първи жилищен етаж/, така и към собствения на Л. и В. Д.и
трети етаж /втори жилищен/, в който право на ползване има ищцата Ш. Д., са
на нивото на втория /първи жилищен/ етаж, т.е. има две врати /западна – за
ответника, източна – за ищците/ от северната фасада на сградата и до тях се
достига през покрива на сграда 2. Хоризонталната повърхност на сгради № 2
и № 3 е на едно ниво.
Нивото на терена от изток, запад и юг на жилищната сграда е
по-ниско от това на съществуващите улици - от север - имот с идентификатор
***.225 - бул. „Б.“ и северозапад - имот с идентификатор ***.202. Към улицата
от север се намират едноетажните сгради с идентификатори ***.176.2 и
***.176.3 /гараж/, а на границата между процесния имот и този с
идентификатор ***.202 има изпълнена подпорна стена с височина 3.40 м.,
които възпрепятстват достъпа до вътрешността на имота. За осигуряване на
такъв, южно до сградата с идентификатор ***.176.3 /сграда № 3-гараж/ е
изпълнено външно стълбище. За ограничаване достъпа на влага до основите
на сградата и улесняване на нейното обслужване от трите и страни има
изпълнена бетонна пътека с широчина от 1.20. Стълбището и пътеката са
показани на приложената скица № 3. Предложеният вариант № 1 за
разпределение правото на ползване на ПИ с идентификатор 6765.934.176
съобразява наличието на стълбището и пътеката и те са включени в дела за
4
общо ползване.
Ответникът желае подходът и към определената за ползване
от него западна част от дворното място, оцветена в зелено, да става от това
стълбище, чиято горна част започва от покрива на сграда № 3, която е гаражът
на част от ищците, т.е., достъпът до стълбището се осъществява само след като
се премине по покрива на гаража. Този вариант, отразен на скица № 1, обаче
не държи сметка, че гаражът е собствен само на двама от ищците, поради
което липсва основание ответникът да може да преминава по нея, при
положение, че може да има достъп до определената за него оцветена в зелено
част от двора, от западната страна, показан със стрелка на скицата към
обжалваното решение. Вариантът не държи сметка и за обстоятелството, че
входът на ищците към собствената им северозападна полуподземна изба в
сграда № 2 е западно от това стълбище и под него като ниво, като мястото по
скица № 1 е определено за общо ползване, т.е., и от ответника.
По същия вариант изобщо не е предвидена и обща между
страните част за достъп и обслужване на общата водомерна шахта, намираща
се в западната част на дворното място.
От друга страна, избраният от РС-С. вариант отчита както
тези обстоятелства, така и входовете към избения етаж на жилищната сграда,
входовете към полуподземните изби в сграда № 2, общите части за
обслужване на жилищната сграда с идентификатор ***.176.1 и водомерната
шахта, с обща площ от 50 кв.м./повдигнати в сиво/, необходимата площ за
обслужване на сграда № 3, оцветена в лилаво, подходите към дяловете; както
и правата на собственост на страните върху дворното място и
самостоятелните обекти. Наред с това, ползването по този вариант № 4
създава най-малко предпоставки за спорове между страните, т.е., отчита и
силно влошените отношения между тях.
На следващо място, в жалбата на Е. П. се сочи, че той в съдебно
заседание повдига въпроса относно подпокривното пространство на
жилищната сграда, което е обща част по смисъла на ЗС. Въпреки това, той
няма достъп до него, защото до същото пространство се стига през входа и
стълбището към втори жилищен етаж.
Този въпрос е изцяло неотносим, тъй като по делото не са
надлежно въведени като негов предмет чрез съответния иск достъпът и
5
ползването на подпокривното пространство. Повдигането на тези въпроси в
съдебно заседание не ги прави предмет на спора и съответно – не поражда
задължение за съда да им дава отговор.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемите направените от тях разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв.
По изложените съображения С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166/12.05.2025 г. по гр.дело №
953/2024 г. на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Е. В. П., ЕГН **********, да заплати на А. Л. Д.,
ЕГН **********, Л. С. Д., ЕГН **********, В. Т. Д., ЕГН **********, и Ш. Д.
Д., ЕГН **********, направените във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв./хиляда и петстотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6