Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 18.01.2018 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от
съдия Вълчева гр. дело №4235 по описа на съда за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.242 от КТ, във връзка с чл.128 от КТ – за заплащане
на трудови възнаграждения и лихви за забавеното им плащане по чл.245 ал.2 от КТ, във връзка с чл.86 от ЗЗД, както и искове по чл.224 ал.1 от КТ – за обезщетение
за неползван платен годишен отпуск и лихви за забавено плащане на обезщетението
с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от С.И.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника д-р Р.П. - адвокат,
с личен №**********,
със съдебен адрес:***, ********* *, ет.*, офис №* против
„Б. К. **" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Белово, бул.“********“
№*, представлявано от управителя Г.В.Р., в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че е работил в ответното дружество от
10.03.2014г. до 01.08.2016г. като "техник лесовъд", съгласно сключен
ТД №125/10.03.2014г. Сочи, че с него е
определено основно трудово възнаграждение (ОВТ) в размер на 370лв., което
следвало да се заплаща до 25-то число на следващия месец. Твърди, че трудовият договор е бил прекратен на основание молба
вх.№66/20.07.2016г. (за системно неплащане на трудово възнаграждение) и със
Заповед №122/01.08.2016г. по чл.325, т.1
от КТ, считано от 01.08.2016г. Работата
основно трябвало да се изпълнява във връзка с лесотехническата дейност на
ответника и съгласно лиценз №1441/05.01.2012г. на М.. Твърди, че в периода на действие на трудовото
правоотношение ответникът плащал със забава и частично. Сочи, че с частични плащания общо за 1000лв. (на
12.06.2014г. - 500лв.; на 04.02.2015г. - 100лв.;
на 01.06.2015г. - 250лв.; на 15.03.2016г. -
150лв.) са погасявани/заплащани най-старите по време заплати, както следва: 1/изцяло за м.03.2014г. - 246.67лв. към
12.06.2014г.; 2/ изцяло за м.04.2014г.
- 370лв. към 01.06.2015г. (частично на 12.06.2014г. - 253.33лв. /остатъка
от платените 500лв. и приети за погасени 246.67лв. за м.03.2014г./; частично на
04.02.2015г. - 100лв. и окончателно на 01.06.2015г. - 16.67лв. от платените
250лв.); 3/ изцяло за м.05.2014г. към 15.03.2016г. (частично по остатъка от 233.33лв. от
платените 250лв. на 01.06.2015г. и приети за пргасяване 16.67лв. за м.04.2014г.
и окончателно 136.67лв. от платените 150лв. на 15.03.2016г.) и 4/ частично за м.06.2014г.- 13.33лв. към
15.03.2016г. (частично по остатъка от 13.33лв. от платените 150лв. на
15.03.2016г. и приети за погасяване 136.67лв. за
м.05.2014г.).
Твърди,
че по този начин останало да дължи трудово възнаграждение, обезщетения за
неползван платен годишен отпуск и обезщетения за забава.
Твърди,
че за целия период на работа (10.03.2014г. до 01.08.2016г.), ответникът не е платил месечни трудови възнаграждения общо в размер на 9606.67лв., а именно заплата(и) за: 1/ м.06.2014г. - 356.67лв., тъй като с плащането на 15.03.2016г. е било
погасено частично само 13.33лв. от тази заплата; 2/ периода м.07.2014г. - 01.08.2016г. се дължат общо 25 заплати по 370лв. или общо
9250.00лв.
Сочи,
че трудовото възнаграждение е следвало да се изплаща
еднократно до 25-то число на
следващия месец. В този смисъл ответникът е бил в забава ежемесечно от
25.04.2014г. /за заплатата от
м.03.2014г.) и дължи обезщетение за забавено плащане върху всяка месечна заплата от
370лв. от 25-то число на следващия месец до датата на завеждане на иска в общ
размер на 1344,61 лв., а именно
за: 1/ м.03.2014г. -
3.43лв. за времето
от 25.04. до 12.06.2014г. върху 246,67лв.; 2/ м.04.2014г. - 1.96лв. за времето от 25.05.2014г. до 12.06.2014г. върху 370лв.; за времето от 13.06.2014г. до
04.02.2015г. върху 116,67лв.; за времето от 05.02.2015г. до 01.06.2015г. върху 16,67лв.; 3/м.05.2014г. - 7.70лв. за времето от 25.06.2014г. до 01.06.2015г.
върху 370лв.; за времето от 02.06.2015г. до
15.03.2016г. върху 136,67лв.; 4/ м.06.2014г. - 0.54лв. за времето от 25.07.2014г. до 15.03.2016г. върху 370лв.; за времето от 16.03.2016г. до датата
на завеждане на иска върху 356,67лв.; 5/м.07.2014г. до м.07.2016г. вкл. - общо 1330,98лв.
за времето от 25.08.2014г. да датата на завеждане на иска върху 370лв., както и
за останалите 24 месеца от 25-то число на следващия месец върху 370 лв. за
всяка заплата до датата на завеждане на иска.
Твърди,
че при прекратяване на
трудовия договор не е начислено и изплатено обезщетение по чл.224 от КТ за
неползвания платен годишен отпуск за 2014г. - 15 дни; за 2015г. - 20 дни
и за 2016г. - 12 дни. По този начин
ответникът дължи обезщетение за неползвани платени годишни отпуски общо 846.00лв., а именно:
1/за 2014г. - 15 дни или 265.00лв.;
2/ за 2015г. - 20 дни или 370.00лв.; 3/ за 2016г. - 12 дни или 211.00лв.
Ищецът
следвало да получи обезщетението за неползван платен годишен отпуск за посочените три години, но
същият не е изплатен при прекратяване на трудовото правоотношение и ответникът е изпаднал в забава. За дължимото обезщетение от 846.00лв. се дължи
обезщетение за забава от 01.08.2016г. до датата на завеждане на иска в размер
на 28.96лв.
Посочва,
че са били направени
многократни опити за изплащане на дължимото, но безуспешно, поради което от 01.08.2016г.
е прекратено трудовото правоотношение. Всички тези
обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца от
претендиране на описаните по-горе суми.
Моли
съда да осъди „Б. К. **"
ЕООД, гр.Белово да заплати на С.И.М. ***,
сумите: 1.1/ 9606.67лв. - неплатено трудово
възнаграждение за 25 месеца - периода от 01.06.2014г. до 01.08.2016г., заедно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; 1.2/ 1344.61лв. - обезщетение
за забавено плащане трудово възнаграждение общо на 28 месеца
(м.03.2014г.-м.07.2016г.) за периода от 25.04.2014г. до датата на завеждане на
иска; 1.3/ 846.00лв. - неплатено обезщетение по
чл.224 ал.1 от КТ за 2014г., 2015г. и 2016г. при прекратяване на
трудовото правоотношение на 01.08.2016г., а именно за: 3.1/2014г. - 265.00лв.; 3.2/2015г.- 370,00лв.; 3.3/2016г. - 211.00лв., заедно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; 1.4/28.96лв.- обезщетение за забавено
плащане на неплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от КТ за 2014г., 2015г. и 2016г. от
01.08.2016г. до датата на завеждане на иска, както и деловодните разноски.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК прави искане
и моли съда да допусне предварително изпълнение на
решението.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направени
са доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор
по така подадената искова молба от ответника. Не е взето становище по основателността на исковете и
не са ангажирани доказателства.
С
Протоколно определение от 19.12.2017г., постановено в производството по делото,
съдът на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснал изменение на размера на
предявените искови претенции, както следва: увеличение на иска за неплатено
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ от 846 лв. на 960 лв. и на иска за обезщетение
за забавено плащане на същото обезщетение от 28,96 лв. на 32,87 лв.; намаление
на исковете за неплатено трудово възнаграждение от 9606,67 лв. на 7674,60 лв. и
на иска за обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение от 1344,61
лв. на 1041,33 лв., с оглед приетото заключение на вещото лице и по молбата
депозирана от адв.П. в същото съдебно заседание.
В
проведените по делото съдебни заседания, пълномощникът на ищеца поддържа изцяло
така предявените /и изменени по реда на чл.214 ал.1 от ГПК по размер/ искове и
моли съда да ги уважи. Претендира разноските по делото по представения Списък
по чл.80 от ГПК. Излага доводи по същество.
Ответното дружество не изпраща свои представител в проведените
съдебни заседания. Не оказва съдействие на вещото лице и не му предоставя
счетоводните си документи, необходими за изготвяне на заключение по допусната
експертиза.
Съдът като
се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с прилагане на разпоредбата на
чл.161 от ГПК, приема за установено следното:
От представените с
исковата молба и приети по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът С.И.М. е работил в
ответното дружество
„Б. К. **“ ЕООД от
10.03.2014г. до 01.08.2016г. като техник лесовъд, по силата на сключен Трудов договор №125/10.03.2014г. и във
връзка с лесотехническата дейност на ответника и съгласно лиценз №1442/05.01.2012г. на ищеца. Съгласно трудовия договор, на
ищеца е било определено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 370лв., платимо до
25-то число на следващия месец.
С молба
вх.№66/20.07.2016г., ищецът е поискал от работодателя трудовият му договор да
бъде прекратен, считано от 01.08.2016г., поради системно неизплащане на
трудовото му възнаграждение, съгласно сключения Трудов договор
№125/10.03.2014г.
Със Заповед №122/01.08.2016г., е прекратен трудовия договор, считано от 01.08.2016г.
От приетото по
делото и неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза се
установява, че неизплатени на ищеца трудови възнаграждения за процесния период
от време – от месец юни 2014г. до месец юли 2016г. вкл. са в размер общо на
7674,60 лева.
При тези данни, съдът приема, че
в конкретния случай, работодателят-ответник дължи на ищеца, на основание
разпоредбата на чл.242 от КТ, във връзка с чл.128 от КТ неизплатените му трудови
възнаграждения за положения от него труд по трудовото му правоотношение с
ответното дружество за процесния период от време, а именно от месец юни 2014
год. до месец юли 2016 год. вкл. в размерите, съгласно заключението на вещото
лице-икономист и в общ размер на 7674,60 лева и счита, че предявените искове са
изцяло основателни и доказани и следва да се уважат.
Ще следва да се присъди и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата
молба в съда – 01.12.2016 год. до окончателното й изплащане.
Съгласно трудовия договор,
месечното трудово
възнаграждение е
следвало да се изплаща на ищеца до 25-то число на следващия месец. Това е и началният момент на забавата. Претенцията на
ищеца за присъждане на лихва за забавеното изплащане на трудовите
възнаграждения е основателна и доказана до общия размер от 1041,33 лева,
съгласно приетото и неоспорено заключение на вещото лице. Това е размерът на
тази искова претенция на ищеца след допуснатото изменение на размера й по реда
на чл.214 ал.1 от ГПК и следва да се уважи изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ,
при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.
Съдът приема, че в настоящия
казус са налице предпоставките на разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ по
отношение на ищеца. По делото не се направиха възражения от страна на ответното
дружество, а и не се събраха данни и доказателства през процесния период от
време, ищецът да е ползвал платен годишен отпуск.
Съгласно
заключението на вещото лице за времето от 10.03.2014г.-01.08.2016г. на ищеца му
се полага платен годишен отпуск в размер на 48 дни. Обезщетението по чл.224
ал.1 от КТ е в размер на 960 лева и то съответства на претенцията на ищеца след
изменението й, поради което следва да се уважи изцяло.
Основателно се
явява искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 960 лева,
считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2016 год. до
окончателното изплащане на сумата.
Претенцията на ищеца за
присъждане на лихва за забавеното изплащане на дължимото обезщетение е изцяло основателна
и доказана, съгласно приетото и неоспорено заключение на вещото лице в размер
на 32,87 лв. и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото,
ответникът ще следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по
делото, съгласно приложения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените
разходни документи в размер общо на 1224 лева.
Ответникът ще следва да заплати в
полза на Пазарджишкия районен съд държавна такса върху уважените искове /и в
съответствие с разпоредбите на чл.72 ал.1 от ГПК и чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ в размер общо на 456,98
лева, както и сумата в размер на 110 лева – разноски от бюджета на съда за възнаграждение
на вещото лице.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, ще следва
да се постанови предварително изпълнение на решението относно присъдените трудови
възнаграждения, обезщетение и лихви за забавено плащане.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б. К. **" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Белово, бул.“********“
№*, представлявано от управителя Г.В.Р. да заплати на С.И.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, с
пълномощник д-р Р.П. - адвокат, със съдебен
адрес:***, ********* *, ет.*, офис №* следните суми: сумата в общ
размер на 7674,60лв. - неизплатени трудови възнаграждения за
периода от месец юни
2014г. до 01.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 01.12.2016г. до окончателното плащане на сумата; сумата в размер на 1041,33лв. - лихва за забавено плащане на трудовите възнаграждения на основание чл.245 ал.2 от КТ;
сумата в размер на 960лв. -
обезщетение по чл.224 ал.1 от
КТ за неизползвания
платен годишен отпуск за 2014г., 2015г. и 2016г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска – 01.12.2016г. до
окончателното плащане на сумата; сумата в размер на 32,87лв. - лихва за забавено плащане
на неплатеното обезщетение за неползван платен годишен
отпуск по чл.224 ал.1 от КТ за периода от 01.08.2016г. до датата на завеждане на иска – 01.12.2016г., както
и сторените по
делото разноски в размер общо на 1224 лева.
ОСЪЖДА „Б.
К. **" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Белово, бул.“********“ №*,
представлявано от управителя Г.В.Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса по делото в размер
на 456,98 лева, както и направените разноски за възнаграждение на вещото лице в
размер на 110 лева.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъдените трудови
възнаграждения, обезщетение и лихви за забавено плащане.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: