Решение по дело №1751/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2725
Дата: 20 юли 2025 г. (в сила от 20 юли 2025 г.)
Съдия: Албена Борисова Дойнова
Дело: 20251110201751
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2725
гр. София, 20.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20251110201751 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на А. М. К. против Наказателно
постановление № 24-4332-031313/30.12.2024г. на Началник сектор при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева,
както и на основание Наредба № Iз -2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и
издадено в нарушение на материалния закон. Твърди, че е спирал за да напазарува, поради
което е премахнал обезопасителния колан, малко преди да спре от движение управляваното
от него МПС. Посочва, че е изряден водач и няма допуснати нарушения за ЗДвП, както и че
професията му изисква притежаване на СУМПС. Моли за съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява, не взема становище
по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1

На 05.12.2024г., около 10:50 часа жалбоподателят се движел в гр. София, по ул. Първа
Българска армия, с посока на движение от ул. Шлосер към бул. Илиянци. Същият
управлявал т..а марка ***, с рег. № *** .
По същото време на посоченото място св. Л. Й. и св. Светослав Кръстев – мл.
автоконтрольори при ОПП-СДВР изпълнявали служебните си задължения по контрол на
пътното движение.
Св. Й. предприел действия по спирането на автомобила за извършване на полицейска
проверка.
При спиране на автомобила за извършване на проверка на водача св. Й. възприел, че водачът
К. не е с поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът.
Св. Й. намерил, че с поведението си К. е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП , за което съставил против него АУАН № GA 3352963/05.12.2024г.
Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата и подписан без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното Наказателно
постановление № 24-4332-031313/30.12.2024г. на Началник сектор при отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева,
както и на основание Наредба № Iз -2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетеля Й., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК.
Съдът намира за житейски логична липсата на спомени у свидетеля за конкретния случай с
оглед естеството на служебните му задължения.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
2
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.Това се доказва от приложената по
административно наказателната преписка заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По отношение на приложението на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не бяха събрани
доказателства, които да оборват възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка.
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е адресат на разпоредбите на
Закона за движение по пътищата и актовете по прилагането му.
Съгласно разпоредбата на Чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
По делото не се спори, че жалбоподателят се е движел по ул. Първа Българска армия, с
посока на движение от ул. Шлосер към бул. Илиянци , респ. управлявания от него автомобил
- марка ***, с рег. № *** е бил в движение. Процесното МПС е било оборудвано с
обезопасителни колани, както и водачът му да попада в някоя от визираните в алинея 2 на
същия текст изключения.
Управлявайки МПС без поставен обезопасителен колан жалбоподателят е реализирал състав
на нарушение визиран в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Ирелевантно е в кой точно момент същият
3
е премахнал обезопасителния колан, щом той е предхождал спирането на автомобила и
същият е бил все още в движение.
Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП ,
като е наложил санкция в определения от закона размер, поради което не са налице
основания за ревизиране на нейния размер.
В конкретния случай, съдът намира, че не може да намери приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като от една страна конкретното нарушение не е с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните за този вид, На следващо място, видно от приложената
по делото справка картон на водача не се касае за инцидентно нарушение на ЗДвП от страна
на жалбоподателя.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-031313/30.12.2024г. на Началник
сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1
от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева, както и на основание Наредба № Iз -2539/2012г. на МВР са
отнети 10 контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4