ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№106
гр.
Враца, 21.02.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
втори състав, в закрито заседание на
21.02.2023г. /двадесет и първи февруари, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 538 по описа на АдмС – Враца
за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК.
Образувано
е по МОЛБА вх.№ 403/02.02.2023г., депозирана от Директора на Дирекция
“ОДОП“-Велико Търново /ответник по делото/, с направено искане за изменение в
частта на разноските на Решение № 19/16.01.2023г., постановено по АД № 538/2022г. на
АдмС-Враца. Посочва се, че с
оглед изхода на делото на приходната администрация на основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера на
минималното възнаграждение за един адвокат. Въпреки наличието на законова
разпоредба, в полза на НАП са присъдени разноски само в размер на 802.30 лева,
вместо поисканите 1401.49 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Сочи се, че разноските не са определени, съгласно материалния интерес на делото
11 227.74 лв. и не са съобразени по размер с Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е налице прекомерност на
същите и при това положение следва да бъдат присъдени в поискания размер. С
оглед на така посоченото в молбата се иска изменение на решението в частта за
разноските, като се присъдят такива до
пълния претендиран размер – сумата от 1401.49 лв.
Ответникът по молбата – „Е.“
ЕООД-Враца /жалбоподател по делото/,
не ангажира становище по
депозираната молба.
Молбата
е предявена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, към който препраща разпоредбата на
чл.144 АПК и от страна, която по принцип
има право да иска изменение на акта, в частта му за
разноските, поради което е ДОПУСТИМА. Същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С Решение
№
19/16.01.2023г., постановено по АД № 538/2022г. на АдмС-Враца е отхвърлена жалбата
на „Е.“ ЕООД-Враца срещу РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-04000622000092‑091-001/16.05.2022г.,
потвърден с Решение № 73/21.07.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико
Търново при ЦУ на НАП, с който по отношение „Е.“ ЕООД са установени
допълнителни задължения за ДДС в размер на общо 5 023.06 лв., в т.ч.
главница и лихви.
С решението е осъдено
„Е.“ ЕООД-Враца да заплати на НАП
–София разноски по делото в размер на
802.30 лв и е отхвърлено искането над тази сума до пълния претендиран размер
за юрисконсултско възнаграждение /от 1401.49 лв./. В решението съдът се е мотивирал защо отхвърля искането за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение
над сумата от 802.30 лева до пълния претендиран размер от 1401.49 лв., съгласно представения
списък.
Съдът, след като се запозна с депозираната
молба намира, че не са налице основания
за изменение на решението, в частта му
за разноските. Така определения с решението
размер от 802.30 лева
за юрисконсултско възнаграждение
на ответника е правилно определен от съда. За частично основателно е прието искането
на процесуалния представител на ответника пред съда ю.к. М.Н. за разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК и Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските
възнаграждения същото се определя съобразно материалния интерес на делото
/чл.8/. Съгласно представен списък от процесуалния представител на ответника е
претендирано пред съда ю.к.
възнаграждение в размер на 1401.49 лева, определено с оглед материалния интерес
по делото. Съдът е приел, че материалния интерес не е сумата от 11 227.74 лв., както сочи ответника, а сумата от
5 023.06 лв., в т.ч. главница и лихви, допълнително дължимата сума по ДДС, която
именно се обжалва. При този материален интерес и съгласно чл.8 ал.1 т.4 от
Наредбата, съдът е приел, че минималното възнаграждението е 802.30 лв. Над тази
сума до претендирания
размер /1401.49 лв./, съгласно представен списък искането е отхвърлено, като неоснователно. Съдът намира,
че няма основания да измени решението в частта за разноските. Присъдените
разноски са съобразени с материалния интерес по делото, за което съдът се е
мотивирал и няма основания да променя становището си за разноските.
Освен това с Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и
С-2016г., в които Съдът на ЕС /СЕС/ приема, че чл.101 § 1 от ДФЕС, във вр. с
чл.4 § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба на
България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат –
под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен от Наредба, приета от
професионалната организация на адвокатите, като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък
от минималния размер, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл.101 § 1 от ДФЕС. Следователно, след постановяване на горното решение
на СЕС и като се има предвид предимството на първичното общностно право –
чл.101 §1 от ДФЕС пред националното законодателство, следва по всяко дело
националния съд задължително, наред с величината на защитавания интерес, трябва
да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, на реално
извършените дейности от пълномощника, като съдът не следва и не е длъжен да се
ограничава от определените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на
конкретните видове правна дейност.
Преценявайки материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените дейности
от процесуалния представител на ответника пред настоящата инстанция, съдът намира,
че няма основания да се измени присъденото юрисконсултско възнаграждение в
размер на 802.30 лв.
Представянето на списък за разноските в с.з.
не е достатъчно да се присъдят същите в размера в който се претендират.
Предвид
на изложеното съдът приема, че не са
налице основания за изменение на решението в частта му за разноските, в каквато насока
са възраженията и искането на молителя, поради което и молбата следва да се
отхвърли, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.248
ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Директора
на Дирекция “ОДОП“- Велико Търново, с
искане за изменение в частта за разноските на Решение №
19/16.01.2023г., постановено по адм.дело № 538/2022г. по описа на Административен
Съд – Враца, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Враца,
пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– София, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщението до страните.
АДМ.СЪДИЯ: