РЕШЕНИЕ
№ 2668
гр. Бургас, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20252120101485 по описа за 2025 година
Производството е образувано по исковата молба на Д. А. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес в .................................... чрез адв. Б. Б. К., срещу „Интерконсулт - В” ЕООД,
ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление: .....................................................,
представлявано от М. Г., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от общо 1 588 лв. - получени при липса на основание, въз основа на нищожен договор за
поддръжка от 12.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба сочи, че ищецът е собственик на самостоятелен обект и на
съответстващите идеални части от общите части на сградата във ваканционен комплекс
„Л.Б.Р.“ в град С., м. „А.“. На 12.10.2023г. в това свое качество е сключил писмен
индивидуален възмезден договор за поддръжка на недвижимия си имот с ответника. В
изпълнение на този договор твърди, че е направил плащане по банков път в полза на
ответното дружество в размер на 1588 лв. през 2024г. Навежда твърдения, че сключеният
договор не може да бъде валидно основание за тази престация, тъй като същият е нищожен
на няколко основания, а именно: противоречие със закона, противоречие с добрите нрави и
липса на предписаната от закона форма. По-конкретно като противоречащи на закона клаузи
се сочат чл. 6, ал.1 и ал. 2 от договора, като същевременно се излагат твърдения, че ищецът е
потребител, а тези клаузи – неравноправни. Атакуваният договор, според ищцовата страна,
влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗУЕС. Твърди се, че процесният
комплекс не отговаря на изискванията на закона за жилищен комплекс от затворен тип,
поради липсата на контролиран достъп. Затова се сочи, че по отношение на сградата е
приложим правния режим на чл. 1 ЗУЕС – решение на общо събрание на етажните
собственици, или чл. 9 – учредяване на сдружение. Това според ищеца препятства
възможността поддръжката на общите части да се уговаря индивидуално със всеки етажен
1
собственик по-отделно. Тъй като нормата на чл. 2, ал. 2 ЗУЕС не намира приложение се
твърди нищожност на договора, както поради противоречие със закона и добрите нрави,
така и поради нарушение на формата – липсата на договор с нотариална заверка, в случаите
на управление на комплекс от “затворен тип”. Ангажира писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
чрез адв. Ч. от БАК. Изразява се становище за неоснователност и недоказаност на иска ведно
с подробни съображения за валидността на процесния договор. Оспорват се в цялост
изложените в исковата молба обстоятелства и всички основания, на които се твърди, че
договорът между страните е нищожен. Оспорват се твърденията за изземване на функциите
на общото събрание и се излагат доводи за това, че не се касае за общи части на сграда, а за
поддръжка на цял комплекс със съответните съоръжения, които не представляват общи
части на сградата. Посочва се, че сключеният договор между страните е с хетерогенен
характер и съчетава в себе си елементи на договор за поръчка и договор за изработка, за
които законът не поставя изискване за по-тежка от писмената форма и в този смисъл се
касае за валидна облигационна връзка. Оспорват се доводите за липса на контролиран
достъп. Излагат се мотиви в подкрепа на твърдението, че плащането от страна на ищеца е
направено на валидно правно основание в изпълнение на поетите от него договорни
задължения, като се допълва, че с оглед характера на престацията, даденото от страните в
изпълнението на договора не подлежи на връщане. Представят се писмени доказателства.
Претендира разноски по делото.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.
1, предл.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото не се спори, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в
жилищна сграда „С”, във ваканционен комплекс „Л.Б.Р.” в гр. С., представляващ
самостоятелен обект сграда с идентификатор ..............................., с предназначение на обекта
- жилище, апартамент, на четвърти етаж, ап. ............, с площ по документ от 50.51 кв.м.,
ведно с прилежащи части от 7.59 кв.м. идеални части от общите части на сградата.
Не се спори също така, че дружеството ответник „Интерконсулт - В” ЕООД е
инвеститор в изграждането на комплекса и собственик на отделни самостоятелни обекти в
сградите и на идеални части от поземления имот, като се явява и праводател на ищеца по
договора за покупко-продажба от 12.10.2023 г., с който последният се легитимира като
собственик.
Видно от представения Договор за поддръжка на недвижим имот, сключен между
страните на 12.10.2023г., ищецът като възложител е възложил на ответника, в качеството му
на изпълнител, срещу възнаграждение да поддържа и организира технически и
административно управлението и да предоставя на собственика допълнителни услуги на
ваканционно селище “L.B.R.” („Л.Б.Р.”), в недвижим имот с идентификатор
................................., по плана на град С., целият урегулиран с обща площ от 6158 кв.м.
Съгласно чл. 2 от договора изпълнителят е длъжен да извършва цялостното стопанисване на
обекта; да организира реда на територията на ваканционно селище “L.B.R.”; да охранява
денонощно обекта и организира необходимия пропускателен режим, през цялата година; да
поддържа дворните /външни/ комуникации /ел. и ВиК/ и отстранява евентуални повреди по
тях; да осъществява техническа поддръжка на общите инсталации, оборудване, уредби или
2
други общи части на сградите, в т.ч. на асансьорите в сградите; да осъществява техническа
поддържа на външните водни съоръжения /басейни и др./, дворното пространство, зелените
площи, паркоместата; да поддържа чистотата на територията на ваканционното селище:
стълбищата във входовете, басейни, . зелените площи, алеи и т.н.; да уведомява незабавно
възложителя при възникване на авария в апартамента му /като наводнения й др. подобни/.
Страните са постигнали съгласие, че под поддръжка следва да се разбира “почистване,
поливане, косене, смяна на консумативи, заплащане на тока и водата на басейна и общите
части, както и подмяна на шезлонги и чадъри. Ремонтите на сградата и двора на комплекса
вследствие обикновено износване или произшествия не се включват в настоящия договор.”
С договора страните са постигнали съгласие, че разходите за електроенергия и
водоснабдяване на общите части на сградата, както и за поливане на тревните и
поддръжката на други общи площи, поддръжката и смяна на водата в басейните, а така също
и сметки за телефонни постове на охраната, са включени в годишната такса и не се дължат
допълнително на възложителя. /чл. 7 от договора/.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора възложителят плаща на изпълнителя годишна такса
за “покриване на разходите за управление и поддръжка на комплекса” в размер на € 14,00
евро на кв.м. на година. В т.3 на чл. 6 са предвидили и такса TV и Интернет в размер на 100
/сто/ евро на година. Всички такси съгласно чл. 6 следва да бъдат заплатени авансово до
края на м. март на текущата година, като таксата за конкретния апартамент е определена на
общо 813.40 евро на година.
Не се спори и се установява от представеното банково извлечение, че ищецът е
заплатил сумата от 1588 лв. на 27.03.2024г., с посочено основание за плащане – “паричен
превод такса поддръжка ............ за 2024г.”, по сметка на Интерконсулт – В ЕООД.
По делото е представен протокол от 13.11.2023 г., от общо събрание на собствениците
на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор .................................. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. С., с адрес гр. С., м. “А.”, к-с “Л.Б.Р.”, сграда ... /бл.
..../, видно от който общото събрание е взело решение за управител на етажната собственост
да бъде избран етажният собственик “Интерконсулт-В” ЕООД. В т.5 от протокола е взето
решение относно разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата да
бъдат определени, както следва: за управление - 4 евро на кв.метър от общата застроена
площ на всеки обект на годишна база, а за поддръжка – 14 евро на кв.м. върху общата
застроена площ на всеки обект на годишна база. Определена е финансовата година от 01.01
до 31.12.2024 г. и краен срок за плащане до 31.03.2024г., като начинът на плащане е в брой
на касата на етажната собственост, или по банков път – по посочена банкова сметка на
дружеството.
От заключението на вещото лице С. Р. по допуснатата съдебно-техническа експертиза
се установява, че за изграждането на комплекса „Л.Б.Р.” са одобрени проекти на 03.10.2012г.
и е издадено разрешение за строеж № ...................../15.10.2012г. от гл.архитект на община С.,
с наименование на строежа: „Комплекс от жилищни сгради за сезонно ползване и басейн“.
Комплексът се състои от три самостоятелни сгради по проект с административни
регистрации на сградите „А“, „В“ и „С“, и с обособени в тях самостоятелни обекти,
построени в границите на поземлен имот с идентификатор .................................. Сграда „А“
се състои от рецепция, офис, фитнес зала, магазини, ресторант кухненски блок, жилища и
студиа, сграда „В“ – от жилища, студиа и складове в сутерена, и сграда „С“ – от жилища и
студиа. Строежът е въведен в експлоатация на 15.07.2019 г.
При извършения оглед на място вещото лице е установило, че комплексът е частично
ограден с декоративна мрежа на метални колове и бетонова основа или бетонови стъпки,
3
плътна масивна ограда, като в северната си част към улицата - пред сграда „А“ - е без
ограда. Пред паркинга в източната част на поземления имот и централния вход на сграда
„А“ е монтирана бариера и постройка за охраната на комплекса. Изградени са и още два
паркинга, така както са предвидени от проектанта на обекта. Във вътрешния двор между
сградите са построени открит басейн, навес - дневен бар, навес - пред ресторанта, фонтан,
езеро, всички които са оградени с допълнителна декоративна метална ограда и с
контролиран достъп, обособен е и детски кът. Изпълнена е вертикалната планировка в
поземления имот градинско осветление, около сградите - пътеки, плочници, цветни градини,
декоративни храсти и ниска растителност. Експертът посочва още, че във вертикалната
планировка са предвидени зони за озеленяване, алеи, детска площадка, пътеки и площадки и
басейн, като същите са част от одобрения проект на комплекса и обслужват живущите и
ползвателите в комплекса.
От заключението се установява още, че басейнът няма характер на самостоятелен
обект с изградени помещения за съблекални, душове, санитарен възел и др. помещения, а е
предвиден по проект също като елемент от вертикалната планировка на комплекса. В
обяснителната записка към проекта на комплекса е указан начин на ползване от проектанта
при самото проектиране: „Вътрешният двор, който се получава между сградите в комплекса
се изравнява, за да се изгради открит басейн със зона за релакс, детска площадка и външна
тераса към ресторант, всички разположени в паркова среда с достъп от всички сгради“. В
съдебно заседание e уточнено, че за ресторанта има достъп от улицата, както и към
площадката, която обслужва басейна.
Вещото лице е посочило още, че изградената вертикална планировка в комплекса
формира общия облик на комплекс “Л.Б.Р.“ и съществуването на тези елементи се отразява и
върху стойността на обекта още при изграждането му и по-късно при продажби на отделни
самостоятелни обекти в сградите. Прилежаща площ към сградите в режим на етажна
собственост е част от територията на поземления имот с комплексно застрояване за сезонно
ползване, в който са построени сградите в режим на етажна собственост и която включва
заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и
други.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В случая ищецът счита,
че предадената от него сума по банков път на ответника подлежи на връщане поради
нищожността на договора за поддръжка, въз основа на който е била платена. Затова в тежест
на ищеца е да установи въведените правопораждащи факти по всеки от доводите за
нищожност, а именно противоречието на договора със закона, противоречието с добрите
нрави и липса на предписаната от закона форма.
С оглед твърденията на страните по делото са очертани следните основни спорни
въпроси: дали комплекс “Л.Б.Р.“ представлява такъв от затворен тип по смисъла на чл. 2
ЗУЕС вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, респ. спазени ли са изискванията за форма на договора за
поддръжка; дали вертикалната планировка и съоръженията се явяват прилежаща част по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗУЕС; какъв е надлежният начин на управление на комплекса и
дали посредством сключения индивидуален писмен договор между инвеститора и отделен
етажен собственик, се изземват функции на общото събрание, което да води до
противоречие със закона.
От приетото и ценено изцяло от съда заключение на вещото лице Р. несъмнено се
установява, че достъпът до комплекса не е ограничен напълно за външни лица, което
4
несъмнено води до извода, че същият не отговаря на изискванията за такъв от “затворен
тип” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС. Изграденият там ресторант е с вход от към
улицата, което осигурява на лица, които не са етажни собственици, достъп и до вътрешната
част на комплекса. Отделно от това вещото лице е установило при извършения оглед, че
имотът е частично ограден, като в северната си част към улицата - пред сграда „А“ - е без
ограда. Затова, доколкото не отговаря на изискванията на закона /а не поради начина на
договаряне, каквито са доводите на ответника/, съдът приема, че в случая не се касае за
комплекс от затворен тип и неговото управление не следва да бъде задължително уредено с
писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти. Това налага извода за неоснователност на доводите на ищеца за
нищожност на договора, поради нарушение на предвидената от закона форма.
По отношение на спорния въпрос относно правния статут на вертикалната
планировка на комплекса и начина на нейното управление, съдът изгради своите правни
изводи изцяло въз основа на фактите, установени от заключението на вещото лице и
приетите писмени доказателства. В случая се касае за комплекс от три самостоятелни
сгради, като в пространството между тях са предвидени и изпълнени зони за озеленяване,
алеи, детска площадка, пътеки и площадки и басейн, като същите са част от одобрения
проект на комплекса и обслужват живущите и ползвателите в комплекса. Сградите са
проектирани така, че ползвателите да имат достъп до вътрешния двор, който се получава
между тях, като в обяснителната записка към проекта на комплекса е посочено, че дворът се
заравнява “за да се изгради открит басейн със зона за релакс, детска площадка и външна
тераса към ресторант, всички разположени в паркова среда с достъп от всички сгради“. При
така установеното по делото съдът приема, че частта от поземления имот в която е изградена
вертикалната планировка, представлява прилежаща площ към сградите в режим на етажна
собственост, съгласно пар. 1, т. 2 от ЗУЕС. Според цитираната разпоредба “прилежаща площ
към сграда в режим на етажна собственост” е част от територията на поземлен имот с
комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна собственост и
която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, места
за паркиране и други. Настоящият състав споделя изцяло застъпеното в съдебната практика
становище, че когато в инвестиционен проект се предвиждат и обекти с комплексно
обслужване с комуникационни зони, оформени като озеленяване, алеи, детски площадки,
басейн, който не е предназначен за обществено ползване и не отговаря на изискванията за
самостоятелен обект на собственост, тези елементи са принадлежност към етажната
собственост. /В този смисъл Решение № 266 от 14.05.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4852/2024
г. ., II г. о., ГК, Решение № 50083 от 6.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2022 г., I г. о., ГК/.
Именно такъв е и процесният случай. Установено е несъмнено, че басейнът не отговаря на
изискванията за самостоятелен открит обект по смисъла на пар.5, т. 68 от ДР на ЗУТ и ЗС и
е част от вертикалната планировка, която от своя страна формира общия облик на комплекса
и съществуването на нейните елементи се отразява и върху стойността на обекта още при
изграждането му, както и по-късно при продажби на отделни самостоятелни обекти в
сградите.
По делото е повдигнат като спорен въпроса и относно правото на собственост върху
съоръженията на вертикалната планировка – дали тези съоръжения представляват обща част
към построените в имота жилищни сгради в режим на етажна собственост, по смисъла на
чл. 98 ЗС или имат характера на приращение към поземления имот, съгласно чл. 92 ЗС, по
който е налице противоречива съдебна практика на ВКС, констатирана с определение №
1395/24.03.2025 г. по гр.д.№ 2816/2024 г. на IIг.о. на ВКС и е образувано тълкувателно дело
№ 4 от 2025 г. на ОСГК на ВКС. Тук следва да се посочи, че за разрешаването на казуса
5
относно дължимостта на парична сума е несъществен въпроса относно принадлежността на
тези елементи към етажната собственост, доколкото не правото на собственост, а
управлението на комплекса е от значение в случая. Затова настоящият състав само за
пълнота анализира съществуващата противоречива съдебна практика и възприема напълно
становището изразено в решение № 737/12.12.2024 г. по гр.д.№ 3118/2023 г. на II г.о. на ВКС
и решение № 175/18.12.2019 г. по гр.д.№ 4660/2018 г. на II г.о. на ВКС, с които се приема, че
когато се касае за изграждане на жилищни сгради и обекти с комплексно обслужване с
комуникационни зони, включително и басейн, който не е предназначен за обществено
ползване и не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост /какъвто
именно е настоящия случай/, тези елементи на допълващо застрояване следва да се считат за
принадлежност към етажната собственост и за тях не се прилага принципа на приращението
/чл. 92 ЗС/. Те формират общия облик на етажната собственост и на самостоятелния обект на
правото на собственост, като се отразяват върху стойността на обекта и на текущата цена на
обектите в етажната собственост. Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и
на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В случая е налице
“друго” по смисъла на закона, доколкото се касае за изграждане (в съответствие с даденото
разрешение) на комплекс с ваканционен характер, в който басейнът и останалите
несамостоятелни съоръжения функционално обслужват ползването на имотите на отделните
собственици, ползват се сезонно и служат за задоволяване на нуждите на етажните
собственици в курортното селище. Затова и поддъжката му следва да бъде осъществена по
правилата на ЗУЕС.
С оглед горните изводи, за преценка на валидността на сключения договор за
поддръжка от значение са специфичните изисквания на ЗУЕС и правата и задълженията на
страните уредени с договора, респ. неговия характер и действителната воля на
договарящите. Тъй като преценката за валидността на договора се извършва към момента на
сключването му /12.10.2023 г./, в случая намира приложение ЗУЕС преди изменението на чл.
11, ал. 1, т. 11, което е в сила от 31.12.2024 г. Съществено е да се отбележи, че дейността по
управление и поддръжка е възложена не на външно за етажната собственост лице, а на един
от етажните собственици. Действително недопустимо е с двустранни договори да се
уреждат, между етажен собственик и трето лице, отношения от компетентността на общото
събрание, но не такъв е настоящия случай. Видно от договора, със същия е предвидено от
изпълнителя да бъдат предоставени услуги по цялостното техническо обслужване на обекта.
Това предвиждане е в унисон със задълженията по ЗУТ на собствениците на сгради и
самостоятелни обекти в сгради в режим на етажна собственост, да ги поддържат в
съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации.
Естествено законодателят е обвързал възможността за ползването на обектите и изградените
съоръжения със задължението на лицата за тяхната поддръжка и недопускане обграждащата
среда да бъде опасна за здравето и живота на обитателите, или още по-малко да бъде вредна
в санитарно-хигиенно отношение, каквото би било положението при липса на адекватни
грижи. Тук следва да се отбележи, че по спорния въпрос за валидността на индивидуалните
договори за поддръжка на общи части, с определение № 1011 от 05.03.2025 г. по гр.д.№
4355/2023г., на IV г.о. на ВКС е констатирано противоречивото произнасяне на съставите на
върховния съд и е отправено предложение за образуване на тълкувателно решение на
ОСГТК. Настоящият състав споделя становището прието с решение № 737 от 12.12.2024 г.
на ВКС по гр. д. № 3118/2023 г., II г. о., че с индивидуални договори може да се уговарят от
отделен етажен собственик клаузи за поддръжка на общи части, ако той поема и
възнаграждението за това, доколкото това е отделна дейност от управлението, "насочена към
запазване на общите части в добро състояние", каквото е изискването на § 1, т. 13 ЗУЕС. В
случая видно от сключения договор е уговорено възмездното поддържане на комплекса, като
6
изрично е посочено какво следва да се разбира под използвания термин “поддръжка”.
Осигурените от дружеството услуги са такива, за които не е налице забрана от закона за
договаряне или противоречие със същия, като договорът има и елементи на договор за
поръчка и договор за изработка. Следва да се подчертае, че с договора са предвидени и
допълнителни услуги към възложителя, включително уведомяване на възложителя за
възникнали аварии в притежавания от него обект, както и други услуги, които при поискване
от него следва да бъдат предоставени – напр.ремонт в апартамента, съхраняване на резервен
ключ от апартамента, осигуряване на интернет и телевизия срещу уговорена годишната
такса. Тези дейности нямат връзка с етажната собственост и придават на договора смесен
характер. Действително в чл. 6 е уговорено заплащане на “годишна такса за покриване на
разходите за управление и поддръжка на комплекса”. Видно обаче от изброяването на
дейностите, възложени от ищеца, то същите касаят предоставяне на услуги по техническа
поддръжка и организиране на реда в комплекса с цел запазване на неговия облик,
поддържане на съоръженията и зелените площи и алеи, детска площадка и т.н. Видно от чл.
7 от договора разходите за електроенергия и водоснабдяване на общите части на сградата,
както и за поливане на тревните и поддръжката на други общи площи, поддръжката и смяна
на водата в басейните, а така също и сметки за телефонни постове на охраната, са включени
в годишната такса. Следователно не се касае за възнаграждение за “управление” и изземване
на функции на общото събрание, а за заплащане на разходите необходими за поддържане на
етажната собственост и целия комплекс във вида, предвиден при издаване на разрешението
за строеж и градоустройствените правила, което не е изключено от договорната свобода. От
значение в случая е и обстоятелството, че с представения по делото протокол от общо
събрание от 13.11.2023 г. на етажната собственост в сграда .... /бл....../, в която се намира и
обекта на ищеца, за управител на етажната собственост е избран етажният собственик
“Интерконсулт-В” ЕООД и е определен размер на разходите за поддръжка на 14 евро на
кв.м. на годишна база и разходи за управление – 4 евро на кв.м. на годишна база. Вида на
разходите за поддръжка съответстват на тези, посочени в процесния договор, като
идентично е определено и задължението за плащане – по 14 евро на кв.м. Протоколът от
общо събрание не е оспорен от ищеца в преклузивния срок и в предвидения за това ред по
чл. 40 ЗУЕС. Доколкото е налице решение на общото събрание, то на още по-силно
основание следва да се приеме, че сключеният между страните договор не изземва неговите
функции. При тези изводи следва да се приеме, че не е налице нищожност на договора
поради противоречието му със закона.
По отношение на доводите за нищожност на клаузите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от
договора поради тяхната неравноправност, съдът приема, че макар и да са приложими
правилата на ЗЗП и ищецът да има качеството на “потребител” в отношенията между
страните, по делото не е установена неравноправност на договорните клаузи. Не е налице
недобросъвестност или значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, които пряко да произтичат от договора, доколкото същият
предвижда предоставяне на услуги срещу заплащане на съответна такса за покриване на
разходите. С договора не са взети решения, които да са от компетентността на общото
събрание по чл. 51 ЗУЕС, а именно за начина на разпределение на разходите за управление и
за поддържане на общите части, каквито са основните доводи за неравноправност на ищеца.
Както бе установено, за това са налице решения на общо събрание на етажната собственост
от 13.11.2023 г., а дали взетите там решения съответстват на чл. 51 ЗУЕС не е предмет на
настоящото производство. Ето защо не се установява соченото противоречие с добрите
нрави на чл. 6, ал. 1 от договора. Що се отнася до ал. 2 на чл. 6 съдът приема, че уговореното
индексиране на разходите с процент, представляващ “усредненото увеличение” на цените и
минималната заплата през годината, носи белезите на неравноправност, доколкото се
7
предвижда единствено увеличение на разходите, но не и индексиране при тяхно евентуално
намаляване. Въпреки това, по делото не се установява такова увеличение и заплащане на по-
висока от уговорената цена между страните. Доколкото недействителността на клаузата не
влече недействителност на договора като цяло, то възражението за нищожност на договора
се явява неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че сключеният между страните договор е
валиден и надлежно обвързва страните по него, поради което предявения иск за връщане на
платената сума следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
Съгласно правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед изхода от производството в тежест
на ищеца следва да бъде възложено заплащането на сумата от общо 1000 лв.,
представляващи направените от ответника разноски по делото, съобразно представения
списък.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в
.................................... чрез адв. Б. Б. К., срещу „Интерконсулт - В” ЕООД, ЕИК .....................,
със седалище и адрес на управление: ....................................................., представлявано от М.
Г., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1 588 лв. -
получени при липса на основание, въз основа на нищожен договор за поддръжка от
12.10.2023 г., поради противоречието му със закона, с добрите нрави и липса на
предписаната от закона форма, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в ...................................., да
заплати на „Интерконсулт - В” ЕООД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на
управление: ........................., представлявано от М. Г., сумата от общо 1000 лв. (хиляда лева),
представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8