№ 639
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Десислава Пл. И.а
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20241100901079 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по изпратено по подсъдност от Софийски
районен съд исково производство по подадена от „Х и П консулт“ ЕООД срещу ЗАД „ОЗК
Застраховане“ искова молба, с която са предявени искове с правно основание чл. 493, ал. 2, т.
7 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 66 652.74 лв., представляваща дължимо обезщетение за
причинени имуществени щети по собствен на ищеца товарен автомобил марка „МАН“, рег.
№ *********, вследствие на настъпило на 25.12.2018 г. застрахователно събитие в с.
Мрамор, на охраняем паркинг на ул. ********* – пожар на застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество товарен автомобил марка „МАН“, рег. №
*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
иска (21.11.2023 г.) до окончателно изплащане на сумата, както и за сумата от 21 594.42
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.11.2020 г. до
20.11.2023 г. (съобразно допуснати с определение на СРС от 08.04.2024 г. по гр.д. №
63749/2023 г. и протоколно определение от 19.02.2025 г. на СГС по т.д. № 1079/2024 г.
увеличения на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК). Претендират се и сторените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че в резултат на настъпило на 25.12.2018 г. произшествие, изразяващо
се в самозапалване на т.а. марка „МАН“, peг. № ********* са причинени вреди на
собствения на ищеца т.а. марка „МАН”, peг. № *********. Посочва, че на процесната дата,
на охраняем паркинг, находящ се на ул. ********* в с. Мрамор, област София-град, МПС
марка „МАН”, peг. № *********, се самозапалило, в резултат на възникнало късо
съединение в акумулаторния му отсек. След възпламеняването на пожара в този товарен
автомобил, пожарът се прехвърлил и върху паркираните в близост превозни средства,
измежду които и процесният товарен автомобил марка „МАН“, модел „ТГС 41480“, рег. №
1
*********. На местопроизшествието били изпратени екипи на Столична дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ и на 9 РУП на СДВР.
Повредите в процесния автомобил се изразявали в следното: увредени основа на дясна
степенка, калник преден десен, врата дясна, основа на външно дясно огледало, панел на
кабина десен, термощит на ауспух, огледало за наблюдение на мъртва точка, дръжка на
външна дясна врата, резервоар за гориво десен, калобран десен при втора ос, калник заден
десен и други подробно описани от представителя на ЗАД „ОЗК Застраховане“АД, за които
бил съставен опис.
За товарен автомобил марка „МАН“, peг. № *********, към момента на настъпване на
пожара – 25.12.2018 г., бил сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за който ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД е
издало застрахователна полица със застрахователно покритие за времето от 26.10.2018 г. до
25.10.2019 г. В тази връзка ищецът завел претенция/преписка при ЗАД „ОЗК
Застраховане“АД за плащане на обезщетение на 28.02.2019 г. След извършен оглед на
увреденото МПС, марка „МАН“, модел „ТГС 41480“, peг. № *********, на 01.04.2019 г.,
застрахователят отказал за изплати обезщетение на ищеца.
Ищецът поддържа становище, че отказът на застрахователя е неоснователен, поради
което предявява настоящите искове и моли същите да бъдат уважени.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор на искова молба, ответникът ЗАД „ОЗК
Застраховане“АД излага становище, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва същия
по размер – оспорва размера на вредите по МПС, марка „МАН“, модел „ТГС 41480“, рег. №
*********, да възлиза на исковата сума. Твърди, че размерът на обезщетението следва да
репарира действителните вреди към датата на събитието и следва да се редуцират
претендираните разходи за части и труд на процесното МПС. Оспорва изцяло акцесорния
иск за присъждане на обезщетение за забава като неоснователен, предвид неоснователността
на главния иск. Ето защо, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира и
сторените по делото разноски.
В първото открито съдебно заседание по делото ответникът, чрез процесуалния му
представител, е заявил, че оспорва изцяло предявения главен иск, вкл. оспорва описания от
ищеца механизъм на настъпване на вредите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на увреденото
МПС, марка „МАН“, модел „ТГС 41480“, peг. № *********, че произшествието е настъпило
именно вследствие на обективното действие по самозапалване на МПС, марка „МАН”, peг.
№ *********, вида и размера на претърпените имуществени вреди, които се намират в
причинна връзка с вредоносния резултат; валидно застрахователно правоотношение по
2
договор „Гражданска отговорност“ между собственика на увреждащия автомобил и
ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие.
В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения.
От представеното по делото свидетелство за регистрация, част I, се установява, че в
част C1.1. като собственик на т.а. марка „МАН”, peг. № *********, е вписано дружеството
„Х и П консулт“ ЕООД. Издаването на свидетелство за регистрация доказва придобивно
основание на собственика, което следва от изискването на чл. 143 от Закона за движение по
пътищата регистрацията на пътното превозно средство да се извършва на името на
собственика /Решение № 874 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 4074/2008 г. на ВКС, III г. о./.
Посоченият документ е официален такъв и се ползва с материална доказателствена сила
относно удостоверените в него обстоятелства, поради което съдът достига до извод, че
именно ищецът „Х и П консулт“ ЕООД е собственик на т.а. марка „МАН”, peг. № *********.
Няма спор, че на 25.12.2018 г. на охраняем паркинг, находящ се на ул. ********* в с.
Мрамор, област София-град, е възникнал пожар на т.а. марка „МАН“, peг. № *********, в
близост до което били паркирани и други превозни средства, сред които и процесното,
собственост на ищеца – т.а. марка „МАН”, peг. № *********, на което били причинени
материални щети.
Не е спорно, а това се установява и от представената по делото застрахователна полица
№ BG/23/118002924166, че към датата 25.12.2028 г., когато е настъпило описаното събитие,
МПС марка „МАН”, peг. № *********, е било застраховано при ответника по валиден
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“.
Посочените обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с
доклада по делото.
Спорните по делото въпроси са относно механизма на настъпване на процесното
събитие, съответно дали заявеното увреждане е вследствие на събитие, което попада в
обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
както и относно размера на претърпените вреди.
За да бъде установено на какво се дължи възпламеняването на застрахования при
ответника товарен автомобил, марка „МАН”, peг. № *********, по делото са приети
писмени доказателства, изслушани са основна и допълнителна пожаро-технически
експертизи, основна и две допълнителни съдебно-автотехнически експертизи и са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. М. П..
От представеното по делото Удостоверение, издадено от началника на 09 РУ-СДВР, по
заведена преписка № 3384р-37074/2018 г., се установява, че пожарът не е умишлен, а е
възникнал вследствие на техническа неизправност – късо съединение в акумулаторния отсек
на т.а. марка „МАН“, peг. № *********. В подкрепа на този извод са всички останали
събрани доказателства – както писмените, така и гласните, а също така такова е становището
на експертите по изслушаните пожаро-технически експертизи, които съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвени.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и
други участници в движението по пътищата, вреди, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, произтекли
и от моторното превозно средство като вещ по чл. 50 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, което е последица от
специфичните качества на дадена вещ, без връзка с действия или бездействия на лицата,
които я ползват или под чийто надзор е тя. Това е безвиновна, гаранционно-обезпечителна
отговорност, която настъпва при причинени вреди в резултат на свойства, качества или
дефекти на самата вещ, а не на действия, свързани с нейната правилна експлоатация /в този
смисъл ППВС № 17/18.11.1963 г./. Според т. 3 от ППВС № 4/1975 г. налице е отговорност по
чл. 50 ЗЗД, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила. Отговорността е налице и в случаите, когато не е известна
причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите.
По делото по безспорен начин се установява, че пожарът е започнал именно от т.а.
марка „МАН“, peг. № *********, по-конкретно от акумулаторния сектор на същия, като
вероятната причина за възникване на пожара е възпламеняване на горими елементи на
камиона. Без значение за ангажиране отговорността на ответника предвид изложеното по-
горе е на практика дали се касае за късо съединение в акумулаторния сектор, високо
преходно съпротивление или електрическо претоварване, доколкото без съмнение пожарът е
възникнал именно в т.а., peг. № ********* поради дефекти в изолацията на тоководещите
проводници, която може да се повреди от стареене, влага и химически активни вещества, от
прекомерно опъване или многократно прегъване, гризачи, а също така и от овлажняване и
загуба на изолационните свойства /в този смисъл са изводите на вещото лице по
допълнителното заключение на пожаро-техническата експертиза/. От възникналия пожар в
посочения товарен автомобил огънят се е разпространил и към находящия се в близост
паркиран процесен товарен автомобил марка „МАН”, peг. № *********. Безспорно се
установява и наличието на причинно-следствена връзка между така възникналия пожар и
нанесените щети на процесния автомобил – така, изводите на вещите лица, а също и
показанията на свидетеля С. М. П., който при разпита си възпроизвежда обстоятелства,
които непосредствено е възприел. От показанията на свидетеля безспорно се разколебава
вероятността за умишлени действия от трети лица, причинили пожара, доколкото и всички
превозни средства са били паркирани на охраняем паркинг с контролиран достъп и
видеонаблюдение.
Не следва друг извод от заключението на САТЕ, което е изследвало въпроса относно
това какво представлява „ключ маса“, нейното предназначение и дали е възможно при
активирана ключ маса да възникне късо съединение в акумулаторния отсек на товарния
автомобил. Изяснено е, че ключ масата представлява прекъсвач, който е предназначен да
прекъсне връзката между минусовата клема на акумулатора и минусовия проводник, като по
4
този начин се прекъсва подаването на захранване към всички консуматори в превозното
средство. При активирана ключ маса се преустановява подаване на електричество от
акумулатора към всички консуматори в превозното средство, поради което експертът е
посочил, че няма как да възникне късо съединение в акумулаторния отсек на товарния
автомобил. В същото време вещото лице е разяснило, че тя е механична и се включва ръчно,
а не автоматично, освен това макар по техническа спецификация товарният автомобил
„МАН“ да притежава такава ключ маса, няма никакви данни дали конкретното МПС, рег. №
СА 6922 НP, действително е било оборудвано с ключ маса, нито пък има данни такава да е
била активирана. Освен това всяко едно превозно средство при техническа неизправност в
системата, може да възникне късо съединение.
Собственикът, респ. покриващият гражданската му отговорност застраховател, може
да се освободи от отговорност, само ако установи при условията на пълно главно доказване,
че вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещта, а от противоправно
поведение на пострадалия или на трето лице, или че е налице непреодолима сила – действие
на външен фактор, извън свойствата на вещта, който да е бил непредвидим и
непредотвратим – Решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г. на ВКС, ІV г. о.
Отнесено към настоящия случай, изложеното предпоставя, че ответното дружество, чиято
отговорност е функционално обусловена от отговорността на застрахованото лице /арг. от
чл. 477 КЗ/, може да се освободи от отговорност само ако установи при условията на пълно и
главно доказване, че вредите са резултат от посочените обстоятелства, недължащи се на
свойствата на вещта и несвързани с нея, или се дължат на изключителна вина на
пострадалия или на трето лице. Предвид липсата на доказателства, че в случая пожарът в т.а.
марка „МАН“, peг. № ********* е възникнал в резултат на някое от посочените
обстоятелства и предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че в
случая е установена хипотезата на чл. 493, ал. 2 КЗ – вреди от инсталация на автомобила, от
техническа неизправност на автомобила и от автомобила като вещ.
Предвид изложеното искът се явява доказан по основание.
По отношение размера на обезщетението, съдът намира следното. Разпоредбата на чл.
400, ал. 1 КЗ установява за действителна стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна, съгласно
ал. 2 на същият текст, стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ обхваща действителната стойност на причинената вреда, като при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи размера му по действителната (пазарна) стойност на вредата към момента на
настъпването, като ползва заключение на вещо лице. Ето защо, вредата в случая следва да се
съизмери с действителната стойност на увреденото имущество на ищеца, която стойност е
определена от неоспорената съдебно-автотехническа експертиза и възлиза на 66 652.74 лв.,
поради което и предявеният иск се явява изцяло основателен.
5
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ следните
елементи: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на
същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна
самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на
неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 21 575.91
лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.11.2020 г. до 20.11.2023 г.,
който размер съдът определи с помощта на онлайн лихвен калкулатор на НАП. С
протоколно определение от 21.02.2025 г. съдът е допуснал увеличение на предявения
акцесорен иск до размера от 21 594.42 лв. Доколкото съдът достигна до извод за
основателност на иска за сумата от 21 575.91 лв., то предявеният иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен за разликата над 21 575.91 лв. до пълния предявен
размер от 21 594.42 лв.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда за всяка от страните съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът претендира присъждане на разноски в размер на общо 6 981 лв., съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК за заплатена държавна такса, депозити и заплатено
адвокатско възнаграждение, от които разноски има право на сумата 6 979.53 лв. съобразно
уважената част от исковете. Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно с
оглед характера и сложността на делото, продължителността на производството и
извършените от упълномощения представител на ищеца процесуални действия.
Ответникът е извършил разноски в размер на 1 750 лв. за внесени депозити и
юрисконсултско възнаграждение, поради което му се следва сумата 0.37 лв. съобразно
отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на "Х и П Консулт" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Добри Немиров“ 5А, ап. 65, на основание
чл. 432 КЗ вр. чл. 493, ал. 2 КЗ, сумата 66 652.74 лв. – обезщетение за причинени
имуществени щети по собствен на ищеца товарен автомобил марка „МАН“, рег. №
*********, вследствие на настъпило на 25.12.2018 г. застрахователно събитие в с. Мрамор,
6
на охраняем паркинг на ул. ********* – пожар на застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество товарен автомобил марка „МАН“, рег. № *********,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 21.11.2023 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 21 575.91 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 21.11.2020 г. до 20.11.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата 6 979.53 лв. – разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за
мораторно обезщетение за разликата над сумата 21 575.91 лв. до претендирания размер от
21 594.42 лв.
ОСЪЖДА "Х и П Консулт" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Добри Немиров“ 5А, ап. 65 да заплати на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 0.37 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7