РЕШЕНИЕ
№ 4432
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря Р. Л.
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110141218 по описа за 2021 година
искове с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр.
с чл. 79 и чл. 365 от ЗЗД, във вр. с чл. 342 от ТЗ; чл. 92 от ЗЗД:
Ищецът - „М. Б." ООД, твърди, че на 27.07.2018г., между него (лизингодател) от една
страна, и ответника - АЛ. Г. Г., бил сключен Договор за лизинг. Сделката била развалена на
14.11.2027г., като л.а. бил върнат на 24.06.2020г.
Моли да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи:
- сумата от 198,99 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните
вноски с падеж от 20.04.2020г. до 24.06.2020г.;
- сумата от 312,18 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните
вноски с падеж от 20.04.2020г. до 24.06.2020г.;
- сумата от 489,42 лева, неустойка за прекратяване на договора;
- сумата от 165,93 лева, разходи за платени застрахователни премии; и
- сумата от 540 лева, разходи за възстановяване на Лизиновия актив.
Претендира законната лихва и разноски.
Ответникът - АЛ. Г. Г., оспорва иска:
- нямало доказателства, че договорът за лизинг е прекратен, още по-малко по вина на
ответника;
- навежда и други доводи;
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа:
Сключен е договор за финансов лизинг на 24.11.2017г. Стойността на лизинга е 5 200
лева. Стойността на неустойката е под 10 %.
С Допълнително споразумение и Приемо-предавателен протокол от 24.06.2020г.
страните са се споразумели относно следното – договорът се прекратява по общо съгласие
(точка 2 от преабюла), като дължимите суми са:
- 196,75 лева – главница;
- лихва – 308,98 лева;
- неустойка по чл. 15.5 – 489,42 лева;
- застрахователна премия – 165,93 лева (тази клауза от спогодбата представлява
доказателство за дължимост. Изложеното се отнася и до следващата точка);
- разходи за репатриране – 540 лева;
Спогодбата е упомената както в заявлението, така и в исковата молба.
Представен е и запис на заповед, но без подпис, която по тази причина докуменът
представлява само проект на менителничен ефект. Той е ирелевантен.
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че следните суми са осчетоводени:
- 198,99 лева – главница;
- 312,18 лева – лихва;
- 489,42 лева – неустойка;
- 82,62 лева – застрахователна премия; и
- 540 лева – възстановяване на лизингов актив.
от правна страна:
С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват
един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки (чл. 356, ал. 1 от ЗЗД). Тя
представлява и индивидуално договоряне на клаузи – по смисъла на ЗЗП.
Доводът, че сделката била прекратена по вина на ответника е некоректен – тя е
прекратена, както бе посочено, по общо съгласие.
Вторият довод, че имало разминаване на сумите, предмет за заповедното и на
исковото производство, е неоснователен – те са идентични.
Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора (т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
2
ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладчик председателят Марио Бобатинов и съдията
Емил Марков). Този размер, по разбиранията на настоящата инстанция, не е прекомерен –
т.е. не е нарушен морала (съответно чл. 26 от ЗЗД).
Както бе посочено, при спогодбата всяка от страните може, а и често прави отстъпки
– в случая това се отнася до сумите, които са различни, съобразно договореното (от гледна
точка на ищеца) и по отношение на застраховката (от гледна точка на ответника). Това е нов
договор и той следва да се спазва и от двете страни.
За горниците сумите са недължими.
ССчЕ има смисъл само доколкото установява, че няма заплащане след момента на
сключване на спогодбата.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 133 лева, съобразно уважената част от иска.
2. Разноските, сторени пред настоящата инстанция от ищеца, са 670 лева – чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 365 от ЗЗД, във вр. с чл. 342 от ТЗ; чл. 92 от ЗЗД,
по иска предявен от „М. Б." ООД, чрез адв. А.А., определен от САК, че ответникът дължи
(във връзка с прекратен договор за лизинг от 24.11.2017г. и спогодба от 24.06.2020г.:
- сумата от 196,75 (сто деветдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки) лева,
незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от
20.04.2020г. до 24.06.2020г., веднно със законната лихва, считано от 12.10.2020г. до
окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 198,99 (сто деветдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки)
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 308,98 (триста и осем лева и деветдесет и осем стотинки) лева незаплатена
лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 20.04.2020г. до
24.06.2020г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от
312,18 (триста и дванадесет лева и осемнадесет стотинки) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА
- сумата от 489,42 (четиристотин осемдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки)
лева, неустойка за прекратяване на договора;
3
- сумата от 165,93 (сто шестдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки) лева, разходи
за платени застрахователни премии; и
- сумата от 540 (петстотин и четиридесет) лева, разходи за възстановяване на
Лизиновия актив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „М. Б." ООД, да заплати на АЛ. Г. Г., ЕГН
**********, чрез адв. А.А., определен от САК, сумата от 133 (сто тридесет и три) лева,
разноски, сторени в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, „М. Б." ООД, да заплати на АЛ. Г. Г.,
ЕГН **********, сумата от 670 (шестстотин и седемдесет) лева – сторени деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4