Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 473 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „В.т.” ЕООД, твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми парични задължения по сключени търговски сделки. Посочва, че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност. Предвид изложеното моли съдът да обяви неплатежоспособността му и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
С оглед горното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен търговец, съдът ще се произнесе на първо място по това дали по делото е доказано, че в негова тежест са възникнали задължения, които да са от вида на посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
По делото от „В.т.” ЕООД не са представени писмени доказателства, от които да може да се направи извод дали задълженията към негови кредитори, които са посочени в приложения към молбата по чл. 625 ТЗ списък на кредиторите, са възникнали и съответно дали са изискуеми към настоящия момент. В производството обаче са събрани доказателства, от които се установява, че в тежест на молителя са възникнали публичноправните задължения към държавата. Това са задължения за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 01.07.2015 г. до 31.07.2019 г., които са в общ размер от 22 559, 20 лв., както и задължения за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, които са в общ размер от 10 002, 33 лв. Това е видно от Ревизионен акт № Р-22220620002596-091-001/ 29.12.2020 г., издаден от началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП – София и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, с който тези задължения на молителя са установени в хода на проведено ревизионно производство. Ревизионният акт е връчен на задълженото лице на 13.01.2021 г., като няма данни същият да е обжалван пред по горестоящия административен орган или пред съда, поради което следва да се приеме, че е влязъл в сила.
Вземанията на държавата за получаване на данък върху добавената стойност представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци. Тези публичноправни задължения на ответника трябва да се приеме, че са пряко свързани с търговската му дейност, тъй като данъкът, чийто размер е установен с ревизионните актове, е начислен за облагане на извършени за ревизирания период възмездни доставки на стоки, които с оглед вида им са такива, имащи за цел да обслужват дейността, която този търговец извършва по занятие.
Предвид изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „В.т.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци в общ размер на 22 559, 20 лв. и за заплащане на лихви за забава върху тях в общ размер на 10 002, 33 лв., както и че тези задължения са свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посочените задължения са изискуеми, тъй като е настъпил техният падеж, който в случая е определен в закона с нормата на чл. 127, ал. 1 ДОПК, в която е предвидено, че установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. По делото се доказа, че ревизионен акт № Р-22220620002596-091-001/ 29.12.2020 г., с който са начислени задълженията за заплащане на данък върху добавената стойност, е връчен на молителя на 13.01.2021 г., от която дата тече срокът за доброволното им изпълнение. Този срок изтича на 27.01.2021 г. и считано от 28.01.2021 г. задълженията за заплащане на данъци са изискуеми, тъй като след настъпване на падежа държавата, като кредитор, вече може да претендира изпълнението им, включително чрез предприемане на действия по принудителното им събиране.
След като в производството се доказа, че в тежест на „В.т.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са изискуеми, то се налага извода, че е налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети за периода от 2015 г. до 2021 г.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
При анализ на записванията в съставените от молителя годишни финансови отчети е видно, че към 31.12.2015 г. балансовата стойност на всички притежавани от „В.т.” ЕООД краткотрайни активи е 426 000 лв., към 31.12.2016 г. е 504 000 лв., към 31.12.2017 г. е 349 000 лв., към 31.12.2018 г. е 199 000 лв. и към 31.12.2019 г. е 156 000 лв. Към тези дати съгласно записванията в счетоводството на молителя той е имал краткосрочни задължения, които са в размер на 322 000 лв. към 31.12.2015 г., в размер на 398 000 лв. към 31.12.2016 г., в размер на 209 000 лв. към 31.12.2017 г., в размер на 175 000 лв. към 31.12.2018 г. и в размер на 137 000 лв. към 31.12.2019 г.
По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г. молителят е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени, нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като краткотрайни активи не са реално реализуеми. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на „В.т.” ЕООД са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на молителя трябва да се вземе предвид балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава, както и на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения съгласно записванията във финансовите му отчети, без да се извършва корекция на тези стойности.
При съпоставяне на балансовите стойности на краткосрочните задължения на „В.т.” ЕООД към края на финансовите 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. със стойностите на краткотрайните му активи към същите тези моменти е видно, че вторите са в по-голям размер от първите. Това означава, че към всяка една от тези дати молителят е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, който за всеки от посочените отчетни периоди е над референтната стойност от 1. Следователно към края на 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. търговецът „В.т.” ЕООД не е бил в състояние на неплатежоспособност.
От съдържанието на годишния финансов отчет на „В.т.” ЕООД за 2020 г. се установява, че към 31.12.2020 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които това дружество притежава, е намаляла многократно спрямо предходния отчетен период, като тя възлиза на 18 000 лв. В производството не се твърди и не са събрани доказателства за това, че към тази дата молителят е притежавал и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени. От записванията в този счетоводен документ е видно и това, че към 31.12.2020 г. размерът на възникналите в тежест на търговеца краткосрочни задължения възлиза на 99 000 лв. Не се установява към посочения момент в тежест на молителя да са възникнали и да са станали изискуеми други задължения към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и да не са надлежно отразени в неговото счетоводство. Следователно при изследване на способността на това дружество да погасява своите задължения към 31.12.2020 г. няма основание да се извършва корекция на балансовата стойността както на краткотрайните активи, така и на краткосрочните задължения, които са възникнали в негова тежест и то трябва да се направи на база на тези стойности. При тяхното съпоставяне е видно, че към края на отчетната 2020 г. балансовата стойност на краткосрочните задължения на „В.т.” ЕООД от 99 000 лв. е по-висока от балансовата стойността на притежаваните от дружеството към тази дата краткотрайни активи, която е 18 000 лв. Това означава, че към този момент молителят вече не е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения. Това е видно и от стойността на показателя за обща ликвидност, която е под минималната референтна такава от 1 – възлиза на 0, 1818. Това показва влошаване на финансовото - икономическо състояние на молителя и неговото изпадане в състояние на неплатежоспособност към 31.12.2020 г.
От представения по делото годишен финансов отчет на „В.т.” ЕООД, който е изготвен към 05.03.2021 г., се установява, че към тази дата финансово-икономическото състояние на молителя се е влошило още повече спрямо предходния отчетен период. Стойността на осчетоводените краткотрайни активи, които този търговец притежава към 05.03.2021 г., възлиза на сумата от 9 000 лв.
В годишния финансов отчет на молителя към 05.03.2021 г. е записано, че размерът на осчетоводените краткосрочни задължения, които това дружество има към посочената дата, е 91 000 лв. От съдържанието на този счетоводен документ е видно, че към тази дата не са осчетоводени никакви карткосрочни задължения за заплащане на данъци, които да са възникнали в тежест на търговеца, като същевременно от събраните в производството доказателства се установява, че към 28.01.2021 г. в тежест на „В.т.” ЕООД са съществували и са били изискуеми публичноправни задължения към държавата за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 01.07.2015 г. до 31.07.2019 г., които са в общ размер от 22 559, 20 лв., както и за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, които са в общ размер от 10 002, 33 лв. След като тези задължения са изискуеми считано от 28.01.2021 г., то те имат характер на краткосрочни такива към 05.03.2021 г. и следва да се вземат предвид при изследване на способността на молителя да ги погасява с притежаваните от него краткотрайни активи, наред с осчетоводените задължения. Следователно общата стойност на възникналите в тежест на молителя краткосрочни задължения към 05.03.2021 г. възлиза на сумата от 123 561, 53 лв. / 91 000 лв. – осчетоводени краткосрочни задължения и 32 561, 53 лв. – неосчетоводени публичноправни задължения/.
При съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължение на „В.т.” ЕООД към 05.03.2021 г. от 123 561, 53 лв. със стойността на краткотрайните активи, притежавани от този търговец към същия момент, която е 9 000 лв., се установява, че последната е много по-малка. Следователно към тази дата молителят също не е притежавал достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения към всички свои кредитори и е във влошено финансово - икономическо състояние, което се е задълбочило спрямо предходния период. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която към този момент е много под референтната такава от 1 – стойността на този показател е 0, 0728. Това означава, че състоянието на неплатежоспособност на този търговец, в което той е изпаднал още към 31.12.2020 г., не е преодоляно към 05.03.2021 г.
След като „В.т.” ЕООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към държавата, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да и погаси, обективно не е притежавал средства, с които да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на молителят да изпълнява своите изискуеми задължения за периода от 31.12.2020 г. до 05.03.2021 г. е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
В производството не са представени доказателства, че след 05.03.2021 г. до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, дружеството-молител е придобило някакви бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е подобрило финансовото си състояние. С оглед на това трябва да се приеме, че липсват основания да се счита, че съществува каквато и да е вероятност търговецът да преодолее състоянието на неспособност да изпълни своите краткосрочни задължения и през настоящата финансова година. Това означава, че посоченото състояние има характеристиките на трайно. Следователно, по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „В.т.” ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „В.т.” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с. наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 28.01.2021 г. молителят е имал изискуеми публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци и лихви, които са в общ размер на 32 561, 53 лв. Тези изискуеми задължения са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения с притежаваните от него активи.
Същевременно, в производството се доказа, че още към 31.12.2020 г. „В.т.” ЕООД не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава, като това състояние се е запазило и дори се е задълбочило към 05.03.2021 г., което означава, че то е било налице и към 28.01.2021 г. По делото липсват данни, от които да се направи извод, че през следващия отчетен период този показател би отбелязал някаква тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности. Ето защо и 28.01.2021 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „В.т.” ЕООД, за което се доказа, че са налице предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че в производството се установява, че към момента това дружество не разполага с достатъчно парични средства, с които да може да се разпорежда свободно и с които да бъдат покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито съдебно заседание на 16.06.2021 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „В.т.” ЕООД в десетдневен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 18.06.2021 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече десетдневният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 28.01.2021 г., като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „В.т.” ЕООД не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение следва да осъди „В.т.” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „В.т.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността
28.01.2021 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „В.т.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „В.т.” ЕООД, с
ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „В.т.” ЕООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА
производството по т.д. № 473/2021
г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „В.т.” ЕООД и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество
или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване
на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която
е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „В.т.” ЕООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията
не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото
ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА „В.т.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: