РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Перник , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500053 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от адв. К. – особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на Ю.К.,
против Решение № 260378/22.10.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение от
16.12.2020г., постановени по гр. д. № 1580/2020 г. на РС – Перник, с което по предявените
от „Топлофикация Перник“ АД срещу Ю.К. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за
установено, че дължи сумата от 673,35 лв. - стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена ТЕ за апартамент, находящ се в ***, от които главница 567,66 лв. за периода
01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., вкл.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 105, 69 лв. за периода 09.07.2017 г. - 06.11.2019 г.; както и законната лихва върху
главницата от 567,66 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
до окончателното изплащане на сумата.
В първоначалната и последваща жалба по подробни доводи и съображения се
оспорват изводите на РС за наличието на облигационно отношение между страните, респ.
качеството на клиент на ответника по см. ЗЕ. Не се доказва, че дяловото разпределение е
законосъобразно, т.е. че има законосъобразен избор на търговец по реда на чл. 139 ЗЕ и
договор по реда на чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. РС не е обсъдил и липсва преценка на всички събрани
по делото доказателства в тяхната съвкупност, тъй като съдът е приел безрезервно
1
заключението на съдебно-техническата експертиза, която прави заключение по документи,
които не са представени по делото и данните от експертизата за произволни и необосновани.
Не е съобразил липсата на договор за дялово разпределение, както и липсата на протокол за
избор на търговец по реда на чл. 139б от ЗЕ по делото и че цялото дялово разпределение е
опорочено. Иска се отмяна на решението от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Нормативната уредба през исковия период предвижда две алтернативни основания за
възникване на договорното отношение по продажба на ТЕ - писмен договор по чл. 149 ЗЕ
/която форма не е за действителност, а представлява форма за доказване/ или наличие на
собственост или на вещно ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда в
етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ, и съгласно възприетото в ТР № 2/2017г. от
17.05.2018г. по т.дело № 2/2017год. на ОСГК. И в двата случая продажбата на ТЕ се
осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР /чл. 149, ал. 2 ЗЕ,
съответно чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. От приложения НА за покупко-продажба на недвижим имот №
***, том *, рег. № ***, дело № 132/2001 г., се установява, че на *** ответникът Ю.К. и трето
лице В. К. са закупили апартамент № **, находящ се в ***. По делото ищецът е представил
неоспорена по реда на чл. 193 ГПК от ответника молба за откриване на партида за жилищни
нужди, подадена на *** г. от Ю.К. до "Топлофикация Перник“ АД, с която е поискал на
негово име да бъде открита партида за плащане на ТЕ за жилищни нужди, касаеща
процесния имот ***, въз основа на горепосочения нотариален акт. Аналогично на
възприетото в ТР № 2/2017г. от 17.05.2018г. по т.дело № 2/2017год. на ОСГК следва да се
приложи приетото в него разрешение, че когато съсобственик е подал молба-декларация за
откриване на индивидуална партида за целия имот на негово име, то е налице постигнато
съгласие за сключване на договор за продажба на ТЕ за битови нужди за топлоснабден имот
между подалото молба-декларация лице и топлоснабдителното дружество с откриването на
партидата на първия, и именно подалото молба-декларация лице има качеството "клиент" на
ТЕ за битови нужди съгласно чл. 149 ЗЕ и дължи цената на доставената ТЕ за собствените
му битови нужди, който в процесния случай е ответникът Ю.К.. Представените
доказателства за настъпила промяна в собствеността, респ. качеството "клиент" -
постановление за възлагане на имота от дата *** г., респ. молба за откриване на партида от
*** г. за процесния имот, са неотносими, тъй като касаят период след процесния. От
приложените по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че ищецът е
изпълнил процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е публикувал Общите условия за продажба
2
на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Перник" АД на потребителите в
***. От горното следва, че в процесния период между ищеца – като снабдител на ТЕ и
ответника, в качеството на клиент на ТЕ за битови нужди, по силата на чл. 149 ЗЕ са
възникнали и са съществували облигационни отношения относно продажбата на ТЕ при
публично известни общи условия на ищеца.
Установено е от съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, наличието на система за дялово разпределение в СЕС от
***г. и сключен договор от ***г. между ищеца и фирмата за дялово разпределение „Директ“
ЕООД. Уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е
преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения
тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за
достоверни. Показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от
направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Количеството
на ТЕ за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на
наредбата за разпределение на нетното количество потребена ТЕ между собствениците на
имоти в СЕС. Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Начислените суми са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през
процесния период. Прогнозно определените текущи разходи на ТЕ и съответно начислените
суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди.
Няма разлика в сумите по главницата, определени от СТЕ и тези по исковата молба и не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на
ТЕ в СЕС и преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. През
процесния период е начисляван разход за ТЕ за БГВ, като в имота са монтирани уреди за
измерване на разхода на топла вода – 2 бр. водомери и потреблението на количеството БГВ
реално е установявано при годишните отчети, провеждани от фирмата топлинен
счетоводител. След определяне топлосъдържанието на БГВ за отделните отчетни периоди е
изчислена левовата равностойност на топлинната енергия за топла вода, което е отразено в
индивидуалните изравнителни сметки, след приспадане на прогнозно начислените месечни
суми. От предоставения регистрационен лист от ФДР, от изравнителните сметки и отчетни
карти е видно, че в имота има четири работещи отоплителни тела в стаите с монтирани
индивидуални разпределители. След провеждане на задължителния годишен отчет от
фирмата топлинен счетоводител, разхода на ТЕ за отопление на имота е преизчислен,
прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в
индивидуалните годишни изравнителни сметки. Разходът на ТЕ в сградната инсталация е
направен по изчислителен път и е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната
станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на ТЕ само
през зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в
3
индивидуалната сметка на имота, като в общите части няма работещи отоплителни тела и за
тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. От предоставените
справки на ищеца и ФДР е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово
разпределение“ ежемесечно. От СТЕ се установява, че общо за процесния период
начислените като задължения суми-главници са 567,66 лв. и е в съответствие с действащите
за процесния период цени на ТЕ за ***.
Съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/ е установила, че общият размер на
доставената и потребена ТЕ за процесния период възлиза на 567.66 лв. - главница, формиран
от сбора на сумите дължими за потребената ТЕ за отопление, БГВ, вноска дялово
разпределение, след приспадане на изравнителни сметки и корекции. Размерът на законната
лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017 г. до 06.11.2019 г. върху тази
сума от датата на падежа на всяко от задълженията е 105.69 лв. - или общ дълг в размер на
673.35 лв.
Районният съд е обсъдил обстойно СТЕ и СИЕ, които не са задължени да правят
заключенията си единствено по приложените по делото документи, а може и въз основа на
такива, които не са представени по делото – справка и проверки в счетоводството и
ведомостите на страните или трети лица и пр., включително ако при извършването на
експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му
е била поставена задача, като в последния случай вещото лице е длъжно само да ги посочи в
заключението си. СТЕ и СИЕ са изготвени въз основа на вписванията, извършени в
счетоводните книги на ищеца. По делото са събрани писмени доказателства и заключения
на вещи лица, въз основа на които следва, че извършените от ищеца вписвания в
счетоводните книги са достоверни, в т.ч., че стойността на доставената в имота ТЕ е в
размерите, посочени в счетоводните сметки. Изпълнението на това задължение на ищеца,
съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да
служат като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и
стойност топлоенергия, налага извод, че по делото е доказано, че ищецът е изпълнил
задължението си за реално доставяне на ТЕ в процесния имот за процесния период. Ето
защо, неоснователно е възражението в жалбата, че изводите на РС били основани
единствено на доказателствата на ищеца и липсва преценка на всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност, както и че съдът е основал изводите си на
заключението на СТЕ и СИЕ, дадени въз основана по документи, които не са представени
по делото. Неоснователно е и възражението в жалбата, че не е сключван договор с ФДР за
процесния период, тъй като заключението на СТЕ е изготвено и въз основа на предоставени
изравнителни сметки за дялово разпределение на потребената в имота ТЕ за процесния
период, което дялово разпределение е осъществено от ФДР "Директ" ЕООД, въз основа на
посочен от СТЕ сключен договор от ***г. между ищеца и ФДР "Директ" ЕООД, т.е. налице
е сключен договор по реда на чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. Следва да се посочи, че след изменението на
§ 5 и § 6 от ПЗР на Наредба № 16-334/6.04.2007 г., обн. ДВ бр. 34/24.04.2007 г. отм., бр. 25 от
20.03.2020 г., но действаща за процесния период, договорните отношения по повод
4
отчитането и разпределението на потребена ТЕ, възникват между топлопреносното
предприятие и лицето, извършващо топлинно счетоводство. Клиентите в сграда - етажна
собственост имат задължение да изберат лице, извършващо услугата дялово разпределение
на ТЕ /чл. 139б ЗЕ/, но след 2007 г. отношенията се уреждат по договор, сключен при общи
условия между доставчика на ТЕ и търговецът, извършващ услугата дялово разпределение,
а не между последното и етажната собственост. Действащите за процесния период
разпоредби на чл. 139б ЗЕ и Наредба № 16-334/6.04.2007 г. не налагат сключване на
договор между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение. Напротив
договорните отношения между клиентите и търговците, извършващи услугата дялово
разпределение на ТЕ в сгради - етажна собственост, по чл. 147 ЗЕ (отм. - ДВ, бр. 74 от 2006
г., в сила от 8.09.2006 г.), се считат прекратени със сключване на договор между
топлопреносното предприятие или доставчика на ТЕ и лицето, извършващо услугата дялово
разпределение на ТЕ, по чл. 139в ЗЕ. Обстоятелството, че липсват доказателства за
проведен избор на топлинен счетоводител от най-малко 2/3 от собствениците съгласно чл.
139б, ал. 2 ЗЕ, не означава, че искът е недоказан и потребителят на ТЕ не дължи суми за
нейното заплащане. Отчитане на ТЕ и разпределение по системата за дялово разпределение
е продължило да се извършва от ФДР "Директ" ЕООД, като от СТЕ се установява, че то е
извършвано правилно, съобразно системата за дялово разпределение, поради което размерът
на задълженията за имота съответства на установеното по този ред топлинно отчитане.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че всички възражения в жалбата
относно материалната легитимация на ответника, стойността и начинът на начислената ТЕ
са неоснователни и че по делото е доказано количеството на реално доставената до
процесния имот ТЕ. Следователно за процесния период в полза на ищеца срещу ответника е
възникнало вземане от 567.66 лв. - главница, за който размер и период сумата е установена
от РС с обжалваното решение. По делото е установена дължимостта на цялото главно
вземане, като липсват обосновани и конкретни доводи в жалбата относно лихвата за забава,
поради което и претенцията за лихва е установена по основание и размер за процесния
период в размер на 105.69 лв.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, включително и в частта за присъдените
разноски по заповедното и исковото производство, правилно разпределени между страните,
съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
На жалбоподателя не се дължат разноски, с оглед неоснователността на жалбата.
Въззиваемият претендира разноски от 150 лв. – възнаграждение за особен
представител, както и ю. к. възнаграждение, което съдът определя на 100 лв., съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП. Предвид неоснователността на
5
жалбата, разноските на въззиваемия от общо 250 лв. му се дължат от жалбоподателя изцяло.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260378/22.10.2020 г., поправено по реда на чл. 247
ГПК с Решение от 16.12.2020г., постановени по гр. д. № 1580/2020 г. по описа на Районен
съд – Перник.
ОСЪЖДА Ю. Б. К., ЕГН ********** от ***, да заплати на “Топлофикация - Перник”
АД, ЕИК *********, ***, сумата 250 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6