№ 937
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Виолина Ив. Шивачева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330203473 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 3282086 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на П.
ИВ. В., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, П. ИВ. В., оспорва процесния електронен фиш като
незаконосъобразен. Сочи се, че в случая е изтекъл давностния срок за
реализиране на административнонаказателната отговорност, поради което се
претендира за отмяна на издадения ел. фиш.
Въззиваемата страна, изразява писмено становище за неоснователност на
така депозираната жалба. Претендират се и разноски.
От фактическа страна се установява следното:
На 31.12.2019 г. в 10:38 часа в град Пловдив, ул. „Васил Левски“, до № 121,
1
е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M № 546, като при разрешена скорост от 50
км/ч. е установена скорост от 82 км/ч., след отчитане на толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост
с 32 км/ч. По делото е установено, че горепосоченото МПС е с регистриран
собственик П. ИВ. В.. За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, е наложена глоба от
400.00 лева. Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл.
189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема
и кредитира като обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост в
населено място от 31 km/h до 40 km/h е предвидена глоба в размер 400 лв.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че обжалваният
ел. фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал. 4 ЗДвП – посочени са данните за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на
2
доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства се
установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за
това в закона ред. При извършената служебна проверка съдът не установи в
административната процедура да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на
жалбоподателя.
По преписката е приложен снимков материал към Клип 8584, радар 546, от
който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението.
Приложен е и снимков материал, видно от който техническото средство
осъществява измерване в посоката на движение на МПС, с което е извършено
нарушението.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство “TFR 1-
M” № 546, представляващо мобилна система за видеоконтрол. Техническото
средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична
проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна
система за видеоконтрол.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
Ел. фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, като в
същия точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци на
деянието: .на 31.12.2019 г. в 10:38 часа в град Пловдив, ул. „Васил Левски“,
до № 121, с л.а. „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“, с рег. № *** е извършено нарушение
за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
TFR1-M № 546, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост
3
от 82 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч.
или превишение на разрешената скорост с 32 км/ч. Установено е, че
собственик на този автомобил е именно санкционираното лице. Изрично е
посочена нарушената правна норма чл. 21, ал.1 ЗДвП. Посочени са и
правните признаци на нарушението: при разрешена в населено място скорост
50 км/ч. е допуснато наказуемо превишение на скоростта от 32 км/ч.
Изложената в Ел. фиш фактическа обстановка се доказва от приложената
по административната преписка фотоснимка. В тази връзка следва да се
посочи, че правилно е приложен и законово установения толеранс от 3 км.ч.
На фотоснимката е посочена измерена скорост 85 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а
установена стойност на скоростта, която се получава, като от измерената
скорост се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. В конкретния случай 84
км/ч -3 км/ч е равно на 82 км/ч., т.е скоростта посочена в електронния фиш.
Налице е следователно пълно съответствие. В електронния фиш изрично е
посочено и коректното основание, на което се ангажира отговорността на
жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал. 1,
т. 4 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен размер,
което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Спазени са и сроковете за ангажиране на отговорността на нарушителя. В
тази връзка съдът не възприема доводите, изложени в жалбата, че
нарушението е погасено по давност. В конкретния случай, деянието се твърди
да е извършено на 31.12.2019 г. На основание чл. 80, ал. 3 НК от тази дати
започва да тече давността за преследване, срокът на която е 3 години,
съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК в действащата редакцията на нормата, обн. ДВ,
бр. 26/2010 г. Давността е институт на материалното право и в случая тя
изтича на 31.12.2022 г. Предвид горното обжалвания ел. фиш, като правилен и
законосъобразен, следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без
уважение.
4
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и че дейността на юрисконсулта на ОД на МВР в
настоящото производство се изразява единствено в писмено становище
относно законосъобразността на ел. фиш и основателността на депозираната
жалба, намира, че в полза на ОД на МВР Пловдив следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ минимум, а именно 80.00 лева.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XXV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3282086 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с
който П. ИВ. В., ЕГН **********, е санкционирана с административно
наказание „глоба“ в размер на 400.00 /четиристотин/ лв., за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА П. ИВ. В., ЕГН ********** ДА ЗАПАЛТИ на ОД на МВР
Пловдив сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5