РЕШЕНИЕ
№ 2282
гр. Бургас, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120108628 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от И. А. Г. ЕГН
**********, с адрес: град С., ******, представлявана от адвокат Т., против К. Р. М. ЕГН
**********, с адрес: град Бургас, ****, за осъждане на ответната страна да върне
ползването на имот, предоставен за възмездно ползване по договор за наем 09.11.2019
година, за осъждане на ответната страна да заплати на ищцата сумата 2 400 лева,
представляваща неплатена наемна цена за периода от 01.12.2020 година до 01.12.2021
година, сумата 148,48 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху всяка
закъсняла месечна вноска, както и законна лихва до окончателното им плащане, за осъждане
на ответната страна да заплати на ищцата сумата от 200 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от право на ползване на имота, предмет на договора за наем след 01.12.2021
година до завеждане на делото, ведно със законната лихва върху сумата 200 лева, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Между страните е сключен договор за наем от 09.11.2019 година с предмет
предоставяне възмездно ползване на недвижим имот, находящ се на адрес: град Бургас,
****, партерен етаж, представляваща кабинет, застроен на 41, 50 кв.м. заедно с вътрешен
двор, срещу насрещно задължение за заплащане на наемна цена от 200 лева. Уговорката
била имота да се ползва за живеене и била уговорена възможност за преотдаване под наем.
Наемателката следвало да заплаща наемната цена от 1 – во до 5 – то число на месеца по
1
банкова сметка на ищцата. Ищцата като наемодател получила и депозит от 160 лева.
Договорът бил със срок 2 години, считано от 01.12.2019 година до 01.12.2021 година.
Заплащането на наемната цена продължило до 01.12.2020 година след което ответната
страна преустановила изпълнението на задълженията си по договора за заплащане на наем.
В исковата молба са описани отношенията между страните по повод възникнал конфликт
относно заплащане на цена за ел. енергия в резултат на което ищцата подала молба до
дружеството за доставка на битов ток до обекта,подала и молба за преустановяване
доставката на ел. енергия до обекта. Тя излага още, че била лишена от достъп до имота,
както и установила, че ответната страна ползва две мазета също нейна собственост. В
исковата молба е посочено, че до датата на подаването й в съда наемателката продължава да
ползва имота и избените помещения и тя няма достъп до тях. Ищцата изпратила до
ответната страна нотариална покана, с която поискала от нея да напусне имота.
Нотариалната покана се счита връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Преди това с
нотариална покана ответната страна я уведомила, че ще се настани в хотел и ще претендира
от нея заплащането му, предвид стойността на ел. енергията, доставяна до имота. Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
назначения на основание чл.47 от ГПК особен представител на ответника – адвокат Г. е
дала писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че не са
положени достатъчно усилия за намиране на ответната страна при връчване на нотариалната
покана, както и посочва, че ищцата е неизправна страна по договора, тъй като е нарушила
произтичащи от него задължения като не е осигурила битов ток в имота. Допълва, че тя не е
осигурила е необезпокоявано ползване на имота, включително е признала, че е подала
молба за спиране доставката на ел. енергия. В писмения отговор е изложено, че е налице
грубо незачитане на неприкосновеността на жилището, самоуправство и емоционален
тормоз върху ответната страна и малолетната й дъщеря.
В съдебно заседание ищцата, представлявана от адвокат Т., поддържа предявения иск
и сочи доказателства. В заседание по същество на спора отправя искане за постановяване на
решение за уважаване на предявения иск.
В съдебно заседание назначеният особен представител на ответника - адвокат Г.,
поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав
приема следното:
Предявените искове са с материално правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за
заплащане на наемна цена, чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на консумативи и чл.233 от ЗЗД
за връщане на наетата вещ.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приетия като доказателство
2
писмен договор за наем, сключен между ищеца, като наемодател, и ответната страна като
наемател, с предмет предоставяне ползването на недвижим имот, представляващ партерен
етаж – кабинет със застроена площ 41,50 кв.м., заедно с вътрешен двор срещу заплащане на
месечен наем в размер на 200 лева. Срокът на договора е две години, считано от 01.12.2019
година с възможност за продължаване на срока с една година при определени обстоятелства.
С нотариална покана, която се счита връчена при условията на чл.47 от ГПК чрез
залепване на уведомление на 06.10.2021 година, изпратена до ответната страна ищецът я
уведомява, че не желае срокът на договора за наем да бъде продължен и желае прекратяване
на договора с изтичане на срока на 01.12.2021 година. Уведомена е, че след изтичане на
срока на договора следва имота да бъде освободен.
По делото липсват твърдения от ответната страна, както и представено доказателства за
това, че наемателят е заплащал наемна цена за периода от 01.12.2020 година 01.12.2021
година включително, в размер на 200 лева месечно, поради което настоящият състав приема,
че искът за заплащане на наемна цена за срока на действие на договора е основателен.
Следва да бъде присъдена и лихва за забава за периода от падежа на всяка месечна вноска до
датата на подаване на исковата молба на 07.12.2022 година, която предвид възможността
предвидена в чл.162 от ГПК е в размер от 149, 48 лева.
В случая ответната страна не установява, че след изтичане на срока на договора за
наем тя е предала на намодателя вещта, възмездното ползване на която е било предмет на
договора, при негова доказателствена тежест да установи това обстоятелство / в този
смисъл Решение №214/23.01.2017 по дело №1642/2015 на ВКС, ТК, II т.о./. От друга страна
ищцовата страна заявява, че ползването е продължило без неговото противопоставяне.
Поради изложеното следва да се приеме, че предявеният иск за осъждане на ответника да
заплати обезщетение за лишаване от право на ползване в размер на месечната наемна цена
за периода от 01.12.2021 година до датата на подаване на исковата молба, което е направено
на 07.12.2022 година. Предвид месечния размер на наемната цена в размер 32,26 лева за
общо шест дни при месечна наемна цена.
По повод възражението на ответника за това, че ищцата е неизправна страна по
договора за наем, тъй като е предоставила под наем имот за жилищни нужди, а не е
осигурила битов ток, настоящият състав приема, че възражението е неоснователно, тъй като
под наем е предоставен кабинет, а не имот за жилищни нужди. Неоснователно е
възражението за това , че наемодателят е неизправна страна, тъй като е подал молба за
спиране на тока в имота, тъй като това, съгласно изложеното в исковата молба, се е случило
след преустановяване изпълнение на задължението за заплащане наемна цена и заявеното то
нея, че няма да заплаща ток, тъй като сметката е твърде висока.
Предвид прекратяване на договора ответникът следва да бъде осъден да предаде на
ищеца ползването на имота, предмет на договора за наем. По делото липсват твърдения и
доказателства за това, че имота е бил предаде на наемодателя след прекратяване на
договора.
3
По изложените по – горе съображения следва да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца имота, предмет на договора за наем, да
заплати наемна цена, лихва за забава и да заплати обезщетение за лишаване от право на
ползване.
При този изход от спора и по правилото на чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да плати на ищеца разноските, направени по водене на делото. Разноските са в общ
размер от 1 292 лева, от които сумата 292 лева, представляваща платена държавна такса и
сумата 700 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение и сумата 300 лева,
представляваща възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Р. М. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ****, да предаде на И. А. Г.
ЕГН **********, с адрес: град С., ******, ползването на следния недвижим имот, придобит
с нотариален акт за учредяване на право на строеж №*, том *, дело № **/*** година, а
именно: партерен етаж – кабинет със застроена площ от 41,50 кв.м., заедно с вътрешен двор,
предмет на договор за наем от 09.11.2019 година.
ОСЪЖДА К. Р. М. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ****, да плати на И. А. Г.
ЕГН **********, с адрес: град С., ******, сумата 2 400 лева /две хиляди и четиристотин
лева/, представляваща наемна цена за периода от 01.12.2020 година 01.12.2021 година
включително, сумата 149, 48 лева /сто четиридесет и девет лева, четиридесет и осем
стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от настъпване на падежа
на всяка месечна вноска до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба –
06.12.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от 2400 лева /две хиляди и
четиристотин лева/, считано от датата на подаване на исковата молба на 07.11.2022 година
до окончателното й плащане, сумата 32,26 лева /тридесет и два лева, двадесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на имота за
периода от 01.12.2021 година до 06.12.2021 година, както и сумата 1 292 лева /хиляда двеста
деветдесет и два лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. А. Г. ЕГН **********, с адрес: град С., ******,
против К. Р. М. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ****, за осъждане на ответника да
плати на ищеца обезщетение за лишаване от право на ползване на имота в размер разликата
между сумата 32,26 лева /тридесет и два лева, двадесет и шест стотинки/ и сумата 200 лева
/двеста лева/, дължимо за периода от 01.12.2021 година до 06.12.2021 година.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5