Решение по дело №659/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е било образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез гл.юрк. П. И. против Решение № 14/07.02.2025г. постановено по адм. дело № 659/2024г. по описа на РС – Асеновград с което е отменен ЕФ за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 ЗП № **********.

В касационната жалба се заявяват оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Според касатора съдът неправилно е приложил към процесния ЕФ института на обикновената преследвателска давност по чл. 80, ал.1, т.5 НК като е приел, че тази давност е изтекла. Изложени са съображения, че не се прилага самостоятелно института на обикновената давност тъй като съгласно чл. 80, ал.1, т.5 НК наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на 3 години, а в случая наказателното преследване е възбудено на датата на установяването на нарушението. След установяване на и заснемане на нарушението се съобразява единствено общия срок за административно-наказателно преследване от 4 години и 6 месеца предвиден в чл. 81, ал.3 вр. с чл. 80, ал.1, т.5 НК.

Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяването на ново с което да се потвърди обжалвания ЕФ.

В о.с.з. касаторът не изпраща представител поддържа касационната жалба в която връзка е депозирана молба вх. № 7306/30.04.2025г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответник А. З. Д. чрез адв. В. Ф. оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения като иска оставяне в сила на обжалваното решение, което е правилно и законосъобразно.

В о.с.з ответникът не се явява и не се представлява. С молба вх. № 7538/07.05.2025г. отговорът на касационната жалба се поддържа изцяло.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява допустима.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е установил, че на 17.01.2021г. в 19:06ч., чрез ЕССПТ било документирано нарушение с ППС лек автомобил „Мерцедес С 500“, с рег. № [рег. номер] с обща технически допустима

максимална маса 2730, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 5, в Община Асеновград, по път 86 км 28+570, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не била заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство. Нарушението е било установено с устройство № 30861, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 86 км 28+570. Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС бил ответника по касационната жалба А. Д..

За да отмени обжалвания ЕФ съдът е приел че самостоятелно основание затова е изтеклата погасителна давност за наказателно преследване, съобразно изискванията на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН. От датата на нарушението 17.01.2021 г., която съвпада с датата на издаване на ЕФ, е изтекъл тригодишен давностен срок по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като ЕФ е връчен на 08.11.2024 г. Същевременно, от страна на административния орган, не са предприети надлежни действия, с които течащият давностен срок да е бил прекъснат с надлежни действия за наказателно преследване на нарушителя, съобразно изискванията на чл. 81, ал. 2 от НК, поради което не следвало да се прилага хипотезата за абсолютна давност за погасяване на наказателното преследване, посочена в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК.

Основният спорен по делото въпрос е за приложението на общата към абсолютната погасителна давност в конкретния случай.

При правния анализ на този въпрос следва да се съобрази задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност за преследване. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лица за точно определени административни нарушения. От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност, при който АУАН следва да се състави в присъствието на нарушителя. Разпоредба на чл. 34 ЗАНН, установяваща сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, не намира приложение в така регламентираното специално производство по издаване на електронните фишове.

Процесното нарушение е извършено и установено на дата 17.01.2021 г., от който момент е започнала да тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. От момента на издаването на ЕФ – 17.01.2021г. по аргумент от чл. 81, ал. 2 НК с това действие по преследване се прекъсва общата давност и започва да тече нова давност. В случая този нов 3 годишен срок е изтекъл на 17.01.2024г. г., а следващото действие по преследване – връчването на електронния фиш, е извършено на 08.11.2024г., т. е. извън рамките на общата давност, поради което същото не може да породи и предвидения в закона ефект по прекъсване на срока. Абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК не подлежи на спиране и прекъсване, но тя няма самостоятелно битие, в случай че е изтекла общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК

При това положение към момента на връчване на процесния електронен фиш се установява абсолютна пречка за провеждане на административнонаказателно преследване, поради изтекла обща погасителна давност.

От горното следва, че като е отменил обжалваният пред него електронен фиш, районният съд е постановил валиден, допустим и неправилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, на ответника се следват разноски. Представен е договор за правна помощ и съдействие от 30.03.2025г. – л. 21 от делото в който е удостоверено плащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение – 500 лева. Съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за основателно, предвид фактическата и правна сложност на спора и извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия,поради което разноските следва да се присъдят в минимален размер от 400 лева, съгласно чл.18, ал.2 във вр. чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14/07.02.2025г. постановено по адм. дело № 659/2024г. по описа на РС – Асеновград;

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място] да заплати в полза на А. З. Д. с [ЕГН] от [населено място], Община Марица, обл. Пловдив сумата от 400 лева разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.