№ 2504
гр. Бургас, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20252120100853 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. П. С., ЕГН
**********, ****, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
адрес: гр. С****, с която е предявен иск за установяване на нарушение,
представляващо дискриминация по признак „гражданство“ по отношение на
ищеца в качеството му на ********, тъй като чуждестранните граждани имат
право на колетни пратки, докато **** от български произход нямат пратки под
форма на колет. Предявена е и претенция за осъждане на ответника да
преустанови нарушението. Иска се присъждане на обезщетение в размер на
15000 лева за неимуществени вреди, причинени на ищеца в периода
05.04.2024 г. – 03.02.2025 г. вследствие на неравното третиране, ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата.
Посочено е, че ищецът като български гражданин не може да
получава колетни пратки, а чужденците в **** могат. Това е причинило на
ищеца обида и унижение, чувство за зависимост и малоценност
Моли се съда да уважи исковете и да присъди на ищеца съдебно-
деловодни разноски.
Ответникът чрез процесуален представител е оспорил исковете
1
като неоснователни. Посочено е, че прилагането на императивните норми на
чл. 82, ал. 1 и чл. 4 ППЗИНЗС от страна на **** администрация не може да се
приеме за неравно третиране или за поставяне в дискриминационно
положение на ищеца. Изложени са и доводи, че разпоредбите на цитирания
Правилник са нормативно установени правила, прилагащи се по отношение на
всички настанени в **** лица. Ищецът може да оспори считаните от него
норми за дискриминационни, като сезира ВАС.
На следващо място е посочено, че разпоредбата на чл. 82, ал. 4
ППЗИНЗС е изключение и дава възможност на чужди граждани да получават
колетни пратки само от чужбина, за да няма дискриминация между
българските граждани и чуждите такива, доколкото близки и роднини на
български граждани имат възможност да ги посещават два пъти месечно в
****, докато роднини на чужди граждани може да нямат тази възможност.
Посочено е, че разпоредбата важи само за пратки от чужбина, а няма никакви
данни ищецът да има роднини, живеещи извън страната, които искат да му
изпращат колетни пратки оттам, но служители на **** му забраняват.
Изложени са доводи, че чужденци изтърпяват наказания *****
само в Софийския ****, поради което ищецът С. не е дискриминиран спрямо
останалите ****** в мястото, където е настанен.
Моли се съда да отхвърли исковете.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 71, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация.
В тежест на ищеца по делото бе да установи наличието на
практика, въз основа на която може да се направи предположение, че по
отношение на него е налице непряка дискриминация по признак
„гражданство“, а ответникът е следвало да установи, че не третира различно
ищеца поради неговото гражданство.
Ищецът е следвало да установи, че е претърпял твърдените
неимуществени вреди, както и че същите са пряка и непосредствена
последица от твърдяната дискриминация, както и вида, степента,
продължителността и интензитета на неговите душевни страдания.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, както
и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
2
С определението на съда по чл. 146 ГПК е прието за безспорно по
делото обстоятелството, че ищецът *** ***** в ******* **** към ****
Бургас.
Представена е справка от **** Бургас с рег. № 6443/24.06.2025 г.,
от която е видно, че ищецът редовно ползва правото си на ****, като за
последните две години е провел общо 23 бр. *** с майка си и едно с дъщеря
си, както и е получил три броя пратки без проведено ****.
Събрани са гласни доказателства. От показанията на свидетеля Х.
В. се установява, че на всеки един ****ник в началото му се обяснява
правното положение на ****, какво има право и какви колетни пратки може да
получава, както и, че българските граждани не могат да получават колетна
пратка от чужбина. Ако български гражданин получи пратка от чужбина, не
му се предава, но след подаване на молба до началника може да се допусне. На
С. е разрешено получаване на пратки, оставени в **** от роднина, като
същият е получил такива за процесния период. Свидетелят е посочил, че няма
данни за получена пратка от чужбина от български граждани в ****.
Като прецени така обсъдените доказателства и съобрази закона,
настоящият съдебен състав намира исковете за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. в производство за защита
от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана,
представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е
налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на
равно третиране не е нарушен. Нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 ЗЗДискр.
съдържат определения на понятията „пряка дискриминация“ и „непряка
дискриминация“ - пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране
на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства, а непряка дискриминация е поставянето на лице или лица,
носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на
такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране
или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от
привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако
разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на
законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
3
И в двата случая, за да се обоснове извод за наличие на
дискриминация по някой от горепосочените признаци, трябва да се направи
сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на
дискриминация, е третирано, и начина на третиране на други лица, които са в
същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са налице
сравними сходни обстоятелства. В случая ищецът твърди, че по отношение на
него е налице дискриминация на база гражданство, доколкото за чуждите
граждани в **** е позволено получаване на колетни пратки, докато **** от
български произход нямат право на пратки под форма на колет.
Съдът счита, че по делото не се доказа наличието на
дискриминационно отношение от страна на ответната страна, тъй като не е
доказано ищецът да е поставен умишлено в по-неблагоприятно положение –
напротив – установи се, че ищецът е получил три броя колетни пратки от свои
роднини, оставени при *** в ****, които след надлежна проверка са предадени
на ****. Няма данни по делото, нито изложени в тази насока твърдения, че
ищецът има роднини или близки в чужбина, които искат да му изпращат
колетни пратки, но поради ограничение в Правилника за прилагане на Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража, издаден от
Министъра на правосъдието, е ограничена възможността на С. да получи тези
пратки от чужбина.
Ето защо съдът намира, че ищецът не е провел успешно доказване
на фактите, които да са достатъчни за да обосноват предположение за
дискриминация, осъществена в периода 05.04.2024 г. – 03.02.2025 г. спрямо
него от страна на служители на Главна дирекция Изпълнение на наказанията.
При тези изводи искът по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗдискр. се явява
неоснователен, поради което следва да се отхвърли. С отхвърлянето на този
иск е налице и основанието за отхвърляне и на останалите искове - по чл. 71,
ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр, тъй като уважаването им е обусловено от установено
нарушение по ЗЗДискр от ответника спрямо ищеца, каквото не е налице.
При този изход от спора между страните и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът дължи на ответника юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 200 лева.
Водим от горното, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. П. С., ЕГН **********, ****, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, БУЛСТАТ *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С****, за установяване на нарушение,
представляващо дискриминация по признак „гражданство“ по отношение на
ищеца в качеството му на ********, тъй като чуждестранните граждани имат
право на колетни пратки, докато **** от български произход нямат пратки под
форма на колет, за осъждане на ответника да преустанови нарушението, както
и за присъждане на обезщетение в размер на 15000 лева за неимуществени
вреди, причинени на ищеца в периода 05.04.2024 г. – 03.02.2025 г. вследствие
на неравното третиране, ведно със законна лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН ********** да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, БУЛСТАТ *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С****, съдебно-деловодни разноски в размер на 200
лева (двеста лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5