№ 89
гр. Бургас, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120202266 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на
жалба от “Товарни превози -1“ АД с ЕИК:*********, представлявано от управителя И.Г.Д.,
със седалище и адрес на управление *****************, чрез адв.Х. Х. от БАК против
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) № **********, издаден от
МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП
на жалбоподателя е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2500 лева.
В жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, със съображения за неправилно установена в
обжалвания ЕФ фактическа обстановка, обвързани с твърдението,че за м.март 2021 г.
дължимата тол такса по чл.10,ал.1,т.2 ЗП е платена.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща законен
представител,представлява се от адв.Х. Х.,който в защитната си пледоария се позовава на
констатната практика на въззивната и касационна инстанция относно неспазване на
приложимата административно-производствена процедура,недопускаща издаване на ЕФ за
нарушение по чл.179,ал.3б ЗДвП. Заявява,че не претендира разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.К.Д., която настоява за
потвърждаване на ЕФ като законосъобразен и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя и подробно писмено становище.
Съдът извърши преценка за процесуална допустимост на сезиращия документ, като
подаден в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (ЕФ е
връчен на жалбоподателя на 05.05.2023 г. – л.24, а жалбата е депозирана на 19.05.2023 г. по
реда на чл.60,ал.1 ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт/.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след преценка на
доказателствата по делото и в съответствие със закона в контекста на контролно-решаващите
си правомощия, намира за установено следното:
На 12.03.2021 г. в 18.04 часа в Община Бургас, по път А-1 км. 357+949 с посока – нарастващ
1
километър, техническо устройство с № 10031, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, заснело ППС –
ВЛЕКАЧ „ДАФ ХФ 460 ФТ“, с рег.№******** с технически допустима максимална маса 18
000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А,в състав с ремарке,с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44000, който се движел по платената
пътна мрежа, като за него изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна ТОЛ декларация за преминаването. За нарушението бил издаден ЕФ № **********,
с който на собственика на автомобила – “Товарни превози-1“ АД за нарушение по чл. 102,
ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП била наложена
"Имуществена санкция" в размер на 2500 лева.
Видно от представеното в хода на съдебното следствие Становище от отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“ НТУ, ведно с таблично изложение на получени
и платени тол декларации от Информационната система на НТС /л.30-32/, е отразено, че за
датата и часа на нарушението, не е получена и платена тол декларация за сегмента на
рамката **********, от която е отчетено нарушението./Сегмент ********** попада в
териториалните предели на пътищата, утвърдени в Списъка на републикански пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние-тол такса въз основа на Решение №101 на
МС от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
събира тол-такса/. В кореспондираща информационна връзка са и данните в допълнително
представената В о.с.з.на 10.02.2025 г. писмена справка от „Интелигентни трафик
системи“АД /ИТС/,видно от която се установява при извършена проверка в системата на
ИТС,че бордово устройство, асоциирано към ППС с рег. №******* е било изключено или
неправилно включено в електрическото захранване, и по тази причина не е осъществило
връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват. Вследствие на това не са генерирани
данни за геолокация на бордовото устройство, съответно няма създадена тол декларация за
преминаване през сегмент ********** на рамка 10031, като това е причината за
регистрираното неправомерно ползване на платената пътна мрежа.
Установената фактическа обстановка черпи своята легитимна основа при интерпретация на
доказателствените източници в тяхната взаимовръзка и взаимообусловеност, включително и
от писмените доказателства, изпратени с административно-наказателната преписка/ в т.ч.
доказателствен запис за нарушението на 12.03.2021 г. в 18.04 ч., снимки от електронната
система за събиране на пътни такси, които съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от Закон
за движение по пътищата, отразените в системата данни се считат за доказателства за
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, инкорпорирани ,представеното Становище от
отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ НТУ, приобщената
писмена справка от ИТС, в т.ч. представените от жалбоподателя Тристранен договор с ИТС,
приложения към него, фактура №********** за заплащане на месечни и/или еднократни
абонаментни такси за период на фактуриране 01.03.2021 г.-31.03.2021 г. и Фактура
№********** за период на фактуриране 01.04.2021 -30.04.2021 г. По делото не се събра
доказателствен материал, който да оборва така възприетите фактически положения.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издадения електронен фиш относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Обжалвания ЕФ е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10,
ал. 10 от Закона за пътищата /ЗП/, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на
лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането
2
и контрола на системата за събиране на пътните такси. Определените в закона изисквания
към ЕФ е да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. Атакуваният ЕФ е издаден по образец, утвърден от
Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".Ясно е посочено мястото на
нарушението път А-1 км. 357+949, с посока нарастващ километър и установяването му с
устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км. 357+949, датата- 12.03.2021 г.,
точния час на извършване на нарушението- в 18.04 ч., регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика, конкретизирани са нарушените разпоредби и
останалите компоненти от реквизитното съдържание на ЕФ съгласно чл. 189 ж, ал. 1 ЗДвП.
Действително с Протоколно Определение от 06.11.2023 г. по НАХД 2266/2023 г. по
описа на БРС,оставено в сила с касационно Определение №3278/15.12.2023г. по канд
№2294/2023 г.по описа на АдмС-Бургас, производството по делото е било спряно до
приключване на дело С-61/2023 г. на СЕС по повод отправено преюдициално запитване по
КАНД 997/2022 г. по описа на АдмС-Хасково относно приложението на чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г.
Основанията за спиране на адмиинистративно-наказтелното производсрво са
отпаднали с постановено РЕШЕНИЕ HA СЪДА (шести състав) от 21 ноември 2024г., с което
е възприето становище, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили
за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл,
че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата
за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер.
Така формулираните разяснения в цит. Решение на СЕС не променят съществено фокуса на
процесуално разискване, предмет на настоящото изследване относно приложимия ред за
реализиране на административно-наказателната отговорност.
Не е спорно,че към момента на извършване на деянието 12.03.2021г., не се установява
законова разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за нарушение
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като предвид характера на административно-наказателната
процедура е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата
на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че електронен фиш може да се издава за нарушения
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. С изменение на ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила
от 13.02.2024 г. е допълнена законовата разпоредба, като е предвидено издаване на
електронен фиш и за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Тази разпоредба обаче има
действие занапред, не й е придадена обратна сила, което придава категоричност на извода
относно невъзможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, към момента на деянието, респ.това положение не се променя от последващото
допълнение на закона. /изцяло в т.см .виж Решение № 3063 от 16.04.2024 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 281/2024 г.
3
Настоящата инстанция намира за процесуално опорочена административната процедура за санкциониране на нарушителя за административно нарушение по чл.179,ал.3б ЗДвП посредством издаване на електронен фиш към датата на деянието 12.03.2021 г., предвид легално дефинирания ограничителен минимум зададен в параметрите на диспозицията на чл.189ж,ал.1,изр.1-во ЗДвП . Посочената разпоредба, в относимата редакция
В случая с правния регламент, вложен в разпоредбата на чл. 46, ал.2 ЗНА е
указано, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
Стриктно лимитирана от законодателя е и ограничителната нормативна техника на чл.46,
ал.3 ЗНА, която изрично изключва възможността за преодоляване на нормативно неуредени
хипотези и непълноти чрез тълкуване на закона по аналогия, т.е. с разширително използване
на разпоредби относими към подобни случаи по отношение на наказателната,
административната и дисциплинарната отговорност, каквато несъмнено е отговорността по
чл.179,ал.3б ЗДвП. Касае се за разпоредба с кардинално значение в системата на определяне
и обосноваване на административно-наказателната и наказателната отговорност, доколкото
тя прокламира едно от ръководните начала, заложени във фундамента на всяко съвременно
демократично общество - върховенството на закона, изискващо зачитане на неговия
стеснителен смисъл и точно съдържание при определяне на правопораждащите основания за
всяка отговорност с дисциплинарен и наказателен характер. В случая особено съществено е
значението, което правораздаването има в утвърждаване точното прилагане на тази
разпоредба, което подчертава средищната роля на съда при укрепване на принципите за
законустановеност на административното наказание като елемент от действения механизъм
за съдебна защита.
В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста
на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в
отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е
юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се
налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв, каквато санкция
е наложена и в случая.
В случая в подкрепа на извода за изначална опороченост на административно-наказателната
процедура, дерогираща формалното ограничение на чл.189ж,ал.1 ЗДвП съдът извежда не
само и единствено от ограничителната разпоредба на чл.46, ал.3 Закона за нормативните
актове. В случая и с разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, е изрично уредено,че за случаи
на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за
което се издава електронен фиш. Изцяло в този смисъл е и генерираната актуална съдебна
практика на касационната инстанция, споделима от настоящия състав и обективирана в
Решение № 827 от 3.08.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 773/2023 г. Решение №
1185 от 12.02.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2295/2023 г.;Решение № 8181 от
25.10.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1060/2024 г.;Решение № 3063 от 16.04.2024
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 281/2024 г. и мн.др./, в които еднозначно се приема, че
по арг. на чл.39,ал.4 ЗАНН,за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон, а в нормата на чл. 189ж, ал. 1,
изр. първо от ЗДвП / в относимата редакция към датата на нарушението 12.03.2021 г. - чл.
189ж. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, е предвидена подобна възможност
4
единствено за нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3, ЗДвП.
В този контекст не може да се насърчи възприетото от АНО боравене със законови
аналогии,произтичащи от препращащи регулации със същностно различна систематика
/относно хипотезите на влизане в сила на ЕФ/ и включените в тях нормативни обобщения, а
именно с оглед нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, предвиждаща, че по отношение на
електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189,
ал. 10. Това би означавало по тълкувателен път чрез конструкцията на аналогията да се
изведе възможност за съставяне на електронен фиш, т.е. за адаптиране по произволното
усмотрение на наказващия орган на процедурата за ангажиране на
административнонаказателната отговорност, независимо от характера и вида на
нарушението. Последното недопустимо би разширило конкретно формулираната
нормотворческа воля,вложена в чл.189ж,ал.1, изр.1 ЗДвП в относимата към датата на
нарушението редакция. В случая тези аргументи са изцяло валидни и приложими и по
отношение на разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП,
доколкото в диспозициите им липсва изрична законова разпоредба предвиждаща
възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Съществува изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се прилага
процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш и то чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В
тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за коментираното
понастоящем нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда
тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие
да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш
Съдът напълно споделя и становището в касационно решение Решение № 827 от 03.08.2023
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 773/2023 г. по отношение на нормативното съдържание
на разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, /систематично разположена в нормения
комплекс на ЗДвП преди чл.189ж,ал.1 ЗДвП/, в която също не е изрично предвидена
възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. С
посочената разпоредба се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна
система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и
съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за
електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.
На следващо място,възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179,ал.3б ЗДвП не се
извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик,
съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и
2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш
представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и
5
копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен
че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, за които са издадени електронни фишове
или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН, за кое от
нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима, както в случаите на
издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен
АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. /изцяло в т.см. правните аргументи в
Решение № 3063 от 16.04.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 281/2024 г./
Ето защо извършеният сравнителен и граматически анализ на посочените разпоредби на
ЗДвП, не обосновава наличие на изрична законова разпоредба предвиждаща възможността
към датата на нарушението 12.03.2021г. да бъде съставен електронен фиш за нарушение по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което на свой ред активира изискването на чл.46,ал.3 ЗНА и чл.39,
ал.4 ЗАНН за стеснително тълкуване на относимите към административната отговорност
норми, каквато в случая е разпоредбата на чл.189ж,ал.1, изр. ЗДвП в относимата й към
датата на нарушението редакция /189ж,ал.1 ЗДвП Нов - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019
г./.
Предвид изложеното процесният електронен фиш като издаден при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила следва да бъде отменен.
В конкретния случай право на разноски има жалбоподателят „Товарни превози-1“АД, с
оглед изхода на спора, но с оглед изричното волеизявление на процесуалния представител
на дружеството –жалбоподател,че не претендира такива, съдът не дължи произнасяне в този
смисъл.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.2, т.1 вр.ал.1 ЗАНН, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********,
издаден от МРРБ „Агенция Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б
ЗДвП на “ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ-1“ АД с ЕИК:********* е наложена "Имуществена санкция"
в размер на 2500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6