№ 2738
гр. ****, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Д.
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Д. Д. Гражданско дело № 20253110104975 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба на К. И. Х., ЕГН:**********, адрес гр.****,
ж.к."****" бл.53, вх.2, ет.5, ап.37, чрез адв.Д. П. Й., адвокат при ВАК, за
налагане на мерки за защита срещу Д. К. Д., ЕГН:**********, в качеството му
на съжител с нейната майка.
В молбата се твърди, че ответникът от 22 години живее на семейни
начала с майката на молителката **** И. Х. на адрес гр. ****, ж.к."****"
бл.53, вх.2, ет.5, ап.37, в апартамент, собственост на майка й и сестра й,
придобит по наследствено правоприемство. Молителката също живеела на
посочения адрес в едно домакинство с тях.
Твърди, че от години Д. злоупотребява с алкохол. Употребявал всякакъв
алкохол в големи количества. Напивал се най-малко два пъти в седмицата и
когато се напиел, ставал изключително агресивен. Започва да обижда майка й
и нея. Наричал молителката „боклук" и че „не става за нищо". Гонил ги от
апартамента. Отправял заплахи, че „ще ги избие", „ще ги изгори", „ще ги
изхвърля през терасата" и пр. В страха си не смеели да кажат нищо, защото
ставал още по-агресивен. Това поведение търпели от много години, но вече
станало изключително непоносимо. Един от последните актове на насилие се
1
случил на 08.04.2025г., около 21.30ч., когато молителката разхождала кучето и
била пред входа на блока. Д. излязъл и казал, че отива до магазина. Върнал се
и носел в ръцете си една малка бутилка от 200 грама ром. Седнал до нея и
изпил половината бутилка на екс. Изпушили по една цигара. Тогава изпил
останалата част от рома, пак на екс. Започнал да се заяжда с нея. Поискал да
изрови с ръце дупка в пръста, за да си хвърли фаса. Молителката му отказала
и това го ядосало. Застанал пред нея и започнал да я гледа злобно. Тя станала
и поискала да тръгне, но той я хванал с две ръце за мишниците и започнал да
стиска изключително силно. Молителката се разплакала, защото много я
заболяло и той я пуснал. Отново седнала на пейката и той седнал до нея и
също започнал да плаче. След това се прибрали у дома. Майка й забелязала
състоянието й и я попитала какво се е случило. Молителката излъгала и
казала, че всичко е наред, т.к. не искала вкъщи ситуацията да ескалира.
Прибрала се в стаята си. Обадила се на приятеля си, защото й бил звънял
малко преди това, но тя не му вдигнала заради Д.. Обяснила му какво се е
случило. След това отишла до кухнята, където били майка й и Д.. Той поискал
да се обадя на неговата майка, за да й обясни какво е направила. Майка й се
противопоставила, като заявила, че е късно вечер и не трябва да я тревожат.
Тогава Д. се обадил на майка си. Скарали се по време на разговора и след това
на няколко пъти Д. си захвърлял телефона в стаята, видимо ядосан от
разговора с майка си. Последния път като го хвърлил, счупил телевизора.
Започнал да нарича майката на молителката „боклук" и „мърша". Заплашвал,
че ще стане и ще я удари, въпреки, че майка й мълчала, както винаги в
подобни ситуации. В един момент хванал и с все сила обърнал кухненската
маса на която имало домакинска посуда. Тогава молителката избягала в своята
стая и се обадила на брат си ****, който живее в гр. ****. Обяснила какво се е
случило, защото била много уплашена. Помолила го да дойде да ги вземе,
защото не могат повече да живеят така. Докато разговаряла с брат си, Д. се
опитал да отиде при нея, но майка й го спряла и започнала да го успокоява.
След това той си легнал. На следващата сутрин молителката, заедно с майка
си се изнесли от апартамента и отишли при брат й в гр. ****. На 12.04.2025г.
около 15.00ч., майка й уведомила ответника, че иска да се изнесе от жилището
им. На същата дата разбрали, че се е изнесъл и на 13.04.2025г., брат й ги
върнал у дома.
Заявява, че не й е известно къде се е настанил да живее Д. и предполага,
2
че се е преместил при майка си в с.****, общ.****, обл. ****.
На 15.04.2025 г. посетила съдебна медицина за което й било издадено
медицинско удостоверение №**** г. от МБАЛ „****-****" АД.
Иска този непрестанен физически и психически тормоз да престане.
Моли за постановяване на мерки за закрила по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4
ЗЗДН, както и за издаване на заповед за незабавна защита със същите мерки.
Представена е декларация за осъществено домашно насилие.
В съдебно заседание молителката се представлява от процесуален
представител, който заявяват, че поддържа молбата на посочените основания
и желаят да бъде издадена Заповед за защита с исканите от тях мерки.
Ответникът Д. К. Д., редовно призован, не се явява и представлява. Не
изразява становище по депозираната срещу него молба за защита.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа и правна страна: следното:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, медицинско удостоверение
№**** г., удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане№
0440/28.07.2004 г.
В полза на молителката бе разпитан свидетеля **** **** – неин брат,
предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори
истината. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като приема,
че те изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
От приложената справка за съдимост се установява, че ответника е
осъждан, като по силата на одобрено от съда Споразумение по ****/2012г. на
ВРС е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316, вр.чл.308,
ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, като му е наложено наказание ****.
В настоящия случай не се оспорва, че молителката и ответника имат
изискуемата от ЗЗДН връзка помежду си в хипотезите на чл.3, т.10, като
ответника живее на съпружески начала с майката на молителката, а от
твърденията на самата молителка, ответникът практически й е баща. Поради
това молителката е активно легитимирана да предяви молбата по ЗЗДН.
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН,
3
поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи
произнасяне на съществото на спора.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. Съгласно ал.3, актът по ал. 1 може да се
извършват чрез действие или бездействие.
В конкретния случа се твърди психическо насилие, извършено пряко
спрямо молителя. ЗЗДН не дава легална дефиниция на термина: „психическо
насилие“. От психологична гледна точка психическото насилие, наричано още
психически тормоз /който термин сам по себе си предполага продължителност
на поведението/, е форма на насилие, което се характеризира с факта, че даден
индивид, чрез начина, по който се отнася спрямо друг човек, е пряко или
косвено отговорен за това лицето да попадне в състояние на психологическа
травма, от рода на тревожност, депресия или пост-травматичен стрес.
Видовете психично насилие могат да включват вербална агресия, унижение,
пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да
намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие, неговото
достойнство и трезво мислене. Вербалната агресия съставлява използване на
негативни думи – обиди и заплахи, агресивна интонация – викове и крясъци,
както и предизвикващи послания за определено поведение.
Съдът намира, че отв. Д. действително е извършил действия – изрекъл е
обидни квалификации и откровени заплахи за физическа саморазправа
–„боклук" и че „не става за нищо", отправял заплахи, че „ще ги избие", „ще ги
изгори", „ще ги изхвърля през терасата", както и упражнено физическо
насилие – на 08.04.2025г. хванал с две ръце за мишниците молителката и
започнал да стиска изключително силно, хванал и с все сила обърнал
кухненската маса на която имало домакинска посуда. Съдът приема, че всички
тези действия осъществяват актове на домашно насилие от страна на
ответника, спрямо молителката.
С оглед горното, съдебният състав намира, че отв. Д. К. Д. е упражнил
домашно насилие спрямо молителката, като й е казал „боклук" и че „не става
4
за нищо", отправял заплахи, че „ще ги избие", „ще ги изгори“, „ще ги изхвърля
през терасата“, както и упражнено физическо насилие – на 08.04.2025г. хванал
с две ръце за мишниците молителката и започнал да стиска изключително
силно… хванал и с все сила обърнал кухненската маса на която имало
домакинска посуда.
Така упражненото насилие е със среден интензитет, поради което
подходящите мерки за защита на молителя се явяват мерките по чл.5, ал.1, т.1,
т.3 и т.4 от ЗЗДН - „задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие“, „забрана на извършителя да приближава до
пострадалото лице“ и „забрана на извършителя, да осъществява контакт с
пострадалото лице“, които с достатъчни за нейната защита.
Съдът намира, че адекватно на търсената защита, на личността на
ответника и на характера на установените актове на домашно насилие е на
същия да бъде наложена забрана да се приближава до молителката, на по-
малко от 100/сто/ метра за максимално допустимия срок от 18 месеца.
Съдът приема, че постановяването на мерките за защита с максимален
срок, биха гарантирали спокойствието на молителката за продължителен
период от време, че ще бъде защитена от евентуални нови актове на домашно
насилие. С издаването на заповед за защита молителката ще може да търси
съдействие от органите на МВР при нови подобни актове, като в същото време
полицейските органи ще имат правното основание да предприемат
предвидените в Закона действия.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответника Д.
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС държавна такса за воденето на делото в размер на 25 лв.,
дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
С оглед изхода от спора и предвид отправеното искане, в тежест на
ответника следва да се възложат разноските за оказаното на молителката
процесуално представителство в претендирания и доказан размер от 600лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
НАЛАГА мярка за защита от домашно насилие в полза на К. И. Х.,
ЕГН:**********, по отношение на извършителя Д. К. Д., ЕГН:**********,
КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Д. К. Д., ЕГН:**********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо К. И. Х., ЕГН:**********, адрес гр.****,
ж.к."****" бл.53, вх.2, ет.5, ап.37, на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Д. К. Д., ЕГН:**********, ДА ПРИБЛИЖАВА на по-
малко от 100 метра до К. И. Х., ЕГН:**********, както и на по-малко от 100
метра до нейното жилище на адрес гр.****, ж.к."****" бл.53, вх.2, ет.5, ап.37,
на осн. чл.5, ал.1, т.3, пр.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Д. К. Д., ЕГН:**********, ДА ОСЪЩЕСТВЯВА
КОНТАКТ с пострадалото лице К. И. Х., ЕГН:********** под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на осн.
чл.5, ал.1, т.4, пр.1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН:********** да заплати ДЪРЖАВНА ТАКСА,
по сметка на Варненски районен съд, в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева,
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН:********** да заплати на К. И. Х.,
ЕГН:**********, сумата от 600лв. /шестстотин/лева, представляваща
сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн.чл.78, ал.1
ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на молителката К. И. Х.,
ЕГН:**********, съгласно постановеното Решение след влизане в сила на
решението /до влизане в сила на решението е в сила Заповедта за незабавна
защита/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в седемдневен срок, считано от получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от влязлото в сила решение и заповедта да се изпратят на
съответното РПУ, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
6
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7