Решение по дело №105/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 122
Дата: 27 ноември 2023 г.
Съдия: Георги Димитров Чолаков
Дело: 20231800900105
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Г.Д. Чолаков Търговско дело №
20231800900105 по описа за 2023 година
М.И.Ц. от гр. Е., бул. „Александър Стамболийски“ № 2, с ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. Г.Д. от САК, е предявил срещу Сдружение "ЛРД О.", ЕИК иск с правно
основание чл.26, ал.6 във вр. с ал.4 от ЗЮЛНЦ – за отмяна на решението по т.2 от
проведеното на 12.05.2023 год. общо събрание на сдружението, включено в т.6 от дневния
ред за провеждането му, с което е потвърдено решението от 27.02.2014 год. на управителния
му съвет за налагане на наказание „изключване” от сдружението на члена на същото М.И.Ц.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че ищецът е член на ловно-рибарска дружина
„Етрополе“ към Сдружение "ЛРД О.". Твърди се, че на 07.12.2022 год. управителният съвет
на сдружението на свое заседание е взел решение, с което го изключило, наред с още двама
членове на дружината, като член на сдружението. За горното решение ищецът бил уведомен
с писмо изх. № 17/12.12.2022 год., получено от него на 13.12.2022 год., като го обжалвал по
предвидения в устава на сдружението ред пред Общото събрание на сдружението със жалба
вх. № 08/22.12.2022 год.
Твърди се, че на 12.05.2023 год. било проведено общо събрание на сдружението, в т.6
от дневния ред на което била включена за разглеждане жалбата му срещу решението на УС
за изключването му. С писмо изх. № 19/18.05.2023 год., получено от ищеца на 23.05.2023
год., бил уведомен, че решението от 07.12.2022 год. на УС на сдружението за изключването
му е потвърдено с протоколно решение на проведеното на 12.05.2023 год. общо събрание на
сдружението.
1
Ищецът твърди, че решението на ОС на сдружението е незаконосъобразно, тъй като :
- не е спазена процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, на което е
взето оспореното решение, предвидена в устава, в т.ч. относно наличието на легитимно
решение за свикването му, обявяване на поканата за свикване, изискуем кворум, изискуемо
мнозинство при гласуването и др.;
- в т.2 от предварително одобрения и обявен дневен ред за заседанието на УС на
07.12.2022 год. било предвидено единствено провеждането на разговор с ищеца и още двама
членове на сдружението, но не и обсъждане на изключването им, нито вземането на
решение за това, а независимо от невключването на такъв въпрос в дневния ред УС на
сдружението е взел решението за изключването му. Потвърждавайки решението на УС, ОС
на сдружението е реципирало горния порок в своето решение, което на собствено основание
го прави незаконосъобразно;
- с потвърденото решение на УС му е наложено на основание чл.23, ал.1, б.„г“ от
устава на сдружението наказание „изключване“ за нарушение на изискванията на чл.12, ал.2
и чл.23, ал.2 от устава. Твърди се, че горните разпоредбите са били приложени неправилно, а
и не са били налице основания за изключването му като член на сдружението;
- сочи се, че преценката за законосъобразността на едно наложено наказание винаги е
свързана и с приложението на принципа за съразмерност, а именно – наложеното наказание
следва да съответства на тежестта на извършеното нарушение. В случая, без да е посочено
във взетото решение от УС от действията на ищеца да са произтекли конкретни вредни
последици за сдружението, му е наложено възможно най-тежкото наказание, предвидено в
устава.
В о.с.з. на 07.11.2023 год. пълномощникът на ищеца добавя и ново основание,
налагащо отмяната на обжалваното решение – в представения на осн. чл.190, ал.1 от ГПК от
ответника преди първото по делото с.з. препис от протокола за проведено заседание на УС
на 07.12.2022 год., липсва подпис на лицето, изготвило същия, а протоколът е подписан
само от председателя на УС. Доколкото горното съставлява нарушение на разпоредбите на
чл.40, ал.1 от ЗЮЛНЦ и чл.34, ал.6 от устава на ответното сдружение, се излага становище и
че в случая не е спазена и формата за вземане на решението, с което на ищеца е наложено
дисциплинарното наказание.
Препис от и.м и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е
оспорил иска като неоснователен, взел е становище по обстоятелствата, на които се
основава и е направил възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че обжалваното решение на ОС от 12.05.2023 год. не е прието в
противоречие е устава на сдружението, не е незаконосъобразно, като е спазена и
процедурата по свикване и провеждане на ОС.
С отговора детайлно е разяснена хронологията на конфликтите, възникнали в
сдружението, предхождани от проведен ловен излет на 16.01.2022 год. на ловна група,
2
включваща ловци от ловна дружина „Етрополе”, към която принадлежи и ищецът. Сочи се,
че вследствие на поведението на ищеца след взетото решение от УС за разформироване на
ловната група между членовете на сдружението се е създало напрежение, което е вредило на
единството и интересите на сдружението за осъществяване на целите, предвидени в чл.10 от
устава му, което е предполагало несъвместимост на по-нататъшно членство на ищеца.
С отговора се сочи, че противно на изложеното в и.м., наказанието „изключване“ на
ищеца не му е било наложено за това, че е предявил иск в СОС, въз основа на което е било
образувано предходното т.д. № 104/2022 год. Твърди се, че в този случай обаче ищецът е
обжалвал решения на ръководни органи на сдружението с цел упражняване на
неправомерен натиск срещу него.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представения от ответника в изпълнение на задължението му по чл.190,
ал.1 от ГПК заверен препис от протокол № 5 от състояло се на 07.12.2022 год. заседание на
управителният съвет на Сдружение "ЛРД О.", ЕИК, същото е състояло при следния дневен
ред :
1. Разглеждане на жалба от М.И.Ц. вх. № 06/04.11.2022 год. до УС на СЛРД „Орел“
относно решение на ОС на дружина „Етрополе“;
2. Среща-разговор с Васил Петков Петков, Веселин Пешев Василев и М.И.Ц. във
връзка с тяхната жалба пред СОС относно решенията на ОС на СЛРД „Орел“ проведено на
13.05.2022 год.;
3. Подновяване членството за 2023 год.;
4. Разни – закупуване на календари, посрещане на Нова година, други.
Видно от протокола, след проведено изслушване на членовете на ловно-рибарска
дружина „Етрополе“ към Сдружение "ЛРД О." В.П.П., Веселин Пешев Василев и М.И.Ц. е
взето решение по чл.23, ал.1, б.„г“ от устава на сдружението за налагане на наказание
„изключване“ на същите за нарушение на разпоредбите на чл.12, ал.2 и чл.23, ал.2 от устава.
Мотивите за наложеното наказание, инкорпорирани в самото решение, са, че посочените
членове, сред които и ищецът М.И.Ц. :
„неоснователно завеждат иск в СОС за отмяна на решенията на Общото събрание на
сдружението, състояло се на 13.05.2022 год., представяйки неверни и измислени причини,
видно от решение № 101/13.10.2022 год. на СОС, който отхвърля всички техни искове за
отмяна на решенията на ОС на СЛРД „Орел“ от 13.05.2022 год. С това си действие М.И.Ц.,
Веселин Пешев Василев и Васил Петков Петков са нарушили изискванията на чл. 12/2/ и
чл23/2/от Устава на Сдружението, като със своите действия и постъпки вредят на
единството и интересите на сдружението, уронвайки авторитета и престижа на
управителния съвет, председателя и цялото сдружение.“.
3
По делото не са представени доказателства кога ищецът е бил уведомен за горното
решение.
Видно от представения протокол от проведеното на 12.05.2023 год. общо събрание на
сдружението, горното решение на УС за налагане на наказание „изключване” от
сдружението на члена на същото М.И.Ц. е било обжалвано пред ОС и жалбата е включена за
разглеждане в т.6 от дневния ред за провеждането му. С решение по т.2 от горния дневен
ред е потвърдено решението от 27.02.2014 год. на управителния съвет.
С писмо изх. № 19/18.05.2023 год. до ищеца е било отправено уведомление за така
взетото от ОС на сдружението решение, като няма данни същото да му е било връчено.
Исковата молба до СОС, с което решението на ОС е обжалвано, е депозирана на 14.06.2023
год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :

Предявеният иск е доказан по основание, поради което решението по т.2 от
проведеното на 12.05.2023 год. общо събрание на сдружението, включено в т.6 от дневния
ред за провеждането му, с което е потвърдено решението от 27.02.2014 год. на управителния
му съвет за налагане на наказание „изключване” от сдружението на члена на същото М.И.Ц.,
следва да бъде отменено.
Съдът не споделя изложеното в исковата молба, че тъй като в предварително
одобрения и обявен дневен ред за заседанието на УС на 07.12.2022 год. не е било включено
вземане на решение по чл.23, ал.1, б.„г“ от устава за налагане на наказание „изключване” от
сдружението на члена на същото М.И.Ц., горното се е отразило както на
законосъобразността на решението, взето от УС, така и на решението на ОС, с което
последното е било потвърдено. В случая преценката за спазване на разпоредбата на чл.29,
ал.3 от ЗЮЛНЦ следва да се сведе единствено до проведеното ОС, доколкото разпоредбата
урежда именно по кои въпроси може да взема решение общото събрание, а не
управителният съвет и не може да бъде прилагана по аналогия и за провеждане на
заседанието на УС.
Съдът не споделя и изложените доводи в исковата молба за незаконосъобразно
свикване и провеждане на ОС, както и за сочения в о.с.з. от пълномощника на ищеца порок
в съставения протокол от заседанието на УС. Ответникът е представил с молба от 03.11.2023
год. в изпълнение на задълженията му по чл.190, ал.1 от ГПК доказателства за редовно
свиканото и проведено ОС – решение за свикването му, обява в местен вестник с дневен ред
за провеждането му, покана, както и списък на присъствалите на събранието, от който се
установява необходимият за провеждането му кворум. От друга страна, с определението си
по чл.140 от ГПК съдът по искане на ищеца е задължил на осн. чл.190, ал.1 от ГПК
ответника да представи не оригинала, а заверен препис от протокола от заседанието на УС
на 07.12.2022 год., а за заверката не е необходимо полагането на подписи едновременно от
4
председателя и протоколиста, а единствено на представляващия сдружението, респ. на
пълномощника.
Налице е обаче третото сочено в исковата молба основание за незаконосъобразност и
противоречие с устава на взетото решение от ОС, което налага отмяната му.
Видно от разпоредбата на чл.23, ал.2 от устава на сдружението, действащ към
момента на провеждане на заседанието на УС от 07.12.2022 год. и на ОС от 12.05.2023 год.,
наказание „изключване“ се налага на членовете на сдружението, които :
- са извършили деяния, квалифицирани като бракониерство;
- осъдените за умишлени престъпления от общ характер с влязла в сила присъда;
- осъдените за кражба или умишлено убиване на ловно куче;
- осъдените за причиняване на смъртна или тежка злополука с ловно оръжие по време
на лов при доказана вина;
- осъдените за злоупотреба с парични средства и имущество на сдружението и които
с действията и постъпките си вредят на независимостта, единството и интересите на
сдружението.
Видно обаче от мотивите към така взетото от УС решение, наложеното наказание
„изключване“ на ищеца като член на сдружението е взето заради негови прояви,
квалифицирани като „действия и постъпки, които вредят на единството и интересите на
сдружението, уронвайки авторитета и престижа на управителния съвет, председателя и
цялото сдружение“, изразили се в „неоснователно завеждане на иск в СОС за отмяна на
решенията на Общото събрание на сдружението, състояло се на 13.05.2022 год.,
представяйки неверни и измислени причини“.
Категорично не може да бъде споделено изложеното в горното решение, че
предявяването на иск /в случая с правно основание чл.26, ал.6 във вр. с ал.4 от ЗЮЛНЦ/ от
ищеца и изложените в обстоятелствената част на исковата му молба твърдения могат да
съставляват действия, които вредят на независимостта, единството и интересите на
сдружението – ответник по иска. В случая ищецът с предявяването на иск е осъществил
свое конституционно гарантирано право, а дали искът е бил приет за основателен или не с
оглед преценката на съда за доказаност или не на твърденията по исковата молба, не може
да съставлява основание за налагане на наказание „изключване“. В горния смисъл е и
цитираното с исковата молба решение на ВКС № 1347/18.12.2008 год. по гр.д. № 5006/2007
год., с което е прието, че когато едно лице прецени, че са накърнени негови права, то може
свободно да се обърне към съда с искане за защитата им, без да носи други последствия при
неоснователност на претенцията, освен тази за разноските по делото, направени от другата
страна в съдебния процес, както и че когато лице предяви неоснователен иск пред съд, не
носи отговорност по чл.45 от ЗЗД за причинените на другата страна вреди, изразили се в
неудобства, притеснения и душевни страдания – тъй като отговорността за причинени вреди
се поражда само при виновно противоправно поведение на причинителя на вредата.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди
5
да заплати на ищеца в цялост направените по делото разноски в размер на 1 080 лева,
съставляващи заплатена ДТ в размер на 80 лева и заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство в размер на 1 000 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението по т.2 от проведеното на 12.05.2023 год. общо събрание на
Сдружение "ЛРД О.", ЕИК, включено в т.6 от дневния ред за провеждането му, с което е
потвърдено решението от 27.02.2014 год. на управителния му съвет за налагане на наказание
„изключване” от сдружението на члена на същото М.И.Ц. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Сдружение "ЛРД О.", ЕИК да заплати на М.И.Ц.
от гр. Е., бул. „Александър Стамболийски“ № 2, с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 1 080 лева /хиляда и осемдесет лв./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6