РЕШЕНИЕ
№ 5001
Пазарджик, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20257150700887 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.
3. Поддържаните от жалбоподателя възражения се субсумират в разбирането, че независимо от новото правило, установено в чл. 546, ал. 8 от КСО, в случая следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, като се съобрази, че когато държавата членка предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, безусловно, следва да се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход. получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. В тази насока се привежда практика на Съда на Европейския съюз.
Според жалбоподателя, правилото на чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, не изключва изискването, в случая да бъде съобразено изключително трудовото възнаграждение получено от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение при изчисляване на конкретния размер на обезщетението.
Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, като се присъдят сторените разноски в производството.
4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.
Счита се, че в случаите, когато лицата попадат под определението за напълно безработни лица, които по време на последната си заетост в друга държава членка са пребивавали в България (чл. 65, § 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) №883/2004) и съществува правна норма от националното законодателство, която да урежда съответните случаи, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) №883/2004 не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа.
Според ответния административен орган, новоприетата разпоредба на ал. 8 от чл. 54б на КСО, не променя приетия с чл. 54б, ал. 1 от КСО подход за определян базата за изчисляване размера на обезщетението, а предвижда при определяне размера на паричното обезщетение за безработица да се вземат предвид и доходите, получавани от лицето по време на последната му работа, както и всички доходи в България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение. Възразява се относно претендирания от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение .
II. За допустимостта :
5. Решението е връчено на Ц. на 26.06.2025 г., а жалбата е регистрирана в деловодството на администрацията на 10.07.2025 г., което ще рече, че е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок.
III. За фактите и тяхната хронология :
6. Със Заявление вх. №ЗПОБ-602-01-0771 от 02.12.2024 г. (л. 116), Ц. е поискала от Директора на ТП на НОИ, Пазарджик да ѝ бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в периода от 09.09.2024 г. до 30.10.2024 г., с работодател „Keelings Softfruits UC”, Ирландия.
Във връзка със заявлението, до жалбоподателката е било отправено писмо изх. № У-122-00-1606-1 от 11.12.2024 г.(л. 113), с искане да представи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи удостоверяващи трудовият стаж в Ирландия; фишове за изплатени заплати; издаден от работодателя документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата дейност.
В отговор на искането е представено Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка № 1019-12-7241 от 23.12.2024 г. (л. 54 и сл.), в което Ц. е заявила осигурителен стаж в Ирландия от 09.09.2024 г. до 30.10.2024 г., с работодател „Keelings Softfruits UC”, Dublin. Приложени са още, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; Срочен трудов договор с действие от 09.09.2024 г. до 31.10.2024 г.; потвърждение от работодателя, че Ц. е била наета, като градинарски работник в селското стопанство, като трудовия договор е изтекъл на 30.10.2024 г.; фишове за изплатено възнаграждение; формуляр U1.
7. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структуриран електронен документ U001 СВ №1213385 и U003 №1265776 (л.49), от компетентната администрация в Ирландия е изискано предоставяне на информация относно А. Ц. за прежде посоченият период на трудова заетост.
При това положение, с Разпореждане №122-00-1606-1 от 27.12.2024 г.(л.52) на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на съответните структурирани електронни документи от компетентната институция на Ирландия.
8. От страна на Ц. е подадено, последващо Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка вх. №1019-12-1106 от 26.02.2025 г.(л. 78), в който е заявен осигурителен стаж, придобит във Великобритания както следва : от 07.03.2020 г. до 29.08.2020 г., с работодател „Рro-Forse“ Ltd, Hunstead House, Nickle Farm, Chartham, Canterbury, Kent; от 05.04.2021 г. до 04.12.2021 г. с работодател „Рro-Forse“ Ltd, Hunstead House, Nickle Farm, Chartham, Canterbury, Kent; от 07.03.2022 г. до 16.04.2022 г., с работодател „Рro-Forse“ Ltd, Hunstead House, Nickle Farm, Chartham, Canterbury, Kent; от 18.04.2022 г. до 19.05.2022 г., с работодател “Bradon soft fruit farm”Ltd, Isle Abbotts Taunton Somerset; от 20.03.2023 г. до 14.04.2023 г., с работодател “Global berry” ltd, Yeovil, Somerset и от 25.04.2023 г. до 01.07.2023 г., с работодател „Рro-Forse“ Ltd, Hunstead House, Nickle Farm, Chartham, Canterbury, Kent. Представени са също : документ за осигурителен номер; анкетни карти ; фиш за изплатено възнаграждение; копие на формуляр Р60; копия на формуляр Р45.
На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структуриран електронен документ U001 СВ №1291775(л.73), от компетентната администрация във Великобритания е изискано предоставяне на информация относно А. Ц. за прежде посочените периоди на трудова заетост.
В отговор на искането отправено до компетентната администрация на Великоблитания, в ТП на НОИ, Пазарджик са постъпил структурирани електронен документ U017 №1331522 ( л. 69 и сл.), с удостоверени периоди на осигурена заетост: от 07.03.2020 г. до 29.08.2020 г., от 20.03.2021 г. до 04.12.2021 г., от 05.03.2022 г. до 20.05.2022 г., от 19.03.2023 г. до 01.07.2023 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“.
9. От компетентната институция в Ирландия е представен структуриран електронен документ U001 СВ №1238791 и U004 №1300385(л.47), с удостоверени: период на осигурена заетост от 09.09.2024 г. до 30.11.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода от 09.09.2024 г. до 30.11.2024 г. в размер на € 8186.00.
10. С Разпореждане №122-00-1606-2 от 16.04.2025 г.(л.31), производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено, а с Разпореждане №122-00-1606-3 от 25.04.2025 г. (л. 29), на основание чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) №883/2004 на А. Ц. Ц. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2024 г. до 30.09.2025 г. в размер на 36,55 лв. дневно За да постанови този резултат, административния орган се е позовал на правилата, установени в чл. 54б, ал. 8 от КСО, съобразил е осигурителния доход за периода от 01.12.2022 г. до 30.11.2024г.(тоест общо за 24 месечен период) в размер на 30399,86лв. и е приел, че за общо 440 работни дни в периода, среднодневния осигурителен доход е в размер на 60,92лв. Така е определено дневно парично обезщетение за безработица в размер на 36,55 лв., тоест 60% от 60,92лв.
Спор по описаните до тук факти, не се формира между страните.
11. Следва също така да се отбележи, че спор между страните не се формира и по отношение на компетентността на България като държава – членка, която следва да разгледа и реши подаденото от жалбоподателката заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, включително въз основа на нейната заетост в друга държава – членка.
В решението на горестоящият в йерархията на администрацията орган е посочено, че към датата на прекратяване на осигуряването на Ц., тоест 01.12.2024 г., е в сила новоприетата норма в националното законодателство, поради което размера на дневното парично обезщетение за безработица следва да бъде изчислен при съобразяване с методиката на чл. 54б, ал. 8 от КСО.
Приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО е обосновано и в контекста на следните съображения „… хипотезата описана чл. 62 (3) от Регламент (EO) №883/2004 има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл. 62 (1) и чл. 62 (2) от Регламент (EO) №883/2004, като представлява изключение от правилото за изчисляване на паричните обезщетения за безработица изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Тази съществена разлика в законодателния подход между чл. 62 (1) от Регламент (EO) №883/2004 и чл. 62 (3) от Регламент (EO) №883/2004 (липсата на думата „изключително“), както и прокламирания принцип на Регламент (EO) №883/2004 и Регламент (EO) №987/2009, да координират, а не да хармонизират националните законодателства, прави допустимо и възможно изчисляването на паричните обезщетения за безработица, в зависимост от особеностите на съответното национално законодателство, ако такива има предвидени в него, при задължителното отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа. Ето защо, в случаите, когато лицата попадат под определението за напълно безработни лица, които по време на последната си заетост в друга държава членка са пребивавали в България (чл. 65 (5) (а) от Регламент (ЕО) №«883/2004) и съществува правна норма от националното законодателство, която да урежда съответните случаи, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) № 883/2004 не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа.….“.
IV. За правото :
12. Описаното в предходната част на настоящото решение, налага да се приеме, че спора между страните е изцяло правен и се концентрира по отношение приложението на чл. 62, § 3, във връзка с чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и във връзка с чл. 54б, ал. 8 от КСО.
13. Нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е нова и е приета с § 3 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обнародван в Държавен вестник бр. 67 от 09.08.2024 г. Доколкото в случая не е определен изрично срок за влизане в сила на нормативния текст, по правилото на чл. 5, ал. 5 от Конституцията, нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е в сила от 13.08.2024 г.
Според чл. 54б, ал. 8 от КСО, когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.
Несъмнено нормата е национално, материално(а не процесуалноправно) правило, което регулира обществените отношения в страната, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и по точно, регулира начина на изчисляване на неговия конкретен размер в паричен еквивалент.
14. Съобразно чл. 3, § 1, б. „з“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, регламента се прилага към всички законодателства относно следните клонове на социална сигурност: …. обезщетения за безработица.
Съобразно чл. 288, § 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко(курсива мой) във всички държави-членки.
Най сетне, според чл. 5, ал. 4 от Конституцията, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство(курсива мой) пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Цитираните нормативни текстове са достатъчни, за да изключат каквото и да е съмнение относно прякото приложение на правилата установени с Регламент (ЕО) № 883/2004 по отношение на отпускането на парично обезщетение за безработица и определяне на неговия конкретен размер, спрямо правоимащи лица относно които са проявени факти и състави, предвидени в хипотезите на нормите които регламента обема.
15. Според съображения 7 и 8 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 883/2004 :
Предвид големите различия, съществуващи в националното законодателство с оглед персоналния обхват, е препоръчително да се установи принципът, че настоящият регламент се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, пребиваващи на територията на държава-членка, които са или са били подчинени на социалното законодателство на една или на повече държави-членки, а също и за членовете на техните семейства и преживелите ги лица.
Основният принцип за равно третиране е от особено значение за работниците, които не пребивават в държавата-членка, в която са наети, включително пограничните работници.
Така, според чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Съответно, според чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка.
16. Относно тълкуването на въпросните две разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004, Съдът на Европейския съюз в т. 40 и т. 41 от Решението си от 23.01.2020 г. по дело С-29/19 е дал следните указания „…..От самия текст на член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 обаче следва, че макар някои аспекти на изчисляването на обезщетенията за безработица, и по-специално изборът да се предвиди, че това изчисляване се основава на размера на предишното трудово възнаграждение, действително да са от компетентността на държавите членки, това не променя факта, че когато държава членка е направила такъв избор в своето законодателство, тези разпоредби гарантират, че се взема предвид изключително трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно това законодателство (вж. по аналогия решение от 21 март 2018 г. Klein Schiphorst, C‑551/16, EU:C:2018:200, т. 46)…. 41 Освен това съгласно постоянната съдебна практика при упражняване на компетентността си да организират системите си за социална сигурност държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и в частност разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, свързани с признатата на всеки гражданин на Съюза свобода да се движи и да пребивава на територията на държавите членки (решение от 7 декември 2017 г., Zaniewicz-Dybeck, C‑189/16, EU:C:2017:946, т. 40 и цитираната съдебна практика)….“.
17. Цитираните пояснения, макар и да са дадени по казус, който не е идентичен с процесния, са принципни, ясни и конкретни по отношение точното прилагане от държавите членки на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Несъмнено е, че когато държавата членка предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, безусловно, следва да се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение.
Те трябва да бъдат ценени в контекста на съображение 9 от преамбюла на Регламент № 883/2004, според което Съдът на Европейските общности по различни поводи дава становище относно възможността за равно третиране на обезщетения, доход и факти; този принцип трябва да се приеме изрично и да се развие, като се спазят същността и духа на съдебните решения.
18. Националното ни законодателство предвижда референтен период, но А. Ц. е лице, спрямо което се е прилагало законодателството на друга държава-членка през част от този период. Изричното указание на чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че в този случай следва да се съобрази изключително трудовото възнаграждение получавано от жалбоподателката при последната ѝ работа по трудово правоотношение.
19. Правилото на чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, според което, „…чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква а) институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането…“, не изключва изискването, в случая да бъде съобразено изключително трудовото възнаграждение получено от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение при изчисляване на конкретния размер на обезщетението..
Нормите на чл. 65, § 2 и § 5, б “а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, налагат изискването, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване, като получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване, тоест тя е компетентната институция по смисъла на регламента и тя е различна от компетентната институция по чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Ето защо, по дерогация от чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тоест в отклонение от правилото, че „компетентна институция“ е тази, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение(чл. 1, б. „р“ от Регламент (ЕО) № 883/2004), разпоредбата на чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 изисква, институцията по пребиваване да вземе предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа. Тоест, институцията по пребиваване, която съобразно чл. 65, § 2 и § 5, б “а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 се явява „компетентна“, не може да откаже да съобрази доход, получаван от заинтересованото лице в друга държавата-членка при определяне на размера на обезщетението за безработица.
20. Разбирането на административния орган, че разпоредбата на чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, изключва изискванията на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и допуска, правоотношенията възникнали от фактически състав предвиден в нейната хипотеза, да бъдат уреждани единствено съобразно националното законодателства и то в отклонение чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е несъстоятелно.
21. Според съображение 18а от преамбюла на Регламент (ЕО) № 883/2004, принципът на едно-единствено приложимо законодателство е от голямо значение и следва да се утвърди. Това не следва да означава обаче, че предоставянето на обезщетението само по себе си, в съответствие с настоящия регламент и обхващащо плащането на осигурителни вноски или на осигурителното покритие на бенефициера, прави законодателството на държавата-членка, чиято институция е предоставила това обезщетение, приложимото законодателство за това лице
22. В този контекст, следва да бъдат цитирани т. 38, т. 39 и т. 40 от Решението на Съда на Европейския съюз от 23.01.2020 г. по дело С-29/19, според които : „….. Не може да се приеме доводът на Агенцията, че тъй като Регламент № 883/2004 има за цел да координира, а не да хармонизира системите за социална сигурност на държавите членки, предвиденото в член 62, параграф 1 от този регламент изискване, което се състои в отчитане изключително на последното трудово възнаграждение, получено съгласно релевантното национално законодателство, е само принципна норма, която позволява запазването на специални разпоредби от националното законодателство като член 152 от SGB III, който предвижда изчисляване на размера на обезщетението за безработица въз основа на фиктивно трудово възнаграждение…39 В това отношение действително следва да се припомни, че посоченият регламент не създава обща схема за социална сигурност, а позволява запазването на отделните национални схеми и има единствено за цел да осигури координирането им, за да гарантира ефективното упражняване на свободното движение на хора. В този смисъл съгласно постоянната практика на Съда държавите членки запазват компетентността си да уреждат системите си за социална сигурност (вж. по-специално решение от 28 юни 2018 г., Crespo Rey, C‑2/17, EU:C:2018:511, т. 45 и цитираната съдебна практика)….. 40 От самия текст на член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 обаче следва, че макар някои аспекти на изчисляването на обезщетенията за безработица, и по-специално изборът да се предвиди, че това изчисляване се основава на размера на предишното трудово възнаграждение, действително да са от компетентността на държавите членки, това не променя факта, че когато държава членка е направила такъв избор в своето законодателство, тези разпоредби гарантират, че се взема предвид изключително трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение(удебеляването мое) съгласно това законодателство….“.
Пояснението на Съда на Европейския съюз и в този случай е ясно и конкретно.
23. Впрочем, все в тази насока трябва да се добави и указанието, съдържащо се в Решение № U2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, относно обхвата на член 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правата на обезщетения за безработица на напълно безработни лица, които не са погранични работници и които по време на последната си дейност като заети или
самостоятелно заети лица са пребивавали на територията на държава-членка, различна от компетентната държава-членка, според което : „… Член 65, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прилага по-специално по отношение на:
а) лицата, упоменати в член 11, параграф 4 от посочения регламент;
б) лицата, упоменати в член 13 от посочения регламент, които обичайно осъществяват дейност на територията на две или повече държави-членки;
в) лицата, по отношение на които се прилага споразумението, упоменато в член 16, параграф 1 от посочения регламент, в случаите, в които по време на последната си професионална дейност те са пребивавали в държава-членка, различна от компетентната държава….“.
А. Ц. несъмнено не е от нито една от въпросните категории лица.
V. За разноските:
24. Констатираната незаконосъобразност на административния акт, предполага, на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Такива, преки и непосредствени разноски се констатираха в размер на 1010,00лв. С оглед възражението на ответната страна, следва да се съобрази, че според приложимата във връзка с чл. 144 от АПК, разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес: за дела по Кодекса за социално осигуряване – 1000 лв. Доколкото в случая, материалният интерес не е установен по делото, то последно посочената сума може да бъде съобразена единствено като ориентировъчен критерий, включително и с оглед обстоятелството, че правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с оглед резултата постановен с Решение на Съда Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. не са задължителни.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение 1012-12-337#1 от 24.06.2025г., на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане №122-00-1606-3 от 25.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на А. Ц. Ц. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2024 г. до 30.09.2025 г. в размер на 36.55 лв. дневно.
ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на А. Ц. Ц. за отпускане на обезщетение за безработица, при спазване на указанията дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, бул. А. Стамболийски, № 62-64, да заплати на А. Ц. Ц., [ЕГН], с адрес: гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. Васил Левски № 11, сумата от 1010,00 (хиляда и десет) лева, представляваща извършени от последната разноски по производството.
Решението е окончателно е не подлежи на обжалване и протест.
| Съдия: | |