Р Е Ш Е Н И Е
№ III-46, 20.02.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на осемнадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 99 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 3151 от 21.11.2019 г. по гр.д.
№ 6187 по описа за 2019 г. на Районен съд - Бургас са отхвърлени исковете на В.Д.Д.
от гр.Б., ж/к „Б. М.“, бл.**, ЕГН - **********, за осъждане на ГД „Гранична
полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, да
заплати на ищеца сумата от 1379.21 лв., представляваща неплатено възнаграждение
за извънреден труд от 202.20 часа, положен в периода 29.07.2016 год. -
29.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 175.46 лв., начислена
върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
съответния падеж до 28.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата,
начиная от 29.07.2019 год. до окончателното ѝ изплащане.
С
решението В.Д.Д. е осъден да заплати на ОД на МВР – гр.Бургас деловодни
разноски в размер на 100 лв.
Постъпила
е въззивна жалба от В.Д.Д. с която се обжалва Решение № 3151 от 21.11.2019 г. по гр.д. № 6187 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Бургас изцяло. Иска се отмяна и постановяване
на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. В депозираната
жалба се сочи, че решението е неправилно. Твърди се, че липсата на изрична
норма в Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за това. Излагат се съображения за субсидиарно
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Посочено е, че с § 3 от ПМС №131 от 05.07.2018 г. в чл. 9г от НРВПО е отпаднал
текста „без превръщане на нощните часове в дневни“, като това води до извод че
законодателят е признал за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни.
Не
се въвеждат искания по доказателствата. Претендират се разноски за двете
инстанции.
В
срока по чл.263 ал.1 от не е постъпил отговор на въззивната жалба В съдебно
заседание въззивникът В.Д. не се явява, за него се явява адв. Е. Димова, която моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд по
подробните съображения, изложени във въззивната жалба. Претендира съдебни
разноски за двете инстанции.
Ответната
страна по въззивната жалба Областна дирекция на МВР – Бургас не изпраща
представител.
Постъпила
е молба с рег. индекс и дата 3408/17.02.2020г. от ГД „Гранична полиция“- МВР
чрез юрисконсулт Иванова, с която заявява, че оспорва като неоснователна
депозираната въззивна жалба. Прави се искане по отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна, да се присъди минимално
такова. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията
на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение № 2824 от 04.11.2019 г. по гр.д. №6414/2019 на
Районен съд Бургас, като същото се обжалва изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Решението е неправилно. Аргументите за това
са следните:
Пред Районен съд Бургас от ищеца са предявени
искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за осъждане на
ответната дирекция да му заплати, след приетото изменение в размера на иска,
сумата от сумата от 1379.21 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 202.20 часа, положен в периода 29.07.2016 год. - 29.07.2019
год., ведно с мораторна лихва в размер на 175.46 лв., начислена върху всяко
неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до
28.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от
29.07.2019 год. до окончателното ѝ изплащане.
По
делото не се спори, че ищецът в производството – В.Д.Д. е държавен служител, като през
процесния период 29.07.2016 г. - 29.07.2019г. е работил като „р.н.к.над
100“ в БГПК, РД“Гранична полиция“ - гр.Б. при ГД „Гранична полиция“ на МВР.
В
чл.37,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че главните дирекции са сред основните структури на МВР. Според чл.38 от ЗМВР една
от главните дирекции е ГД „Гранична полиция“, а в чл.40 от ЗМВР е посочено ,че в главните дирекции могат да
се създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от
по-нисък ранг.
Ето
защо не се спори по делото, че за периода от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г
ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР. Не се
спори по делото и относно обстоятелството, че за този период от време ищецът е
полагал и нощен труд.
По
делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение на
която се установява, че съгласно данните от представените по делото протоколи
за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00 часа ищецът е положил
общо 1414 часа
нощен труд и този труд, преизчислен в дневен с коефициент 1, 143 възлиза на 1616,20
часа и именно разликата между двете стойности в размер на 202,20 часа
представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд. Вещото
лице посочва, че разликата представлява извънреден труд спрямо нормата за
периода. Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено
увеличение на положения труд с 202,20 часа и общият размер на трудовото възнаграждение
за извънреден труд за тези 202,20 часа възлиза на сума в размер от 1379, 21 лева.
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно
чл. 50а от Закона за държавния служител относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат
съответните разпоредби на Кодекса на труда.
Съгласно
чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно
темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове
съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 29.07.2016 г. - 29.07.2019
г. са действали както следва: 1) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 2) за периода от 02.08.2016 г. до
29.07.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането
на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във отговора на
исковата молба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че за процесния период от време: 29.07.2016 г. - 29.07.2019 г. ищецът
е положил нощен труд в размер на 1414 часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1616,20 часа, като разликата
от 202,20 часа
експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за
положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по
платени бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по
този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1379,21
лева.
Следва
да се посочи, че действително преизчисляването
с коефициент 1, 143 не води до извода, че е реално положен извънреден труд от
работника или служителя, каквито аргументи са изложени в първоинстанционното
решение. Прилагането на коефициент, предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и
преизчислението представлява въведена от законодателя фикция. Изводът обаче, че
така фингираните часове, явяващи се горница над реално отработените след
прилагане на коефициента, не са извънреден труд не може да бъде споделен. В
този смисъл е и позоваването в решението на изложените в теорията механизми за
компенсиране на работещите нощен труд именно чрез преизчисляване на нощните
часове в дневни.
Съдът
съобрази, че вземането за периода от 01.07.2019 г. до 29.07.2019 г към момента
на завеждане на исковата молба е било за бъдещ период от време и все още не е
било изискуемо. Съгласно чл. 235,ал. 3 ГПК обаче съдът трябва да вземе предвид
и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. Затова съдът е длъжен да се произнесе по основателността на осъдителния
иск, който към датата на завеждане на исковата молба е бил преждевременно
предявен, ако в течение на делото притезанието стане изискуемо. Преценката за
тази изискуемост се извършва към момента на приключване на устните състезания
пред съответната инстанция. В този
смисъл е константната практика на ВКС /Решение № 61 от 30.04.2010 г. на ВКС по
т. д. № 741/2009 г. на I Т. О. на ВКС, Решение № 185 от 13.10.2016 г. по гр. д.
№ 1307/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС)/
Мотивиранa от изложеното, настоящата инстанция намира, че сумата в
размер на 1379,21 лева
е дължима от ответната страна, като, представляваща възнаграждение за отчетен
извънреден труд, вследствие на разликата между заплатен нощен труд и
преизчислен с коефициент 1, 143 равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време като по този начин исковата претенция се явява и доказана по
размер.
Задължението
на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок,
поради което и на основание чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното
възнаграждение, което обосновава извод, че претенцията на ищеца с правно
основание чл.86 от ЗЗД е основателна за периода от падежа на всяко изизкуемо
вземане до 28.07.2019 г. и доказана в предявения след изменението на иска
размер от 175,46 лева за периода 30.10.2016 г. – 28.07.2019 г.
Основателността
на главната претенция води до основателност и на акцесорната такава за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
на 29.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват основателни, а обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което исковете да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273
от ГПК следва да бъде уважено искането на ищеца-въззиваем за присъждане на
разноски съобразно представените по делото доказателства за извършването им в
размер на 550 лева, а именно 350 лева, представляващи възнаграждение за един
адвокат, платено при подписване на сключения между страните Договор за правна
защита и съдействие /л. 6 от делото на РС - Бургас/ и 200 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат, платено при подписване на сключения между
страните Договор за правна защита и съдействие /л. 6 от делото на ОС – Бургас/.
Възнаграждението не е прекомерно и е съобразено с минималните размери по Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за
държавна такса по делото в общ размер от 93,29 лв., от които 62,19 лв., за
производството пред първата инстанция и 31,10 лв. за производството пред
въззивната инстанция, както и за възнаграждение на вещото лице в размер на 200
лв., платено от бюджета на съда, които следва да бъдат заплатени по сметка на Окръжен
съд - Бургас в полза на бюджета на съдебната власт.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271,
изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3151 от
21.11.2019 г. по гр.д. № 6187 по описа за 2019 г. на Районен съд - Бургас и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, със седалище: гр. София, бул.”Княгиня Мария
Луиза” № 46, представлявана от
Директора Светлан Кичиков да заплати на
В.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл.** сумата от
1379,21 лева /хиляда триста седемдесет и девет лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 202,20 часа
извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен
труд през периода 29.07.2016 г. - 29.07.2019 г. и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 ведно със законната лихва
върху главницата от 1379,21 лева, считано от 29.07.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане, сумата от 175,46 лева
/сто седемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода 30.10.2016 г. – 28.07.2019 г., както и сумата от 550,00 лева /петстотин и
петдесет лева/, представляваща направените от ищеца разноски пред двете
инстанции.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, със седалище: гр. София, бул.”Княгиня Мария
Луиза” № 46, представлявана от
Директора Светлан Кичиков, да заплати по
сметка на Бургаския окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 93,29 лв./деветдесет и три
лева и двадесет и девет стоинки/– дължима държавна такса за първоинстанционното
и въззивното производство, и сумата от 200
лв. /двеста лева/ – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо
лице.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.