№ 13
гр. София , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20201110143855 по
описа за 2020 година
РЕШЕНИЕ
15.02.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 43855/2020 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ТС срещу Д. К. А., в която се твърди, че ответника бил
потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ГР аб. №
134407, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност
1
1493,90 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., но ответника не я бил заплатил,
поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за
топлинна енергия в размер на 239,16 лева за периода от 15.09.2017 г. до 01.07.2020 г. Излага
съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответника
дължал и сумата от 40,87 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата
дялово разпределение за периода 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата 8,27 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. до
01.07.2020 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но
длъжника бил възразил, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за
установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответника му дължи
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
претенцията е недопустима, поради липса на правен интерес. Поддържа, че страните не се
намирали в облигационна връзка, като имота никога не бил присъединяван към
топлопреносната мрежа. По съществото на исковете поддържа, че не е потребявал топлинна
енергия, каквато ищецът твърдял, че бил доставил, а претендираните суми не съответствали
на реално извършената услуга. Навежда доводи, че от представените по делото
доказателства не можело да се направи извод за доказаност на претенцията. Излага
съображения, че ищецът бил начислил лихви върху прогнозни дялове, което било
незаконосъобразно, което обосновава. Развива аргументи и оспорвания по отношение на
доказателства по делото, като инвокира довод, че не бил собственик, което се установявало
от представен от ищеца списък на живущите в етажната собственост, а от останалите
писмени доказателства това обстоятелство също не се установявало, за което прави
подробна обосновка. Твърди, че претенцията е погасена по давност. Иска отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не взела становище по предявените
искове. В открито съдебно заседание не изпраща представител и не вземан становище.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2
ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
2
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Съдът, при съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства –
Протокол от общо събрание на ЕС от 22.10.2011 г., списък на броя на жувищите (л. 22-23 в
кориците на делото) и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот, № 91а, том II, нот. д. № 5230/93 г. – достига до извод, макар и по индиции, че
ответника е собственик на недвижим имот в имот, находящ се в .............................. В случая
3
веригата от косвени доказателства е достатъчна за установяване на релевантния факт. Нещо
повече, допълнително съображение в тази насока е и обстоятелството, че от представените
от третото лице-помагач писмени доказателствени средства се установява, че партидата е
заведена по името на ответника, като част от представените и неоспорени формуляри за
отчет са подписани. Действително, касае се за частни документи, които имат само формална
доказателствена сила, но след като липсва надлежно оспорване на автентичността на
подписа на страната, съдът следва да приеме, че направеното волеизявление е направеното
от посоченото лице – арг. чл. 180 ГПК.
Нещо повече, в случая представен и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
95, том XV, нот. дело № 2566/1982 г., като се установява, че КП МК са дарили на Д. К. А.
недвижим имот, находящ се в ..............................
С оглед на това, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, правният спор по настоящото дело се
концентрира върху правнорелевантния факт дали и какво количество топлинна енергия
ищцовото дружество е доставяло на ответника.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
По делото са изслушани и приети заключенията на ССчЕ и СТЕ. От заключението на
СТЕ се установява, че за процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна
енергия за БГВ и сградна инсталация, като топлинната енергия за БГВ е била на базата на
реален отчет от 1 бр. технически изправен водомер за топла вода. Вещото лице е изяснило,
че стойността на доствената топлинна енергия е в размер на 1493,97 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени
плащания за погасяване на дължимите суми.
Съдът при преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202
ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно, компетентно и
4
добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по
делото не са установява същите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са
недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на
реално потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил
няколко различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална
месечна консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото
самия закон предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да
ликвидира отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално
потребеното.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен за сумата до 1493,90 лева, представляващи стойността
на доставената топлинна енергия, съобразно издадената заповед за изпълнение.
Въпреки това, ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност,
което следва да бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищецът
твърди, че към процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия са приложими
Общите условия от 2014 г., който не са представени по делото, но клаузата на чл. 33 от тях е
служебно известна на съда.
Настоящото производството е образувано, при условията на чл. 422 ГПК, поради
което претенцията е предявена на 09.07.2020 г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) от когато на
основани чл. 115, б. „Ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „В“ ЗЗД давността е спряла да тече и е била
прекъсната. Следователно всички вземания преди 09.07.2017 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (приети с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.) е определен реда и срока,
по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми.
Това трябва да стане в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Съгласно това и на основание разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва,
че срокът за заплащане на задължението е уговорен в полза на длъжника, което означава, че
преди изтичането на срока задължението е платимо, но не е изискуемо. Поради
ненастъпилата изискуемост, както е посочено в разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давност за
вземания, които не са изискуеми не тече. Въпреки това, между страните не се спори, че
изускуемостта на вземанията е била настъпила, като се поддържа, че същото е погасено по
давност, настоящият съдебен състав счита, че следва да се приеме, че страните са узнали за
претенцията, поради което и за тази част от вземането е станало изискуемо и за него
давността е изтекла, тъй като с оглед на правилото на чл. 116 б. „б” ЗЗД с подаването на
5
исковата молба давността е прекъсната на 09.07.2017 г. Тоест вземанията за главниците за
периода м.05.2016 г. до м.06.2017 г. (включително) са погасени по давност за сумата в
размер на 497,38 лева. Следователно претенцията за главницата за доставената топлинна
енергия следва да бъде уважена за сумата от 996,52 лева за периода 01.07.2017 г. до
30.04.2019 г., а за разликата до пълния предявен размер от 1493,90 лева и за периода
м.05.2016 г. до м.06.2017 г. (включително) претенцията следва да бъде отхвърлена.
Необходимо е да се отбележи, че за вземанията за процесния период (съобразно твърденията
на ищеца за приложимите общи условия в исковата молба), съдът намира, че тяхната
изискуемост е настъпила последователно след за всеки месец от периода, освен с оглед
гореизложеното и с оглед на обстоятелството, че ако се приеме, че изискуемостта на
вземането настъпва по волята на ищеца, то това би означавало да се предостави възможност
на същият да се възползва от собственото си поведение, като се постави в по-добро
положение, което е в разрез с нормата на чл. 8, ал. 2 ЗЗД. Нещо повече, клаузата от общите
условия би могла да се тълкува и като потестативно условие (т.е. такова чието сбъдване
зависи от волята на страната по облигационното правоотношение) за настъпване на
изискуемостта на вземането, като съобразно чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД смята се, че условието
се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е
попречила да настъпи то.
По отношение иска за главницата за припадащата се част от цената на услугата
дялово разпределение, съдът счита, че с оглед представените писмени доказателствени
средства от третото лице-помагач и от заключението на СТЕ се установява, че услугата е
предоставена. Тоест, претенцията следва да бъде уважена за периода от м.07.2017 г. до
м.04.2019 г. Доколкото по делото не сочено по отделно за всеки конкретен месец в какъв
размер е дължимата сума, настоящият съдебен състав намира, че следва да приложи
правилото на чл. 162 ГПК, като раздели претендираната сума на броя на месеците, за да от
полученото частно да се формира извод за цената на услугата за един месец – в случая
сумата 40,87 лева, следва да бъде разделена на 26 месеца, като се получава сумата от 1,57
лева. Искът е основателен за периода от 22 месеца, т.е. за сумата 34,54 лева. В останалата си
част искът по аналогични на изложените съображения, че се касае за периодично вземане,
което се погасява с давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което същото е погасено по
давност и предявеният иск следва да бъде отхвърлен за периода от м.03.2017 г. до м.06.2017
г. (включително).
Настоящият съдебен състав намира, че претенцията за заплащане на мораторна лихва
върху главницата за цената на услугата дялово разпределение е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. При приложението на от ОУ – приети с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г.
ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., чл. 33, ал. 1 от ОУ – клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача (в тази насока са и твърденията на
ищеца в исковата молба). Ищецът твърди, че публикуването им на интернет страницата на
продавача, било удостоверено с констативен протокол от нотариус. По делото не са
6
представени доказателства за публикуването на сметките на ответника в интернет
страницата на ищеца – нито твърдените констативни протоколи от нотариус, нито някакви
други допустими съобразно ГПК доказателствени средства, с които твърдяното
обстоятелство да бъде доказано. С оглед на това, съдът намира, че при неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че следва да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. В новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия е посочено, че
редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от Продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. При граматическото, систематическото и телеологическото
тълкува на клаузата на общите условия, съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига
до извод, че следва да са налице уреден ред и начин за заплащане на услугата, което
очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при неточно изпълнение в темпорален
аспект. При това положение, след като ищецът не е доказал пълно и главно, че такъв ред и
начин са предвидени, респ. че именно при спазването му се дължи обезщетение за забава
върху главницата за услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира, че
претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Следователно, искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че останалите доводите и възражения на ответника са ирелевантни за
правния спор, поради което не следва да бъдат обсъждани.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал.
1, във вр. ал. 8, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му бъде
присъдена сумата от 497,40 лева, представляващи деловодно разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, но не е ангажирал
доказателства, че реално е сторил такива. Следователно на ответникът не следва да бъдат
присъждани деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – арг. чл. 78, ал.
3 ГПК.
Необходимо е да се изясни, че при определянето на юрисконсултското
възнаграждение за настоящото производство, съдът е отчел своевременно направеното
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, като същото е в
минимален размер от 100,00 лева, съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, Софийският районен съд
7
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр.
с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС предявени от ТС, ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр. София, " " срещу Д. К. А., ЕГН: **********, с адрес:
............................., че Д. К. А., ЕГН: ********** дължи на ТС, ЕИК, сумата от 996,52 лева,
представляващи цената на доставената топлинна енергия по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия за периода 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ГР аб. № 134407, както и сумата от 34,54 лева,
представляващи стойността на услугата дялово разпределение за периода м.07.2017 г. до
м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 09.07.2020 г. (датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставената топлинна енергия за сумата над
996,52 лева до пълния предявен размер от 1493,90 лева и за периода м.05.2016 г. до
м.06.2017 г., както и иска за цената на услугата дялово разпределение за сумата над 34,54
лева до пълния предявен размер от 40,87 лева и за периода м.03.2017 г. до м.06.2017 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
14.07.2020 г. по ч. гр. д. № 29652/2020 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ТС, ЕИК, със седалище и адрес на управление:
гр. София, " " срещу Д. К. А., ЕГН: **********, с адрес: ............................., на основание чл.
422 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Д. К. А., ЕГН: **********
дължи на ТС, ЕИК, сумата от 239,16 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. до 01.07.2020
г., както и сумата от 8,27 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за
стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. до 01.07.2020 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
14.07.2020 г. по ч. гр. д. № 29652/2020 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП Д. К. А., ЕГН: ********** да заплати на ТС, ЕИК, сумата от 497,40 лева,
представляващи деловодно разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице-помагач ББ на страната на
ищеца ТС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд.
8
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9