Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. П., 17.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, V граждански състав, в
публичното заседание на 14.12.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя
Николова като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 5370 по описа за
2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно
основание чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и вр. чл. 92
от ЗЗД и вр.чл. 86 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена от “А.З.К.Н.П.З.“
ООД, против Й.П.Г., с ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на следните суми: 929.10 лв. – главница; сума
в р-р на 72.23 лв. – договорна лихва, за периода от 12.10.2016 г. – 29.03.2017
г.; сума в р-р на 382.36 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение; сума в
р-р на 89.87 лв. - законна лихва, за периода от 30.03.2017 г. до 31.01.2018 г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
молбата - 07.02.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1704/2018г. на РС П., по което съдът е
издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС П. е указал на заявителя, че може да
подаде иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на 28.09.2016г. между Изи Асет
Мениджмънт АД и ответника е сключен договор за паричен заем № 2649015, при
спазване на разпоредбите на ЗПК. Твърди неизпълнение на задълженията на
ответника и заплащане само на сумата от 210лв. общо. Посочва, че на
30.01.2017г. е сключил с Изи Асет Мениджмънт АД, договор за цесия, по който, с
Приложение № 1 от 01.12.2017г., вземането на Изи Асет Мениджмънт АД спрямо
ответника Й.П.Г., му е прехвърлено. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба
и доказателствата са връчени на ответника по делото, в едномесечния срок след
получаването им, по делото не е постъпил отговор. В съдебно заседание, ответникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по
предявения иск, не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания за
такива или за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на
делото в отсъствие на представител на ответната страна.
В съдебно заседание ищецът поддържа
иска и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
При това положение, съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната
страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед
представените писмени доказателства – Договор за паричен заем, предоставен от Изи Асет Мениджмънт АД на Й.П.Г. № 2649015/28.09.2016г.,
предложение и тарифа към него, Договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017г.
сключен между Изи Асет Мениджмънт АД и “А.З.К.Н.П.З.“ ООД, извлечение от
Приложение № 1 към този договор от 01.12.2017г., включващо вземането на
длъжника, потвърждение за прехвърляне на вземания, пълномощно за уведомяване на
длъжниците по прехвърлените вземания към договора за цесия. Съобразно
задължителната съдебна практика, личното връчване на исковата молба, ведно с
доказателствата към нея се счита и за връчване на уведомлението за цесията на
длъжника, като той може да противопостави само възражения за плащане на
предишния кредитор, каквито в случая липсват.
Поради
изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се постанови съдебно
решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, без то да се мотивира по същество, т.к. са
налице предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение
и е направено своевременно искане за това от ищеца.
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските на ищеца в
исковото производство – 125.00лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – юрк.
възнаграждение, съобразено със сложността на делото и изчислено по реда на чл.
78 ал. 8 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и
разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които възлизат на 79.47лв.
По изложените
съображения, и на осн. чл 238 и чл.239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК вр. чл.
124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и вр. чл. 92 от ЗЗД и вр.чл. 86 от ЗЗД, че Й.П.Г., с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, п.к.1527, законен
представител: Р.Г.А. и Т.Я.К.– управители, следните суми: 929.10 лв. –
главница; 72.23 лв. – договорна лихва, за периода от 12.10.2016 г. – 29.03.2017
г.; 382.36 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение; 89.87 лв. - законна
лихва, за периода от 30.03.2017 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата - 07.02.2018г. до
изплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1123/12.3.2018г.
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1704/2018г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Й.П.Г., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.К.Н.П.З.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, п.к.1527, законен представител: Р.Г.А. и Т.Я.К.– управители,
направените по делото разноски в размер на 225.00лв., както и разноските по
ч.гр.д.№ 1704/2018г. по описа на ПлРС, в размер на 79.47лв.
Решението, като
неприсъствено, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: