№ 260
гр. София , 27.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско
дело № 20201000502355 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от М. Д. Д. против
определение № 6884/15.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 8832/2009 г. по
описа на Софийски градски съд, I гражданско отделение, с което е прекратено
производството по делото.
Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е
неправилно, тъй като съдът е подменил предмета на делото. Жалбата е срещу
незаконосъобразното действие на съдебният изпълнител за препращане на
делото на друг съдебен изпълнител в същия район на действие, съгласно
разпоредбата на чл.427, ал.5 ГПК, който отказ е незаконосъобразен. Моли
въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения.
Производството по гр.д.№ 8832/2009 година по описа на Софийски
градски съд, I гражданско отделение е образувано по жалба на М. Д. Д.
вх.No-48895/24.09.2009 година срещу отказ на ЧСИ да прехвърли
изпълнителното дело.
1
От приложеното изпълнително дело 20077830400346 на ЧСИ И. Ч. е
видно, че същото е образувано по молба на М. Д. Д. по издаден изпълнителен
лист от 05.09.2006 година по гр.д.2745/2004 година на СРС, 90-ти състав.С
молба от 04.08.2009 година взискателя е поискал делото да бъде прехвърлено
на друг съдебен изпълнител, като с разпореждане от 14.08.2009 година
прехвърлянето е отказано. Съобщение за отказа не е връчен на
жалбоподателя, но с оглед удостоверяването, че е пуснато в пощата на
20.09.2009 година и данните по делото, че жалбата е с дата 24.09.2009 година
жалбата срещу действието на ЧСИ същата е депозирана в срок, но е
процесуално недопустима.
В процесуално-правната уредба на изпълнителния процес по ГПК
изрично е предвидена, в разпоредбата на чл. 427, ал. 5 ГПК(изм. ДВ бр.
86/2017 г.), възможността, по искане на взискателя, изпълнителното
производство да бъде продължено от друг съдебен изпълнител/СИ от същия
район, при запазване силата на вече извършените действия.
В коментираната разпоредба на чл. 427, ал. 5 ГПК(изм. ДВ бр. 86/2017
г.), не е изрично предвидена възможност за обжалване на изпращането, респ.
на отказа за изпращане на делото за продължаване на изпълнителните
действия.
Право на обжалване на отказа на ДСИ да изпрати делото на ЧСИ за
продължаване на изпълнителните действия не може да се изведе и от
процесуалната уредба на контролно-отменителното(т. 2 ТРОСГТК на ВКС №
3/12.07.2005 г.) производство по чл. 435 и сл. ГПК, каквото е именно
производството, в което е постановено обжалваното определение.
Съдебната практика приема, че в процесуалния закон/ГПК изрично и
изчерпателно са уредени подлежащите на обжалване пред съда действия на
съдебния изпълнител в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК и
основанията за тяхното обжалване: в разпоредбите на чл. 435 от ГПК, чл. 462
ГПК, чл. 521, ал. 3 ГПК, чл. 527, ал. 4 ГПК и чл. 527, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като е
недопустимо разширителното им тълкуване.
Тъй като е била подадена жалба на взискателя срещу действие на СИ,
приложима е разпоредбата на чл. 435, ал. 1 ГПК, съгласно която взискателят
има право да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото
2
изпълнително действие (т. 1), отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК (т. 2), спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение (т. 3).
Така, не попада сред изрично и изчерпателно посочените като
обжалваеми от взискателя пред съда изпълнителни действия в разпоредбата
на чл. 435, ал. 1 ГПК отказът на СИ за изпращане на изпълнителното дело за
продължаване на изпълнителните действия, съгласно чл. 427, ал. 5 ГПК.
Отказът за изпращане на изпълнителното дело за продължаване на
изпълнителните действия не представлява отказ за извършване на искано
изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като
отказаното искане на взискателя не е за извършване на същинско
изпълнително действие: такова, което да е насочено към принудително
реализиране на признатото в полза на взискателя вземане, предприети в
рамките на някои от предвидените в ГПК изпълнителни способи, според
мотивите на т. 10 ТРОСГТК на ВКС № 2/2013 г. (в този смисъл са и
Определение № 3201/18.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 3657/2018 г. и
Определение № 3751/01.11.2018 г. по в. ч. гр. д. № 5311/2018 г. по описа на
САС, които се споделят).
Отказът за изпращане на делото за продължаване на изпълнителните
действия не може да се приравни на препятстване/прекратяване на развитието
на производството, по см. на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед на правните му
последици, тъй като същото представлява отказ за прекратяване на
производството пред СИ, който е неподлежащ на обжалване пред съда.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено поради съвпадане
на крайните правни изводи на двете инстанции.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6884/15.05.2020 г., постановено по
гр.д.№ 8832/2009 г. по описа на Софийски градски съд, I гражданско
3
отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4