Р
Е Ш Е
Н И Е № 155/15.9.2022г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, пети състав, в публично заседание на седми септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Кр.Юрукова-Стоянова,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 198 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № ***/2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент ***/2013) във връзка с чл.220 ЗМ и чл.145 и сл АПК по жалба на Е.С.М. ***, чрез адв.В. от БАК против Решение №**-******/**.**.**** г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което:
1.На основание чл. 70, § 1 във връзка с чл.71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № ***/2013г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с ******************/30.01.2020 г., е определена митническа стойност в размер на ****,** лв. ( осем хиляди шестстотин петдесет и три лева и 9 стотинки ).
2.На основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № ***/2013г. за стоката от МД с MRN ******************/30.01.2020 г. е възникнало вносно митническо задължение. На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № ***/2013г. митническото задължение възниква на датата на приемане на митническата декларация, а именно 30.01.2020 г.
3.На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № ***/2013г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стока от МД с MRN ******************/30.01.2020 г., спрямо митническата Стойност на стоката е определено вносно митническо задължение в размер на 865,31 лв. (осемстотин шестдесет и пет лева и 31 стотинки).
4.На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, §1, буква а) от Регламент (ЕС) № ***/2013г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент на датата на възникване на митническо задължение възниква задължение и за ДДС, а именно на 30.01.2020 г.
5.На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД с MRN ******************/30.01.2020 г. в размер на 9 719,02 лв. (девет хиляди седемстотин и деветнадесет лева и 2 стотинки).
6.Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС на стоката от МД с MRN ******************/30.01.2020 г. в размер на 1 943,80 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и три лева и 80 стотинки).
7. Е пределено за стоката от МД с MRN ******************/30.01.2020 г. на основание чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № ***/2013г. за вземане под отчет и досъбиране вносно мито 575.09 лв. и на основание чл. 56 от ЗДДС във връзка с чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № ***/2013г. за вземане под отчет и досъбиране ДДС 1265.19 лв.
8. Е определена Е.С.М.,***, на основание чл.77, §3 от Регламент (ЕС) № ***/2013г. като длъжник за заплащане на вносно мито в размер на 575.09 лева (петстотин седемдесет и пет лева и 9 стотинки), и на основание чл.83.ал.1 от ЗДДС като длъжник за заплащане на ДДС в размер на 1265.19 лева (хиляда двеста шестдесет и пет лева и 19 стотинки).
9.На основание чл.19б, ал.3 от ЗМ във вр. с чл.108 § 1 от Регламент (ЕС) № ***/2013 г. е определен на длъжника Е.С.М. 10-дневен срок за заплащане на сумите по т.8, считано от датата на връчване на настоящото решение.
10.От датата на възникване на митническото задължение - 30.01.2020 г., до датата на уведомяването на длъжника се начислява лихва за забава върху дължимото вносно мито на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № ***/2013г., както и върху дължимото ДДС на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 114, § 2 от Регламент № ***/2013г.
11.На основание чл.114, §1 от Регламент (ЕС) №***/2013г. за вносно мито и на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл.114, §1 от Регламент (ЕС) № ***/2013 г. за ДДС се дължи лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в срока по т.9.
В жалбата се твърди, че оспорвания административен акт е неправилен, немотивиран и незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл.146, т.3 АПК и при съществени нарушения на административнопроизводствени правила - отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК, т.к. в обжалваното решение не е налице информация относно разпоредителната форма на инициативата за започване на административното производство; налице е съществено процесуално нарушение, допуснато в производството по издаването му; не е налице основание за повторно определяне на митническата стойност на автомобила; от митническите органи не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност; издаденото решение не е мотивирано, като заключенията и изводите в него се основават изцяло на изложените необосновани изводи и заключения в Съобщение с рег.№ **-****/11.01.2022 г. по чл. 22, нар. 6 вр. чл.29 от Регламент (ЕС) № ***/2013 г.; информацията от уебсайта ************.**не е част от митническите информационни системи и данните от същия не са събрани по законоустановения ред; митническата стойност на стоката от МД с MRN ****************** е определена при допуснато грубо нарушение на чл.70 от Регламент (ЕС) № ***/2013 г., поради което се претендира да бъде отменено изцяло атакуваното решение.
В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.В., която подържа жалбата на посочените основание доразвити в писмени бележки и направените с нея искания, като предендира за заплащане на разноски съгласно представения списък.
За ответната страна в съдебно заседание се явява ст.юрисконсулт Д., който оспорва жалбата, като счита издаденото решение на директора на Териториална дирекция Митница-Бургас за правилно и законосъобразно, поради което претендира за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 30.01.2020 г. в МБ Свободна зона е приета МД с MRN ******************/30.01.2020 г. с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 Е.С.М., ЕОРИ BGB**********Z*** и като пряк представител в ел. д. 3/19 и ел. д. 3/21 е посочен „Мирамар“ ООД, ЕИК ********* за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел.д. № 6/8: „употр. пътнически автомобил/катастрофирал/; марка ******, модел-****, тип ****; първа рег.01/01/2018 цвят:*****; р.обем : ****; д-тел:няма данни шаси: *****************“.
На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размера на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № ***/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното условие на доставка е „FOB – ******-****“ и към митническата декларация е приложен Договор за продажба от дата 16.11.2019 г. между ,,****************************************************************., като митническата стойност за стоката е определена на база декларираните за нея елементи.
С Писмо с peг. № **-******/22.10.2021 г. от ТД Митница Бургас/МБ Свободна зона е уведомена Е.С.М., че на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № ***/2013 във връзка с чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ се извършва последващ контрол на митническа декларация за деклариране на режим допускане за свободно обращение с МРН: ******************/30.01.2020 г. относно митнеческото оформяне на следните стоки: употр. пътнически автомобил/катастрофирал; марка:******, модел-.****, шаси: *****************“, като е поканена в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи допълнителни документи и информация относно посочените в същото обстоятелства.
Във връзка с това писмо Е.С.М. е допозираба Отговор с peг. №**-******/01.11.2021 г. и е посочила, че ще представи разполагаемите документи, както визирала и обстоятелствата, за които няма информация или доказателства.
Със Съобщение с peг. № **-****/11.01.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас е информирана Е.С.М., че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас, с което ще се определи нов размер на митническата стойност по МД с MRN ******************/30.01.2020 г., като са предоставени мотивите, на които ще се основава решението, с което ще бъде постановен неблагоприятен резултат и е определен 30-дневен срок от датата на получаването му за предоставяне на становище, каквото е депозирано с peг. № **-*****/18.02.2022 г. и е израено несъгласие с мотивите съдържащи се в съобщението, като към становището е предоставена Декларация за изпълнение на условията по чл.70, пар.3 от Регламент (ЕС) № ***/2013 г.
С Докладна записка с peг. № **-******/26.05.2022 г. от Мадлена Д.а – началник на МБ „Свободна зона Бургас“ е предложено на директора на ТД Митница Бургас на основание чл.29 от Регламент /ЕС/ №***/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.19, ал.7 от ЗМ да бъде издадено решение, с което да бъде определен нов размер на митническата стойност на стоката поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с МРН ******************/30.01.2020 г. и съответно нов размер на дължимите вземания.
В тази връзка директора на ТД Митница Бургас е постановил Решение №**-******/**.**.**** г. с посоченото по-горе съдържание, което е получено от адресата с известие за доставяне на 21.06.2022 г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, т.к. атакуваното решение е акт по смисъла на чл.19б ЗМ, който засяга неблагоприятно адресата и съгласно чл.220, ал.1 ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение №**-******/**.**.**** г. на Директора на ТД Митница Бургас.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения акт е издаден от директора на ТД Митница Бургас в рамките на неговата компетентност, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед, според изискванията на чл.22, § 7 от Регламент (ЕС) № ***/2013 г.
Съгласно чл.101, § 1 от Регламент (ЕС) ***/2013 г. размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл.5, т.39 от същия Регламент, „решение“ означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл.29 от Регламент (ЕС) ***/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл.22, §4, §5, §6 и §7, чл.23, §3 и чл.26, чл.27 и чл.28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл.19, ал.7 от ЗМ за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № ***/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго.
Спазена е и регламентираната в нормативната база процедура, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, касаещи процедурата за извършване на последващ контрол на декларирането, залегнала както в ЗМ, така и в относимата към случая нормативна уредба, съдържаща специфични правила за издаване на административен акт от категорията на настоящия.
Съгласно чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ за целите на прилагане на чл.48 от Регламент (ЕС) ***/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т.2 обект на проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал.2 на чл.84 от ЗМ, проверката по ал.1, т.2 се извършва по реда на чл.84а и чл.84м от ЗМ. В случая е налице хипотезата на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, за който не е предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед по чл.84в от с.з., с която да бъде поставено неговото начало. В конкретния казус митническият орган е извършил последващ контрол на подадената митническа декларация по смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, тъй като е взел предвид както представените от получателя на стоката Е.М. доказателства при подаването ѝ, така и събраната допълнителна информация с цел установяване истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията на М. при поставяне на стоките под режим „допускане за свободно обращение“. При така извършения последващ контрол на декларирането не е проверявана счетоводната и материална отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл.84а и на чл.84м от ЗМ по аргумент от чл.84, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗМ. Видно от съдържанието на оспореното решение и приобщените към административната преписка доказателства, от страна на Директора на ТД Митница Бургас за нуждите на проверката на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № ***/2013, вр. чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ от оспорващата е изискано да представи доказателства, потвърждаващи декларираната цена, документи за извършените плащания към доставчика (продавач на стоките) от купувача по фактурата, всякакви други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, както и документи, удостоверяващи разходи в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, в която връзка е представен нарочен отговор.
Ето защо в случая е извършен последващ контрол на декларирането, при което не е проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока и с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответната стока, а е извършена проверка по смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, т.е. на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи, поради което и по аргумент от чл.84, ал.2 от ЗМ не може да се приеме, че проверката е следвало да бъде извършена по реда на чл.84а и чл.84м от ЗМ, за което да е било необходимо издаването на заповед по чл.84в от с.з., липсата на която да се отрази върху валидността на решението.
Същевременно оспореното решение е незаконосъобразно, т.к. е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за отмяната му съобразно чл.146, ал.1, т.4 АПК, по следните съображени:
В Дял втори, Глава трета („Стойност на стоките за митнически цели“) от Регламент (ЕС) № ***/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата стойност, върху която се следват митни сборове. В чл.70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл.74 от Регламент (ЕС) № ***/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл.70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл.74 методи. В този смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело -***/15. За да се премине към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на стоката обаче е необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката, което в случая е сторено, и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи. Терминът „основателни съмнения“ е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) ****/**** на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № ***/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) № ***/2013 г. Затова точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) ***/2013 г., както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност.
В чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) ***5/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № ***/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-***/15 г., в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения.
В конкретния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 от Регламент (ЕС) ***5/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Видно от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл.70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена, т.к. в случая при проверката е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) на ел. страница *****://************.**/***/********/2018-******-****е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 25/09/2019 г. със статус „продадена“ (SOLD) за автомобил със същия VIN номер на шаси и „******** ** *** ****** *****“ в страната на износа, където публикуваната продажна цена е в размер на 5800,00 CAD и превишава повече от три пъти декларираната пред митническите органи цена в размер на 1500,00 CAD при допускане за свободно обращение.
В тази връзка следва да се отбележи, че това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл.74, §2 и §3 от Регламент (ЕС) ***/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. В този смисъл налице е нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност.
Отделно от това, позоваването в процесното решение на налична на интернет адрес https://************.**/ информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с обявена продажна цена от 5800 CAD не е достатъчно за обосноваване на т. нар. „основателни съмнения“, защото въпросната информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. При това положение следва да се приеме, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. От друга страна, видно от приобщената по делото административна преписка, оспорващата е предоставила всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т.е. оказала е необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол и още при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката е представен Договор за продажба от дата 16.11.2019 г. между „*******************************************************., в която М. е вписана като купувач с вписване на продажната цена на закупения автомобил.
При това следва да се приеме, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на МД с MRN ******************/30.01.2020 г. е договорната стойност и решението, с което не е приета митническата стойност по декларацията и е определена нова при липса на безспорна обосновка, е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона.
Доколкото новата митническа стойност на стоката е незаконосъобразно определена, то такива са и определените допълнителни задължения за мито и ДДС на стоката, за която е подадена митническата декларация, както и лихвата върху определените суми, поради което обжалваното решение следва да се отмени изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 670 лева, включващи платена държавна такса от 10 лв. и възнаграждение за един адвокат от 660 лева, който размер обуслява неоснователността на възражението за неговата прекомерност.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №**-******/**.**.****
г. на Директора на ТД Митница Бургас.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Бургас в Агенция
Митници, гр.Бургас, ул.“Княз Александър Батенберг“ №1 да заплати на Е.С.М. ***,
със съдебен адрес ***, адвокат Р.В. от БАК направените по делото разноски в
размер на *** (********** * **********) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ : /п/ не се чете