№ 327
гр. Б., 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К. В. Н.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810101677
по описа за 2024 година
С исковата молба от Й. П. В. срещу С. А. В. е предявен конститутивен иск с
правно основание чл. 31, ал. 2, предл. първо във вр. с ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за унищожаване на договор за покупко - продажба
на недвижим имот, извършена на 16.09.2021 г. с НА № *, том *, рег. № *, дело № * от
* г. по описа на нотариус Д. Г. с рег. № 371 по РНК.
В исковата молба се сочи, че ищцата е единствен наследник на баща си П. С. В.,
който починал през 2024 г. Пред Софийски окръжен съд било заведено дело за
поставяне под запрещение на П. С. В.. Последният приживе бил собственик на ½ ид. ч.
от УПИ *-* в кв. * по плана на в. з. „З.“, общ. Б., Софийска област, с площ от 498 кв.
м., заснет като ПИ с идентификатор № * по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед РД –
1849/14.10.2011 г. на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Б., кв. „З.“, с площ от 513
кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно
ползване – ниско застрояване до 10 м., при съседи: *; *; *77; *51; *; *, заедно с
построената в имота сграда с идентификатор *.1, със застроена площ от 28 кв. м.,
състояща се от един етаж с предназначение жилищна сграда, еднофамилна. На
16.09.2021 г. П. С. В. продал своята ½ ид. ч. от така описания имот на племенницата си
ответница по делото С. А. В.. Сделката била извършена с НА № *, том *, рег. № *,
дело № * от * г. по описа на нотариус Д. Г. с рег. № 371 по РНК. Акцентира се, че
наследодателят на ищцата П. С. В. през 1999 г. е диагностициран с мозъчен тумор.
През 2011 г. съС.ието му се влошило, започнал да получава халюцинации и да има
неадекватно поведение. Затова напуснал работата си в гр. С. и се прибрал в гр. Б. при
1
родителите си, които се грижили за него до смъртта им през 2018 г. След като
родителите на П. С. В. починали, неговото съС.ие още повече се влошило. Сочи се, че
според медицински документи от 2019 г. по отношение на П. С. В. е констатирано
органично разстройство на личността, психо-органичен синдром, дромомания,
халюцинаторно – параноиден синдром. В медицинските документи се сочело, че
Василев чува гласове, забравя, дезориентиран е, безкритичен, не полага никакви
хигиенни грижи за себе си и др. По отношение на съС.ието на същия в исковата молба
се твърди, че е бил откриван многократно от органите на реда на различни места в
безпомощно съС.ие, срещу него са подавани сигнали до МВР от граждани, че ги
притеснява, имало случай, в който изчезнал за месец, както и случай, в който
предизвикал пожар в къщата, в която обитавал отделен етаж. На 19.12.2023 г. постъпил
в Център за психично здраве „Проф. Д-р Н. Ш.“. Десет дни след изписването си бил
настанен в частен дом за възрастни хора „*“ в. с В., обл. Б.. Ищцата сочи, че
ответницата С. В. и нейният баща са били напълно наясно със съС.ието на П. С. В., но
вместо да предприемат необходимите мерки за поставянето му под запрещение, те се
възползвали от съС.ието му, като го накарали да прехвърли своята част от процесния
имот на племенницата си и то при явно неизгодни условия – за сумата от 2500 лв.,
която била десет пъти под пазарната цена на имота. В продължение на години ищцата,
поради това, че била малолетна, не можела да предприеме никакви действия. След
като узнала, че баща й е настанен в дом и е прехвърлил имота на ответницата, ищцата
поела грижите за него, както и инициирала производство за поставянето му под
запрещение. По същество се иска унищожаване на атакувания договор за покупко –
продажба, обективиран в НА № *, том *, рег. № *, дело № * от * г., поради
сключването му от лице, което не е можело да разбира и ръководи действията си, за
което приживе е било поискано поставяне под запрещение. Претендират се и съдебно
– деловодни разноски.
Ответницата е получила препис от исковата молба, като е подала отговор в
законоустановения срок. Оспорва иска като неоснователен. Наследодателят на ищцата
не страдал от душевна болест или слабоумие към 16.09.2021 г., когато била изповядана
атакуваната сделка. Когато неспособността на лицето да разбира или ръководи
действията си се дължала на друга причина, искане за поставяне под запрещение не
било необходимо, а дори да е поискано – подлежало на отхвърляне, съгл. Решение №
374 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 1792/2015 г. по описа на ВКС, IV-то ГО. Ответницата
твърди, че неотлъчно е била до своя чичо и е запозната с неговите проблеми и
поведение, но той категорично е разбирал свойството и значението на извършеното.
Дори почеркът, с който П. С. В. изписал имената си и се подписал в нотариалния акт,
бил същият като в негови ръкописни текстове от 2008 г., 2009 г. и 2010 г. По същество
се иска отхвърляне на иска.
В откритото съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
2
заявяват, че поддържат доводите и исканията си. Подробни аргументи развиват в
писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Препис – извлечение от акт за смърт № 62/26.08.2024 г., изд. от
Община Б., П. С. В. е починал на 25.08.2024 г. Негов единствен наследник по закон е
дъщеря му и ищца по делото – Й. П. В., което се установява от Удостоверение за
наследници изх. № 1029/29.08.2024 г., изд. от Община Б..
Видно от Определение № 497/27.06.2024 г. по гр. д. № 322/2024 г. по описа на
Софийски окръжен съд, по инициатива на ищцата Й. П. В. е било образувано съдебно
производство за поставяне на баща й П. С. В. под пълно запрещение. С определението
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2024 г. (т.е.
междувременно П. С. В. е починал). С Определение № 714/11.09.2024 г. по гр. д. №
322/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 02.10.2024г.,
производството за поставяне под запрещение е прекратено.
С НА № 8*/*г., том *, рег. *, дело № * от 2000 г. по описа на нотариус Т. Р. рег.
№ * по РНК, процесният имот е дарен на П. С. В. и на А. С. В..
От НА № № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. по описа на нотариус Д. Г. с рег.
№ 371 по РНК се установява, че на 16.09.2021 г. П. С. В. е продал на ответницата С. А.
В. своята ½ ид. ч. от процесния имот срещу сумата от 2500,00 лв.
Съгл. Епикриза изх. № * г., изд. от МБАЛНП „Св. Наум“ ЕАД, П. С. В. е
изписан от лечебното заведение с окончателна диагноза „Ограничена атрофия на
главния мозък“. Съгл. данните по анамнезата пациентът след операция на мозъчен
тумор през 1999 г., от 2012 г. е претърпял промени в личността и поведението –
прогресиращи паметови нарушения, епизоди на дезориентация и обърканост,
замаяност, нарушено равновесие, залитане. Впоследствие се появили слухови и
зрителни халюцинации.
Съгл. Епикриза от 11.01.2024 г., изд. от ЦПЗ „*“ – гр. С., на П. С. В. е поставена
диагноза „Деменция при други заболявания“. В епикризата се сочи, че пациентът е
доведен на 19.12.2023г. от племенницата си, като е бил абсолютно некритичен и
неинформативен, бил объркан, саморазговарял, държал се неадекватно, често забравял
и обърквал времето. На 17.12.2023 г. предизвикал пожар. Последните две години
пациентът започнал да забравя, занемарил личната си хигиена, изпускал се по малка
нужда. До 2011 г. П. С. В. работел и се справял с ежедневието, но от 2011 г. станал
объркан, често забравял и изгубвал, говорел несвързано, говорел си сам и играел карти
сам.
3
С Експертно решение № 90003 от 5/09.01.2023 г. на ТЕЛК към „ЦПЗ – С.“
ЕООД, влязло в сила на 23.01.2023 г., П. С. В. е преосвидетелстван с трайно намалена
нетрудоспособност от 50 % на 89 %, при водеща диагноза „Органично разстройство на
личността“. С ЕР № 2147 от 187/22.11.2019 г. на ТЕЛК при ЦБАЛОЗ „Проф. Д-р *“
ЕООД – гр. С., П. С. В. е преосвидетелствана от 86 % на 50 % трайно намалена
работоспособност. С ЕР № 1859 от 147/27.09.2016 г. на ТЕЛК е преосвидетелстван от
92 % на 86 % ТНР. С ЕР № 0921 от 053/03.04.2013 г. на ТЕЛК е преосвидетелстван от
76 % на 92 % ТНР. С ЕР № 1075 от 055/23.03.2007 г. на ТЕЛК на П. С. В. е опредЕ. 76
% ТНР.
Съгл. психологично изследване от 21.12.2022 г., П. С. В. е със занемарен виншен
вид, получава припадъци, изпуска се, изгубва се, не знае къде се намира, халюцинира,
като заключението от изследването е, че лицето е с изразени когнитивни нарушения.
Според етапни епикриза от 15.12.2022 г., от 08.11.2019 г., от 12.03.2013 г. /и
предхождащи ги амбулаторни листи/, изд. от д- р С. С., П. С. В. е диагностициран с
психоорганичен синдром, органично разстройство на личността, дромомания,
халюцинаторно - параноялен синдром. В епикризите е описано, че след операцията
през 1999 г., поведението на пациента започнало да се променя – без повод заминавал
за гр. С., където първоначално оставал в жилището си. Впоследствие започнал да губи
ключовете, обикалял безцелно, губел се и се налагало близките му да търсят
съдействие от МВР, за да бъде установено местонахождението му. През 2012 г. имало
случаи, при които тропал по чужди апартаменти, поради което срещу него имало
заведено дело. В хода на това дело споделил, че чува гласове. През 2013 г. станал
окончателно неефективен в работата, трудно се концентрирал. В период от 7-8 години
преди това все още можел да извършва интелектуален труд и реализирал доход. След
смъртта на родителите на пациента през 2018 г. същият останал на грижите на по –
малкия си брат. Отказвал да приема медикаменти, не се къпел, често се опитвал да
напуска града с автобус, но шофьорите отказвали да му позволят да се качи, заради
зловонния му вид, изгубвал се.
Съгл. Психологическо изследване от 07.03.2013 г., проведено от ЦПЗ „*“ ЕООД,
П. С. В. през 2013 г. е имал снижена способност за извършване на цЕ.сочена дейност,
краткотрайни изблици на гняв и агресивност, некритичен е към съС.ията си, със
значително нарушена социална адаптация.
От Епикриза от 05.07.1999 г., изд. от Университетска болница „Александровска“,
се установява, че П. С. В. е бил опериран на 24.06.1999 г. от олигоастроцитом в ляв
челен дял. Постоперативно е установен епидурален хематом, поради което на
02.07.1999 г. е повторно опериран.
От Справка вх. № 3461/15.04.2025 г. на МВР, Гл. дирекция „Национална
полиция“ се установява, че П. С. В. има регистрирани общо 15 задържания от
4
органите на реда – през 2012 г., 2013 г., 2014 г. 2015 г. и 2017 г.
Св. Д. Д. Г., нотариусът, изповядал атакуваната сделка, заявява, че не си спомня
нито страните, нито самото сключване на договора. Пояснява, че ако някоя от страните
в нотариалното производство е имала неадекватно поведение, е щял да забележи това.
Пояснява още, че преди окончателното подписване, съдържанието на нотариалния акт
се прочита на страните в цялост и същите биват запитани дали това е тяхната воля и
дали желаят да го подпишат.
Св. И. Г. Ц., майка на ищцата, подробно разказва как заболяването на П. С. В. се
е развивало през годините. Туморът бил открит и частично отстранен през 1999 г.,
когато двамата имали връзка и живеели заедно. Петьо мечтаел да бъде баща и няколко
години по – късно, през 2004 г., се родила дъщеря им. Поведението на мъжа обаче
започнало да се променя – ревнувал от детето, имал изблици на агресия без значим
повод, вследствие на което детето се разстройвало. Това било причината за раздялата
на свидетелката и П. С. В.. Свидетелката продължила да поддържа отношенията си с
родителите на П. С. В., водела дъщеря си, за да се вижда най – вече с баба си и дядо си
по бащина линия, които били взаимно привързани с детето. Бащата реагирал с
безразличие при появата на дъщеря си. До 2011 г. той съумявал да работи, но
постепенно станал неадекватен. В телефонен разговор заявил на свидетелката, че я
наблюдават. Губел вещи, самият той се губел, поради което често от полицията се
свързвали със свидетелката. Тъй като съС.ието на П. С. В. се влошавало, той напуснал
работа със съдействие на свидетелката и се преместил да живее при родителите си в
гр. Б.. Те го обгрижвали до своята смърт през 2018 г. Майка му, която свидетелката
определя като „стожера в семейството“, го убеждавала да приема лекарствата, които са
му предписани. Баща му го къпел и почти насила поддържал хигиената му, тъй като П.
С. В. отказвал да се къпе. Още докато родителите му били живи свидетелката
изразявала мнението си, че те трябва да инициират процедура по поставяне под
запрещение. Майката на П. С. В. обаче вече била в тежко съС.ие, вследствие на
напредващо раково заболяване и обективно не можела да се ангажира с това. П. С. В.
дори не разбрал, че родителите му са починали. Не присъствал на погребението на
нито един от тях, а и често твърдял, че са живи, че са излезли, за да копаят или садят.
Св. Ц. описва случай от лятото на 2021 г., м. юли, когато тя и дъщеря й минали през
гр. Б., отивайки на море. В покрайнините на гр. Б., при в. з. „З.“, видели П. С. В. да
скита. Видимо не ги разпознал, твърдял, че чака приятели, които ще го откарат с кола
в гр. С.. През 2022 г. ответницата С. А. В. се обадила на свидетелката и й заявила, че
чичо й П. С. В. вече е много зле и че е време дъщеря й Й. П. В. да му стане настойник.
Ищцата Й. П. В. обаче тогава едва била навършила 18 години, още била ученичка,
поради което майка й отказала към онзи момент това да се случи.
Св. Бисерка П.а Д. живее в съседство до къщата, където е живял П. С. В., когото
5
назовава като „чичото на С.“. Твърди, че в периода 2018 – 2022 г. П. С. В. идвал в дома
й почти всеки ден, пиели кафе и разговаряли на различни теми. Определя го като
вежлив човек, който винаги поздравявал. Отрича да е виждала негови прояви на
агресия, да имал каквото и да е налудничаво поведение, да е изчезвал за дълго, както и
да е предизвиквал пожар в дома си. Знае за такъв пожар, но информацията й била, че
пожарът е предизвикан от късо съединение на електроуред. Свидетелката определя
външния вид на П. С. В. като „позанемарен“, но не вижда нищо смущаващо в това,
отдава го на обстоятелството, че тежко преживявал факта, че вече не може да работи.
За процесната сделка П. С. В. лично разказал на св. Д.. Обяснил й и каква е причината
да прехвърли своята част на племенницата си. Твъдял, че племенницата му се грижи за
него повече от собствената му дъщеря, подстригва го, посещава го, грижи се за
външния му вид.
Според заключението на съдебно – психиатричната експертиза към датата на
изповядване на процесната сделка (16.09.2021 г.) П. С. В. е страдал от заболяване,
явяващо се последица от тумор в челната част на мозъка, което е дало отражение
върху интелекта и психиката му по органичен тип – паметови и когнитивни
нарушения. Експертният извод е, че към 16.09.2021 г. П. С. В. е бил в трайна
невъзможност да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за
себе си. От медицинска гледна точка съС.ието му можело да се окачестви като
душевна болест или слабоумие – Деменция при заболявания, класифицирани другаде.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че „Деменция при заболявания,
класифицирани другаде“ е диагноза по Международния класификатор на болестите
(МКБ). Обяснява, че дементното съС.ие е предизвикано от неизбежното засягане на
целостта на мозъка при отстраняването на тумора, а впоследствие и при отстраняване
на образувалата се киста. Освен това при интервенцията се засягали и кръвоносни
съдове, които захранвали мозъка. При пациента бил налице постепенен паметов и
когнитивен спад.
От заключението на съдебно – почерковата експертиза се установява, че има
различия в признаците на почерка на П. С. В. в ръкописни текстове, изписани от него
през 2009 г., 2010 г. (от една страна) и в процесния нотариален акт от 2021 г. (от друга
страна). Различията свидетелствали за необичайни условия на изпълнение на
ръкописното изписване на трите имена в атакувания нотариален акт, като в
документите от предходни години такива особености липсвали. Според вещото лице
има смущения в писмено - двигателния апарат по време на изпълнение на ръкописното
изписване на имената „П. С. В.“ в НА № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. по описа
на нотариус Д. Г. с рег. № 371 по РНК. Тези смущения, според експертните изводи,
могат да се дължат на нарушено здравословно съС.ие, вкл. психическо такова и
отчасти на възрастови изменения.
6
Съдът кредитира изцяло заключенията по двете експертизи, като обективно и
професионално изготвени, обосновани и достатъчно разбираемо и логично
аргументирани.
Не се кредитират показанията св. Бисерка П.а Д., които остават изолирани от
доказателствента съвкупност и се опровергават от обективни доказателства по делото.
Всички медицински документи, издавани от различни медицински специалисти и от
различни лечебни заведения, съдържат категорични данни, че П. С. В. в продължение
на години дори видимо е бил е тежко съС.ие - изгубвал се е, дезориентирал се е,
халюцинирал е, не е поддържал личната си хигиена. Единствено св. Д. не открива
нищо смущаващо във вида и поведението му, при условие, че твърди да са общували
ежедневено. При наличие на справка от МВР за петнадесет задържания на П. С. В. от
полицията, свидетелката заявява, че не знае за подобни случаи.
В същото време, показанията на св. И. Г. Ц., макар и депозирани от
заинтересован от изхода на делото, много подробно, хронологично и най – вече в
съответствие с останалите доказателства по делото, разкриват какво е било съС.ието
на П. С. В. през годините. Затова съдът се доверява на изложеното от св. Ц..
По отношение на показанията на св. Д. Г., същите не допринасят за процеса на
доказване, тъй като свидетелят няма спомен за изповядване на сделката.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта
Искът е допустим, тъй като е предявен преди изтичане на 3-годишния давностен
срок по чл. 32, ал. 2 ЗЗД, считано от деня на сключване на договора.
По същество
Предявеният иск е с правно основание чл. 31, ал. 2, предложение първо във вр. с
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът носи тежестта пълно и главно да докаже кумулативното наличие на
следните материално – правни предпоставки: 1.) сключване на процесния договор от
формално (съгл. закона) дееспособно лице; 2.) че лицето трайно не е могло да разбира
или ръководи действията си към момента на сключване на атакуваната сделка, поради
интелектуално затруднение и/или психично разстройство; 3.) поискано поставяне под
запрещение на лицето преди неговата смърт.
Ответникът следва да докаже възраженията си в условията на насрещно
доказване.
Атакуваният договор за продажба на недвижим имот е сключен от формално
7
дееспособно според закона лице. Продавачът на имота П. С. В. към датата на
изповядване на сделката е бил пълнолетен и не е бил поставен под запрещение.
Преди смъртта на П. С. В., настъпила на 25.08.2024 г., неговата законна
наследница и ищца по делото Й. П. В. е поискала поставянето му под пълно
запрещение по съдебен ред – производството по гр. д. № 322/2024 г. по описа на
Софийски окръжен съд е било насрочено за разглеждане с определение още от м. юни
2024 г., т. е. делото е образувано поне два месеца преди смъртта.
Спорът е съсредоточен върху обстоятелството дали при сключване на покупко –
продажбата П. С. В. е могъл да разбира и да ръководи действията си. Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г. на ВКС,
ОСГТК, фактическият състав на чл.31, ал.1 ЗЗД по естеството си е проявление на
несъзнавана липса на воля. Съгласно разясненията, дадени с цитираното ТР,
опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал. 1 ЗЗД се състои в
това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е продължителността на
това съС.ие. Невъзможността на лицето да разбира или да ръководи действията си
може да се дължи на различни причини, както временни - алкохолно опиянение,
въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни.
На настоящия съдебен състав е известно, че съществува съдебна практика,
според която основателността на иска по чл. 31, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗЗД е предпоставена
от наличието единствено на слабоумие или душевна болест, тъй като това са
основанията за поставяне под запрещение. Тази практика обаче е изолирана и не се
споделя от настоящия съдебен състав. Преобладаващата съдебна практика приема, че
неспособността на лицето да разбира или ръководи действията си може да се дължи и
на други причини като въздействие на упойващи вещества (алкохол, наркотици),
съС.ия, съпътствани от продължителна силна болка (например помрачено съзнание,
вследствие на силни болки от раково заболяване последен стадий), черепно-мозъчна
травма и др. подобни (в този смисъл решение № 374 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 1792
/ 2015 г. на ВКС, IV-то ГО, решение № 113 от 31.05.2012 г. по гр. д. № 1677/2010 г.
на ВКС, решение № 292 от 07.04.2009 г. по гр. д. № 872/2008 г. на ВКС и др.).
Правният критерий дали едно лице е могло да разбира и да ръководи действията
си следва медицинския критерий, който дава обективната преценка какво е
интелектуалното и волево съС.ие на лицето. В конкретния случай П. С. В. е претърпял
операция за отстраняване на тумор през 1999 г., като впоследствие след операцията са
се появили поведенчески изменения. След 2011г. съС.ието на П. С. В. значително се е
влошило, което е било и причина същият да спре да работи. Във решенията на ТЕЛК,
които са издавани на лицето еднозначно се посочва водеща диагноза „Органично
разстройство на личността“ /съС.ие сравнимо с деменцията/. С последната Епикриза
от 11.01.2024 г., изд. от ЦПЗ „*“ – гр. С., на П. С. В. е поставена диагноза „Деменция
8
при други заболявания“. Вещото лице по допусната съдебно – психиатрична
експертиза обяснява с категоричност, че операцията през 1999 г. и последвалата
операция за отстраняване на хематом, неминуемо са нарушили целостта на мозъка и
на захранващи го кръвоносни съдове. Това е довело до поражения върху когнитивните
и паметови възможности, които поражения са прогресирали и към датата на сключване
на процесния договор П. С. В. е бил в трайна невъзможност да разбира свойството и
значението на постъпките си. Според заключението, от медицинска гледна точка
съС.ието му се приравнява откъм последици на душевна болест или слабоумие. Освен
категоричното заключение по съдебно – психиатричната експертиза и медицинските
документи по делото, които са с най – голяма тежест при формиране крайните изводи
да съда, налице са и други доказателства, в чиято обективност съдът няма основание
да се съмнява. Справката от МВР, Гл. дирекция „Национална полиция“ потвърждава,
че действително още от 2012 г. П. С. В. многократно е бил задържан от органите на
реда. Заключението по съдебно – почерковата експертиза установява, че почеркът, с
който П. С. В. е изписал ръкописно имената си в процесния договор, се различава от
почерка му в документи от предходни години, навежда към извод за особени
обстоятелства в момента на изписването, каквото особено обстоятелство би могло да
бъде влошеното здравословно съС.ие. Доказателствената съвкупност по делото
обосновава извод за това, че не само към датата на изповядване на сделката, но още от
2012 г. П. С. В. е имал органично разстройство на личността, получавал е
халюцинации, бил е дезориентиран, изгубвал се е многократно и е намиран със
съдействието на полиция, занемарил е външния си вид и личната си хигиена, излъчвал
е зловонна миризма и не е можел да контролира физиологичните си нужди. При
всички тези характеристики на съС.ието на П. С. В. процесът на формиране на воля е
бил сериозно засегнат, затруднена е била мисловната дейност, оценъчните
способности, разграничаването между реалност и халюцинация. В заключение П. С. В.
е сключил атакуваната сделка, след като е от дълги години е бил изпадал в трайно
съС.ие, пречещо му да разбира свойството и значението на действията си, а оттам и
информирано и адекватно да ги ръководи.
Не на последно място, следва да се акцентира, че най – близки времево до
датата на процесната сделка (2021 г.), са медицинските документи, издадени на П. С.
В. през 2019 г., а именно решение на ТЕЛК, резултати от преглед на 07.11.2019 г.,
етапна епикриза и амбулаторен лист (л. 43 до 46 вкл. от делото). Още в тези документи
фигурира диагноза „Органично разстройство на личността“, сочат се когнитивни и
характерови нарушения, параноидно – халюцинаторни преживявания, безкритичност,
чуване на гласове, изчезвания от дома и обявяване за общонационално издирване,
споделяне на истории за продаден апартамент, които не отговаряли на
действителността, загуба на хигиенни навици, чести изпускания по голяма и малка
нужда, за които обяснявал, че така му било наредено. Следователно още през 2019 г.,
9
преди изповядване на процесната сделка, П. С. В. е бил в съС.ието, пречещо му да
разбира и ръководи действията си. Следващите по хронологичен ред медицински
документи са от 2022 г. (т.е. след сключване на атакувания договор), като в тях е
описано същото съС.ие, без данни за подобрение. Затова, а и с оглед заключението по
съдебно – психиатричната експертиза, съдът приема за доказано обстоятелството, че в
периода от 2019 г. до 2022 г. (в т. ч. при сключване на сделката през 2021 г.) П. С. В.
констатнтно и необратимо е страдал от пораженията върху когнитивните възможности
и върху способността му адекватно да формира и изразява воля.
По разноските
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. На същия следва да се присъди сума в размер на общо 3400,00 лв. (три хиляди
и четиристотин лева), представляваща разноски в производството, от които 100,00 лв. -
държавна такса, 800,00 лв. – депозит за съдебно – психиатрична експертиза и 2500,00
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА по иск с правно основание чл. 31, ал. 2, предложение първо във
вр. с ал. 1 ЗЗД от Й. П. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Проф. Г. З.“ бл. *, ет.
*, ап. *, срещу С. А. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „*-ти н.“ № *, Договор
за покупко - продажба на недвижим имот от 16.09.2021 г., обективиран в НА № *,
том *, рег. № *, дело № * от * г. по описа на нотариус Д. Г. с рег. № 371 по РНК, с
който нотариален акт е продадена ½ (една втора ) ид. ч. от УПИ *-* в кв. * по плана на
в. з. „З.“, общ. Б., Софийска област, с площ от 498 кв. м., заснет като ПИ с
идентификатор № * по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед РД – 1849/14.10.2011 г. на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Б., кв. „З.“, с площ от 513 кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско
застрояване до 10 м., при съседи: *; *; *77; *51; *; *, заедно с построената в имота
сграда с идентификатор *.1, със застроена площ от 28 кв. м., състояща се от един етаж
с предназначение жилищна сграда, еднофамилна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. А. В. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Б., ул. „*-ти н.“ № *, да заплати на Й. П. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул.
„Проф. Г. З.“ бл. *, ет. *, ап. *, сумата от общо 3400,00 лв. (три хиляди и
четиристотин лева), представляваща разноски в производството, от които 100,00 лв. -
държавна такса, 800,00 лв. – депозит за съдебно – психиатрична експертиза и 2500,00
10
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
11