№ 126
гр. Елин Пелин, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно
наказателно дело № 20241820200067 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на И. К. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „..........“, бл. 10,
вх. Г, ет. 7, ап. 69, срещу наказателно постановление № 50/14.12.2023 г. на Началника на РУ
Елин Пелин, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на
основание чл. 53, ал. 22 ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/ за нарушение на чл. 64, ал. 1 ЗМВР.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление, като се иска изцяло отмяната му.
В съдебното заседание жалбоподателката И. К. З. поддържа жалбата си. Иска се откриване
на производство за установяване на неистинността на съдържанието на АУАН и на
наказателното постановление, както и обявяване на тяхната нищожност.
Наказващият орган не изразява становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 29.11.2023 г. свидетелите Г. Н. М. и Н. З. В., служители на РУ Елин Пелин, били
изпратени на ж.п. г.Е.... П.... по сигнал за лице, което имало спор с началник на влак.
Свидетелите Г. Н. М. и Н. З. В. отишли със служебният си автомобил на ж.п. г.Е.... П....,
където бил спрял влак, а пред него ги чакал началник на влака, като им казал, че имало
1
агресивен пътник и нямал билет. Свидетелите Г. Н. М. и Н. З. В. отишли при
жалбоподателката И. К. З., която стояла в купето, след което се представили и поискали
документ за самоличност. Жалбоподателката И. К. З. казала няколко пъти, че не е
престъпник и няма да даде документ за самоличност. Свидетелят Г. Н. М. обяснил на
жалбоподателката И. К. З., че ще бъде задържана на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР за
това, че съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба.
Жалбоподателката И. К. З. казала, че не се интересува, след което последната била отведена
в РУ Елин Пелин. Свидетелят Г. Н. М. сочи, че не сложили белезници на жалбоподателката
И. К. З., защото е дама. Жалбоподателката И. К. З. казала на свидетелите Г. Н. М. и Н. З. В.,
че ще ги съди и ще ги уволни.
Според заповед за задържане на лице от 29.11.2023 г. Г. Н. М. задържал на 29.11 в 08.10 часа
на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 и 4 ЗМВР И. К. З. за срок до 24 часа с мотиви „след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по
служба, установяване на самоличност“, като според отбелязването върху заповедта И. К. З. е
освободена в 10.15 часа на 29.11.2023 г. Представени са протокол за обиск от 29.11.2023 г.,
декларации и разписка от 29.11.2023 г. за върнати вещи и пари на задържано лице.
Срещу жалбоподателката И. К. З. е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 50/ 29.11.2023 г. от Г. Н. М., командир на отделение в РУ Елин Пелин,
за това, че на 29.11.2023 г. около 08.10 ч. в с. г.Е.... П...., на ЖП г.Е.... П.... не изпълнява
законно устно полицейско разпореждане, изразяващо се в това да представи документ за
самоличност и да не се саморазправя с н-к влак С.Д.К, ЕГН **********, с което е нарушила
чл. 64, ал. 1 ЗМВР. Актът е подписан от актосъставителя Г. Н. М. и свидетеля при
установяване на нарушението Н. З. В.. Жалбоподателката И. К. З. отказала да подпише
АУАН, като този отказ е удостоверен с подписа на свидетеля Н. З. В.. В срока по чл. 41, ал. 1
ЗАНН не е постъпило възражение.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателката И. К. З. е съставено наказателно
постановление № 50/14.12.2023 г. на Началника на РУ Елин Пелин, с което е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл. 53, ал. 22 ЗАНН и
чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за нарушение на
чл. 64, ал. 1 ЗМВР, за това, че на 29.11.2023 г. около 08.10 ч. в с. г.Е.... П.... не изпълнява
законно устно полицейско разпореждане, изразяващо се в това да представи документ за
самоличност и да не се саморазправя с началник влак С.Д.К, ЕГН **********.
Фактическа обстановка съдът приема за установена от горепосочените писмени
доказателства и показания на свидетелите Г. Н. М. и Н. З. В., като съдът кредитира изцяло
показания на свидетелите Г. Н. М. и Н. З. В., възприемайки ги като последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
2
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 02.02.2024 г. и
е обжалвано на 14.02.2024 г.
Жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй при
съставянето му са допуснати съществени процесуални нарушения.
По силата на чл. 16, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство
констатациите, залегнали в акта за установяване на административното нарушение и
наказателното постановление, нямат обвързваща доказателствена сила и следва да бъде
доказана с всички допустими по НПК доказателствени средства, поради което е
безпредметно да се открива производство за установяване на невярното им съдържание.
Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС.
Съдържанието на съставения акт може да служи като източник на данни за възможните
гласни и писмени доказателствени средства, които биха могли да бъдат събрани в процеса на
доказване. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи
чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение
и обстоятелствата, при които е извършено.
Съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в акта, така и в НП, трябва да
се съдържат описание на нарушението. В АУАН се сочи, че жалбоподателката не изпълнява
законно устно полицейско разпореждане, изразяващо се в това да представи документ за
самоличност и да не се саморазправя с н-к влак С.Д.К, с което е нарушен чл. 64, ал. 1 ЗМВР.
В наказателното постановление е посочено, че жалбоподателката не изпълнява законно
устно полицейско разпореждане, изразяващо се в това да представи документ за
самоличност и да не се саморазправя с н-к влак С.Д.К, като е издадено на основание чл. 53,
ал. 22 ЗАНН и чл. 257, ал. 1 ЗМВР за нарушение на чл. 64, ал. 1 ЗМВР. В АУАН е посочено
място на нарушението в с. г.Е.... П...., на ЖП г.Е.... П...., а наказателното постановление само
с. г.Е.... П.....
Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Наказващият орган не е
отстранил пропуска по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като не конкретизирал нарушената
разпоредба според изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, а е посочено разпоредбата на чл.
64, ал. 1 ЗМВР, според която разпорежданията се издават писмено, но се сочи, че не е
изпълнено устно полицейско разпореждане. Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това
е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават
писмено (чл. 64, ал. 1 ЗМВР). При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията
могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се
отнасят (чл. 64, ал. 2 ЗМВР). При изпълнение на функциите по контрол на правилата за
движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото
3
и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон (чл. 64, ал. 3 ЗМВР). Разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му
(чл. 64, ал. 4 ЗМВР).
Налице е несъответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с тази на наказателното постановление, като тази неяснота е
довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Неяснотата по отношение
на правната квалификация винаги се явяват абсолютно основание за отмяна на атакуваното
НП на формални основания, тъй като се нарушава съществено правото на санкционираното
лице да разбере какво нарушение е извършило и да организира защитата си. Допуснатите
нарушения на административно-наказателните процесуални правила са съществени и е
самостоятелно основание за отмяната на процесното наказателно постановление.
Допуснатите съществени процесуални нарушения следва да се квалифицират като такива по
чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН и не може да се преодолее с разпоредбата на чл. 53, ал. 2
ЗАНН, тъй като касае нередовност в наказателното постановление.
Соченото нарушение не е доказано и по същество, тъй като обвинението е за непредоставяне
на документ за самоличност и да не се саморазправя с началник влак С.Д.К, като първата
част касае бездействие, а втората част - действие, но без конкретика за деянието -
саморазправа. Следва да се отбележи, че според разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР
полицейските органи могат да задържат лице при невъзможност да се установи
самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70. Според чл. 70, ал. 2 ЗМВР
установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за
самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават
лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.
По силата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, което
след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба. Предвиденото с посочената разпоредба основание за задържане
цели създаването на условия за полицейските органи да изпълняват служебните си
задължения дори и в случаите, при които съответните лица създават такива пречки. В
решение № 3580 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2016 г. V о., е посочено, че
поведение, което е преценено, като нарушение на полицейското разпореждане и е насочено
към осуетяване на служебните задължения на полицейските органи във връзка с
възложената им превантивна и правоохранителна дейност покрива хипотезата на чл. 72, ал.
1, т. 2 ЗМВР. Задържането на лице, което и след предупреждение не преустановява
действията си, с които препятства реализирането на предвидените със ЗМВР правомощия
има за цел да отстрани създадените от това лице затруднения и да предостави възможност на
полицейския орган да изпълни възложените му задачи. Задържането на лице не е насочено
към неговото санкциониране, а по същността си представлява временна мярка,
отстраняваща създадената от същото това лице пречка в съответствие с регламентираната с
чл. 22 ЗАНН цел, според която разпоредба за предотвратяване и преустановяване на
4
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.
Предвид на изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 50/14.12.2023 г. на Началника на РУ Елин Пелин.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - С. област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5