Решение по дело №120/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 203, ал. 3 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по искова молба, предявена от К. Д. И. против АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК.

Твърди се в исковата молба, че с решение № 382/02.07.2020г. по адм.д.№ 261/2020г., потвърдено с решение № 770/09.10.2020г. по адм.д.№ 894/2020г. АС-Пазарджик е отхвърлил предявен от ищеца иск против ГДИН и го е осъдил да заплати 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че не е получил справедлив процес, като постановените решения са в противоречие със съдебната практика. Твърди,че в нарушение на закона е осъден да заплати разноски.

В резултат на това ищецът претърпял значителни вреди, изразяващи се в негативни емоции, напрегнатост, тревожност, страх, притеснение, безпокойство, психоемоционален стрес и чувство за безнадеждност. Претърпял е и имуществени вреди,включително и бъдещи такива.

Претендира:

- за заплащане на сумата от 777 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на постановено от АС-Пазарджик съдебно решение по адм.д.№ 261/2020г., с което ищецът е бил осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в производство по ЗИНЗС, от които 100 лв. е размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение, а останалата част от претенцията за имуществени вреди е размерът на натрупаната законна лихва върху сумата от 100 лв. и евентуални разноски по принудително изпълнение за периода от 09.10.2020г. до 06.11.2024г.

-за заплащане на сумата от 58 777 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 02.07.2020г. до 06.11.2024г. в резултат на болки и страдания, причинени от узнаването на незаконосъобразното решение на АС-Пазарджик, с което в нарушение на чл.286 от ЗИНЗС е осъден и да плаща юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане. В хода на воденото наказателно производство направил разходи за адвокатски хонорар.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2в,ал.1,т.1 от ЗОДОВ.

От ответника АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -ПАЗАРДЖИК е постъпил отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват и се иска отхвърлянето им изцяло.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, намира за установено следното:

Задължението на държавата да поправи вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията й, произтичащи от Договорите (разбирани като Договор за Европейския съюз и ДФЕС) е един от основните принципи на правото на Съюза, който е провъзгласен за първи път с решение на Съда на Европейския съюз от 19.11.1991 г. по съединени дела С-6 и 9/90. С него СЕС постановява, че принципът за отговорността на държавата за причинените от нея вреди на частноправните субекти, вследствие на нарушения на общностното право, е присъщ на системата на Договорите. В последвалата практика на СЕС са изведени условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, като трайно застъпено и безпротиворечиво в тази практика е прието, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия, а именно - когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. На доказване подлежат посочените предпоставки. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и на техния размер. При това условията следва да са налице кумулативно – при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.

Материално правните предпоставки са кумулативни - предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда (виж решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09, т. 47, решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, т. 87, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C-420/11, т. 37).

В случая, фактическият състав на извъндоговорната отговорност на държавата не се установява.

От събраните по делото доказателства и приложеното за послужване адм.д.№ 261/2020г. на АС-Пазарджик, се установява, че ищецът е водил исково производство срещу ГДИН-София по иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС. С Решение № 382/02.047.2020г., постановено по адм.д.№ 261/2020г. Административен съд- Пазарджик е отхвърлил предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и е осъдил ищеца да заплати на ГДИН сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано с касационна жалба, като с решение № 770/09.10.2020г., постановено по КАД № 894/2020г. на Административен съд – Пазарджик е прието, че жалбата е неоснователна и първоинстанционното решение е оставено в сила изцяло.

В касационната жалба ищецът не е изложил възражения срещу присъденото юрисконсултско възнаграждение. Претендирал е единствено да не се присъжда такова за касационното производство. Съображения не са изложени и в проведеното открито съдебно заседание,в което ищецът е участвал лично.

В срока по чл.248 от ГПК,вр. с чл.144 от АПК, нито в първоинстанционното, нито в касационното производство е поискано изменение на съдебните решения в частта за разноските, а такава възможност е имало. След получаване на препис от касационното решение на 01.12.2020г., видно от съобщението на лист 160 от приложеното дело, ищецът е имал процесуална възможност в едномесечен срок да поиска и от касационния съд произнасяне в частта за разноските. Молба по чл.248 от ГПК е депозирана едва на 08.02.2021г., която е оставена без разглеждане поради просрочие с определение № 378/25.02.2021г., което е обжалвано и оставено в сила с определение на касационна инстанция на ответния съд № 1146/05.07.2021г.

Налага се извод, че в хода на проведеното производство, в рамките на което се твърди, че е настъпило увреждане в резултат на липса на справедлив процес, ищецът не е изчерпал гарантираната му от процесуалния закон възможност за защита на правата си в рамките на установения процесуален ред и инстанционен съдебен контрол за законност на съдебните актове. Упражняването на правото по чл.248 от ГПК евентуално би довело до изменение на съдебния акт в желаната от ищеца посока.

С оглед на това, въпреки действително допуснатото нарушение на разпоредбата на чл. 286 от ЗИНЗС, в която не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение, при липсата на изчерпани процесуални права на защита, не може да се приеме, че е налице липса на справедлив процес, което е достатъчно да обоснове неоснователност на предявените искове поради липса на доказано основание за ангажиране на отговорността на държавата по чл.2в от ЗОДОВ.

От друга страна, събраните в хода на процеса доказателства не обосновават необходимия извод за наличието на останалите две предпоставки, определящи възникването на деликтната отговорност на ответника. Не се установява, да са причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, подлежащи на обезвреда, доколкото той е получил достъп до правосъдие, от независим съд, като не е бил незаконосъобразно ограничен при реализиране на правата си. Ищецът не е изразил в касационната си жалба срещу решението на АС-Пазарджик,с което е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение обосновани възражения, от които да се направи извод за това, че търпи негативни преживявания, а е направил това едва с просрочената си молба по чл.248 от ГПК, което е шест месеца след това. Разпитаният по делото свидетел Н. Н. А. в показанията си не е особено убедителен в твърденията си относно преживяванията на ищеца, а и неясно остава времето,в което са възникнали тези негативни емоции – непосредствено след решението или много по-късно, към момента, в който вече е била преклудирана възможността за изменение на съдебните решения, което води до недоказаност на причинно-следствената връзка между съдебния акт и претърпените неимуществени вреди.

Недоказани са и претенциите за понесени имуществени вреди, тъй като не се и твърди към момента на предявяване на исковата молба да са заплатени някакви суми във връзка с присъденото в тежест на ищеца юрисконсултско възнаграждение. Наличието на парично задължение не води до автоматично намаляване на имуществото на ищеца.

Ето защо исковите претенции ще се отхвърлят изцяло.

Мотивиран от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. И., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр.Враца, против АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК искове за заплащане на сумата от 777 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на постановено от АС-Пазарджик съдебно решение по адм.д.№ 261/2020г., с което ищецът е бил осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в производство по ЗИНЗС, за периода от 09.10.2020г. до 06.11.2024г. и за заплащане на сумата от 58 777 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 02.07.2020г. до 06.11.2024г. в резултат на болки и страдания, причинени от узнаването на незаконосъобразното решение на АС-Пазарджик, с което в нарушение на чл.286 от ЗИНЗС е осъден и да плаща юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването.