№ 464
гр. Варна, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. П.
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20253100900162 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Р. Х., ЕГН **********, с
адрес: ****** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87, при участието на трето лице – помагач
на страната на ответника: С. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв. / осемдесет хиляди
лева /, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционални болки и страдания от загубата на неговата сестра С. Р.а С.,
ЕГН **********, починала на 02.08.2020г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата на
Аспарухов мост, по вина на водача на лек автомобил Тойота „Хайлендер „с рег.№ ***** – С.
Д. Ф., като отговорността на виновния водач към момента на инцидента е застрахована при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 02.08.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
В рамките на производството от ответника и третото – лице помагач е направено
възражение за съпричиняване с правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД,
доколкото се твърди, че пострадалата е съпричинила настъпването на собствените си
увреждания, като е нарушила задълженията си по чл.108, чл.110 и чл. 113 ЗДвП, като не е
пресякла по пешеходна пътека, а се е движила по средата на платното за движение, по
посоката на движението на пътните превозни средства, без да се съобрази с
приближаващите пътни превозни средства, навлязла е внезапно на пътното платно, при
ограничена видимост, удължила е ненужно пътя и времето за пресичане, била е под
1
въздействието на алкохол, в условията на евентуалност спряла без необходимост на
платното за движение.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 02.08.2020г. в гр. Варна, по ул. „Д-р Пискюлиев" посока кв.
Аспарухово, С. Д. Ф. управлявала л.а. „Тойота“ модел „Хайлендер“ с per. № *****. Същата
нарушила правилата за движение по пътищата чл.20 ал.2 от ЗДвП, с което по
непредпазливост причинила смъртта на сестра му С. Р.а С.. С влязла в законна сила присъда
по НОХД № 435/2022 г. на Варненски окръжен съд е била установена вината на С. Ф.. По
отношение на механизма на ПТП излага, че водачът на л.а. „Тойота“ модел „Хайлендер“ с
per. № *****, като управлявал в дясна пътна лента със скорост около 61 км/ч., при
максимално разрешена скорост за пътния участък от 50 км/ч., на къси светлини, възприел
пресичащата жена, като препятствие, отклонила волана в дясно, не задействала спирачната
система на лекия автомобил и в с предната лява страна на управлявания от нея л.а. блъснала
С. С.. Ищецът е брат на починалата С.. Между тях била налице изключителна близка
житейска и дълбоко емоционална връзка, тъй като пострадалата ги е отглеждала и
възпитавала по време на тяхното отрастване. Били изцяло поверени на нейните грижи, била
е тяхна морална опора и в този смисъл фигурата и е била от основна важност за децата и
правилното им личностно формиране. Твърди, че вследствие на загубата на сестра си,
изпитва значителни морални болки и страдания. У него се създала тревожност и
несигурност за бъдещето. Твърди, че към настоящия момент, не може да се възстанови
психически. Застрахователят е бил уведомен с претенция за изплащане на застрахователно
събитие на 10.01.2025г., като в законоустановения срок е отказал да определи и изплати
обезщетение за претърпени имуществени вреди.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размери. Не
оспорва, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена при ответника. Оспорва материалната легитимация на ищеца да
получи обезщетение от смъртта на С. С.. Сочи, че за получаване на обезщетение за
неимуществени вреди не е достатъчна формална родствена връзка. Твърди, че липсват
доказателства, които да обосновават изключението предвидено в ППВС № /1961 г. и ППВС
№ 5/1969 г. В тази връзка оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
между двама им. Оспорва и да са настъпили за ищеца сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на сестра му, както и че
пострадалата го отглеждала и възпитавала при неговото отрастване и че същият е бил
поверен изцяло на нейните грижи. Сочи, че родителите на ищеца са преживели
пострадалата, като майка му е починала 18 дни след смъртта на сестра му. Оспорва, че
ищецът е претърпял твърдения обем неимуществени вреди. В условията на евентуалност
оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита, че същите са
прекомерно завишени и в противоречие с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от
ЗЗД. В случай, че се докаже наличието на твърдените вреди, ответното дружество твърди, че
видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент
2
претендирания от ищеца размер. Отделно въвежда възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата, като твърди, че същата в качеството си на пешеходец е нарушила
задълженията си по чл. 108, чл. 110 и чл.113 ЗДвП. Твърди, че починалата С. С. е пресичала
на нерагламентирано за целта място, като е навлязла внезапно на пътното платно за
движение, без да се съобрази с разстоянието до приближаващите се пътни превозни
средства, удължила е ненужно времето си за пресичане, евентуално е спряла без
необходимост на пътното платно. Отделно прави възражение за съпричиняване, като твърди,
че пострадалата е употребила алкохол. В мотивите към наказателната присъдата било
установено, че към момента на ПТП-то пешеходката е била с 2,3 % промила алкохол в
кръвта. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва, като сочи, че е
неоснователна, доколкото неоснователен бил и главния иск. В условията на евентуалност
възразява и относно началния момент на начисляване лихва за забава. В условията на
евентуалност оспорва като погасена по давност претенцията за заплащане на законна лихва
за периода 02.08.2020 г. до 17.03.2022 г., поради изтичане на 3-годишна давност. Моли за
отхвърляне на претенциите.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ е постъпил
отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер, като се придържа
изцяло към изложените от ответника доводи и възражения в подадения от него отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 02.08.2020
г. в гр. Варна, при управление на лек автомобил с марка „Тойота“ модел „Хайлендер“ с per.
№ *****, С. Д. Ф. е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 2 от ЗДвП
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението
да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретни условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидими препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“, и с това причинила по непредпазливост смъртта на С. Р.а С., като
след Д.ието е избягала от местопроизшествието. Доколкото е налице влязла в сила присъда
по НОХД № 435/2022г. на ВОС и на основание чл. 300 ГПК същата обвързва съда с
установеното в нея досежно дееца, Д.ието и настъпилите последици.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че към
02.08.2020 г. лек автомобил с марка „Тойота“ модел „Хайлендер“ с per. № *****, е бил
застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.
Също така е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че
ищецът А. Р. Х. е брат на починалата в резултат на процесното ПТП С. Р.а С..
На л. 9 от делото е прието доказателство, установяващо, че ищецът е отправил
застрахователната си претенция към ответното дружество на 10.01.2025г. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, като застрахователят не е изплатил обезщетение в
3
предвидените срокове.
По делото за установяване на механизма на ПТП във връзка с възраженията за
съпричиняване е изслушано и прието заключение на инж. Й. М. по допусната съдебна
автотехническа експертиза /л. 128-134 по делото/, което съдът кредитира като неоспорено от
страните и кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Вещото лице сочи, че
процесното ПТП е реализирано в края на Аспарухов мост, с посока на движение на
процесния автомобил към кв. Аспарухово. Пътното платно е било съставено от две
съпосочни пътни ленти, разделени с единична прекъсната линия. Пътното платно е било
разделено от насрещното такова с посока на движение на МПС към центъра на града
посредством двойна мантинела и тревна ивица. Лявата пътна лента е била със средна
ширина 3.6 м, дясна със средна ширина 3.8 м. След напускане на мостовото съоръжение
пътния участък преминава в детелина с изрисувана островна част с хоризонтална
маркировка между платното с напускащи автомобили към АМ „Черно море“ и в дясно към
село Звездица и село Констатиново и средна част към кв. Аспарухово. Пътния участък е
хоризонтален, с отлична надлъжна видимост от над 100 метра, без улично осветление, в
дясно от пътното платно на моста има изграден тесен тротоар, разграничен от пътното
платно посредством мантинела. Пресичането е предприето в зоната на детелината с
отклонения към населените места и АМ „Черно море“. Пострадалата е пресякла пътното
платно на място, което не е предвидено за пресичане на пешеходци, допълнително оградено
с мантинели за недопускане на пешеходци или автомобили, които да напуснат платното по
непредвидения за целта път. Мястото, на което е предприето пресичане, е особено опасно,
тъй като автомобилите се движат обичайно в колона, което е предпоставка за намаляване на
видимостта при пореден автомобил в колоната, като водачите не са подготвени за възможна
поява на пешеходци при особените мерки въведени с поставените непрекъснати мантинели.
Хода на пострадалата е бил от дясно наляво за посоката на движение на автомобила заемащ
предходно дясна пътна лента. Предвид категоричната видимост към идващите автомобили,
пешеходецът е следвало да пропусне автомобилите или да изчака тяхното спиране, за да е
сигурен, че му се осигурява предимство. Пешеходецът е следвало да се съобрази с
интензивния трафик, отсъствието на инфраструктура за пресичане, с оглед на които фактори
да изчака преди пресичане осигуряване на категорично предимство от страна на
автомобилите.
За доказване на наличието и въздействието на алкохола в кръвта на пострадалата
върху нейните възприятия, поведение и реакции, свързани с ПТП-то, по искане на ищеца е
изслушано и прието заключение на д-р Д. Д. по допуснатата съдебномедицинска експертиза
/л. 124-126 /. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и неоспорено от
страните. Вещото лице приема, че при огледа и аутопсията на починалата се установява
тежка черепно-мозъчна травма – счупване на черепна основа, тежка контузия на мозъка,
мозъчния ствол, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, вклиняване на
малко-мозъчните полукълба, тежка гръдна травма – счупване на 1,2,37-10 леви ребра,
счупване на гръдната кост, лявата ключица, лявата лопатка, шийката на лявата раменна кост,
4
левия голям пищял, двуглезенно счупване на лявата глезенна става, разкъсно-контузни рани
по лицето, кръвонасядания по лицето, гръдния кош, левия долен крайник, ожулвания по
лицето, лявата раменна област, гръдния кош, левия долен крайник, оток на белите дробове,
емфизем, хроничен бронхит, мастна дегенерация на черен дроб, тежък завой във вътрешните
органи, околосъдова фиброза в миокарда, концентрация на етилов алкохол в приживе взета
пробата кръв 2,3%о. Причина за смъртта на пострадалата е тежката черепномозъчна травма
– счупване на черепната основа, тежка контузия на мозъка и мозъчния ствол, кръвоизливите
под меките мозъчни обвивки. Облагоприятстващо значение за настъпването на смъртния
изход е имала и гръдната травма. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с
или твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна сила в областта на главата, гръдния
кош, левия долен крайник, респективно при удар от МПС в посока отляво надясно, с
последващо падане и удар в подлежащата настилка. Между тях и настъпилия смъртен изход
е налице пряка причинно-следствена връзка. Установената концентрация на етилов алкохол в
приживе взетата проба кръв съответства на гранична средна-тежка степен на алкохолно
повлияване, при която са налице нарушения в координацията, адекватната преценка на
собствените постъпки и околната действителност и др. В съдебно заседание изразява
становище, че нарушението на координацията и адекватната преценка в конкретния случай
биха се изразили в нестабилна походка, неправилно и неадекватно възприемане на околната
действителност, неправилно преценяване на око на разстоянието между заплахата, която е
била лекият автомобил.
Изготвена и приета по делото е и съдебно психологична експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните /л. 120-121 /. Според
вещото лице Д. П. за ищеца, в рамките на здравата личност, се обективират данни за
характеристики на зависим тип личностна структура. Типичните характеристики са
изразени в повишена емоционална зависимост от близките, нужда от грижа и подкрепа от
страна на другите, изразен страх от изоставяне, липса на вяра в собствените си способности
за самостоятелно справяне, нужда от съветване, насърчение и подкрепа в ежедневните
решения. Към момента на изследването при ищеца се наблюдават леко изразени депресивни
белези, лека ситуативна тревожност, свързана с чувство за леко изразено напрежение и
безпокойство. Няма данни за нарушения на мисловния процес, вниманието и паметта, като
не са налице данни за непреработена психотравма. Ищецът е психично здрав и без данни за
интелектуални и/или когнитивни промени.
По почин на ищеца, за установяване обстоятелствата, свързани с претърпените от
него неимуществени вреди са разпитани свидетелите Т.М.В. и И.Д.Ф.. Свидетелката В.
твърди, че е снаха на починалата С. Х.а, съпруга на сина на последната. Сочи, че ищецът и
С. често поддържали контакт, тя почти живеела при него, защото той след като се развел със
съпругата си, почти не бил добре. Паднал в криза. Починалата често ходила да му пере, да
му готви и почти живеела при него. Състоянието на А., след като починала сестра му не
било добро. Все едно изпаднал в депресия. Бил зависим много от нея. С. била еднакво
близка, както с Добринка, нейна сестра, така и с А..
5
Свидетелят Ф. сочи, че познава С. от около 1973 година. С. и А. били постоянно
заедно. С. отивала при тях, А. отивал при С.. Те си помагали. А. имал жена, но тя го
напуснала и вече почти постоянно бил със С.. Твърди, че след смъртта на сестра си, А. имал
трудности, затварял се в себе си. Не приказвал с който и да е.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл. 432 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. Чл. 429, ал.1 КЗ, предвижда, че
застрахователят по договора за застраховка "Гражданска отговорност" се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.
Въведена е допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
постраД. срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС.
Съобразно разпоредбите на чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ, е предвидено да
изтече определен период от време от сезирането на застрахователя за доброволно уреждане
на отношенията, а именно тримесечен срок, след изтичането на който са допустими за
разглеждане съдебните претенции. В този смисъл на първо място съдът следва да прецени
дали е допустим предявеният иск, т.е. ищецът следва да представи надлежни доказателства,
че е сезирал застрахователя с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, както и
че е изтекъл срока по чл. 498 ал. 3 вр. чл. 496 КЗ. В процесния случай, ищецът е отправил
писмена застрахователна претенция към ответника, който не е изплатил обезщетение в
предвидения срок, поради което и предявения иск се явява допустим в хипотезата на чл. 498
ал. 3 предл. първо КЗ.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. д. №
1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани в кумулативност особената близка връзка с починалия и
действително претърпените от смъртта му неимуществени вреди.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му.
6
В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик от разширеното семейство.
За изключителна връзка между братя и сестри като примери са изведени израстването
им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина;
отглеждането на малолетните деца на починалата сестра след смъртта й от претендиращата
обезщетение сестра в дома й, заедно с приятеля й; особено близка, трайна и дълбока връзка
между двама братя, при която действителните морални болки и страдания, надхвърлят по
времетраене нормално присъщите такива, причинени от преждевременна и нелепа смърт на
единия брат; особено дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайната между брат и
сестра, която в много отношения е заместваща бащините функции.
Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В разглеждания случай по делото не се установяват подобни на изброените
обстоятелства в отношенията между ищеца и починалата му сестра, които да обуславят
особено силна връзка помежду им с интензитет, аналогичен на този между родители и деца.
Подобен извод не би могъл да бъде направен от събраните по делото доказателства, в които
липсват данни за конкретни житейски ситуации, които да са провокирали особена близост в
отношенията помежду им.
Споделеното от свидетелите, че А. и С. поддържали контакт, двамата си ходили на
гости, сестрата полагала грижи за своя брат след развода му с неговата съпруга, не позволява
да се направи преценка за изключителност в близостта между ищеца и починалия, по
смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, а сочи на
нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между членове на
близкия семеен кръг, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа.
Заключението на вещото лице Д. П. също не установява понасянето на морални болки
7
и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал всеки брат – силна и
непреодолима скръб от загубата на своята сестра и че у него се е създала тревожност и
несигурност занапред, не могат да обусловят извод, че е понесъл морални болки и
страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Становището
на вещото лице е, че ищецът е преодолял загубата на своя близък, без да са налице
психически травми и поведенчески промени. Следователно, в случая са недоказани и двете
кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
предвидени в задължителната практика на ВКС.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не следва да му бъде
присъждано обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на неговата сестра,
поради което и предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78 ал.3 от ГПК в полза на ответника се
дължат разноски. Предвид релевирано от страна на ищеца възражение за прекомерност на
разноските, съдът счита, че размерът на разноските, които следва да бъдат присъдени на
ответника, следва да се определят в размер на 7050 лв. съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за възнагражденията за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: ****** срещу ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Лозенец, бул.
Джеймс Баучер № 87, при участието на трето лице – помагач на страната на ответника:
С. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: *****, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 80 000 лв. / осемдесет хиляди лева /, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и
страдания от загубата на неговата сестра С. Р.а С., ЕГН **********, починала на
02.08.2020г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата на Аспарухов мост, по вина на
водача на лек автомобил Тойота „Хайлендер „с рег.№ ***** – С. Д. Ф., като отговорността
на виновния водач към момента на инцидента е застрахована при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 02.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Лозенец, бул.
Джеймс Баучер № 87 сумата от 7050лв. / седем хиляди и петдесет лева/, представляваща
сторените от ответника разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
8
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9