МОТИВИ към Присъда №
297І28.10.2016г. по НОХД №
218/2015г. по описа на ПРС -
ХХІІІн.с.
Районна прокуратура - П. е
повдигнала обвинение срещу подсъдимата З. И.Н. за това, че през периода - 14.05.2010г. - месец май 2013г. в с. Ц.,
обл. П. и гр. П., при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала
заблуждение у : К. А.П. ЕГН **********, Д.Я.Н. ЕГН **********, Г.П.Ц.- М. ЕГН **********,
К.А.Т. -Г. ЕГН **********, Г.Г.Т. ЕГН **********, М.Д.Д. ЕГН**********, Р.С.Е.
ЕГН**********, Х.А. ЛНЧ**********, В.А.Д. ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН**********,
както следва: - На неустановена дата
през месец април 2011г. в гр. П. е възбудила и до 20.11.2012г. поддържала у К. А.П.
ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на Е.А.П. ЕГН********** имотна
вреда в общ размер на 1 740 лева; На
неустановена дата през лятото на 2011г. в с. Ц. ,обл.
П. е възбудила и до края на месец октомври 2012г. поддържала у Д.Я.Н. ЕГН **********
заблуждение и с това е причинила на Д.Я.Н. ЕГН ********** имотна вреда в общ
размер на 3 250 лева; На 26.03.2011г. в
гр. П. е възбудила и до 24.06.2013г. поддържала у Г.П.Ц.- М. ЕГН **********
заблуждение и с това е причинила на Г.П.Ц.- М. ЕГН ********** имотна вреда в
общ размер на 4 960,80 лева; На 20.03.2013г. в гр. П. е възбудила и до
10.05.2013г. поддържала у К.А.Т. -Г. ЕГН ********** заблуждение и с това е
причинила на К.А.Т. -Г. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 9 250 лева;
На неустановена дата през месец ноември
2011г. в с. Ц. , обл. П. е възбудила и до месец
ноември 2012г. поддържала у Г.Г.Т. ЕГН ********** заблуждение и с това е
причинила на Г.Г.Т. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 3 200 лева; На
14.05.2010г. в с. Ц. , обл. П. и в гр. П. е възбудила
и до пролетта на 2011г. поддържала у М.Д.Д. ЕГН ********** заблуждение и с това
е причинила на М.Д.Д. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 10 800 лева; На
неустановена дата през лятото на 2011г. в гр. П. , обл.
П. е възбудила у М.Д.Д. ЕГН ********** и Р.С.Е. ЕГН********** заблуждение и с
това е причинила на Р.С.Е. ЕГН********** имотна вреда в общ размер на 5 000
лева; На неустановена дата през месец септември 2010г. в с. Ц., обл. П. е възбудила у М.Д.Д. ЕГН ********** и Х.А. ЛНЧ**********
заблуждение и с това е причинила на Х.А. ЛНЧ********** имотна вреда в общ
размер на 2 000 лева; На неустановена
дата през месец май 2011г. в гр. П. е възбудила и до 21.02.2013г. поддържала у В.А.Д.
ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН********** заблуждение и с това е причинила на В.А.Д.
ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН**********/съпрузи/ имотна вреда в общ размер на
28800 лева, като общият размер на причинената вреда е 69 000.80 лева ,
като причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание
при условията на чл.54 от НК, а именно „лишаване от свобода”.
Подсъдимата З.И.Н. не се
признава за виновна и разказва за протеклите събития.
На основание
чл.84 и следващите от НПК във връзка с чл.45 от ЗЗД са предявени граждански
искове от Г.П.Ц. М., Е.А.П., К.А.Т.-Г., Д.Я.Н., В.Д. и Г.Д. граждански искове
против подсъдимата Н. съответно за сумите от 4440.80лв., 900лв., 7450лв., 3250лв.
и 28 800лв., всички като обезщетение за причинените на посочените лица
имуществени вреди от престъплението, вменено във вина на подсъдимата. Същите са
конституирани като граждански частни обвинители по делото, като лично и чрез
пълномощника си по делото – адв. М. поддържат изцяло
предявените претенции. По отношение на наказанието адв.
М. се придържа към искането на представителя на Районна прокуратура – гр. П.,
като счита че на подсъдимата следва да бъде наложено ефективно наказание
„лишаване от свобода”.
Съдът, въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Подсъдимата З.И.Н. е родена на ***г***, живуща ***, б., българска
гражданка, със средно образование, работеща, омъжена, неосъждана,
ЕГН **********.
З.Н. *** през периода 14.01.2002г. до
14.03.2013г., като първоначално била
назначена на длъжност и-п при Общината. В последствие
– с допълнително споразумение към трудов договор № 62 от 01.04.2008г. била назначена на длъжността м е- к. ТСУ-ОС при
Община„Родопи“. С допълнително споразумение № 114 от 27.02.2013г. към трудовия
договор същата вече заемала длъжността т.
с. в ПУ при Община„Родопи“. През периода от месец юли 2000г. до месец януари
2011г. в Община „Родопи“ работила и свид. С. Й.,
която до 2004г. заемала длъжността г. е. общинска собственост, а след това - до
напускането й през 2011г. - н о общинска собственост. От 07.12.2011г. и до
настоящия момент началник на Отдела била свидетелката Р М. В общината имало съставени
комисии за картотекиране на хора, които имали дългогодишни спестовни влогове,
както и такава за настаняване в общински жилища и продажба на общинска земя. В
такава комисия участвали свидетелките Й. и М., а подсъдимата не участвала в никои
от посочените комисии, въпреки че съобразно длъжностната й характеристика, като
м. е. к. ТСУ-ОС при Община „Родопи“, можело да участва в комисии свързани с
общинско имущество. Реално работата, която извършвала подс.
Н. се изрязвала в актуализация на архива на общинската собственост, съхраняване
на досиетата в архива на Община „Родопи“, вписване на актове в Агенцията по
вписванията, отнасящи се частна и публична общинска собственост, получаване на
скици от ОСЗГ „Родопи“. В последствие на подсъдимата били отнети по – голяма
част от горепосочените правомощия и бил ограничен достъпът й до преписките,
влизащи в ОС – Община „Родопи“, като работата й се свеждала до попълване на
молби - декларации по обстоятелствена проверка, което се състояло в заверяване
на молба – декларация за това дали има съставен Акт за общинска собственост. На
посочения документ подсъдимата се подписвала като изготвил. При работата си Н.
контактувала с различни граждани, посещаващи ОС – Община „Родопи“. Процедурата
за закупуване на част от общинска земя била следната: след като лицето подадяло
молба за закупуване на такава земя или недвижим имот, същата се входирала в деловодството, образувала се преписка, като към
молбата се прилагала скица – проект, изготвена от правоспособен проектант. В
зависимост от това дали същата била насочена до Кмета или до отдел „Общинска
собственост”, се разпределяла по различен начин. В единия от случаите молбата
отивала в отдел „Общинска собственост” за доокомплектоване,
като в последствие била изпращана в ОС – Община „Родопи“, който следвало да
реши дали съответната публична общинска
собственост следвало да придобие статут на частна. След съответното решение
преписката била изпращана в отдел ТСУ, за да бъде изготвен ПУП за промяна на
частта. В последствие, експертния съвет при Отдела следвало да обяви промяната,
като след това Кметът на Общината следвало да издаде заповед за промяна на
частта на ПУП. На следващ етап от отдел ТСУ се издавала скица, която се
изпращала в отдел ОС за съставяне на идеална част от имота – съсобственост на Община
„Родопи“. От отдел ОС се съставял акт за съответните идеални части, след което
окомплектованата преписка се изпращала в общински съвет. Подсъдимата Изпратената
преписка се разглеждала от комисия от Общинския съвет, като след получено
разрешение да се закупи частта, Комисията изисквала от отдел ОС оценка,
изготвена от лицензиран оценител на идеалните части. Преписката отново се
окомплектовала от „Общинска собственост”, вече с изготвената оценка и данъчна
оценка на имота и се внасяла за разглеждане на заседание на Общинския съвет за
приемане на решение за продажба на идеални части. След изтичане на
законоустановения срок решението било изпращано в отдел „Общинска собственост”
за предприемане на действия по продажбата. Въз основа на решението на Общинския
съвет за продажбата, отдел „Общинска собственост” подготвял заповед на Кмета за
частта, като в същата били описани трите банки и банковите сметки, по които
следвало да бъдат преведени парите. По едната от тях се превеждала сумата за
продажната стойност на продаваемите части, по втората се превеждала сумата по
Закон за местните данъци и такси, а по третата – сумата от 5 % режийни разноски по сделката съобразно
Наредбата на Общинския съвет за дължимите суми от страна на купувачите. Заповедта
се връчвала на лицето за внасяне на сумите по банковите сметки и след
представяне на копията от платежните нареждания се изготвял договор за покупко – продажба, който се подписвал от двете страни и се
внасял от купувача за вписването му в Агенция по вписванията. В последствие
вписаният договор следвало да се представи в отдел ОС заедно със заявление,
което се входирало и резолирало от Кмета. Въз основа
на всичко това се изготвяла заповед за отписване на идеални части от актовите
книги за общинска собственост и едва тогава лицето влизало във владение на тези
части.
Подс. Н. *** и била
позната на доста лица, живущи в същото село, като работеща в Община „Родопи“. Отделно
от това Отдела при Общината се посещавал от различни лица, желаещи да закупят
общински имоти или да наемат такива. В тази връзка подсъдимата се запознала с
различни лица, сред които свидетелите К. П., Н. Х., Д.Н., Г.Ц.- М., К.Т. – Г., Г.Т.,
Р. Амин, Х.А., М.Д., В. и Г. Д. Пред свидетелите подсъдимата се представяла,
като служителя в Община „Родопи“, занимаващ се с общинската собственост. Същата
твърдяла, че е в комисията за отдаване на общински имоти и продажба на имоти в
Община „Родопи“, както и че е на граждански договор към Община „П.“, където
била включена в комисия, занимаваща се с общински имоти. Всички тези действия и
убедителното поведение от страна на Н., както и фактът че свидетелите знаели,
че работи в отдел ОС при Община „Родопи“, ги мотивирало същите да й се
доверяват и да й предават различни документи и посочени им от нея суми под
предлог, че са необходими за различни такси, услуги, вписвания, заверки,
закупуване на имоти и други държавни такси. Това в действителност не отговаряло
на истината, а по този начин подсъдимата си набавяла различни по размер
средства, с които се облагодетелствала, без да има каквото и да било намерение,
а и възможност, да изпълни поетите задължения.
По
описания по – горе начин подсъдимата се представила пред свид.
К. А.П., който бил помолен от брат си – свид. Е.А.П.
да закупи на негово име недвижим имот в землището на с. Храбрино
обл. П., като за тази цел му предоставил нужните
средства. Е.П. живеел в гр. София и по тази причина не можел лично да се
ангажира с тези действия. Така на неустановена дата през месец април 2011г. свид. К. П. ***, Отдел „Общинска собственост” находяща се
гр. П. при подс. З.Н., служител в отдела. П. обяснил,
че желае да закупи от името на брат си изоставена нива в землището на с. Храбрино и попитал какъв е реда. Като служител на Община „Родопи“
подсъдимата му обяснила, че е необходимо да й даде 60 лева за оценка на имота.
Сумата щяла да му бъде възстановена ако не се стигнело до продажба на имота. Свид. П. й дал поисканата сума, като за нея Н. не му дала разписка.
Обяснила му, че бележката за внасяне на сумата ще бъде прикрепена към
преписката, отнасяща се до закупуване на имота.
На 25.07.2011г., в гр.
П. Н., обяснила на К. П., че оценката на имота е 2 400 лева, като в тази връзка
му поискала и той й дал сумата от 800 лева, като капаро за закупуване на имота
в присъствието на бащата на свидетеля – А И.П.. Подсъдимата обяснила, че ще
внесе парите в касата и не дала разписка за внесената сума, тъй като щяла да я
приложи към преписката.
На 24.10.2012г., в гр.
П., К. П. отново дал сума, поискана му от Н. в размер на 700 лева, за която му било обяснено от нея,
че представлява вноска по заплащане на самия имот и отново не получил разписка
за внесената сума. Подсъдимата му казала, че вече е дал 1 560 лева и ако
сделката не се осъществи, Община „Родопи“ ще му върне сумата, тъй като
процедурата била такава и преписката се съхранява в общината.
При една от срещите им,
подсъдимата се похвалила, че работи в Община „П.“ на граждански договор и била
член на комисия за продажба на общински жилища. Предложила на К. П. да закупи
общинско жилище, като последният след
разговор с брат си, попълнил молба от негово име за закупуване на общинско
жилище с дата 20.11.2012г. В тази връзка свид. К. П.,
дал на Н. сумата от 180 лева, поискана му от нея във връзка с покупката. Всички
средства, които К. П. предавал на подсъдимата били от средствата предоставени
му от неговия брат – свид. Е.П.. През цялото време Н.,
уверявала К. П., че всичко, свързано с продажбата на общинския имот, се
придвижва от нея и е наред, като е въпрос само на време за окончателното
сключване на договор. Дори през същия месец на 2012г. в гр. П., за да бъде по
убедителна в твърденията си, той бил
поканен от Н. на оглед на апартамент, нает от нея за кратък период от
време, находящ се в гр. П., ул. „С М“ № , ет., ап.. За същият подсъдимата
заявила на свид. К. П., че може да закупи за брат си,
ако го хареса. На посочения адрес К. П., ходил два пъти, като в един от
случаите се срещнал случайно със свидетелите В.А.Д. и Г.С.Д., които също го
разглеждали.
След като в
продължение на месеци свид. К. П. не получил
резултати нито за сделката с имота в с. Храбрино,
нито за апартамента, общинска собственост, той уведомил подсъдимата, че иска
парите да му бъдат върнати. След многократни уговорки тя му върнала на няколко
пъти част от получените пари, като сумата възлизала на 660 лева, от общо
дадената от него на Н. сума в размер на 1 740 лв. След 06.05.2013г. подсъдимата
спряла да отговаря на обажданията на К. П.,*** и там му казали, че същата вече
не е на работа. Отишъл да я търси и в Община „П.”, където разбрал, че няма
такъв служител.
През 2007г., свид. Д.Я.Н.,*** с
намерение да строи къща. През лятото на 2011г., на неустановена дата, свид. Н. и съпругата му отишли в дома на подс. Н.,*** знаели, че тя е служител в Община „Родопи“. Н.
й обяснил, какви са намеренията им, при което подсъдимата заявила, че трябва да
се смени статута на парцела с право на строеж, също така казала, че трябва да
се плати сумата от 1 850 лева, която да й се предаде за смяна на статута, но
процедурата щяла да бъде бавна и щяла да отнеме около година и половина.
На неустановена дата
през лятото на 2011г., свид. Н. занесъл част от
поисканата му от подсъдимата сума - 1 850 лв. в дома на Н.. При предаване
на парите трети лица не присъствали и документ за дадените пари не бил съставен.
В последствие свид. Н. започнал често да посещава
дома на подсъдимата, както и Община „Родопи“ гр. П. където знаел, че тя работи,
за да се интересува до къде е стигнала процедурата, но всеки път тя му
обяснявала, че е необходимо време за да се смени статута. През месец октомври
2012г. Н. поканила Н. да вземе скицата на имота и дадените й от него и пари,
като в разговора споменала, че неин познат си сменил статута на имота за сумата
от 1 400 лв. и му предложила, ако той желае това, тя да го направи. В края
на същия месец свид. Н. дал поисканата му от Н. сума
от 1 400 лева за смяна на статут, като за това отново не бил подписан от
страните никакъв документ. В последствие Н., разбрал, че при посочената му от подсъдимата
служителка няма входирана молба за смяна статута на
земята му.
Свидетелката Г.Ц. – М.
имала наследствен имот в с. Ц., обл. П. и познавала Н.,
като живуща ***. Тъй като знаела, че подсъдимата работи в Община „Родопи“, се
обърнала към нея като й обяснила, че желае да закупи зелената площ пред
наследствения си имот, която била общинска собственост. Н. й обяснила, че
процедурата е дълга и че ще й струва около 2 800 лв., като преди това
трябвало да занесе всички суми при нея в кабинета й в Община „Родопи“, тъй като
според нея трябвало квитанциите за платените суми да бъдат приложени към
преписката при внасянето й в Общинския съвет. Така на 26.03.2011г., в гр. П. свид. М. предала на подсъдимата сумата от 300 лв., а в последствие
и различни суми, като към 24.06.2013г. общата им стойност възлизала на
4 960.80 лв. През цялото време Н. уверявала М., че придвижвала нейните
документи и дори й показвала различни вносни бележки, за които твърдяла, че ги
е приложила към преписката й, като свидетелката мислела, че са внесените от нея
суми. На по – късен етап М. разбрала, че подсъдимата е уволнена от работа, като
след извършена от нея проверка, установила че такива суми не са били внасяни от
Н. ***. След много разговори последната
й върнала само сумата от 500лв.
Свид. К.Т.-Г. била също от с. Ц., обл.
П. и именно от там познавала подсъдимата. За нея знаела, че работи в Община „Родопи“
гр. П. и дори, че била началник на отдел „Общински имоти”. На 20.03.2013г., в
гр. П. подсъдимата посетила магазина, стопанисван от свидетелката и след
проведен разговор с нея я уверила, че участва в комисия за настаняване на хора
в общински жилища, тъй като знаела от Г., че живее със семейството си на
квартира. Н. я уверила, че може да й съдейства за закупуване на общинско жилище
и че в момента Общината се нуждаела от средства. Казала й, че ще подготви
необходимите документи и ще ги придвижи, а свидетелката трябвало да подготви
само необходимите пари. Г. събрала наличната сума и, мотивирана от подсъдимата
по описания начин, на 20.03.2013г. в гр. П. й дала сумата от 4 000 лв.,
след което давала на Н. различни суми последната, от които на 10.05.2013г. Така
Г. дала на подсъдимата сума в общ размер на 9 250лв. Междувременно Н.
непрекъснато я посещавала в магазина в гр. П. и я уверявала, че е придвижила
документите й, като й носела различни такива за подпис, а именно молба,
предварителен договор за покупко – продажба на имот
на стойност 36 000лв., който Г. подписала и й върнала. Подсъдимата
обяснила, че ще бъдат настанени в описаният в договора за покупко
– продажба апартамент, като следвало да заплатят различни вноски, които
трябвало да дава на ръка на Н.. Именно в тази връзка Г. предавала различните
суми на подсъдимата до 20.03.2013г. В последствие пострадалата разбрала от свид. Н.С., че Н. не участва в комисия за настаняване на
хора в общински жилища и че има и други лица, които са били измамени от нея по
сходен начин. След множество разговори, Н. върнала на Г. 1 300лв., след
което преустановила контактите си с нея.
Свидетелката Г.Т. и подс. Н. *** и като такива били в близки отношения. Т.,
знаела че подсъдимата работи в Община „Родопи“, като последната била казала, че
работи като Председател на отдел „Общински имоти“. При това двете дори пътували
всяка сутрин заедно до гр. П. с личния автомобил на Т.. В изпълнение на
намерението си да си набави средства по измамлив начин, през месец ноември
2011г., Н. посетила дома на Т.,*** продавала общински имот находящ се в с. Дедево, обл. П., местността „Топила”.
Обяснила й също, че стойността на имота с № 003065 по регулационния план в
землището на с. Дедево, съобразно държавната оценка,
била 3 200 лв. Заявила й също, че оценката се изготвяла от „П. – 21“АД,
тъй като Община „Родопи“ я искала от лицензирания оценител. Отделно от това й
разяснила, че Общината подготвяла всички документи във връзка с продажбата, а
имота щял да бъде обявен на търг. Обяснила, че свид. Т.
може да не присъства на търга и че тя щяла да уреди всичко свързано с него. Това не отговаряло на истината, но мотивирана от подсъдимата
по описания начин Т., решила да закупи
недвижимия имот. В тази връзка според обясненото от Н., пострадалата трябвало
да участва на търга. За да е по – убедителна в твърденията си подсъдимата й
представила заявление, което Т. ***, с оглед участието й на търга. Така свидетелката
попълнила заявлението до Кмета на Общината, съдържанието на което й било
продиктувано от Н., както и заявка за поемане на задължение. В последствие
попълнила и декларация от 30.11.2011г., с която декларирала, че не е неизправна
страна по договори, сключени с Община „Родопи“ и че не нарушава актове на
Общински съвет „Родопи”. Отделно от това заверила с „вярно с оригинала“ и
положила подпис на лист, на който била ксерокопирана
личната й карта. Междувременно през месец ноември 2011г., подсъдимата дори
завела Т. на два пъти на оглед на имот, намиращ се в с. Дедево,
обл. П.. При тези огледи присъствали съпругът и синът
на Т., които също харесали имота и така последната решила да го закупи. В тази
връзка именно попълнила и подписала горепосочените документи. Относно
необходимата сума за закупуване на имота,
Н. казала на свидетелката, да й я предаде на нея, а тя щяла от своя страна да я
внесе в касата на Община „Родопи”. Така неколкократно през периода месец
ноември 2011г. до месец ноември 2012г., свид. Т.
предавала различни суми на Н., последната от които през м. ноември 2012г. Общият
размер на средствата възлизал на 3 200лв., като през цялото време подсъдимата
обяснявала на Т., че всичко е наред, че е придвижила нещата и че е въпрос на
време, за да приключат със закупуването на имота. Междувременно, обаче, при
посещение в с. Дедево, обл.
П., свидетелката забелязала, че имота, който трябвало да закупува, бил вече
застроен. При въпрос към Н., последната я уверила, че ще попълни нова
декларация и че ще може да закупи друг имот, но това така и не станало, нито подсъдимата
върнала парите, дадени й от свидетелката за закупуване на гореописания имот, а
в действителност се разпореждала с тях в свой личен интерес.
Свидетелката М. *** и
подсъдимата се запознали в началото на 2010г., в Общинска служба „Земеделие и
гори“ гр. П., като двете се сприятелили и подържали приятелски отношения, при
което Д. услужвала с различни суми пари на подсъдимата, искани й по различни
поводи. На 14.05.2010г., в с. Ц., обл. П. Н. поискала
от Д. сума в по – голям размер, а именно 8 000лв., които обяснила, че й
трябвали, за да помогне на своя приятелка. Обяснила на Д., че нейната приятелка
щяла да изтегли кредит, от който да й върне парите, като дори й обещавала, че
ще я срещне лично с тази нейна приятелка, което обаче така и не станало. Поради
това, че сумата, поискана й от Н. била доста голяма, свид.
Д. решила, че иска да подпишат съответен документ за предаването й. Така в с. Ц.,
обл. П. бил оформен Запис на заповед от 14.05.2010г.
за сумата от 8 000лв., която подсъдимата подписала лично при предаването
й. В последствие, въпреки просрочената дата на предявяване, упомената в Записа
на заповед, сумата получена от Н. в размер на 8 000лв., не била върната.
Това не станало и независимо от проведените разговори между двете. Нещо повече -
подсъдимата смятала да се сдобие с още средства, с които да се облагодетелства.
Поради това в изпълнение на това си намерение, на неустановена дата през месец
септември 2010г., Н. се обадила по телефона на свид. Д.,
която в момента била в с. Ц., обл. П. на
местоработата си. Н. с разтревожен глас й обяснила, че баща й е в много тежко
здравословно състояние и трябвало спешно да го оперират и не й достигали пари
за операцията му. В тази връзка подсъдимата помолила Д. да й услужи със сумата
от 2 000лв., които обещала да й върне в най – кратък срок. Свидетелката й
обяснила, че няма такава сума на разположение, която да й даде. По време на
разговора в офиса на дружеството „К г“ ЕООД, присъствал и свид.
Х.А. – собственик на същото. Той станал свидетел на разговора и тъй като
разбрал за какво става дума, се намесил като заявил, че има такава сума в себе
си. А. разбрал, че се касае за сума в заем за възникнал здравословен проблем и
предвид факта, че Н. била близка приятелка със свид. Д.,
решил да предостави на подсъдимата сумата от 2 000лв. Последната се
появила след около 15 минути в офиса на дружеството в с. Ц., обл. П. при Д. и А., като последният разпоредил на Д. да
вземе сумата от 2 000лв. от касата в офиса и същата ги предала на Н.. Подсъдимата
взела сумата от 2 000лв., след което обещала до няколко дни да ги върне.
Това, обаче, така и не се случило, като в последствие Н. изтъквала различни
причини за невъзможността да изпълни поетото задължение. Междувременно Н.,
продължавала да подържа приятелски отношения със свид.
Д., като при срещите си с нея дори обяснявала, че се чувства доста неудобно от
това, че приятелката й, за която била поискала пари, се забавила с връщането
им. Така през пролетта на 2011г., при една от срещите на свид.
Д. с подсъдимата, свидетелката й споделила, че иска да закупи или да вземе под
наем земеделски земи – оризища. При това Д., заявила че ще наеме хора, които да
й търсят такава земеделска земя, за което ще им заплаща определен процент. Н.,
решила отново да се възползвала от ситуацията и предложила на Д. под претекст,
че й е задължена да й свърши подобна
услуга. Обещала й да й изпрати клиенти, без Д. да заплаща за това. Така подсъдимата
действително й изпратила няколко лица, с които Д. се споразумяла и сключила
сделки. Междувременно, обаче, Н. решила, че може да получи определени суми от Д.,
с които да се облагодетелства, използвайки ситуацията. Така същата, под
претекст, че трябвало да дава някакви суми като капаро на евентуалните клиенти,
изпращани на Д., поискала от пари. През пролетта на 2011г. в с. Ц., обл. П. тя дала на Н. сумата от 1 000лв., а няколко
дни след това подсъдимата й се обадила и поискала още пари, тъй като твърдяла, че
й била намерила клиентка, на която била дала дадената й от Д. сума от
1 000лв., като капаро за сключване на сделка помежду им. Подсъдимата,
твърдяла че намерила и друга клиентка, която искала сумата от 800лв. капаро, за
да започнела да си подготвя документите за сключване на сделка със свид. Д.. В тази връзка отново през пролетта на 2011г., в
с. Ц., обл. П. свидетелката дала на подсъдимата
сумата от 800лв., за да ги даде на тази клиентка. По посоченият начин на
няколко пъти през пролетта на 2011г., Д. дала различни суми на Н., отново
поискани от последната за капаро, за евентуални клиенти – продавачи на земи. По
този начин общият размер на предадените от пострадалата на Н. суми възлизал на
2 800 в. При това, тъй като Д. се притеснявала и изискала от подсъдимата
някакъв документ за дадените от нея пари, Н. й обяснила да не се притеснява,
тъй като адв. Т, който работел в Община „Родопи“, щял
да изготви разписки за това, че са дадени суми – капаро. В последствие нещата
се проточили, като въпреки че подсъдимата уверявала Д., че всичко е наред,
последната се усъмнила. При проведени
разговори с различни лица, установила, че посочените от Н. лица, като бъдещи
клиенти и такива, на които са дадени суми – капаро, всъщност не са получили
тези суми. Д., провела разговор с подсъдимата по този въпрос, като последната я
уверявала, че нещата са наред и ще си получи дадените за капаро суми или
клиентите ще сключат договори с нея.
Междувременно на неустановена дата през лятото на 2011г., в гр. П.,
Н. се обадила по телефона на Д., като й заявила че има общински имот, находящ
се в с. Белащица, обл.П.,
който бил много изгоден. Предложила й да го закупи или, ако не представлявало
интерес за нея, да й даде на заем сумата от 5 000лв., която не й достигала
тя да го закупи. Казала й също, че има купувач, на който веднага да продаде
имота на по – висока цена и по този начин тя ще може да й върне сумите, които Д.
й била дала. Тъй като имотът не представлявал интерес за свидетелката, но
знаела, че неин познат – свид. Р.С.Е., търсел да
закупи имот в с. Белащица, обл.
П., се обадила на последния. Д., обяснила при разговора си със свид. Е., за посочения от Н. общински имот, както и за
предложеното от последната. Е. се съгласил да даде сумата от 5 000лв., при
което заявил, че дори ако имота му хареса, той ще го купи от Н., когато тя го
обяви за продажба. Така на неустановена дата през лятото на 2011г., в гр. П. Р.Е.
дал сумата от 5 000лв. на свед. Д., която от
своя страна веднага я предала на Н.. По – късно подсъдимата завела Д. и Е. да
огледат имот находящ се в с. Белащица, обл. П., като обяснила, че е имота, който се предлагал за
продажба. Тъй като Е. не харесал същият, подсъдимата заявила, че ще го продаде,
след което ще му върне парите. В последствие Н. не върнала парите на Е., като
при проведените разговори между тях и с Д., същата обяснила че не е сторила
това, тъй като не е продала показания имот. Същевременно, при проверка в
Имотния регистър, Д., установила че няма регистриран недвижим имот в с. Белащица, обл. П. на името на Н..
Свидетелите В.Д. и Г.Д. ***, от където се познавали с подс. Н., за която знаели че работи в Община „Родопи“ – гр.
П.. Д искали да им бъдат определени границите на двора на къщата им в с. Ц.,
тъй като имали проблем с оградата, граничеща с техен съсед. За да се уточни
границата на имота се налагало да бъде извършено трасиране между двете граници.
Отделно от това Д. се интересували за начина, по който могат да закупят земята,
на която била построена къщата им, тъй като същата била общинска собственост.
Именно поради това същите на неустановена дата през месец май 2011г., посетили Н.
***. Така при проведения с нея разговор подсъдимата им заявила, че тя е
служителят, занимаващ се с общинската собственост на Община „Родопи“. Казала им
също, че е в комисията за отдаване на общински имоти под наем и за продажба на
такива имоти. Отделно от това твърдяла, че е на граждански договор към Община „П.“,
като там също била в комисия занимаваща се с общински имоти. При проведения
разговор Н. обяснила, че за да се задейства процедурата за закупуване на
земята, на която била построена къщата на Д. и която била собственост на Община
„Родопи“, тя можела да им съдейства, като ги свърже с геодезист и хора, с които
работела в Община „Родопи“. Предложила им също така да закупят общинското
дворно място, за което същата щяла да им съдейства за по –ниска пазарна оценка,
която стойност щяла да бъде около 2 000лв. Обяснила им също, че ако не
искали това да се случи на този етап, то в бъдеще Общината можело да остане без
пари и да им поставила ултиматум да закупят имота на много висока цена или да
им отчуждят всичко. Мотивирани по този начин от подсъдимата, Д. решили, предвид
всичко заявено им от нея, да закупят земята независимо от пазарната й цена,
поради което й казали да задейства процедурата по закупуването й. Н. им
поискала сумата от 100лв., които обяснила че са за изготвяне на данъчна оценка
на дворното място, за да задейства процедурата за закупуване на парцела. Свидетелите
веднага дали на подсъдимата поисканата им сума, а последната обяснила, че ако
не са съгласни с оценката, парите ще им бъдат върнати, като дори попълнили блА.от името на свид. Д. за
закупуване на дворно място. През месец юни 2011г., подсъдимата заявила на
пострадалите, че сумата, определена от Община „Родопи“ за закупуване на
дворното място била 2 000лв. Същите
занесли посочените им сума в кабинета на Н. *** и й я предали лично. Подсъдимата
им обяснила, че след като са платили сумата за оценка следвало да бъдат
подготвени документи за собственост от страна на Община „Родопи“ – гр. П..
Впоследствие, при проведена нова среща с Д., им заявила, че следва да се
изготви нова оценка, тъй като имало несъгласно лице с изготвената такава. Била
изготвена нова данъчна оценка, коригирана още няколко пъти, при което Н. искала
различни суми от Д., като общият размер на заплатените от тях суми достигнал
3 500лв. За дадените от тяхна страна суми подсъдимата твърдяла, че трябва
да подписват касови ордери, но същите следвало да остават при нея, за да ги
подпечатала в касата, след което било по – добре да останат при нея с оглед
придвижване на документите. След това започнала да измисля различни оправдания
за забавянето за закупуването на парцела, което така и не станало.
Междувременно Д. открили в дома си документ удостоверяващ отстъпване на правото
на строеж на същия имот на бащата на свид. Д.. Същите
посетили Н., на която занесли открития документ, при което последната ги
уверила, че те автоматично ставали собственици на парцела. Заявила, че ще
получат документ за собственост на тяхно име, а парите които са дали ще им
бъдат възстановени от Община „Родопи“ – гр. П.. Уверила ги дори след известно
време, че в регистрите на Община „Родопи“ – гр. П. вече били собственици и се
очаквал само подпис на Кмета на Община „Родопи“ върху документа, за да си го
вземат и да си изтеглят парите от Общината. Междувременно им предложила друга
„изгодна“ сделка с недвижим имот в с. Дедево, обл. П. и казала, че като началник на „Общинска собственост”
в Община „Родопи“, можела да ги уреди да спечелят търг за един от недвижимите
имоти, тъй като именно тя отговаряла за търговете. Имотите били много хубави и изгодни, но тя
нямала право да участва, поради това предложила да го закупят те. Завела ги дори да огледат имот в с. Дедево, обл. П., за който
твърдяла, че могат да закупят. Д. огледали показаният им имот и заявили, че го
харесват и искат да го закупят. В последствие Н. им обяснила, че с имота нищо
нямало да стане, тъй като Община „Родопи“ била обявена в несъстоятелност.
Уверила ги, че ще изтегли дадените от тях 3 500лв., за закупуване на
дворното място от Община „Родопи“ и ще им ги върне. Това така и не станало, а
напротив - същата започнала да измисля различни причини, поради които не можела
да им върне парите. Междувременно Н. била заявила на Д., че работи на граждански договор в Община „П.“,
като Началник отдел „Общинска собственост” и била в комисията, одобряваща
кандидатите за закупуване на общински жилища. Твърдяла, че има няколко такива
жилища за жители на Община „Родопи“ и като служител на Община „П.“ щяла да ги
уреди да закупят общинско жилище в гр. П.. В тази връзка Н. искала от Д.
различни суми, които твърдяла, че внася в Община „П.“ за закупуване на общинско
жилище. В тази връзка свидетелите заплатили различни суми в периода есента на
2011г. до 21.02.2013 г. в общ размер на 25 000лв., които предавали лично
на Н. с оглед закупуване на общинско жилище, като винаги били уверявани, че
същата ги внасяла в Община „Родопи“, че били одобрени като кандидати и трябвало
само да изчакат и да правят необходимите вноски. Междувременно подсъдимата
наела за кратко време апартаменти, първият от които находящ се в гр. П., ул.
„С“ № , ет., а вторият в гр. П., ул. „С М“ № , ет.. За да бъде по-убедителна в твърденията си пред Д.,
същата ги завела през пролетта на 2012г. на оглед на апартамента, нает от
нея находящ се в гр. П., ул. „С“ № ,
ет.1. Тъй като Д. желаели да закупят по – голям апартамент, Н. ги завела през месец
януари 2013г. на оглед на апартамента находящ се в гр. П., ул. „С М“ № , ет.. Същевременно, тъй като посоченият апартамент бил по –
голям, им поискала и още пари, за които обяснила, че са допълнителна вноска за
апартамента, който съответно бил на по – висока стойност. Така през периода от
неустановена дата през месец май 2011г. до 21.02.2013 г., свидетелите В.Д. и Г.Д.,
заплатили различни суми на Н. в общ размер на 28 800 лв., с които
последната се облагодетелствала, разпореждайки се в свой личен интерес. В последствие
подсъдимата започнала да измисля различни причини, поради които не била
извършена покупко–продажбата на имотите на Д., които
впоследствие поискали от същата да им върне заплатените от тях суми. Това така
и не станало, поради те сигнализирали органите на реда.
Така
описаната фактическа обстановка се установява, според съда, безспорно и
категорично от една страна отчасти от обясненията на подсъдимата З.И.Н., в
които тя, макар да не се признава за виновна, разказва за част от случилото се.
Възприетото от настоящия състав се подкрепя напълно от показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели П.М.Х., Х.А., АНКА К.Т.,
Г.С.Д., В.П.Ш., В.А.Д., В.Н. Ц, Г.Г.Т., Д.Я.Н., Р.С.Е., К А.Д., К.А.Т.-Г., М.Р.М.,
Н.Ц.М., П.П.К., Г.П.Ц.-М., Е.А.П., К. А.П., А И.П., Н.И. Х, С.П. Й, Н.И.С., М.Г.Д.,
Г.Х.Х., както и от приложените по делото писмени доказателства- протоколи за претърсване и изземване, разпореждания на
ПРС, протокол за оглед на ВД, трудови договори, писма на Община „Родопи” и
Община П., адресна
карта, заявления, копия на Решения на Община „Родопи”, протокол и прикрепена
към него квитанция към ПКО, свидетелство за съдимост и характеристична справка,
приложени по дознанието.
Съдът кредитира отчасти
обясненията на подсъдимата Н. и напълно се доверява на показанията на
гореизброените свидетели, приобщени както непосредствено при разпита им пред
настоящия състав, като счита същите за
обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи
помежду си и с останалите доказателства по делото.
Всички те по идентичен начин
описват възприетата от съда фактическа обстановка по делото, в зависимост от
това на каква част от протеклите събития са станали преки очевидци. Така не
съществува противоречие в цитираните гласни доказателства относно описаните в
началото на настоящите мотиви събития и по-конкретно за това какви действия е
извършвала подс. Н., за да се снабди с парични
средства от пострадалите по делото. Освен това и не съществува съмнение относно
начина, по който същата се е свързвала с всеки от свидетелите по делото, както и
за това, че тя е успяла, да получи пари от тях, въвеждайъки
ги в заблуждение относно основанието за предаването на паричните средства, като
им предоставяла неверни данни относно възможността да им съдейства за
придобиването на различни имоти, както и относно механизмите, по които следва
да бъде извършено това от всеки от пострадалите.
На следващо място всички
свидетели по делото, а на свой ред и самата подсъдима Н., потвърждават факта,
че всъщност последната никога не е заемала длъжност, позволяваща й да има пряко
участие във вземане на решения или дори участие в каквато и да било процедура
по закупуване на имоти, общинска собственост.
От друга
страна съдът не кредитира обясненията на подсъдимата Н., в частта в която
същата твърди, че не е получавала пари от никого от пострадалите лица, не е
вземала пари от свид. Е., не е срещала едновременно и
с двамата свид. Д..
В този смисъл на първо място
заявената липса на дадени пари от всеки от пострадалите и конкретната цел за
това, се установява по категоричен и несъмнен начин от показанията на всички
разпитани по делото свидетели. Техните твърдения се намират в пряко
противоречие със заявеното от подсъдимата, като съставът счита, че следва да се
довери именно на тях, а не на Н.. Същественото в случая е обстоятелството при
какви конкретни условия последната е получавала пари от свидетелите. Така, в
пълно противоречие с вменените й служебни задължения, Н. твърдяла пред всеки от
тях, че именно тя се занимава с продажбата на имоти, общинска собственост на
частни лица. Освен това, възползвайки се от неосведомеността на пострадалите,
тя им разяснявала, че следва да й предават лично на ръка различни суми, които
тя щяла да внесе в касата на Общината, а документите – да се приложат към преписката
на лицата. Всъщност нищо от така заявеното не отговаря на обективната истина.
Както самата подсъдима заявява в обясненията си, редът за подобни процедури е
коренно различен - след като лицето
подадяло молба за закупуване на земя или недвижим имот, общинска собственост, същата
се входирала в деловодството, образувала се преписка,
като към молбата се прилагала скица – проект, изготвена от правоспособен
проектант. В зависимост от това дали същата била насочена до Кмета или до отдел
„Общинска собственост”, се разпределяла по различен начин. В единия от случаите
молбата отивала в отдел „Общинска собственост” за доокомплектоване,
като в последствие била изпращана в ОС – Община „Родопи“, който следвало да
реши дали съответната публична общинска
собственост следвало да придобие статут на частна. След съответното решение
преписката била изпращана в отдел ТСУ, за да бъде изготвен ПУП за промяна на
частта. В последствие, експертния съвет при Отдела следвало да обяви промяната,
като след това Кметът на Общината следвало да издаде заповед за промяна на
частта на ПУП. На следващ етап от отдел ТСУ се издавала скица, която се
изпращала в отдел ОС за съставяне на идеална част от имота – съсобственост на Община
„Родопи“. От отдел ОС се съставял акт за съответните идеални части, след което
окомплектованата преписка се изпращала в общински съвет. Подсъдимата Изпратената
преписка се разглеждала от комисия от Общинския съвет, като след получено
разрешение да се закупи частта, Комисията изисквала от отдел ОС оценка,
изготвена от лицензиран оценител на идеалните части. Преписката отново се
окомплектовала от „Общинска собственост”, вече с изготвената оценка и данъчна
оценка на имота и се внасяла за разглеждане на заседание на Общинския съвет за
приемане на решение за продажба на идеални части. След изтичане на
законоустановения срок решението било изпращано в отдел „Общинска собственост”
за предприемане на действия по продажбата. Въз основа на решението на Общинския
съвет за продажбата, отдел „Общинска собственост” подготвял заповед на Кмета за
частта, като в същата били описани трите банки и банковите сметки, по които
следвало да бъдат преведени парите. По едната от тях се превеждала сумата за
продажната стойност на продаваемите части, по втората се превеждала сумата по
Закон за местните данъци и такси, а по третата – сумата от 5 % режийни разноски по сделката съобразно
Наредбата на Общинския съвет за дължимите суми от страна на купувачите.
Заповедта се връчвала на лицето за внасяне на сумите по банковите сметки и след
представяне на копията от платежните нареждания се изготвял договор за покупко – продажба, който се подписвал от двете страни и се
внасял от купувача за вписването му в Агенция по вписванията. В последствие
вписаният договор следвало да се представи в отдел ОС заедно със заявление,
което се входирало и резолирало от Кмета. Въз основа
на всичко това се изготвяла заповед за отписване на идеални части от актовите
книги за общинска собственост и едва тогава лицето влизало във владение на тези
части.
Всъщност в
нито една от гореописаните стъпки в процедурата не е предвидено предаване на
парични средства на ръка на който и да е от служителите на Общината, а още
по-малко на самата подс. Н., чиито служебни
задължения на практика са били изключително ограничени и нямат пряка връзка с
описаните механизми за разпореждане с общинска собственост.
Нещо повече –
видно от писмените доказателства по делото, в Община „Родопи” липсват каквито и
да било документи, а още по-малко документи за извършени плащания, от който и
да е от пострадалите във връзка с желанието им да станат собственици на имоти,
общинска собственост. Същевременно
всички те са категорични в твърденията си, че са предавали конкретно посочени в
показанията им парични суми именно на Н. и точно с цел да придобият конкретни
имоти. В този смисъл напълно несъстоятелно е твърдението на последната, че
всички пострадали са просто в лоши отношения с нея и твърдят неистина. За
последното липсват каквито и да било данни, даващи възможност да бъдат
поставени под съмнение твърденията на свидетелите по делото.
Поради всичко
гореизложено настоящият състав намира заявеното от подс.
Н. в посочените части, за необективно, неотговарящо на истината и депозирано не
с цел разкриване на истината по делото, а единствено и само за облекчаване на
процесуалното й положение.
При така установената по
категоричен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата З.И.Н. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 вр. чл.209
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че през периода - 14.05.2010г. - месец май 2013г. в с. Ц.,
обл. П. и гр. П., при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала
заблуждение у : К. А.П. ЕГН **********, Д.Я.Н. ЕГН **********, Г.П.Ц.- М. ЕГН **********,
К.А.Т. -Г. ЕГН **********, Г.Г.Т. ЕГН **********, М.Д.Д. ЕГН **********, Р.С.Е.
ЕГН **********, Х.А. ЛНЧ **********, В.А.Д. ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН **********,
както следва: - На неустановена дата
през месец април 2011г. в гр. П. е възбудила и до 20.11.2012г. поддържала у К. А.П.
ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на Е.А.П. ЕГН********** имотна
вреда в общ размер на 1 740 лева; На
неустановена дата през лятото на 2011г. в с. Ц. ,обл.
П. е възбудила и до края на месец октомври 2012г. поддържала у Д.Я.Н. ЕГН **********
заблуждение и с това е причинила на Д.Я.Н. ЕГН ********** имотна вреда в общ
размер на 3 250 лева; На 26.03.2011г. в
гр. П. е възбудила и до 24.06.2013г. поддържала у Г.П.Ц.- М. ЕГН **********
заблуждение и с това е причинила на Г.П.Ц.- М. ЕГН ********** имотна вреда в
общ размер на 4 960,80 лева; На 20.03.2013г. в гр. П. е възбудила и до
10.05.2013г. поддържала у К.А.Т. -Г. ЕГН ********** заблуждение и с това е
причинила на К.А.Т. -Г. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 9 250 лева;
На неустановена дата през месец ноември
2011г. в с. Ц. , обл. П. е възбудила и до месец
ноември 2012г. поддържала у Г.Г.Т. ЕГН ********** заблуждение и с това е
причинила на Г.Г.Т. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 3 200 лева; На
14.05.2010г. в с. Ц. , обл. П. и в гр. П. е възбудила
и до пролетта на 2011г. поддържала у М.Д.Д. ЕГН ********** заблуждение и с това
е причинила на М.Д.Д. ЕГН ********** имотна вреда в общ размер на 10 800 лева; На
неустановена дата през лятото на 2011г. в гр. П. , обл.
П. е възбудила у М.Д.Д. ЕГН ********** и Р.С.Е. ЕГН********** заблуждение и с
това е причинила на Р.С.Е. ЕГН********** имотна вреда в общ размер на 5 000
лева; На неустановена дата през месец септември 2010г. в с. Ц., обл. П. е възбудила у М.Д.Д. ЕГН ********** и Х.А. ЛНЧ**********
заблуждение и с това е причинила на Х.А. ЛНЧ********** имотна вреда в общ
размер на 2 000 лева; На неустановена
дата през месец май 2011г. в гр. П. е възбудила и до 21.02.2013г. поддържала у В.А.Д.
ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН********** заблуждение и с това е причинила на В.А.Д.
ЕГН ********** и Г.С.Д. ЕГН**********/съпрузи/ имотна вреда в общ размер на
28800 лева, като общият размер на причинената вреда е 69 000.80 лева ,
като причинената вреда е в големи размери.
На първо място следва да се посочи, че основният
състав на това престъпление е уредено в първата алинея на чл.209 от НК. Той
урежда въвеждане другиго в заблуждение, с цел деецът да набави за себе си или
за другиго имотна облага, като възбуди или поддържа у някого заблуждение и с
това причини нему или другиму имотна вреда. С оглед константната практика на
ВКС по тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.209 ал.1 от НК, за да е налице осъществен състав на
престъплението се изискват два елемента – деецът изначално да не е имал
намерение да изпълни онова, което е обещал и да не е имал възможност да го
направи. Освен това измамата е имуществено престъпление, засягащо личната
собственост на пострадалия, тъй като деецът с користна цел – да си създаде
облага, възбужда у потърпевшия неправилна, погрешна представа относно
определено имуществено право или със същата цел използва неопитност,
заблуждение или неосведоменост. Не на последно място при измамата имотната
вреда настъпва с акта на имуществено разпореждане то страна на пострадалия,
извършено именно под въздействието на формираните от дееца или използваните от
него вече съществуващи неправилни представи за определени факти. Вредата в
следствие на това разпореждане е свързана с намаляване активите /патримониума/ на пострадалия. Не на последно място
измамникът действа вредоносно и в случаите, когато обективно е в състояние да
изпълни поето задължение, но въпреки това още с поемането му не възнамерява да
го стори. В конкретния случай, всички елементи от обективния състав на
престъплението, вменено във вина на подс. Н. са
налице. Въз основа на гореобсъдените гласни и писмени
доказателства по делото безспорно се установява, че същата е използвала
неопитността и неосведомеността на К. А.П., Д.Я.Н., Г.П.Ц.- М., К.А.Т. -Г., Г.Г.Т.,
М.Д.Д., Р.С.Е., Х.А., В.А.Д. и Г.С.Д. относно това какъв е законоустановеният
ред за придобиване на имоти, бивша общинска собственост. На следващо място
самата подсъдима е създала неправилни представи у всеки от пострадалите, че
именно от нея зависи осъществяване на намеренията на всеки от тях, тъй като тя
е лице, участващо в подобни процедури. В резултат на всички тези неправилни възприятия,
Н. директно е заявявала на горепосочените свидетели да й предоставят конкретни,
определени от нея, парични суми. Освен това в тези моменти ги е заблуждавала,
че така посочените парични средства ще бъдат внесени от нея в касата на Общината,
като напълно ясно е съзнавала, че това не следва да бъде сторено, тъй като
паричните вноски са се правели единствено и само по банков път по конкретни
банкови сметки на Общината, а и самата Н. изначало не е имала намерение да
внася сумите, а е смятала единствено да се разпореди с тях в свой интерес.
Пряко доказателство за тези действия на подсъдимата са както показанията на
разпитаните по делото свидетели, така и установените в длъжностната
характеристика на същата нейни права и задължения. Последните в нито един
момент от трудовите й отношения с Община „Родопи” не са включвали правомощия да
участва под каквато и да било форма в разпореждане с общинско имущество. Това
се потвърждава и от собствените обяснения на подсъдимата Н., която освен това
потвърждава, че никога в инкриминирания период не е работила в Община П..
Същевременно категорично е заявявала обратното и по този начин е заблудила
пострадалите по делото.
Не на последно място по мнение на съда в случая е
налице и квалифициращият признак по смисъла на чл. 210,
ал.1, т.5 от НК, а именно, че причинената имотна вреда е в големи
размери според критериите залегнали в ТР № 1 от 1998 г. на ОСНК. Общата вреда
причинена от инкриминираното деяние е в размер на 69 000.80 лева. Тази
сума е в размер значително повече от 70 пъти стойността на минималната работна
заплата към момента на извършване на престъплението, която е била в границите
между 240лв. и 310 лева.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, с користна цел, с
пряко целени, съзнавани и настъпили общественоопасни последици. Н. е искал
непосредствено настъпването на противоправните последици на деянието си, което
безспорно се доказва преди всичко от свидетелските показания по делото,
описващи целенасочените й действия по възбуждане на заблуждение у всяко от
пострадалите лица относно желанието им да придобият право на собственост върху
отчуждени общински имоти. Подсъдимата е предвиждала, че в резултат на нейните
лични действия у всеки от пострадалите възниква неправилната представа, че е
налице законова възможност да придобие имот чрез предаването на определени
парични суми именно на Н.. Освен това подсъдимата напълно е съзнавала, че
именно под въздействието точно на тези неправилни представи се осъществява акт
на имуществено разпореждане конкретно в нейна полза, като й се предоставят
парични средства. Именно тези парични средства представляват и облагата, която Н.
е желала да получи от тях и съзнавала, че тя ще получи.
Предвид изложеното до тук
съдът намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимата, наведени
в последното по делото съдебно заседание. По отношение доказаността
на повдигнатите спрямо Н. обвинения, в посочения по-горе и възприет от съда в
постановената присъда обем, вече бяха изложени доводи
по какви причини съставът счита същите за напълно установени в изискуемата от
чл.303 НПК форма, които не следва да се преповтарят. Отново следва единствено
да се отбележи, че въз основа на обсъдените безпристрастни, последователни и
намиращи се в синхрон помежду си свидетелски показания, безспорно се установи
извършеното престъпление, самоличността на извършителя-подсъдимата
Н., и получените от нея имотни облаги. На следващо място разпитаните по делото
свидетели П., Н., Ц.- М., Т. -Г., Т., Д.,
Е., А., В. и Г. Д.
са категорични и последователни относно причината да предоставят парични
средства на подсъдимата. В този смисъл от една страна те са били заблудени от
същата, че тя е в състояние да им съдейства да придобият съответни имуществени
права, създала е у тях неправилни представи относно реда, по който следва да се
извършват определени плащания на вноските за имотите, като им е казала, че
следва да й предават парите на ръка. Ако не беше налице това цялостно поведение
на Н., то никой от пострадалите не би се разпоредил със собствените си парични
средства в нейна полза. Нещо повече – както вече се посочи самата подсъдима
потвърждава, че в нито един момент от инкриминирания период тя не е имала
правомощия да стори никое от предвидените в Закона действия за оказване
съдействие на пострадалите за придобиване на имот. В този смисъл не почива на
нито едно от доказателствата по делото твърдението на защитата, че всъщност
причина за оплакванията на пострадалите са влошените им отношение с
подсъдимата, а не реализиране на описаните в обвинителния акт обстоятелства.
Точно обратното – именно защото са познавали и са се доверявали на Н.,
преобладаващата част от свидетелите са се доверили на нейните, уверения относно
реда и начина за придобиване на имот, бивша общинска собственост. Ирелевантен
за съставомерността на вменено във вина на подсъдимата
престъпление е и факта, че определени суми, получени по описания вече начин са
били възстановени от нея в кратки срокове. В този смисъл съдът намира, че това
е било сторено единствено и само с цел избягване на наказателно преследване от Н.
и опит да бъдат мотивирани пострадалите да нямат повече претенции към нея. На
следващо място отсъства каквато и да било пречка свид.
Г.Д. да е извършил всички разпоредителни действия с парите си, както описва в
своите показания и в цитирания от него времеви период, тъй като както той, така
и самата подс. Н. потвърждават, че пострадалият
многократно е пътувал извън пределите на Република България и се е завръщал в
нея. В тази връзка подобно твърдение не се опровергава от приложените по делото
справки за задгранични пътувания на свидетеля, тъй като е ноторно
известно, че с оглед членството на страната в Европейския съюз не е налице
отбелязване на всяко задгранично пътуване на нейните граждани в други държави-членки на Съюза. Тоест липсва пречка Д. лично да е
присъствал на всяка една от срещите с подсъдимата, които описва. Освен това
неговите показания индиректно се подкрепят и от тези на свид.
П., който е категоричен, че се е срещнал в едно от показаните му от Н. жилища
именно със семейство Д. – В. и Г.. Що се отнася до мението
на последните на каква цена биха могли да придобият жилище в гр. П., то е
несериозно да се твърди, че подсъдимата не е извършила престъпление, тъй като
казаната от самата нея цена била нереално ниска.
С оглед на така установената
правна квалификация на извършеното от З.И.Н. престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 вр. чл.209
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, при условията на чл.54 от същия кодекс, както и за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца,
на същата следва да бъде определено и наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
Според настоящият състав именно с това наказание биха се постигнали целите,
визирани в Наказателния кодекс, като се подейства превъзпитателно спрямо
подсъдимата и същевременно предупредително по отношение на останалите членове
на обществото. При индивидуализация размера на така определеното по вид
наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото, а именно превесът на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като такива се отчитат чистото съд0ебно минало на
подсъдимата, добрите характеристични данни, социалната й и трудова ангажираност.
Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват значителния размер на
причинените с деянието вреди, който надхвърля квалифициращият признак „големи
размери”, както и широкия кръг на пострадалите лица. С оглед на изложеното
съдът намира, че най-справедливо е на З.И.Н. да бъде наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Въпреки отсъствието на предходно
осъждане на подсъдимата, за поправянето и превъзпитанието й, настоящият състав
е на становище, че така наложеното общо наказание две години „лишаване от свобода”
Е необходимо да бъде изтърпяно от същата РЕАЛНО. Макар наказанието по вид и
размер да съответства на изискванията на чл.66 от НК и подсъдимата да не е
осъждана, съдът намира ,че не е налице третата предпоставка за отлагане на
наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимото лице и
именно на тази плоскост - личността на подсъдимата и прогнозата за нейното
поправяне и превъзпитание, съдът преценява, че с условното осъждане тази цел не
може да бъде постигната. Обстоятелствата на внимателно обмислената и прилагана
продължително време схема на измама, демонстрираният последователно и в
продължение на дълго време стремеж за облагодетелстване, сочат на невъзможност
за постигане на целите по чл. 36 от НК
спрямо подс. Н. с прилагане на условното осъждане. На
тези обстоятелства не могат да бъдат противопоставени данните за семейно
положение и здравословно състояние на подсъдимата, защото те не са от характер
да обосноват извод за положително осъществяване на поправителното въздействие
върху подсъдимата, ако осъждането й е условно. В допълнение към това, макар
поправянето и превъзпитанието на дееца да е с приоритетно значение при
преценката на приложимостта на института на чл. 66, ал. 1
от НК, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от
наказанието. Определеното наказание, включително и решаването на въпроса за
ефективното му изтърпяване или отлагането му, освен останалото, изразяват
негативната обществена оценка за престъпното деяние и поради това са
предназначени да въздействат предупредително и възпитателно върху останалите
членове на обществото. Поради това, тежестта на извършеното престъпление и
неговата морална укоримост не могат да бъдат
подминати при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието, наложено на подс. Н., с оглед и на осъществяване на целите на
генералната превенция Поради това и на основание чл.61, т.3 вр.
чл.59 ал.1 от ЗИНЗС, така наложеното на З.И.Н. наказание от две
години „лишаване от свобода”, следва да бъде ИЗТЪРПЯНО от същата при първоначален
ОБЩ режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип.
По гражданските искове :
С оглед
признаването на подсъдимата З.И.Н. за виновна по повдигнатото й обвинение по
чл. 210 ал.1 т.5 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, с което е причинила
имуществени вреди на Е.П. в общ размер на
1 740 лева; на Д.Н. в общ размер на 3
250 лева; На Г.Ц.- в общ размер на 4
960,80 лева; На К.Т. -Г. в общ размер на 9 250 лева; На В.Д. и Г.Д. в общ размер на 28800 лева, то предявените от
посочените лица граждански искове против подсъдимата, се явяват доказани по основание. Същевременно,
видно от приложените и вече обсъдени в настоящите мотиви писмени доказателства,
тази подсъдима е възстановила част от получените от нея суми на пострадалите,
поради което и приетите за разглеждане претенции на всеки от тях са в редуциран
размер. Поради това и З.И.Н. следва да бъде ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.Ц. – М. сумата
от 4 440.80лева, представляваща
обезщетение за причинените на последната имуществени вреди от престъплението по
чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 24.06.2013г. до окончателното й
изплащане. На следващо място подсъдимата следва да заплати на Е.А.П. сумата от
900 лева, представляваща обезщетение за причинените на последният имуществени
вреди от престъплението по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва
от 20.11.2012г. до окончателното й изплащане. На К.А.Т.- Г.Н. следва да заплати
сумата от 7450 лева, представляваща обезщетение за причинените на последната
имуществени вреди от престъплението по чл.210 ал.1 т.5 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната
лихва от 10.05.2013г. до окончателното й изплащане. На следващо място
подсъдимата е необходимо да заплати на Д.Я.Н. сумата от 3250 лева,
представляваща обезщетение за причинените на последният имуществени вреди от
престъплението по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от края на
месец октомври, 2012г. до окончателното й изплащане. И не на последно място З.Н.
следва да заплати на В.А.Д. и Г. С.Д. сумата от 28800 лева, представляваща
обезщетение за причинените на последните имуществени вреди от престъплението по
чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 21.02.2013г. до окончателното й
изплащане.
Подсъдимата З.И.Н. следва да
бъде ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на гражданските ищци и частни обвинители Г.П.Ц.-М., И А.П.,
К.А.Т. – Г., Д.Я.Н. и В. и Г. Д. сумите от съответно 400лв., 300лв.,640лв.,
450лв. и 830лв., представляващи направените от всеки от пострадалите разноски
по делото за адвокатски възнаграждение на повереника им по делото адв. М., видно от приложените и приети договори за правна
защита и съдействие.
Иззетите и приложени по
делото веществени доказателства - един
брой запечатан и облепен с лепенки на ОД на МВР-П. черен полиетиленов чувал,
съдържащ приобщени в резултат на извършено на 03.02.2014г. претърсване и
изземване документи, следва ДА СЕ
УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.
В хода на съдебното
производство са били направени разноски за в общ размер от 190лв. за
възнаграждение на явилите се свидетели. Предвид признаването на подсъдимата З.И.Н. за виновна по повдигнатото й обвинение
по чл. 210 ал.1 т.5 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, то същата следва да бъде
ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ посочената сума по сметка на ПРС. Освен това, на основание
чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, Н. следва
ДА ЗАПЛАТИ по посочената сметка и сумата от 1 793.63лв., представляваща 4
% държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред, желание за
облагодетелстване по неправомерен начин.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
Вярно, секретар
Н.Т.